.
.
.
Ще отхвърли ли Русия неолиберализма?

от Майкъл Хъдсън и Пол Робъртс в Избор на редактора · 13/08/2016 · 10:46

 

Майкъл Хъдсън е американски професор по икономикa от Университета в Канзас. Бивш анализатор от Уолстрийт, автор на няколко книги и множество изследвания. Президент на Института за изследване на дългосрочните икономически трендове (ISLET) и един от членовете-основатели на Международната научна конференция за близкоизточни икономики (ISCANEE).

Хъдсън действа като икономически съветник по финанси и данъчно право на различни правителства от цял свят, включително Исландия, Латвия и Китай. Една от най-известните му книги е „Суперимпериализъм: Икономическата стратегия на Американската империя“, а последната е озаглавена „Убиването на гостоприемника: Как финансовите паразити и дълговете унищожиха световната икономика“.

Д-р Пол Крейг Робъртс е бивш зам.-министър на финансите в администрацията на американския президент Роналд Рейгън. Заемал е академични постове в редица престижни американски университети, старши научен сътрудник в института Хувър. Редактор и колумнист в The Wall Street Journal и колумнист за Business Week и Scripps Howard News Service. През 1993 г. сп. Форбс го поставя сред седемте най-добри и изявени журналисти в Съединените щати. Работил е и като консултант на американското Министерство на отбраната и на Министерството на търговията на САЩ.

 

 

Според различни доклади руското правителство е в процес на  преразглеждане на неолибералната политика, която се отрази толкова зле на Русия след разпадането на Съветския съюз. Ако Русия беше приела една интелигентна икономическа политика, икономиката й щеше бъде много по-напред от мястото, където се намира днес. Тя щеше да избегне изтичането на повечето капитали на Запад, като се осланя в по-висока степен на самофинансиране.

Вашингтон се възползва от деморализираното руското правителство, което гледаше към Вашингтон като ориентир в пост-съветската ера. Мислейки си, че съперничеството между двете страни е приключило с разпадането на Съветския съюз, руснаците се довериха на американските съвети за модернизиране на икономиката с най-добрите практики от западните идеи. Но Вашингтон злоупотреби с това доверие и обязди Русия с икономическа политика, предназначена да си поделят икономическите активи и да прехвърлят собствеността в чужди ръце. Чрез подлъгването на Русия да приеме чужди капитали и с излагането на рублата на валутни спекулации, Вашингтон се  убеди, че САЩ може да дестабилизира Русия именно с изтичането на капитали и с удар върху обменната стойност на рублата. Само правителство, незапознато с неоконсервативната цел на САЩ за световна хегемония, би изложило икономическата си система на тази външна манипулация.

Борис Елцин и Владимир Путин

 

Санкциите, които Вашингтон наложи на Русия и принуди Европа също да ги наложи, показаха как неолибералната икономика работи срещу Русия. Призивите за високи лихви и строги икономии потопиха руската икономика – при това напълно ненужно. Рублата беше повалена от изтичането на капиталите и в резултат неолибералната Централна банка прахоса валутните резерви на Русия в опит да подкрепи рублата, но всъщност с това поддържаше изтичането на капиталите.

Дори Владимир Путин намираше за привлекателна романтичната идеята за глобална икономика, до която всяка страна да има равен достъп. Но проблемите, произтичащи от неолибералната политика, го принудиха да се обърне към замяна на вноса, да се опита да направи руската икономика по-малко зависима отвън. Путин също така разбра, че ако Русия е с единия крак в западната икономическа система, то е необходимо да бъде с другия крак в новия икономически ред, който се изгражда с Китай, Индия и бившите централноазиатски съветски републики.

Неолибералната икономика препоръчва политиката на зависимостта, която разчита на външни заеми и чуждестранни инвестиции. Тази политика създава дълг в чуждестранна валута и чуждестранна собственост на руските печалби. Това е опасна уязвимост за една нация, обявена от Вашингтон за „екзистенциална заплаха за САЩ.“

Икономическият естаблишмънт, който Вашингтон създаде в Русия, е неолиберален.

Най-вече – гуверньорът на Руската централна банка Елвира Набиулина, министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев и настоящите и бившите министри на финансите – Антон Силуанов и Алексей Кудрин – всички те са заклети неолиберали. Тази група искаше да се справи с руския бюджетен дефицит чрез продажба на държавни активи на чужденци. Ако действително това се изпълни, то ще даде на Вашингтон още повече контрол върху руската икономика.

В опозиция на тази колекция от „отпадъчни икономисти“ е Сергей Глазев.

А Борис Титов и Андрей Клепач обявяват, че са му съюзници.

Тяхната група разбира, че неолибералните политики правят руската икономика податлива към дестабилизация от Вашингтон, ако САЩ поискат да накажат руското правителство за това, че не се съобразява с американската външна политика. Целта им е да насърчат една по-самостоятелна Русия, която да защити суверенитета на нацията и способността на правителството да действа съобразно националните интереси на Русия, а не да подчинява своите интереси на тези на Вашингтон. Неолибералният модел не е модел на развитие, а на чисто придобиване. Американците го характеризират като превръщане на Русия и на другите зависими държави в „снабдители на дървесина и източници на вода“ – или в руския случай – на нефт, газ, платина и диаманти. („hewers of wood and drawers of water“ – англ. идиом, означаващ „хора, живеещи в робско подчинение и тежък труд“)

Самодостатъчност означава да няма зависимост от вноса или зависимост от чужди капитали за инвестиции, които могат да бъдат финансирани от Руската централна банка. Това означава също оставането на стратегически сектори на икономиката в обществени, а не в частни ръце. Основни инфраструктурни услуги следва да бъдат предоставени на икономиката като разходи, на базата на субсидии или свободно, а не с обръщане към чуждестранни собственици, които придобиват монопол чрез наем. Глазев иска също обменната стойност на рублата да бъде определяна от Руската централна банка, а не от спекулантите на валутния пазар.

Неолибералните икономисти не признават, че икономическото развитие на една нация с естествените налични ресурси, като тези на Русия, може да бъде финансирано от Централната банка чрез осигуряване на парите, нужни за реализирането на проектите. Те претендират, че това би предизвикало инфлация. Неолибералите отричат отдавна признатия факт, че от гледна точка на количеството на парите, няма значение дали финансите идват от Централната банка или от частни банки, които осигуряват пари чрез заеми и от чужбина. Разликата е, че ако парите идват от частни банки или от чужбина, трябва да бъдат удовлетворени интересите на банките, а печалбите трябва да бъдат споделени с чуждестранни инвеститори, които в крайна сметка оказват известен контрол върху икономиката.

Очевидно руските неолиберали са нечувствителни към заплахата, че Вашингтон и европейските им васали разиграват руската държава. Въз основа на лъжи Вашингтон наложи икономически санкции срещу Русия. Това политическо демонизиране е толкова измислено, колкото е измислена и неолибералната икономическа пропаганда. Въз основа на тези лъжи Вашингтон изгражда военни съоръжения и ракетни бази на границите на Русия и в руски води. Вашингтон се стреми да дестабилизира бивши руски или съветски провинции и да инсталира режими, враждебно настроени към Русия, както стана в Украйна и Грузия. Русия постоянно се демонизира от Вашингтон и НАТО. САЩ дори политизираха Олимпийските игри и спряха от участие много руски спортисти.

Въпреки тези явни и враждебни ходове срещу Русия, руските неолиберали все още вярват, че икономическите политики, за които Вашингтон настоява, са в интерес на Русия и не са предназначени да поемат контрола над нейната икономика. А всъщност прикачването на съдбата на Русия с тези условия към Западната хегемония обрича руския суверенитет.

Превод: Memoria de futuro

Източник: COUNTERPUNCH

www.memoriabg.com/2016/08/13/shte-othvurlii-li-russia-neoliberalizma/

ПП: Това, което засяга Русия, засяга и България /дори в по-голяма степен/...
Наистина ли мислите, че великите световни сили, боклуци, паразити, поробители  и грабители са наложили неолиберализма за наше благо, за доброто на народите!?...

Който е пострадал от неолиберализма, не може да вярва на неолиберали. Тези, които го правяр са добре платени да инфектират с лъжи . Затова руските неолиберали все още продължават да настояват, че икономическите политики, които Вашингтон предлага , са в интерес на Русия . Опитвайки се да я застави с дескредитиване пред света, че е агресор, затова трупа въопъжения по границите и. Българските реформисти най нагло се напъват да ни доказват агресията на Русия, забравяйки, че има и видов ден!

Влиянието на Русия тепърва ще расте,
не знам как точно ще стане, но така интуитивно предчувствам нещата....

Неолиберализма, подобно на комунизма се нуждае от световно господство за да просъществува. Все по-ясно става, че заветното световно господство неолибералите няма да получат. Лошото е, че дори да не се стигне до гореща фаза на войната, сриването на световната финансова система ще е изключително болезнено за всички. Държави чийто правителства не са подготвени да реагират адекватно на световната криза която предстои може просто да се самоунищожат.

А дясно-консервативния реалполитик-имперец Владимир Владимирович прозорливо и изпреварващо подготвя Русия за "Моментът на истината", който ще настъпи с Втората велика депресия и горещата фаза на Третата световна война, която де факто е в ход.
Най-комичното в случая е, че новият американски политико-финансов елит е радикално ляв, нео-комунистически и откровено троцкистки, и не го крие.
А местната туземна про-европейска и про-американска прислуга се самоидентифицира като "дясна" и "консервативна".
Колко ли ще бъде шокирана, когато разбере, че работодателите и изповядват тъкмо противоположни на нейните, нео-комунистически възгледи и нео-троцкистки политически практики.
Дали ще преживеят идеологическия шок ?

Неолиберализма е икономическа политика, проучена и създадена в полза на конкретни икономически резултати, които категорично се разграничават от сътрудничество и взаимопомощ. Аз за Русия не се грижа, защото Русия, поради непоследователността в политиките на вождовете си, е податлива на подобна политика. Пък и съдбините на Русия са дълг на руския народ. За България, обаче страдам. И всяка изява на самостоятелност на страната, ме радва.

Има сътрудничество и взаимопомощ - между държавите, между корпорациите, банките, бизнеса и държавата. Все пак политици, депутати, държавни служители... съдействат за утвърждаването на неолибералните закони, норми, правила...