Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2015 18:43 - Глобализъм и измамизъм
Автор: mt46 Категория: Бизнес   
Прочетен: 4097 Коментари: 9 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Глобализацията е новият измамен абсолют

от Иво Христов в Избор на редактора · 26/12/2015 · 15:54

image

Интервю на Христина Христова с Иво Христов за Мемория


- Г-н Христов, от известно време светът се глобализира с бързи темпове. Това носи и положителни ефекти, но в същото време крие и своите рискове. Като че ли посоката на историческото движение към всеобхватна глобализация става все по-неизбежна, а скоростта на този процес – все по-висока. Може би е добре да спрем за миг, в края на поредната календарна година, и да се опитаме да си зададем някои въпроси. Има ли „златна среда“ в този процес според вас? И ако да – коя е тя – и в цивилизационен, и в геополитически план?

- Глобализацията е новият измамен абсолют. Уж еднопосочна писта. Според мен процесът е по-сложен. Комунизмът също имаше глобални амбиции. След мълниеносното си разпространение през 40-те (Китай, Източна Европа), се спомина на 72-та година от рождението си. Колониализмът беше друг, по-стар глобален процес. През 60-те рухна и той. Глобализацията е нов, пореден пристъп на унификация. Той също ще има своя исторически откат. За 25 години с помощта на интернет светът постигна информационната си свързаност. Транспортът се ускори. Капиталите циркулират мигновено. Но опитът за износ и силово налагане на либералната демокрация крушира. Опустошените от силовата демократизация страни на свой ред се превърнаха в износители на тероризъм. Лишените от дом и поминък местни хора мигрират към Европа. А това принуждава стресираните западни общества да ограничават свободи и да строят стени. Стена изникна и по границата на САЩ с Мексико. Това са все прояви на отката на глобализацията. Миграцията на капиталите пък деиндустриализира богатите общества. Антиглобалистките партии укрепват. ЕС беше най-успешният модел за еволюционна глобализация, а се изроди в лобизъм и чиновничество. Вече не функционира. Това също е сипмтом за отката на глобализацията.

„Златната среда” в един исторически процес е онова, което остава в цивилизационната цедка, след като през нея се филтрира политическият смут. Комунизмът загина, но той принуди Запада да построи социалната държава, да утвърди човешките права като контрапункт на тоталитаризма. Колониализмът е спомен, но след него останаха местни елити и зачатъчни институции в Третия свят. Глобализацията също няма да постигне мирова хармония, а ще преживее откат, след който ще останат информационната революция и екологичното съзнание (инак просто загиваме). Глобализацията ражда и нов тип човек: технологично зависим, мобилен, полиглот. В масовия случай практичен и неспособен на дълбоки мисли.

 

- А ако погледнем нашата малка България? Приспособима ли е тя? Способна ли е да участва съзнателно в този глобален планетарен процес, или винаги ще бъде безсъзнателна частица в голямото геополитическо и геоикономическо движение?

- Малко страни следват някаква стратегия. Глобализацията е стихиен процес, в който политиката догонва икономиката и технологиите. Ние обаче сме напълно задминати от събитията. Страдаме от волева парализа. Приличаме на хамелеона от вица, който се пръснал, когато го поставили върху шотландско каре. В стремежа си да се приспособим, почти забравихме кои сме. Безволието личи във всичко. Бизнесът вегетира върху еврофондовете, но не мисли стратегически. Политиците чакат интифа от Брюксел, Вашингтон или Москва. Дори артистите, с редки изключения, плагиатстват, подражават, а не изразяват себе си. Студентите копнеят „да се приспособят” зад граница. България е в миманса на глобализацията, не защото е малка, а защото е деморализирана. Ние сме доставчик на работна ръка. Износител на мозъци. Може ли това да се промени? Да, но само ако се нодмогне философията на спасяването поединично, която е истинската идеология на прехода.

 

- Ако се обърнем и към Европа в същия контекст, изкушавам се да ви задам и един въпрос за Франция, тъй като сте експерт по темата. Какъв е вашият прочит на регионалните избори? Всички партии се обединиха срещу Националния фронт и не го допуснаха до победа на втория тур. За какви процеси всъщност става въпрос, ако погледнем по-дълбоко, във втория план на събитията? И имат ли отношение тези процеси към въпроса с глобализацията?

- Френският политически живот напомня тенджера под налягане. От 30 години подкрепата за Националния фронт се разраства, но той почти няма представители във властта, поради републиканския фронт на всички останали партии, които се обединяват на втори тур срещу Льо Пен. Гневът на французите расте, вече една трета гласува за НФ, но елитът почти не го забелязва и налягането в тенджерата нараства. Това е опасен феномен. Докато безработицата и прекариатът растат, френският политически елит продължава да кумулира мандати. Да речем, масов случай са политици с четири-пет заплати като общински съветници, регионални съветници, местни партийни лидери или депутати, кметове и зам.кметове. Това отчуждава политическата класа от избирателите.

Често цитирам един френски философ, който каза: „ние подарихме действителността на крайната десница”. Което е факт. Елитът не забелязва страховете на хората, защото се радва на гарантиран комфорт. Марин Льо Пен изговаря всички фрустрации на французите и обяснимо печели влияние. Което не значи, че НФ ще реши проблемите. Може дори да ги задълбочи. Но традиционните партии доказано не успяват да се справят с тях. Което превръща Фронтът в единствена алтернатива в очите на французите.

Възходът на НФ без съмнение е пряк резултат от глобализацията. За Франция тя протича болезнено. Френският език губи терен. Индустрията се мести в Азия. Френските индустриални лидери Peugeot Citroлn, Lafarge, Alstom влязоха в принудителен брак с чужди капитали. Духовната безпътица тласка някои лабилни натури към джихадизма. Безкритичният проамериканизъм на Оланд-Фабиюс е унизителен за онези французи, които са свикнали Париж да има своя позиция.

 

- Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП / TTIP) между Европа и САЩ е обект на все повече опасения и критики в европейските общества. Наскоро беше финализирано и Транс-тихоокеанското партньорство (ТТП) между 12 държави от Азиатско-тихоокеанския регион. Последното предизвика множество дискусии и протести не само сред страните-участнички, но и сред европейското гражданско общество. Хората в България като че ли неглижират този въпрос, нямат отношение и не го приемат като пряка заплаха или риск. Ако трябва да обобщим най-главните рискове, кои са те според вас?

- Договорите за свободна търговия са най-коварният юридически инструмент на глобализацията. Наистина, новите условия изискват нови правила. Пагубното в случая е, че тези договори се родеят с корпоративен преврат. Те създават търговски трибунали в услуга на чуждите инвеститори и изваждат от националната юрисдикция споровете между инвеститори и държави. Корпорациите не само ще могат „по бързата писта” да претендират да обезщетения, но и да си поръчват закони в свой интерес. Това става и сега, ще рекат скептиците. Факт. Но едно е да лобираш в Европейския парламент (766 депутати), а съвсем друго е да „мотивираш” трима арбитри да отсъдят по казус, който може да обрече цяла държава. Общественозначими въпроси не могат да бъдат поверявани в ръцете на частна юрисдикция, каквато по дефиниция се явява арбитражът. Правосъдието е, и трябва да остане обществена функция.

ТПТИ ще принизи санитарните стандарти, ще обезсмисли националните парламенти, които занапред ще трябва да съгласуват проектозаконите си с така наречения Съвет за ругилаторно сътрудничество. По същество това ще е тесен кръг от американски и европейски юристи под корпоративен контрол, които ще филтрират идеите на националните законотворци, според това дали „съответстват на духа и буквата на ТПТИ”.

И тук се връщаме към първия въпрос: ТПТИ ще нанесе такъв удар по повечето европейски икономики, че ще предизвика вълна от антиевропейски настроения, които ще пометат ЕС. И това отново ще е проява на отката на глобализацията.

 

- И един по-конкретен въпрос – „Монсанто”. Каква е връзката между биотехнологичния гигант и ТПТИ?

- „Монсанто” вече проби на въжделения европейски пазар, „с любезното съдействие” на ЕК. През април Брюксел прехвърли на националните правителства компетентността да решат дали допускат ГМО на своя пазар и в своята почва. Два дни по-късно, преди собственото й решение да бъде промулгирано, ЕК разреши вноса и търговията със 17 ГМО (фуражна царевица, рапица, соя), 11 от които произвеждани от „Монсанто”, другите от американската компания „Дюпон” и немските BASF и „Байер”. Така забраната за ГМО вече бе пробита. ТПТИ ще я официализира и разшири. Една от опорните точки на лобистите на ТПТИ е, че ГМО не е предмет на договора. Това е така, защото ГМО ще влязат под прикритието на общите принципи и клаузи на свободната търговия, без да бъдат изрично упоменавани.

ТПТИ ще разруши и основния принцип на европейската потребителска защита: този на предпазливостта. Сиреч една стока се допуска на пазара, когато е доказано безвредна. В САЩ принципът е обратният: една стока не се допуска до пазара, само когато е доказано вредна. Така рискът ляга върху потребителите. Превръщат ни в опитни зайчета.

 

Наскоро търговският еврокомисар Сесилия Малмстрьом обяви, че Европейската комисия ще отвори тайна стаичка в Министерството на външните работи, където народни представители и министри ще могат да четат постигнатите договорености по подготвяното търговско споразумение между ЕС и САЩ. Достъпът до документите ще е при максимално ниво на секретност, като четящите няма да могат да си водят дори бележки, да ги снимат или записват. Също така беше обявено, че те ще подписват и клетвен лист за неразгласяване. И това се отнася за всички европейски страни. Как ще коментирате тази секретност? Не е ли това в пълно противоречие с европейските принципи за демокрация? В крайна сметка споразумението касае цялото общество.

Г-жа Малмстрьом е арогантен лобист на ТПТИ. Цялата секретност около изработването на споразумението е в разрез с всички демократични принципи и сама по себе си доказва пагубния му характер. Неслучайно половин милион германци излязоха на улицата да протестират срещу сключването му. Над три милиона европейци се подписаха срещу ТПТИ, но комисията се прави, че не ги забелязва.

 

- Какви са специфичните рискове за България? Могат ли да бъдат конкретно назовани, за да ги разберат хората ясно? Как търговското споразумение ТТИП ще се отрази на обществено-икономическия живот у нас?

- Българската икономика ще бъде пометена. Винаги прибягвам до един образ: ако аквариум съсъдства с океан, а помежду им има тънка преграда, какво би станало, ако я махмем? Горе-долу така изглежда българската икономика спрямо американската. Единици български фирми имат експортен потенциал към САЩ. Затова пък българските почви са чудесен терен за семената на „Монсанто”. Често след тях вече не вирее нищо друго, освен засятата култура. В резюме: качеството на храните на пазара ще рухне драстично, здравният статус на българите, който и сега е лош, ще пострада допълнително. Ще се промени биосферата. Националните правителства ще се превърнат в местна управа на една отдалечена и безконтролна корпоративна власт, срещу която гражданинът ще е напълно безсилен.

 

- Какво можем да направим? Организираните протести не се отразяват с желание от медиите, все още малко хора разбират за тях. Можем ли да се поучим от добрите практики, реализиращи се в останалите европейски държави?

- Трябва да се информираме и да протестираме. Много информация за ТПТИ на български може да бъде открита на сайта на СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ. Пак там можете да подкрепите общоевропейската подписка срещу договора. От ФЕЙСБУК-СТРАНИЦАТА ни можете да научавате новините. Както виждате, Брюксел и сега се подиграва с европейците, какво би станало след подписването на споразумението? Мнозина считат, че темата не ги засяга. Но храната, правата и здравето ни, засягат всекиго. Наивността е непозволен лукс.

 

- И накрая искам да ви попитам – вярвате ли, че в България може да бъде изградено реално функциониращо гражданско общество? Имаме ли своя потенциал и ако да – как може той да бъде активиран?

- Може, разбира се. То прохожда трудно. Българите пилеят своя политически гняв. Не го изливат на улицата, а ги опустошава отвътре. Често хора ме хващат за слушател. Изливат своето политическо негодувание. Същите никога не можеш да ги видиш на протест. Нито ангажирани с някаква кауза. В развития свят общественият ангажимент е нещо нормално. У нас минава за ахмащина и губи-време. Но ако сравним развитите общества с нашето, лесно можем да констатираме къде са ахмаците.

 

- Каква е вашата надежда за България през идващата 2016-та година?

- Не сме готови за никакви изпитания. Надявам се да не ни сполетят. Дано започнем да надмогваме чувството за обреченост, което ни прави лесни жертви. Политическият разпад е в напреднала фаза и е възможно да започне разиграването на етническата карта. Важно е да разпознаваме и изолираме бесовщината.

 

image

Иво Христов е завършил Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Създател на сдружение "СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ". Водещ на "Малки истории" по БНТ. Автор в списание A-specto и кореспондент на Courrier des Balkans за България. Преводач на множество романи на Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Филип Джиан, Андре Жид, Тонино Бенакиста. Стипендиант на Института "Франсоа Митеран", автор на биографията на бившия френски президент, публикувана на български през 1999 г.
www.memoriabg.com/2015/12/26/globalizaciata-noviat-izmamen-absoliut/





Гласувай:
22
1


Вълнообразно


1. chetohche - Деиндустриализацията, беше за...
26.12.2015 19:47
Деиндустриализацията, беше замислена за да спре високите заплати на работниците и ниските цени. Откъдето идваше сила за синдикатите и левите движения. Иван Костов признава в Работническо дело - че не е добре - че имаме повече индустрия от Англия - в най-индустриалният й период. Костов е малоумник, и смята процентите на БВП от индустрия, не че реално сме били много индустриализирани - тоест повече от Англия, Франция, Сащ.. Но когато и заводите и училищата дават безплатен обяд и почивки, и фризьорски услуги, не комерсиални - тоест, и ремонтите не се отчитат много добре - статистически, излиза - че БВП го прави само индустрията.
http://bg.theglobaleconomy/Bulgaria/oil_consumption/

http://bg.theglobaleconomy/Bulgaria/External_debt/

http://bg.theglobaleconomy/Bulgaria/Trade_balance/

http://bg.theglobaleconomy/Bulgaria/savings_dollars/ - СПЕСТЯВАНИЯТА ПРЕЗ 1980ТЕ СА 7-8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, А СЕГА ДОРИ 12 МИЛИАРДА ДОЛАРА - НО САМО 7% ИМАТ СПЕСТЯВАНИЯ - ТОСТ 500 000 ЧОВЕКА, КАТО 450 000 ОТ ТЕЗИ ХОРА - ИМАТ ДО 1000 ЛЕВА - СРЕДНО 114 ЛЕВА. Тоест над 10 милиарда лева са в 1% от населението.
"През последните две години хората, които имат спестявания са намалели двойно - от 14% в началото на 2010 година до 7 % или 511 000 души в началото на тази година. От седемте процента българи със спестявания пък едва 13 на сто имат депозити над 5 000 лв. или това са приблизително 66 000 души. Преобладаващата част – 46% от хората със спестявания имат спестени суми до 1000 лева, тоест това е 3,22% от населението." "90% от населението обеднява или поне спестяванията му не растат и около 10% или по-малко имат растящи спестявания. 75-76% от депозитите са с размер под 1000 лв. В следващия сегмент 1000-2500 лева попадат едва около 8-9% а в следващия – 2500-5000 лв около 5-6% от депозитите. Това означава, че около 88-91% от депозитите попадат в областта под 5000 лв, в която преобладава намаляване на сумите. В най-ниската категория, до 1000 лв, средната сума е около 114 лева, в следващата, 1000-2500 лв средната сума е 1654 лв а в категорията 2500-5000 лв средната сума по депозит е 3648 лв. Разпределение на депозитите при което 75% от тях са със средна сума от 114 лева фактически представлява катастрофа за покупателната способност. Сумата от 114 лева е по-малка от половината на минималната работна заплата. Това е сума недостатъчна за покриване на месечните разходи за ток, телефон, вода и централно отопление в големите градове. За такава ситуация свидетелстват и нароилите се напоследък небанкови кредитни институции (5, 6), според които „най-честата причина за теглене на бърз кредит е плащането на битови и комунални сметки."
"За периода от март до края на декември депозитите на граждани със суми между 100 хил. и 200 хил. лв. се увеличават с 2714 до 34 200 броя. А общата сума в тях нараства с 475 млн. лв. до 4,811 млрд. лв.

Тези със суми до 1000 лв., сочат данните на БНБ, за година броят им е паднал с 574 хил. до 8,14 млн."

цитирай
2. chetohche - 400 милиона държавна пара, е бюд...
26.12.2015 19:49
400 милиона държавна пара, е бюджетът за държавните висши училища. А всичко е платено, тогава и висшето образование да е платено. Не се лекувало със светена вода, добре но си платете образованието драги медици, и когато някой умре на масата ви, му върнете поне двойно парите. ДДС и акцизите дават на бюджетът 12 милиарда лева, а парите от здравната каса са 1 милиард. Бюджетът на Обединеното кралство за здраве е 9% от БВП, и ако тука трябва да е така - това е 7,5 милиарда лева. Там е държавно платено. В САЩ е 17% от БВП, разходът за здраве, което показва че частното е двойно по-скъпо и двойно поне по малко достъпно.
Божествено е да обичаш всички, и да грееш за всички. Демонично е да обичаш само това което ти е изгодно, и да осъждаш всичко останало.
цитирай
3. chetohche - Лявото е философия на зачитане на ...
26.12.2015 19:52
Лявото е философия на зачитане на всички и разбиране на всички. Дясно е философия на зачитане на успелите и силните - налниците - олигархията, а останалите се считат за материал, - "КАТО НЯМАШ ПАРИ, КАК ЩЕ РЕШАВАШ - БЕ" - е философията.

Адам Смит създава политикономията, където се твърди че свободният пазар ще доведе светът до рай. Смит смята, че свободният пазар няма да създава богаташи, че разпределението ще е безкрайно добро. Маркс прави критика на политикономията. Маркс, и левите, знаят и виждат, то е математика, наука, че капитализмът е като кърлеж който се нуждае от тяло, а тяло за капитализмът е пазарът. Тоест капитализмът наврежда на пазарът, и дори го убива. Така капитализмът спира пазарната икономика. Прави икономическа рецесия, депресия... И много бедност и експлоатация, демократично-либерално робство.

В Османската империя, и ориентът, винаги е имало свободен пазар и частна собственост, или поне 500 години. Докато на запад всичко е било на църквата, не е имало частна собственост. Абсолютната държава прави възможно да се появи частна собственост и банки създаващи капитализъм. Адам Смит е смятал, че дефлацията не пречи на пазарите. Но дефлацията оскъпява заемите в пари, защото номиналните печалби намалят, също и недвижимите имоти, освен стоките и услугите. И Голямата депресия го доказва. Само паричният растеж спира дефлацията, и укрепва растежът. Но с растежът на паричната маса, расте капитализмът, тоест и световният дълг. Защото без дълг, няма капитализъм. Едно предприятие има добавена стойност, и ако си бизнесмен, плащаш от 20 до 80% за работни заплати, останалото е печалбата ти. Тоест работниците могат да купят от 20 до 80% от продукцията си, а бизнесменът - инвеститорът, колкото е по едър - толкова по-малко ще плаща на работниците си - като процент от добавената стойност - повече машини ще има и ефективност, но и по-малко ще харчи за потребление, другото ще го дава на банките - а те за потребление на неговата стока - като заем взет от работници. ЕТО ТАКА, ПЕЧАЛБАТА - НЕНУЖНАТА НА КАПИТАЛИСТЪТ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ, Е РАВНА НА СВЕТОВНИЯТ ДЪЛГ. И това Джон Кейнс, го е разбрал, и е призовал за повече добавена стойност за работниците, и по-малко спестовност чрез големи данъци, и много държавна икономика. Всички тези мерки на кейнсиянството, намалят капитализмът - кърлежът върху пазарът и икономиката. Продължителното кейнсиянство и демокрация, водят до собствеността да е 100% в ръцете на трудещите се, и до 100% средна класа - социализъм, и комунизъм - тоест. Тоест край на благородната класа, и класите. Капитализмът е последното убежище на аристокрацията и мафията. Мафията се развива до аристокрация, както гъсеницата до пеперуда, но това само показва, че аристокрацията снася яйцата от които се люпи мафията.
цитирай
4. mt46 - http://www.members.tripod.com/~konservativen_forum/ibei/articles/global-2.htm
26.12.2015 22:24
Философията на глобализма

Това е конкретна и съвсем определена съвкупност от философски, мирогледни, стратегически, икономически и културни постановки, насочени към “американизацията” на планетата

Александър ДИМИТРОВ*

Дълго време същността на глобализационния процес, неговите импликации и принципи, както и геополитическата му основа като че ли оставаха в периферията на вниманието у нас. Чисто вътрешните ни проблеми, пречеха за изграждането на ясна представа за процесите, течащи в света. Дори при приемането на сериозни и съдбоносни за бъдещето на България решения се оперираше с очевидно остарели митове и идеологеми, повтарящи (макар и с обратен знак) неадекватните концепции от времето на студената война.

В крайна сметка, независимо дали ни харесва,

Глобализацията е обективна тенденция

характеризираща съвременния свят. Тя е едновременно и най-обобщаващото явление и резюмираща формула за процесите, извършващи се в международната политика в зората на новото хилядолетие. В чисто теоретичен план, глобализационният процес би могъл да тръгне по две различни направления. Първото е свързано с възможността той да следва тъй нареченият “сборен” или “многополярен” модел, основаващ се върху съвкупността от проекти и тези, обобщаващи историческия, културен, стопански и религиозен опит на различните нации и държави. Засега обаче тази възможност си остава чисто теоретична.

Второто направление на глобализацията изисква цялото човечество да приеме (доброволно или не) един единствен цивилизационен модел като универсална схема за бъдещото си развитие, превръщайки го в задължителен еталон в политиката, общественото устройство, икономиката и културата. Тоест, една част от човечеството, конкретна нация или държава, налагат своята цивилизационна схема на всички останали. Това е тъй наречената “партикулярна” или “еднополюсна” глобализация и тъкмо тя се извършва днес в света. “Еднополюсната” глобализация е процес на “униформено” налагане на обитаващите планетата нации на една частна социално-икономическа парадигма, свързана със западния и, по-точно с американския, цивилизационен модел.

Съобразяването с националната и историческа специфика в процеса на “еднополюсната” глобализация обикновено се свежда само до адаптирането на “базовия” цивилизационен модел към конкретните условия на отделните държави и нации. Проявите на самобитност от локалните обекти на глобализацията се допуска само в граници, в които те просто придават на универсалната парадигма “местна окраска”. За никакво (дори и относително равноправно) участие в изработването на самата парадигма, не може да става и дума.

С други думи, когато говорим за онази глобализация, която активно се реализира на практика в съвременния свят, става въпрос за налагането и установяването на планетарен цивилизационен модел, почти изцяло копиращ онзи на американското общество и американската история, както и за налагането на тази частна парадигма (или модел) на конкретните държави и техните нации, с известни, не засягащи същността на процеса, отклонения. Допустимото в този процес “разнообразие” не е в това всеки народ и всяка цивилизация да се включи в глобалния свят, съхранявайки собствената си специфика, а в това, че ликвидирането на същата тази специфика в името на налаганата универсална щампа, се извършва по различен начин във всеки конкретен случай, или пък, че са възможни известни отклонения в самия процес на стандартизация и унификация.

С други думи, в съвременния глобализационен процес, който се смята за безалтернативен (и който не е просто плод на нечий “зъл умисъл, а е съвсем обективен), има един

Единствен субект на глобализацията

И този субект в международната политика са Съединените щати. Що се отнася до останалите участници в процеса на глобализация (Европа, Русия, Индия, Китай, или Ислямския свят), то независимо че всички те имат солидна хилядолетна цивилизационна история, специфика, мисия и особена идентичност, за тях е оставена ролята на “обекти” на глобализацията. Днешният, така наречен, “нов световен ред” се гради по схемата на взаимодействието между единствения субект на глобализацията и многомерните и разнообразни глобализационни обекти.

Именно в тази координационна система следва да се анализират и международните събития, разгръщащи се в зората на ХХІ век и тъкмо това са правилата на играта, пред която сме изправени.

В такива условия не може и дума да става за някаква “многополярност”, доколкото бурно развиващият се днес процес (който при това има всички тенденции за необратимост) се изчерпва изключително с универсализацията на еднополюсния модел в света.

С други думи, в процеса на глобализация, всички останали (без американската) нации на планетата, които в течение на хилядолетия са следвали свой собствен път, сега трябва да се откажат от собствените си мирогледни принципи и възприемат един модел, основаващ се върху постановките на най-радикалния западен либерализъм и отличаващ се дори от традиционния западноевропейски модел. Философията на глобализацията (или философията на еднополярността) произтичаща от либералния мироглед, се основава върху специфични антропологични схващания (и преди всичко за върховенството на индивидуалното начало пред колективното), върху специфична икономическа доктрина (за пълната либерализация на търговията и дефундаментализацията на капитала), върху оптималността на либералния политически модел, върху “масовата” интернационална култура, върху “толерантната, синкретична и хуманитарна религиозност”, върху нарцисизма и хедонизма, върху идеята за преходността и “края” на историята, върху космополитизма, виртуализацията на пространството и т.н.

Тази цивилизационна парадигма е, едновременно, и обосновката, и философското съдържание на многоизмерния процес, поддържан от глобалната военна и икономическа мощ на САЩ, превърнали се фактически в безалтернативни финансови и военни господари на света.

Неслучайно доларът от доста време насам е истинска геополитическа валута, която се обезпечава не със злато, нито пък от брутния национален продукт или от стоковото покритие на САЩ, а от

Съвкупния сратегически и политически потенциал на Америка

в планетарен мащаб. Така, военният бюджет на САЩ (300 млрд.долара) е несъпоставим с този на която и да било друга държава (той, в частност, далеч надминава целия бюджет на Русия например!)

Нека погледнем въпроса и от друга страна. Съществува “новият световен ред”, както и философията, която го оправдава. Появата им, при това, е резултат от много сериозни и съвсем обективни процеси, както и от цялата неумолима логика на постъпателното развитие на “западната” (и, в частност на американската) цивилизация, което от епохата на буржоазните революции насам преследва една цел, установявайки постепенно своя контрол над останалите държави, нации и култури на планетата.

Адаптацията към глобализацията дава надежда за физическото оцеляване на принадлежащите към една нация, но, в същото време, гарантира унищожаването на националния дух. Постепенно става все по-ясно, че формулата на еднополюсната глобализация е “физическо оцеляване (макар и не винаги гарантирано) + духовна (културна, национална, цивилизационна) смърт”. Тоест, от само себе си се натрапва въпросът за наличието на алтернатива. Възможно ли е “обектите” на съвременната глобализация да отхвърлят ролята, която им натрапва нейният “субект”, формулирайки основните параметри на едно, качествено различно, виждане за бъдещето?

Факт е, че днес все по-често се обсъждат отрицателните последици от глобализацията. Разпокъсаните опити на отделни нации или държави да се съпротивляват на този процес обаче, са обречени. Нито един от “обектите” на глобализацията не е способен сам да формулира каквато и да било ефективна алтернатива. Глобалното предизвикателство предполага и глобален отговор, иначе съпротивляващият се “обект” рискува да бъде временно оставен на мира само за да бъде “меко удушен” малко по-късно, напълно в стила на традиционната за САЩ “стратегия на анакондата”, която неслучайно е и в основата на класическата англосаксонска геополитика.

В този смисъл единственият адекватен отговор на заплахите на “еднополюсната” глобализация е организирането на планетарна глобална съпротива, базираща се на стратегическия съюз между няколко различни полюса. Последното, впрочем, ще изисква и разработката на своеобразна “философия на антиглобализма”, категорично отхвърляща поредната глобална утопия.

Днешната еднополярна, американоцентрична, глобализация е, по същество, своеобразна форма на “мек тоталитаризъм”, своего рода кадифяна “либерална тирания”. А либерализмът е последната идеология на ХХ-ти век, оцеляла и надделяла над комунизма и нацизма, но в същото време остаряла и анахронична не по-малко от тях. Тъкмо тя се опитва да абсолютизира влиянието си, превръщайки се в поредната “вечна и неотменима” световна утопия.

В същото време, съзнавайки реалната възможност (подобно на комунизма и нацизма) да бъде изпратен на бунището на историята, съвременният либерализъм придобива все по-недемократичен характер, плътно доближавайки се до модела на един

Нов “глобален тоталитаризъм”

Днес, пред противниците на “еднополюсната” глобализация има само една възможност – обединението на обектите на глобализацията в алтернативен на сега съществуващия глобализационен субект. Последното е необходимо не просто за собственото им оцеляване, но и за обосноваването и налагането на реална и оптимистична алтернатива за развитието на световната история. Впрочем, това се разбира и в самите Съединени щати и неслучайно през 1997 тогавашният президент Клинтън парафира прословутия документ, формулиращ “стратегическите перспективи за развитие на САЩ през ХХІ век”, в който като основна заплаха за американските интереси се разглежда възможността от възникване на територията на Евразия на стратегически блок, способен да ограничи реализацията на глобалните проекти на САЩ, както в Европа и Азия, така и в планетарен мащаб. От друга страна, съвсем нормално е противниците на начина, по който се реализира глобализационния процес, да търсят подобна алтернатива.

Ясно е, че в сегашните условия терминът “глобална безопасност” е лишен от реално съдържание. Защото глобалната общност, на практика, не е обединена от някакви общи глобални интереси. Самата глобализация се развива като неравновесен процес, насочен към реализация интересите на само една част от човечеството (прословутият “златен милиард”). Но, за да се реализира изключително сложният процес на консолидация на досегашните “обекти на глобализацията” и те действително се превърнат в нов субект на един алтернативен глобализационен модел (чиято същност се изразява най-добре с понятието “многополярна глобализация”), е необходимо, преди това, да се формулират основните принципи на “философията на многополярността”, предлагаща реален изход от кризата на еднополюсния глобализационен модел. Впрочем, отделни елементи на “многополярната философия” вече кристализират в конкретната политика на Европейския съюз, Русия или големите азиатски държави. И, ако България действително се стреми към възраждане и просперитет, би следвало също да възприеме тази философия, поставяйки я в основата на националната си стратегия за ХХІ век.

* С любезното съдействие на ИБЕИ и Център “Евразия”
цитирай
5. stih - Стойностен постинг!
27.12.2015 00:02
Прочетох интервюто с Иво Христов и всички коментари.
Благодаря, Марин!
цитирай
6. kvg55 - Не че казва нещо ново, но за тези р...
27.12.2015 00:39
Не че казва нещо ново, но за тези работи трябва постоянно да се говори.
цитирай
7. mt46 - Глобализмът прави богатите свръхбогати, унищожава бедните...
27.12.2015 10:44
chetohche написа:
Лявото е философия на зачитане на всички и разбиране на всички. Дясно е философия на зачитане на успелите и силните - налниците - олигархията, а останалите се считат за материал, - "КАТО НЯМАШ ПАРИ, КАК ЩЕ РЕШАВАШ - БЕ" - е философията.

Адам Смит създава политикономията, където се твърди че свободният пазар ще доведе светът до рай. Смит смята, че свободният пазар няма да създава богаташи, че разпределението ще е безкрайно добро. Маркс прави критика на политикономията. Маркс, и левите, знаят и виждат, то е математика, наука, че капитализмът е като кърлеж който се нуждае от тяло, а тяло за капитализмът е пазарът. Тоест капитализмът наврежда на пазарът, и дори го убива. Така капитализмът спира пазарната икономика. Прави икономическа рецесия, депресия... И много бедност и експлоатация, демократично-либерално робство.

В Османската империя, и ориентът, винаги е имало свободен пазар и частна собственост, или поне 500 години. Докато на запад всичко е било на църквата, не е имало частна собственост. Абсолютната държава прави възможно да се появи частна собственост и банки създаващи капитализъм. Адам Смит е смятал, че дефлацията не пречи на пазарите. Но дефлацията оскъпява заемите в пари, защото номиналните печалби намалят, също и недвижимите имоти, освен стоките и услугите. И Голямата депресия го доказва. Само паричният растеж спира дефлацията, и укрепва растежът. Но с растежът на паричната маса, расте капитализмът, тоест и световният дълг. Защото без дълг, няма капитализъм. Едно предприятие има добавена стойност, и ако си бизнесмен, плащаш от 20 до 80% за работни заплати, останалото е печалбата ти. Тоест работниците могат да купят от 20 до 80% от продукцията си, а бизнесменът - инвеститорът, колкото е по едър - толкова по-малко ще плаща на работниците си - като процент от добавената стойност - повече машини ще има и ефективност, но и по-малко ще харчи за потребление, другото ще го дава на банките - а те за потребление на неговата стока - като заем взет от работници. ЕТО ТАКА, ПЕЧАЛБАТА - НЕНУЖНАТА НА КАПИТАЛИСТЪТ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ, Е РАВНА НА СВЕТОВНИЯТ ДЪЛГ. И това Джон Кейнс, го е разбрал, и е призовал за повече добавена стойност за работниците, и по-малко спестовност чрез големи данъци, и много държавна икономика. Всички тези мерки на кейнсиянството, намалят капитализмът - кърлежът върху пазарът и икономиката. Продължителното кейнсиянство и демокрация, водят до собствеността да е 100% в ръцете на трудещите се, и до 100% средна класа - социализъм, и комунизъм - тоест. Тоест край на благородната класа, и класите. Капитализмът е последното убежище на аристокрацията и мафията. Мафията се развива до аристокрация, както гъсеницата до пеперуда, но това само показва, че аристокрацията снася яйцата от които се люпи мафията.

цитирай
8. mt46 - И аз благодаря, Елица!...
27.12.2015 10:46
stih написа:
Прочетох интервюто с Иво Христов и всички коментари.
Благодаря, Марин!

цитирай
9. mt46 - Всичко ново е добре забравено старо... Хората са с къса памет, а и малцина са мислещите...
27.12.2015 10:50
kvg55 написа:
Не че казва нещо ново, но за тези работи трябва постоянно да се говори.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 10051865
Постинги: 2205
Коментари: 33753
Гласове: 102170
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031