Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2016 22:16 - Страната на великите измамници. Схемата на Понци
Автор: mt46 Категория: Бизнес   
Прочетен: 4428 Коментари: 12 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Великият измамник Чарлз Понци и неговата Схема
image

Бедният италиански имигрант Чарлз Понци скалъпва удивителна инвестиционна измама, която лишава американските инвеститори от 20 милиона долара (240 милиона в днешни пари) през 20-те години на 20-и век. Неговата скандална „Схема на Понци“ е взаимствана и издигната до нови висоти от наши съвременници като Бърни Мадоф, Том Питърс и Алън Станфорд.

Що е то „Схема на Понци“

Наскоро списание „Тайм“ публикува класация на Десетте най-известни измамници в историята. Тя започва с Уилям Милър през 1899-а и свършва с осъдения през 2012 година Алън Станфорд. Всичките десет имена имат нещо общо помежду си, освен че са мошеници. Те решават да откраднат парите си чрез „Схемата на Понци„.

Схемата на Понци вече е толкова често срещана, че сякаш не минава и месец, без да чуем за нов инцидент. Финансовите страници на вестниците често разказват подобни случаи, а стоящите зад тях се превръщат в криминални суперзвезди.

image

Бърни Мадоф

Тук не говорим за суми от порядъка на стотици или хиляди, или дори стотици хиляди. Това са схеми, които носят милиони, а понякога, в случая на трима от класацията, и милиарди. Том Питърс се сдобива с 3.65 милиарда долара; Алън Станфорд със 7 милиарда долара; а човекът, чието име сега е синоним на фискална безсмъртност, Бърни Мадоф, отмъква между 50-65 милиарда долара.

Изненадващо е, че все още се намират хора, които не знаят какво е „Схема на Понци“ и как работи тя.

Схемата на Понци е удивително лесна за приложение. С изключение на някои дребни детайли, тя е подобна на финансова пирамида.

Всичко започва, когато измамникът открие някой, който да инвестира в него. Той вероятно ще борави умело с финансовите термини, хвърляйки звучни думи като хедж фондове и висока възвръщаемост, и ще се представи като много запознат с финансовите въпроси и инвестиционните стратегии. Дори може да намекне, че разполага с информация от вътрешни хора.

Най-важното, на което ще наблегне, е, че ти, инвеститорът, ще получиш по-голяма от средната печалба за кратък период от време.

Инвеститорът не трябва да прави нищо друго, освен да седи и да чака да завали дъжда от пари.

Звучи като страхотна сделка. Като че ли твърде хубава, за да е истина, което би трябвало да настрои подозрително всекиго.

Да кажем, че инвеститорът дава на измамника 1000 долара с гарантирана възвръщаемост от 50 процента на месец. В края на първия месец инвеститорът получава извлечение, показващо че е спечелил 500 долара. Но 500 долара, без да правиш нищо, са лесни пари. Алчността кара инвеститорът да не тегли парите си, а да ги остави да трупат още по-големи печалби всеки месец. Естествено, всяко месечно извлечение показва все по-голяма печалба.

Онова, което инвеститорът не знае, е че измамникът въобще не се занимава с инвестиции. Официалното на вид извлечение е създадено от самия него и няма никаква стойност.

Измамникът е привлякъл в същата схема и други инвеститори, давайки им същите обещания и гаранции. Те получават същите извлечения всеки месец. Ако е привлякъл 10 нови инвеститори, това са 10 000 долара в джоба му. Ако първият инвеститор реши да си изтегли печалбата, или да закрие цялата си сметка, измамникът просто изважда парите от влоговете на новите инвеститори и се разплаща с него.

За да плати на второто ниво инвеститори, измамникът просто взима парите на тези от третото ниво и т.н. Всяко ниво може да има еднакъв брой инвеститори, но като цяло измамникът гледа да привлича двойно повече хора, отколкото са на по-ниското ниво, в случай че всички от първите нива поискат да изтеглят парите си едновременно, което е малко вероятно, но все пак възможно.

За привличането на нова кръв е от голяма полза, ако измамникът може да даде за пример по-старите инвеститори и да покаже, че те са направили пари, така че слухът от уста на уста да привлече още хора. Докато съществуват нови инвеститори, които измамникът да привлича, планът ще продължи да работи без грешка, а печалбата на измамника ще достигне космически висоти.

image

Нивата на Схемата на Понци

Но точно тук схемата обикновено се пропуква. В един момент измамникът вече не е в състояние да набира нови хора. Ако той намира по 10 нови инвеститори за всеки един от предишното ниво, то тогава когато стигне до 10-то ниво, той ще има нужда от 10 милиарда инвеститори, за да покрие следващия 11-и набор. Една невъзможна задача, тъй като населението на земята е само седем милиарда. Дори само да удвоява броя на инвеститорите с всяко следващо ниво, измамникът ще надхвърли населението на земята на 34-то ниво.

Само че схемата се разпада дълго преди този момент.

Съществуват разлики между Схемата на Понци и финансовата пирамида. Една от тях е, че в Схемата на Понци измамникът се занимава с цялото набиране на хора, а инвеститорът не прави нищо. Това означава, че инвеститорът, дори да е късметлия и да се измъкне рано с печалба, той технически все пак е жертва на измама.

В пирамидалната схема инвеститорът трябва да се нагърби с набирането на нови хора, знаейки че печалбата му зависи от новите инвеститори. В повечето случаи с началния капитал той купува някаква стока, която да продава (прахосмукачка, тенджери, козметика), но знае, че няма да спечели пари, ако не води нови будали. Това означава, че когато схемата се разпадне, инвеститорът не е жертва, а съучастник, тъй като знае откъде идват парите и също може да бъде подведен под отговорност.

Другата разлика е, че Схемата на Понци винаги е незаконна, докато пирамидалната може да бъде напълно легална. Съдовете Tupperwear, козметиката на Avon, прахосмукачките Rainbow са напълно законни пирамидални схеми, макар те да предпочитат термина мултилевъл маркетинг. Парите се правят не от привличането на нови членове, а от продажбата на продукти. Ако доведеш нов член, можеш да спечелиш бонус, което означава точно това – просто бонус.

Младият Чарлз Понци image

Чарлз Понци

Макар да е позната под най-различни имена в миналото, Схемата на Понци започва да се нарича така през 20-те години на 20-и век, благодарение на един харизматичен италиански имигрант, който пожънва такъв успех чрез нея, че тя получава името му в негова чест, или за негов вечен позор.

Той е роден на 3 март 1882 година в италианския град Луго като Карло Пиетро Джовани Гулиелмо Тебалдо Понци, син на пощальон. Понци обаче казвал на хората, че е родом от Парма. За ранния му живот не съществуват много данни, макар той самият да разказвал за младостта си. Но, тъй като Понци е измамник, трудно е да се каже дали разказите му са истина.

Скоро след смъртта на баща му, Понци е приет в Университета в Рим – Ла Сапиенца, за огромна радост на майка му. Но далеч от дома, той се запознава с няколко заможни студенти и, пренебрегвайки учението, прекарва голяма част от времето си по барове и кафенета.

Новите му приятели се наслаждавали на разточителни удоволствия и Понци се увлякъл по този начин на живот, без да може да си го позволи. Той бързо пропилява наследството на баща си. Пропускал лекциите и спял по цял ден, за да стане вечерта и да се присъедини към приятелите си в екстравагантния им нощен свят.

Скоро Понци проумява, че няма да вземе диплома и изглежда нямал друг избор освен да напусне университета. По предложение на негов чичо, той решава да опита късмета си в Съединените Щати, смятани тогава за страната на неограничените възможности. Семейството му му купува билет за парахода и му дава 200 долара, с които да започне живота си в Америка. Той се сбогува с роднините и се насочва към Неапол, където, на 3 ноември 1903 година, се качва на борда на парахода „Ванкувър“, плаващ към Бостън, щата Масачузетс.

Но Понци не бил научил урока си от своя студентски живот. Билетът му бил за втора класа и той се постарал да избегне неудобството да пътува в претъпканите и мръсни каюти. Тласкан от прекомерно самочувствие, той се върнал към старите навици, прахосвайки пари за питиета, хазарт, тлъсти бакшиши и малки луксове, които не можел да си позволи.

Не след дълго акулите комарджии подушили кръв и започнали да го заобикалят. Понци бил поканен на „приятелска“ игра на покер и двестата му долара бързо се стопили. Когато корабът пристига в Америка, той разполагал само с 2.50 долара.

„Ванкувър“ акостира на пристанището в Бостън на 17 ноември 1903 година и Понци стъпва на американска земя. Неговото семейство очевидно е предполагало, че той ще се озове буквално разорен в Щатите, защото го били осигурили с предплатен билет за влака до Питсбърг, където щял да отседне у роднина.

През следващите четири години Понци се мести нагоре-надолу по Източното крайбрежие, сменяйки поредица от нископлатени работни места. Той бил продавач в магазин за хранителни стоки, поправял шевни машини и продавал застраховки. Но нито една от тези работи не продължавала дълго. Понякога го уволнявали, друг път напускал сам, преди да го уволнят. В един момент започва работа в ресторант, първо като мияч на съдове, а после се издига до сервитьор, но го хващат да лъже клиент с рестото и го изхвърлят.

Понци се променя за тези четири години. Пуска мустаци, научава перфектно английски и променя първото си име от Карло на по-американското Чарлз.

През юли 1907 година Понци решава да се махне от Съединените Щати и да се насочи на север към Канада. Хваща влака за Монреал, където се лута безцелно, отново без пукната пара в джоба си. Но това скоро щяло да се промени. Само на няколко пресечки от гарата Понци съзира една банка – „Банко Зароси“.

Уверен както винаги, той влиза вътре и кандидатства за работа, използвайки името Чарлз Бианки. Само след пет минути го назначават като чиновник.

Банката е създадена от Луиджи „Луис“ Зароси, за да обслужва нуждите на италианските имигранти, прииждащи в града. Конкурентните банки инвестирали парите в ценни книжа с лихва от 3 процента, като изплащали 2 процента на клиентите си и задържали останалия един процент като печалба. За голямо недоволство на съперниците си, Зароси изплащал пълните 3 процента, плюс още 3 процента бонус. Това било нещо нечувано и, разбира се, хората прииждали на тълпи в Банко Зароси.

Почти сигурни, че Зароси няма как да плаща подобна лихва по законен начин, конкурентните банки подозирали, че той взима парите на старите клиенти, за да плаща на новите – процес, познат тогава като „да обереш Питър, за да платиш на Пол“. Но, все пак, да знаеш нещо и да можеш да го докажеш са две различни неща.

Месеците минават, а Банко Зароси процъфтява. Но, в крайна сметка, банката се оказва във финансова криза, доказвайки подозренията на конкуренцията. В средата на 1908 година, вероятно посъветван от Понци, Зароси бяга в Мексико, отнасяйки със себе си всички пари, останали в банката.

За разлика от останалите служители на банката, Понци остава в Монреал, отсядайки у семейството на Зароси, което той бил зарязал. С идването на месец август, той почувствал, че е време за промяна и се запътил обратно към Съединените Щати. Но, както обикновено, нямал в себе си пукната пара и се налагало да измисли нещо.

Първите два ареста на Понци

В утрото на съботния ден на 29 август 1908 година Понци посещава офисите на Канадската складова компания, транспортна фирма, която някога била клиент на Банко Зароси. Тъй като той и преди бил ходил в компанията, никой не му обърнал особено внимание. Понци влязъл в офиса на управителя Дамиен Фурние. Там нямало никого и той бързо претършувал чекмеджетата на бюрото, където намерил чекова книжка от монреалската банка „Банк оф Ошлага“. Понци сръчно откъснал един чек и си тръгнал възможно най-бързо без да предизвика подозрение.

Той попълва в чека сумата 423.58 долара, смятайки че тази некръгла цифра ще изглежда като обикновена транзакция, и се подписва с „Д. Фурние“. Верен на природата си, веднага щом се сдобива с парите, той започва да ги харчи, купувайки си дрехи, обувки, часовник и верижка.

image

Чарлз Понци

Но „Банк оф Ошлага“ забелязва нередност и скоро потвърждава съмненията си за чека. Преди той дори да успее да напусне града, полицията открива и арестува Понци, който веднага си признава вината. Осъждат го на 3 години в затвора Сен Вансон де Пол, намиращ се на няколко мили от Монреал.

Първо го накарали да разбива камъни, но скоро той използвал способностите си, за да си намери по-добра работа, като в крайна сметка се издигнал до чиновник в офиса на директора на затвора. Сдобил се с доверието на директора и, тъй като бил образцов затворник, присъдата му била намалена на 20 месеца за добро поведение.

Две седмици след освобождаването си, Понци пътувал във влака обратно за Съединените Щати. С него пътували петима други италианци. Когато във влака се качил митнически инспектор и заразпитвал Понци за италианците, той казал, че не ги познава. Обяснил, че на гарата бил срещнал приятел, който го помолил да придружи мъжете, тъй като не познават страната. Той не споменал, че този негов „приятел“ всъщност преди бил служител в Банко Зароси, където крадял пари от клиентите и бил изчезнал след краха на банката. Понци също така не споменал, че е получил пари от него, за да преведе чужденците през границата.

Петимата италианци нямали документи и Понци бил арестуван още преди да премине границата за трафик на незаконни имигранти в Съединените Щати. Получил присъда от 2 години във федералния затвор в Атланта, Джорджия.

image

Игнасио Лупо

Там Понци се сдобива с нови приятели. Един от тях е мафиотът Игнасио Лупо, познат като „Вълка“, лидер на организацията „Черната ръка“ в Ню Йорк.

И този път Понци си намира работа в офиса на директора, който го кара да преведе писмата на Лупо, с надеждата да намери в тях нещо уличаващо. Той нямал проблем с това. Знаел, че в писмата няма нищо, защото делял килия с Лупо и самият той пишел кореспонденцията му.

Другият му нов приятел в затвора бил доста по-интересна личност, поне от гледна точка на Понци.

Чарлс У. Морс бил богат и аморален бизнесмен от Уол Стрийт, познат някога като „Ледения крал“, тъй като неговият бизнес с доставка на лед по едно време държал монопол над Ню Йорк. Господството му свършва, когато разследване разкрива огромен брой подкупи, раздадени от Морс на политически фигури. Въпреки това, до онзи момент той вече бил успял да спечели 12 милиона долара.

След като купува най-малко 12 банки, Морс се опитва да сложи ръка върху пазара на мед. Схемата се проваля и отчасти причинява финансовата паника през 1907 година. Впоследствие Морс е осъден за присвояване на банкови средства и получава 15 години затвор в Атланта.

image

Чарлс У. Морс (в средата)

Но през януари 1912-а, след като излежава само две години, Морс получава пълно помилване, заради заболяване, което едва не го вкарва в гроба. Ако останел в затвора, казвали неговите адвокати, щял да умре. Това било потвърдено от докторите. Освен това Морс имал зад гърба си богати финансисти, които отнесли случая му до президента Тафт.

Щом излязъл от затвора, здравето на Морс бързо се подобрило. По-късно се разбира, че точно преди да го прегледат докторите, Морс поглъщал смес от сапун за бръснене и химикали, която предизвиквала симптомите му.

Понци намирал Морс за вълнуваща личност и осъзнал, че правосъдната система се отнася различно с бедните и богатите.

След освобождаването си Понци се премества за малко на юг, прекарвайки няколко месеци в минна компания в Блоктън, Алабама, където работел като преводач и счетоводител, но през 1917-а той най-сетне се връща в Бостън – мястото, откъдето започват приключенията му в Америка преди 14 години.

Понци се влюбва

В уикенда на Деня в памет на загиналите Понци отива на концерт в Бостън, придружен от хазяйката си, когато забелязва красива млада жена. Оказва се, че хазяйката му я познава и тя ги представя един на друг. Нейното име е Роуз Мария Неко на 21 години, най-малкото дете на търговец на плодове. Понци моментално се влюбва в нея.

Това бил бурен романс и двамата се оженват на 4 февруари 1918 година.

image

Чарлз Понци, неговата съпруга и майка му пред дома им в Лексингтън

За известно време Понци работел на различни места, включително и в бизнеса на своя тъст, но, тъй като искал да успее сам, наел офис на петия етаж в сграда на 27 „Скул Стрийт“. След два-три неуспешни опита да стартира бизнес, Понци измисля амбициозен план. Щял да публикува свое собствено чуждестранно търговско списание, което да служи като справочник на всички бизнеси по целия свят. Планът му бил да удвоява тиража на равномерни интервали.

Щял да започне със 100 000 безплатни бройки, които да изпрати на различни компании, а после щял да изпрати обновено издание на същите компании, плюс безплатни бройки от списанието на други 100 000 компании. Печалбите от реклама щели да го направят богат.

Понци пресмята, че за първата пратка ще му трябват 35 000 долара, а печалбата от реклама ще му донесе 80 000. Проблемът бил как  да се сдобие с парите. Той започнал да търси инвеститори, но никой не проявил интерес. Личните средства на Понци бързо се стопявали.

Справочникът така и не видял бял свят.

Но Понци не се обезкуражава от провала на начинанието си. Не всеки бизнес потръгвал и той знаел, че ще изскочи нещо друго. И не след дълго точно така станало.

В един августовски ден на 1919 година Понци преглеждал пощата в офиса си. Едно от писмата било изпратено от фирма в Испания, интересуваща се от вече изоставения каталог. Но не писмото се сторило интересно на Понци, а придружаващия го къс хартия, нещо, което той не бил виждал преди. Международен пощенски купон.

Раждането на Схемата на Понци

Международният пощенски купон, или IRC (International Reply Coupon), е представен за първи път през април 1906 година на пощенски конгрес в Рим. Шейсет и три страни, членове на Пощенския съюз, се събират, за да решат как да улеснят пощенските услуги в световен мащаб. До онзи момент било много трудно да се изпращат пратки с обратен адрес, защото нямало как да си купиш чуждестранни марки в друга страна, а оригиналните марки на подателя не важели. Ако подателят приложел пари в брой, с които да бъдат платени пощенските марки в чужбина, това изисквало получателят да отиде в банката, да обмени чуждата валута за местни пари и чак тогава да плати марките.

Международният пощенски купон елиминира всички проблеми. Купон, закупен в Испания за равностойността на пет цента, би могъл да послужи за купуването на петцентова марка в Съединените Щати.

Но, докато държал хартийката в ръка, Чарлс Понци не виждал решение на проблема с обратната поща, а възможност за стотици милиони.

Той започнал да прави изчисления.

Първата световна война довежда до обезценяването на много от световните валути и Понци осъзнава, че тази девалвация не е предвидена в пощенските купони. Той знаел, че една от най-тежко пострадалите валути е италианската лира. В Съединените Щати един долар купувал 20 купона по 5 цента всеки. Същият този долар купувал 66 купона в Италия. Пресметнал, че ако ги купи в Италия за един долар и ги осребри в Съединените Щати за 3.30 долара, печалбата му ще бъде 2.30 долара. Трябвало само да закупи купоните на едро от чужбина с американски пари и после да ги осребри в Щатите.

Този процес, известен като арбитраж, дори не бил незаконен. Понци основава нова фирма и я нарича „Секюритис Иксчейндж Къмпани“.

Както при предишното му начинание, основният проблем на Понци бил да как да се сдобие с пари, за да задвижи нещата. Той отива при приятели и им обяснява как работи системата. Някои от тях се съгласяват да инвестират. Понци им обещава космическа възвръщаемост. След 45 дни, казал им той, ще имате 50 процента печалба. Той разполагал с мрежа от агенти, които купували на едро купони от други страни и ги изпращали обратно на Понци в Щатите, за да ги осребри.

Но съществували няколко проблема, които той не споделя със своите инвеститори. Първо, той нямал никаква мрежа от агенти, купуващи купони. Второ, дори и да имал, цената за изпращането на купоните до Съединените Щати би била толкова висока, че щяла да изяде печалбата. Имало и трети проблем. Понци бил разбрал от пощенската служба, че не могат да му осребрят купоните в пари, а само в пощенски марки. Това водело до още един проблем – че трябва да се чуди как да продаде тези марки.

Но, още преди да осъзнае пълния мащаб на пречките, Понци вече се бил отдал изцяло на своето начинание. Той бил обещал възвръщаемост и наистина изплащал печалби. Той платил на първите инвеститори с парите, събрани от новите. Слухът за огромните печалби, изплащани от „Секюритис Иксчейндж Къмпани“ се разнася бързо като лавина.

Потенциални инвеститори се стичали към „Скул Стрийт“, за да инвестират в схемата с купони и до февруари 1920 година печалбата на Понци достига 5000 долара, а следващият месец – 30 000 долара. До месец май Понци вече разполагал с 420 000 долара, или над 5 милиона в днешни пари.

image

Чарлз Понци

До средата на годината Понци направил милиони, като сметките показват, че в един момент в схемата му са постъпвали по около 1 милион долара на седмица. Тогава, вероятно в акт на отмъщение, той купува контролния пакет акции на банка „Хановер Тръст“, която някога била отказала да му даде заем, и започва да депозира там влоговете на инвеститорите.

Тъй като почти никой не теглел парите си, за да се трупа лихва, схемата продължила доста дълго, но някои хора вече започвали да изпитват съмнения и да задават въпроси.

Един финансов експерт поставя под съмнение начинанието на Понци, заявявайки че подобни астрономически печалби не са възможни за такъв кратък период. Понци го съдил за клевета и тъй като финансистът не могъл да докаже твърденията си, спечелил обезщетение в размер на 500 000 долара.

Балонът се пука image

Кларънс Барон, основател на списание "Барон"

След известно време, вестник „Бостън Поуст“, който някога бил публикувал хвалебствени статии за Понци и неговия бизнес, се свързва с финансовия анализатор Кларънс Барон, основател на списание „Барон“, за да проучи как работи цялата схема. Едно от първите неща, които анализаторът забелязва, освен че Понци не инвестирал в собствения си бизнес, е, че за да функционира системата, тя се нуждае от най-малко 160 милиона купони в обращение. Проблемът бил, че в цял свят в обращение имало само 27 000.

„Бостън Поуст“ публикува разкритията му и това причинява отлив на клиенти в компанията на Понци, принуждавайки го да изплати 2 милиона долара за три дни.

Междувременно, Понци вече бил привлякъл вниманието на щатския прокурор в Масачузетс Даниел Галахър, който наредил да бъде извършена финансова ревизия на „Секюритис Иксчейндж Къмпани“. Това, обаче, се оказало доста трудна работа, тъй като Понци нямал никакви счетоводни книги, а само листчета с имена.

Понци наема PR агента Уилям Макмастърс в опит да спаси доброто си име. Но, разбирайки с какво се занимава клиентът му, Макмастърс пише статия за „Бостън Поуст“ с твърдението, че Понци е затънал в дългове за най-малко 2 милиона долара.

Това било началото на края.

Председателят на Банковата комисия в Масачузетс Джоузеф Алън се разтревожил, че натискът върху бизнеса на Понци, създаден от историята във вестника, би могъл да срине банковата система в града. Уведомили го, че главната сметка на Понци е вече на червено, тъй като инвеститорите му продължават да теглят парите си. Алън наредил сметките му да бъдат замразени.

Щатската прокуратура излиза със становище, че няма доказателства в подкрепа на твърденията на Понци за легитимност на неговия бизнес и моли инвеститорите да съобщят имената си, за да може да бъде проведено разследване.

Същият този ден финансовата ревизия в „Секюритис Иксчейндж“ приключва. Докладът на Галахър показва, че дълговете на Понци не са 2 милиона, както пишело във вестника, а над 7 милиона долара.

Банка „Хановер Тръст“ е затворена от властите, а скандалът предизвиква фалит на още пет банки. Понци осъзнавал прекрасно, че скоро ще го арестуват и решил сам да се предаде. Срещу него са повдигнати обвинения за пощенска измама, което е федерално престъпление. Неговите инвеститори загубват около 20 милиона долара, или почти 240 милиона долара в днешни пари.

Срещу Понци са повдигнати общо 86 обвинения в пощенска измама, което щяло да го вкара в затвора до края на дните му. Но неговата съпруга го убеждава да приеме сделка и да пледира за виновен. На 1 ноември 1920 година Понци пледира за виновен по едно единствено обвинение и получава 5-годишна присъда във федерален затвор.

image

На 1 ноември 1920 година Понци пледира за виновен по едно
единствено обвинение и получава 5 годишна присъда във
Федерален затвор

Той излиза на свобода след три години и половина, но незабавно е арестуван отново и изправен пред съда по 22 обвинения в кражба, повдигнати от щата Масачузетс. Понци бил изумен. Той вярвал, че приемайки сделката по федералните обвинения ще се освободи от по-нататъшно преследване от страна на щата. Въпреки че по-късно завежда дело, съдът се произнася, че приемането на сделка по федерални обвинения няма отношение към обвиненията на местната щатска власт.

Двайсет и двете обвинения на щата са разделени за разглеждане в три отделни процеса. В първия Понци е признат за невинен по 10 обвинения. Във втория съдебното жури не стига до единодушие по 5 обвинения. Но в третия процес Понци е признат за виновен по всички останали обвинения. Той получава присъда от 5 до 7 години. Освен това, понеже той все още нямал американско гражданство, властите искали да го депортират след изтичане на присъдата.

Понци обжалва присъдата си и междувременно го освобождават под гаранция до началото на новия процес. Той незабавно заминава за Флорида, където, през септември 1925 година, създава сдружение, наречено „Чарпон Ленд Синдикейт“, предлагащо земи на инвеститорите и обещаващо възвръщаемост от 200 процента за два месеца. Но земята в действителност представлявала тресавище в окръг Колумбия. През февруари 1926 година Понци е арестуван и осъден на 1 година затвор. Той обжалва присъдата и плаща гаранция в размер на 1500 долара, за да излезе на свобода.

image

Чарлз Понци заловен при опит да избяга в Италия

Щом се измъква, отива в Тампа, където обръсва главата си и се опитва да напусне страната на кораб за Италия. Но корабът спира в Ню Орлиънс, където го разпознават и залавят. Понци е изпратен обратно в Масачузетс, където излежава 7 години в затвора.

Депортирането на Понци

Веднага след изтичането на присъдата му през 1934 година, Понци е депортиран обратно в Италия.

image

Чарлз и Роуз на съдебното дело за депортирането на Понци през 1934 година

Роуз, любовта на неговия живот, не пожелава да напусне Бостън. Двамата се развеждат през 1937 година.

Понци опитва още няколко схеми в Италия, но всичките се провалят. В крайна сметка започва работа за държавните авиолинии Ала Литория и се премества като техен агент в Бразилия. Когато, обаче, Бразилия застава на страната на Съюзниците през Втората световна война, италианската авиокомпания прекратява дейността си в страната.

image

Чарлз Понци позира по пижама през 1942 година

Понци работил като преводач за известно време, но здравето му започва да се влошава. През 1941 година 59-годишният измамник претърпява сърдечен удар, от който така и не се съвзема напълно. До 1948-а здравето му продължава да се влошава. Той почти загубва зрението си и получава мозъчен кръвоизлив, който парализира дясната половина на тялото му.

Чарлз Понци умира на 18 януари 1949 година в Рио де Жанейро на 66 годишна възраст. Човекът, който разорява милиони, е погребан в бедняшкото гробище.

Според малцина, Понци никога не е искал да ограбва хората и наистина е вярвал, че бизнесът с купоните ще потръгне. Това е възможно, но е малко вероятно.

Каквато и да е истината, името на Понци се превръща в нарицателно и почти винаги се използва в комбинация с думата „схема“.

——————————————————————————————————————————————
Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, biography.com
kriminalnidosieta.com/nad-zakona/velikiyat-izmamnik-tcharlz-pontsi-i-negovata-shema/

ПП: Явно на доста хора са им драги великите световни измамници, мошеници и техните наследници... Затова и любят неолиберализма, който дава неограничени възможности за забогатяване на малцина и за обеднявяне на мнозина...

 




Гласувай:
22


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Поздрави!
04.03.2016 22:54
Една превъзходна лекция за финансовите измами, комбинирана с кратката биография на един гениален мошеник, от която могат да се възползват желаещите безплатно. Условия за такива мащабни измами, може да осигури само капитализмът.
цитирай
2. tryn - Имало и умни мошеници...
04.03.2016 23:36
Интересен тип бил този Понци. :)
Понеже не ме интересува тази схема за лесни печалби, беше ми само забавно да прочета.
Благодаря, Марин.
цитирай
3. mt46 - Мда...
05.03.2016 13:03
kvg55 написа:
Една превъзходна лекция за финансовите измами, комбинирана с кратката биография на един гениален мошеник, от която могат да се възползват желаещите безплатно. Условия за такива мащабни измами, може да осигури само капитализмът.

Но при класическия капитализъм възможностите за финансови измами са по-скромни, отколкото при съвременния неолиберализъм... В щатите са на почит забогателите мошеници...
цитирай
4. mt46 - Интересен е , да... :)
05.03.2016 13:08
tryn написа:
Интересен тип бил този Понци. :)
Понеже не ме интересува тази схема за лесни печалби, беше ми само забавно да прочета.
Благодаря, Марин.

У нас след 1989 г. се навъдиха доста такива мошеници... Помня пирамидите в началото на прехода... Явно нашите измамници са се учили от американците...
цитирай
5. mileidi46 - :)))
05.03.2016 19:14
Беше ми интересно,не бях чувала ,нито чела нещо за този тип..
И за това се иска ,,талант" и акъл:))По принцип харесвам умни и кадърни мошеници,но мразя кокошкарите..:))
Още един път се потвърждава от каква ,,икономика" вземат все още примери нашите патриотични управници:)
Благодаря ти..
цитирай
6. mt46 - Е, доста сме закъснели с информираността... :)
05.03.2016 20:16
mileidi46 написа:
Беше ми интересно,не бях чувала ,нито чела нещо за този тип..
И за това се иска ,,талант" и акъл:))По принцип харесвам умни и кадърни мошеници,но мразя кокошкарите..:))
Още един път се потвърждава от каква ,,икономика" вземат все още примери нашите патриотични управници:)
Благодаря ти..

А нашите мутри едва ли ще успеят да настигнат западняците по грабителство и измамничество...
Поздрав!...
цитирай
7. ard - Здравей mt46 :)
05.03.2016 21:34
Но както се вижда и от статията, всички тези мошеници са си получили заслуженото. А и никой, който притежава малко здрав разум, не би се вързал на подобни схеми, особено ако знае, чете, и е поне малко финансово грамотен.
цитирай
8. mt46 - Здравей!... :)
05.03.2016 22:11
ard написа:
Но както се вижда и от статията, всички тези мошеници са си получили заслуженото. А и никой, който притежава малко здрав разум, не би се вързал на подобни схеми, особено ако знае, чете, и е поне малко финансово грамотен.

Но колко престъпления са извършили, колко хора са измамили и ограбили?... Такива мошеници би следвало да бъдат осъдени на доживотен затвор...
цитирай
9. ard - @8 - mt46
05.03.2016 23:24
Последният случай - Бърни Мадоф е осъден на 150 години затвор, единият от синовете му се самоубива точно 2 години след ареста, а другия му син умира от лимфома през 2014. Интересното е, че точно синовете му го предават на властите през 2008, като казват че Бърни Мадоф им е признал в разговор че едно от подразделенията на фирмата е ''голяма лъжа'' и работи по схемата на ''Понци''.
Чак след това властите се намесват и започват разследване, а фирмата на Мадоф първоначално е основана през 1960. И от толкова души около него и персонал и финансови съветници и т.н, само той ли е знаел, че едно от подразделенията му е кухо? Сигурно синовете му са се усъмнили и са го поразпитали, излиза че те са имали повече морал от баща си.
цитирай
10. germantiger - един хуй не става от вас
06.03.2016 10:13
Разбира се, че вашите бугарски мутри няма да стигнат западните - вие и за мутри не ставате.

СВЕТА НА ЗАПОЧВА И НЕ СВЪРШВА С КОНСКАТА ОПАШКА
цитирай
11. mt46 - Е, добре...
06.03.2016 12:16
ard написа:
Последният случай - Бърни Мадоф е осъден на 150 години затвор, единият от синовете му се самоубива точно 2 години след ареста, а другия му син умира от лимфома през 2014. Интересното е, че точно синовете му го предават на властите през 2008, като казват че Бърни Мадоф им е признал в разговор че едно от подразделенията на фирмата е ''голяма лъжа'' и работи по схемата на ''Понци''.
Чак след това властите се намесват и започват разследване, а фирмата на Мадоф първоначално е основана през 1960. И от толкова души около него и персонал и финансови съветници и т.н, само той ли е знаел, че едно от подразделенията му е кухо? Сигурно синовете му са се усъмнили и са го поразпитали, излиза че те са имали повече морал от баща си.

Но не е ли ясно, че има нещо гнило в световната финансова система?... А и колко ли финансови измамници не са заловени и осъдени?...
цитирай
12. mt46 - Вие пък много ставате!...
06.03.2016 12:21
10. germantiger - един хуй не става от вас
10:13
Разбира се, че вашите бугарски мутри няма да стигнат западните - вие и за мутри не ставате.

СВЕТА НА ЗАПОЧВА И НЕ СВЪРШВА С КОНСКАТА ОПАШКА
Да не би светът да започва с вас? Да не би да сте съвършени? Затова ли щатите, руснаците и ислямистите ви нататрузиха?...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19156773
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031