Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03 20:12 - А няма кой да извика...
Автор: mt46 Категория: Бизнес   
Прочетен: 1080 Коментари: 18 Гласове:
16

Последна промяна: 13.03 20:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
А няма кой да извика, че ЕС умря Идеята за „Европа на няколко скорости“ е другото име на разпада, който ще изхвърли България в периферията

Анастас Добрев

Идеята за Обединена Европа умря, а няма кой да извика истината. По ирония на съдбата това се случва навръх 60-ия й юбилей. Погребалната церемония се състоя сред пищния декор на Версай на 7 март, където се срещнаха лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия – Меркел, Оланд, Рахой и Джентилоне. Четиримата подпечатаха идеята за „Европа на няколко скорости“, която само доскоро звучеше кощунствено. Новата парадигма рискува да противопостави Запада на Изтока. „Цивилизационният избор“ ще бъде заменен от цивилизован развод. Великобритания вече постави началото.

Призракът на многоскоростния ЕС отдавна броди из Европа

Довчерашното табу днес е официален аргумент за реформа на закъсалата общност. Прегърна го, парадоксално, и Германия, която доскоро ревностно бдеше за единството на обединения континент, станало възможно след падането на Берлинската стена през 1989 г. Тъкмо това единство утвърди централното географско място на Германия и позволи на германските предприятия да просперират на територията на източните й съседи.

Единството обаче се пропука окончателно, когато страните от Централна Европа отказаха да следват сляпо принципа на солидарността, след като Меркел безразсъдно отвори портите на Европа пред миграционното цунами. Това задейства инстинкти за самосъхранение и доведе до издигането на нови стени. Не сполучи опитът на Германия да си достави желаното количество евтина работна ръка за бизнеса, а излишъците да разпредели на принципа на „солидарността“. И ето че днес, под напора на обстоятелствата – Брекзит, засилващият се американски протекционизъм, надигащият се в Европа национализъм и заплахата от ислямски тероризъм – Ангела Меркел е принудена да се откаже от основополагащи принципи на ЕС и да прегърне споделяната от Франция и страните от Бенелюкс идея за „Европа на различни скорости“.

Колко точно ще са скоростите, предстои да разберем. Но България със сигурност ще остане в периферията. По много причини – географски, икономически, политически. Отсега е ясно, че ще ни бъде отредена ролята на погранична полоса.

 

Приетият по милост Европу не е драг

Реакцията на европейските лидери е паническа – като при потъване на кораб. Спешно трябва да се изхвърли баластът. Разбирай, източноевропейският баласт. Но не докрай – на „бавноразвиващите се“ ще им се отнеме решаващото право на глас, но ще останат част от общия пазар. Зер, транснационалният бизнес има нужда от потребление.

Засега въпросите около „реформата“ на ЕС са повече от отговорите. Ако силовите играчи се обособят в отделна общност, решенията им ще важат ли и за останалите, както бе досега? Ако не – това вече не е ЕС. Ако ли да – намирисва на диктат.

Впрочем „Европа на няколко скорости“ не е новина. И то не защото ние сме изостанали, а те – напреднали. Не и заради корупцията и съдебната реформа, както ще го интерпретират някои. Дискриминационният подход е заложен в самия фундамент на Обединена Европа. Първо в Европейската общност за въглища и стомана, която обединява избрани икономически играчи. А после и в производния й Европейски икономически съюз, който има за цел да улесни транснационалната търговия.

 Версай просто сложи край на едно продължило 60 години лицемерие

image

 

Още със създаването на първообраза на днешния ЕС акцентът пада върху икономиката. Политическите измерения са вторични – доколкото представляват гаранция за постигане на основната цел. Демокрацията, пазарната икономика и правовата държава улесняват бизнеса. Разширяването на Съюза също бе подчинено на икономическа логика. Ядрото трябваше да разшири пазарите за своите стоки, а периферията – да потребява. В този дух бяха и проведените в България „реформи“, имащи за цел да разчистят терена за чуждите капитали. Още в началото на прехода стана безпощадно ясно, че Европа няма намерение да ни дава, а да взима. Тоталната приватизация, извършена под натиска на международните финансови институции, приключила с ликвидация на голям брой работещи предприятия, деиндустриализира страната. Просперитетът стана функция на чуждото благоволение. В главно условие за приемането ни в ЕС се превърна закриването на ядрени мощности – рекет, който отслаби допълнително икономиката и вкара енергетиката в задънена улица. На опразнения терен се настаниха хищни инвеститори в „зелени“ енергии, които влязоха в престъпен сговор с властта срещу интересите на обществото. Ценните природни ресурси бяха концесионирани, обществените услуги – приватизирани. В резултат на четвъртвековни „реформи“ България бе превърната в терен за парцелиране между влиятелни икономически играчи. Печалбите се изнасят навън – щетите остават за обикновените граждани. Всичко това бе извършено под знамената на „новия либерален ред“ и глобализацията – теоретични конструкти, оправдаващи грабежа.

 

С разсипана икономика и корумпиран политически елит

 

България бе сведена до унизителното състояние на послушник,

 

напълно лишена от способността да отстоява националния си суверенитет.

 

И когато днес един френски посланик си позволява да ни нарича страна с „манталитет на периферия“, е съвършено прав. Да, България беше превърната в периферия на Европа, не без съучастието и на собствената му страна. Тъй че поведението ни, в този смисъл, е напълно адекватно.

Мнозина ще възразят: ами евросредствата? Парите от европейските оперативни програми са малка компенсация за нанесените щети. Те само умножиха неравенството и мизерията – малцина богати станаха още по-богати, немалък брой тарикати изсмукаха ресурси с фалшиви проекти, без реално да създадат блага, а малките икономически играчи бяха изхвърлени от пазара.

И днес, когато „пияният кораб“ на ЕС търси спасение, бягайки пред бурята, на него ще останат само силните икономически играчи. България не е сред тях.

На този фон призивите за влизането ни в еврозоната звучат налудно, ако не бяха добре премислена операция на банкерското лоби. Това ще е банкерски пир по време на европейска чума. То няма да ни качи в първа класа, но шепа хора ще спечелят за сметка на тоталното обнищяване на населението.

 

Когато парите вземат връх, ценностите погиват

Така се случи и с прословутите „европейски ценности“ – абстракният хуманизъм на понятия като „солидарност“ и „единство“ е на път да отстъпи пред суровата икономическа реалност. На европейските срещи на върха чиновниците по инерция продължават да нижат заучените си проповеди за „ценности“ и „общ път“, но с все по-гаснещ ентусиазъм. Вижда се, че илюзията е загубила своята сила. Всичко това издава слабост.

На дневен ред отново излиза въпросът: А колко дивизии има ЕС?

Европа е умаломощена, неадекватна, уплашена и първият, който го разбра е Ердоган. В момента Турция тества съпротивителните сили на ЕС. Първите агресивни набези показват, че крепостта може да падне. Без солидарна реакция срещу провокациите, Европа става лесна плячка. Този път четата предаде Франция, която прие гостоприемно турския външен министър, дошъл да провежда предизборната си агитация, за разлика от острия демарш на Швеция, Холандия и Германия срещу турското самоуправство на тяхна територия. Нещо повече – под благосклонния поглед на френските власти Давут Чавушоглу си позволи да отправя заплахи към нейните европейски съюзнички.

image

България е важен участник в този процес като съседка на все по-агресивната Турция и обект на засилен интерес от страна на турските експанзионисти. Без солидарна подкрепа от ЕС, с немощна армия и слаба икономика, страната ни трудно може да се противопостави на мощен съперник като Турция. Здравият захват за Европа също не й гарантира нищо. Гаранция-Франция!
www.transmedia.bg/2017/03/13/%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B5-%D0%B5%D1%81-%D1%83%D0%BC%D1%80%D1%8F/

 

 

Заблуда

 

 

Явно доста сме се заблуждавали!
Мислили сме, хора, глуповато -
че ще сме достойни, равноправни
в Европейския съюз и в НАТО...

 

 

Че е благо западните вълци
да оправят българското стадо...
Радвате ли се сега, балъци,
че добри търговци ни продадоха?...

Марин Тачков



 




Гласувай:
16
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8495251
Постинги: 1936
Коментари: 31763
Гласове: 95383
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031