Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2015 13:24 - За ТТП... Това не е ли тоталитаризъм?...
Автор: mt46 Категория: Бизнес   
Прочетен: 1792 Коментари: 6 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Транс-Тихоокеанското Партньорство (ТТП) и новото глобално правителство

от Джак Расмус в Избор на редактора · 25/11/2015 · 08:50

image

Транс-тихоокеанското споразумение за партньорство и свободна търговия – ТТП (TPP) беше финализирано като преговорен процес на 4 октомври т.г. в Атланта между 12 държави от Азиатско-тихоокеанския регион – САЩ, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Чили, Мексико, Перу, Сингапур, Малайзия, Виетнам и Бруней. То трябва да бъде гласувано в Конгреса на САЩ, както и от правителствата на останалите 11 държави в началото на другата година, преди да влезе в сила. Сайтът „Уикилийкс“ предложи награда от 100 000 долара за копие от договора още по време на преговорите в началото на лятото.

„Нов вид търговско споразумение.“ Несъмнено е нов вид.

Сключеното наскоро Транс-Тихоокеанско Партньорство е документ, състоящ се от 5554 страници. Има тридесет отделни глави, без да броим специалните „анекси“ и таблиците. Има и документ за „тайно ръководство“, все още непубликуван, който очевидно дори и членовете на сената на САЩ не са виждали – поне според сенатор Джеф Сешънс.

image

Разбира се, има официални резюмета на тези 5554 страници, предимно на Търговското представителство на САЩ, както и изявления на Обама. Но в тези документи (предназначени да рекламират партньорството пред широката общественост) читателите няма да открият истинската същност на ТТП. Всъщност тези възхваления за „обществена консумация“ са пълни с грешни интерпретации, увъртания и откровени лъжи.

Въпреки това едно от изявленията на Обама е вярно. Той нарича ТТП „нов вид търговско споразумение“. Това несъмнено е така.

ТТП е не просто икономически документ, засягащ търговията на стоки и услуги и потока от инвестиции. ТТП е най-вече и на първо място политически документ. Партньорството е най-новият удар, който глобалните корпорации нанасят на националния и обществения суверенитет и на самата Демокрация. Ключът към разбирането на това, че ТТП се отнася за целта на глобалните корпорации да създадат свое собствено глобално правителство, се съдържа в глави 27 и 28.

В глава 27 ТТП предвижда нов изпълнителен законодателен орган, чийто решения ще узурпират националните и местните законодателни функции и представителната демокрация (които и без друго вече навсякъде са сериозно разтърсени от други инициативи и от корпоративния капитал). В глава 28 ТТП предвижда нов вид глобална корпоративна съдебна система, управлявана от корпоративни наемници и адвокати. Те ще вземат решения, които няма да могат да бъдат преразглеждани, обжалвани или оспорвани в съществуващите съдебни системи на всички страни-членки на ТТП. Съдилищата на ТТП ще стоят над съдебните системи на САЩ и другите държави, които вече понасят тежки удари от корпоративните сили, енергично поддържащи арбитража като средство, чрез което да се заобиколи формалната съдебна система в САЩ.

 

 

Транс-Тихоокеанската „Комисия“ – глобална корпоративна законодателна изпълнителна институция.

Глава 27 въвежда Транс-Тихоокеанска Комисия, съставена от министри и служебни лица, които да ръководят действията на ТТП и неговото бъдещо развитие. ТТП е трайно, но гъвкаво споразумение, което означава, че то ще се променя с навлизането на нови членове. Това, което никой не разяснява, обаче, е дали след като бъде ратифицирано от Конгреса, то ще трябва да бъде ратифицирано всеки път, когато се извършват промени? Или се ратифицира само веднъж в началото, а след това позволява на корпоративните адвокати, изпълнителните директори и корпоративните бюрократи да го променят по своя воля?

Според ТТП, членовете на Комисията изпълняват функцията на вид глобално корпоративно „Политбюро“ – законодателен комитет от мултинационалните корпорации на страните-членки с все още неопределени изпълнителни правомощия. Тук няма никакво разделение на властта.

По-важното е, че ТТП не предоставя никаква информация относно въпроси, като например: Как ще бъде определена комисията? Колко дълги са мандатите на членовете ѝ? Кой ги избира и как? Могат ли те да бъдат освободени от длъжност и ако да, от кого и по какъв начин? Пред кого трябва да се отчитат? Могат ли да се срещат тайно? Какви са правилата за взимане на решения, според които те ще работят? ТТП не казва нищо по всички тези въпроси. Колко удобно. Може би съществува нещо, касаещо тези въпроси, в мистериозното „тайно ръководство“, което все още никой не е виждал. Но не разчитайте на това.

Най важното – изглежда, че решенията, взети от Комисията, не подлежат на преразглеждане (да не говорим за анулиране) от страна на Конгреса и другите съществуващи правителствени законодателни власти. Според записите от Конгреса на 10-ти ноември 2015 г. най-малко един сенатор е предупредил: „даваме правомощия на държавите от Транс-Тихоокеанското Партньорство да създадат нов вид Конгрес и наднационална Комисия, която никъде няма да бъде отговорна пред избирателите“.

 

Транс-Тихоокеанските корпоративни имитации на съд

ТТП предлага не само да отнеме функциите на съществуващите държавни законодателни и изпълнителни органи. То атакува дори по-открито съществуващите съдебни институции и техните функции. Глава 28 учредява независима съдебна система, или трибунали, които ще вземат решения и които съществуващите държавни съдебни системи не могат да преразглеждат или отхвърлят. Тези трибунали са групи от експерти в „Системата за уреждане на спорове между инвеститорите и държавата“ (ISDS), всяка от които е съставена от три „търговски“ и експертни представители. Но какъвто е и случаят с Комисията – представители, избрани от кого? Как? При какви условия? Представляващи чии интереси? И така нататък.
Да ги наречем с истинското им име: „Корпоративни имитации на съд“, който ще върши по-голяма част от работата си тайно. Езикът на ТТП им позволява както да разглеждат обществени дела публично, така и да и да разглеждат дела под строга секретност. Познайте коя от двете опции ще предпочетат. ТТП посочва, че тези имитации на съд могат да „вземат под внимание“ обществени запитвания за писмени становища – но това не означава, че са задължени да го правят. Партньорството също така посочва, че крайните отчети ще бъдат достъпни за обществеността – но едва след като са взети крайни решения. Освен това „първоначалният доклад ще бъде конфиденциален“, а крайният (представеният на широката публика) „подлежи на защита на всякаква поверителна информация в доклада“. Това, което бъде предоставяно на обществеността накрая, несъмнено ще прилича на цензурата в едно типично заявление по Акта за свобода на информацията.

Ето и още един проблем: тези съдилища позволяват на корпорациите и на инвеститорите да съдят държавните правителства – т.е. законодателната власт или изпълнителните регулаторни агенции – които се опитат да прекарат закони или да установят правила, предпазващи работниците или околната среда. Накратко казано, всичко, за което инвеститорите или корпорациите смятат, че е в ущърб на техните печалби, може да доведе до съд. Делата по ТТП ще претендират, че правителството на САЩ е нарушило договора на Транс-Тихоокеанското Партньорство, макар че на практика спорът може да бъде между корпорация-инвеститор и щатско или местно правителство.

Това означава, че технически корпорация-инвеститор, която притежава земеделска земя в Калифорния например, може да съди държавата за това, че е наложила режим на водата по време на суша. Този режим, разбира се, може да повлияе на печалбите спрямо ТТП. Или пък чуждестранна верига ресторанти в Лос Анжелис, където току що беше прието постановление за минимална заплата от $15? Според указа на ТТП нито щатът Калифорния, нито Лос Анжелис ще имат възможността да се явят като пряка страна в процеса, тъй като делата по ТТП са ограничени до корпорация-инвеститор срещу държавно правителство. Толкова и за местната демокрация в Транс-Тихоокеанското Партньорство.

 

Корпоративното „двувластие“ срещу демокрацията

Всички правителства упражняват законодателни, съдебни и изпълнителни функции. ТТП установява всички тези функции от името на глобалните корпорации. Но ТТП установява тези функции в пряка сметка на съществуващите държавни институции, обществения суверенитет и самата идея за демократично представителство. Комисията на ТТП създава глобална корпоративна законодателна власт чрез корпоративен комитет с неизяснени изпълнителни правомощия. Тези имитации на съд безспорно нарушават Член III на Конституцията на САЩ като установяват независим съд.

Подписването на Транс-Тихоокеанското Партньорство в Атланта, Джорджия, на 4-ти октомври 2015 г. в някакъв смисъл представлява учредителния „Конституционен конвент“ на едно глобално корпоративно правителство. Защото икономическата Корпоративна форма очевидно е надминала политическите Държавни форми, с които тя съществуваше съвместно през последните два века.

Казват, че всички видове революции се случват заради възникването на „двувластие“ и нов набор от институции, които се опитват да заменят старите. Глави 27 и 28 на ТТП са свидетелство за възникването на това корпоративно двувластие. Може би е време и за някакви нови обществени форми на двувластие, които да го спрат.

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: Clarity Press

www.memoriabg.com/2015/11/25/ttp/

ПП: Радва ли ви диктатурата на световните корпорации?... Подкрепяте ли гРобализма?...




Гласувай:
16
0


Вълнообразно


1. mt46 - За автора:
25.11.2015 13:25
Джак Расмус е доктор по политическа икономика, писател, журналист и радиоводещ. Преподава политика и икономика в колежа Сейнт Мери, Калифорния. Автор на множество трудове и книги. Пазарен анализатор за няколко глобални компании в продължение на 18 години.
цитирай
2. kvg55 - Когато имаше реален социализъм и ...
25.11.2015 16:53
Когато имаше реален социализъм и страх от "комунизма", страните бяха послушни. Сега, когато този страх го няма, някои страни проявяват своеволие и затова трябва да бъдат контролирани с някакво споразумение. Това е ТТП.
цитирай
3. milady - А,някой пита ли ни за ратификацията на Лисабонския договор..
25.11.2015 19:30
Бюрократите и големите политици не се предават.

На 13 декември 2007 г. се срещат в Лисабон, за да подпишат нов договор - 27-те държавни глави на европейските страни. Така договорът не трябва да бъде одобряван чрез референдум, но има силата на конституция.


Така се стига, общо, до 2800 страници с правила, които не са свързани помежду си и затова е невъзможно да се прочетат. Нито един европейски политик не е могъл да ги прочете. Това нещо, което е наречено Лисабонски договор, ще добие наднационална власт. Ще рече, че властта му е по-голяма от властта на която и да е държава, по-силен е от всеки един национален закон, по-силен е от всяка една национална конституция, по-силен е от всеки един национален парламент, от държавните глави на която и да е нация.
цитирай
4. mt46 - Безгранична свобода на корпорациите. Робство на народите...
25.11.2015 21:19
kvg55 написа:
Когато имаше реален социализъм и страх от "комунизма", страните бяха послушни. Сега, когато този страх го няма, някои страни проявяват своеволие и затова трябва да бъдат контролирани с някакво споразумение. Това е ТТП.

цитирай
5. mt46 - Да... Затова навярно е по-добре да има пряка демокрация...
25.11.2015 21:25
milady написа:
Бюрократите и големите политици не се предават.

На 13 декември 2007 г. се срещат в Лисабон, за да подпишат нов договор - 27-те държавни глави на европейските страни. Така договорът не трябва да бъде одобряван чрез референдум, но има силата на конституция.


Така се стига, общо, до 2800 страници с правила, които не са свързани помежду си и затова е невъзможно да се прочетат. Нито един европейски политик не е могъл да ги прочете. Това нещо, което е наречено Лисабонски договор, ще добие наднационална власт. Ще рече, че властта му е по-голяма от властта на която и да е държава, по-силен е от всеки един национален закон, по-силен е от всяка една национална конституция, по-силен е от всеки един национален парламент, от държавните глави на която и да е нация.

цитирай
6. mt46 - http://a-specto.bg/frantsiya-isis-frantsiya/
25.11.2015 22:54
По пътя на парите: Франция-Ислямска държава-Франция
От a-specto. Публикувано на 19.11.2015.

Нека за момент приемем, че терористичното нападение в Париж е сюжет, който крие лъжливи и неверни твърдения.

Да приемем, че френското правителство действително не е могло да предвиди атаката. Да приемем, че симулативното учение за реакция при координирана атака по случайност е проведено в същия ден, в който се развива именно този сценарий. Да примем, че „мозъкът“ на атентаторите е просто последният от поредица терористи – митични същества, които успяват отново и отново да се измъкнат от залавяне.

Добре. Въпросът, който французите би трябвало да си зададат, дори ако вярват на всичко това е следният: Как Ислямска държава, едно долнопробно сборище на джихадисти, които уж са във война с комбинираната военна мощ на САЩ, Турция, Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Иран, и много други, успява да финансира и координира зрелищни международни терористични атаки, не само в Париж? Как става така, че правителствата могат да проследят всяка „съмнителна“ финансова транзакция, при теглене или прехвърляне на сума над 10 000 долара от банкова сметка, а не могат да ограничат паричните потоци, оръжие и боеприпаси от географски изолиран враг, който гарантира оцеляването си с продажбите на петрол?

Добър въпрос. Не го задавайте обаче на говорителя Държавния департамент, защото той няма отговор. Когато го попитаха миналата седмица, дали САЩ е санкционирала банки, заподозрени в извършването на сделки с ИДИЛ, говорителят на Държавния департамент Марк Тонър заяви категорично: „Ще трябва да проверя. Пред себе си нямам готов отговор.“

Очевидно въпросът как „Ислямска държава“ финансира операциите си не е от особен интерес за Държавния департамент и те дори не са си направили труда да го проучат. И за да им помогнем да си напишат домашното, нека направим логическа връзка между някои факти.

По-рано тази година стана ясно, че френският президент Франсоа Оланд е позволил доставката на оръжие за сирийските бунтовници. Доставките, включващи оръжия, картечници, гранатомети и противотанкови ракети – са били в разрез с европейското ембарго, което е действало и към онзи момент. В края на 2012 г. стана ясно, че един от най-изявените поддръжници на сирийските бунтовници всъщност е френското правителство, което освен незаконния превоз на оръжие, е доставяло и парични потоци директно на лидерите на терористичната опозиция. Миналата година френският износ на оръжие достигна най-доброто ниво на продажби за последните 15 години, с приходи от над 18%. А каква е причината за благополучието на търговията със смърт на френското правителство? Скокът в продажбите към Саудитска Арабия и Катар, двамата основни спонсори и поддръжници на ИДИЛ.

Разбира се вината за финансирането, въоръжаването, оборудването и обучението на бойците на „Ислямска държава“ не е изцяло на Франция. Голяма част от нея принадлежи на САЩ, техните съюзници от Персийския залив, Турция и Израел, както и на други членове на НАТО. Но трябва да се направи връзката между оръжието и финансирането, които Франция предоставя на „умерените“ терористи в Сирия и бойните способности на този илюзорно неудържим ужасяващ призрак.

Цялата френска нация е в траур. Но нека френският народ адресира поне част от възмущението си към правителството, което е използвало неговите данъци, за да финансира, да осигурява доставки на оръжие и да подкрепя терористите, които водят война срещу самите тях.

Източник: Джеймс Корбет, The International Forecaster
Превод: Антоанета Киселинчева
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 12408787
Постинги: 2444
Коментари: 35066
Гласове: 114892
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829