Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01 21:13 - Необитаемата Земя
Автор: mt46 Категория: Бизнес   
Прочетен: 623 Коментари: 3 Гласове:
16

Последна промяна: 07.01 21:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
Автор: Дейвид Уолъс-Уелс

/.../

Какви са връзките между климата и конфликтите?
Част от тях се свеждат до селското стопанство и икономиката; много от факторите са свързани с по-голямата миграция, която вече е на рекордно високо ниво: най-малко 65 милиона души в момента се движат из целия свят (виж тук – https://www.nytimes.com/2016/06/20/world/middleeast/record-65-million-displaced-by-global-conflicts-un-says.html). Но такова банално явление, като човешкото раздразнение, също играе роля. Жегата увеличава броя на престъпленията, обидите в социалните мрежи и дори увеличава вероятността играч в бейзболен мач да удари противник. И появата на климатиците в цивилизования свят в средата на миналия век не успя да реши проблема с вълната от престъпления през лятото.

 

VII. ПОСТОЯНЕН ИКОНОМИЧЕСКИ КОЛАПС

 

 

Мрачен капитализъм в наполовина по-беден свят

Глобалният неолиберализъм, който царуваше от края на Студената война до началото на световната икономическа криза, повтаряше като мантра, че икономическият растеж ще ни спаси от всичко и всички.

Но след краха от 2008 година повечето историци, изучаващи това, което те наричат ​​„изкопаем капитализъм“, предполагат, че цялата история на бързия икономически растеж, започнал внезапно през XVIII век, не е резултат на изобретенията, търговията или развитието на глобалния капитализъм, а само следствие от откриването на изкопаемите горива и усвояването на енергия, получена от тази суровина. То беше ознаменувано с еднократно инжектиране на нова „ценност“ в системата, която преди това се характеризираше с изтощителна работа в името на препитанието и „жизнения минимум“.

image

Замърсяване, причинено от медни фабрики в Корнуол, Англия, по време на Индустриалната революция. Гравюра от 1887 г.

 

Преди появата на изкопаемите горива никой не е живял по-добре от своите родители, баби и дядовци или от предците си 500 години назад. Изключение правят периодите след големите чумни епидемии, като Черната смърт (разновидност на чумата), които позволили на щастливите оцелели да сложат ръка върху ресурсите, освободени заради масовите гробове. След като изчерпим всички изкопаеми горива, смятат тези учени, може да се върнем към „изходното състояние“ на глобалната икономика. Разбира се, това „еднократно инжектиране“ ще има своите дългосрочни последици – изменението на климата.

imageНай-увлекателното изследване на икономиката на затоплянето е проведено от Соломон Хсиянг и колегите му, които не са историците на изкопаемия капитализъм, но предлагат един много мрачен анализ: разходите за всеки градус Целзий повишение на температурата са средно 1,2% от световния БВП. Това е най-задълбочената работа в тази област и средната им прогноза е загуба на 23% от приходите на глава от населението до края на този век (което ще се отрази на селското стопанство, престъпността, енергетиката, смъртността и пазара на труда,  прочетете за него тук – http://web.stanford.edu/~mburke/climate/BurkeHsiangMiguel2015.pdf ).

Соломон Хсианг съчетава данни с математически модели, за да разбере как обществото и околната среда влияят един на друг. По-специално, той се съсредоточава върху това как политиката може да насърчи икономическото развитие, докато управлява глобалния климат.

Още по-страшно е да се разгледа цялата крива на вероятностите: те казват, че съществува 12% шанс промените в климата до 2100 г. да намалят глобалното производство с над 50 на сто, и 51% шанс БВП на глава от населението да се понижи с 20% и дори повече, ако вредните емисии в атмосферата не намалеят. За сравнение, световната икономическа криза временно намали световния БВП с около 6%.

Мащабите на икономическото опустошение е трудно да бъдат разбрани, но можете да започнете, като се опитате да си представите как би изглеждал светът с икономика наполовина на тази, която имаме днес, с половината от стойността, която генерира днес, и само с половината от сегашните работни места по целия свят. На този фон отмяната на полети тази пролет във Финикс, парализиран от жегата, изглежда икономическа дреболия. И, между другото, идеята на правителството да отложи мерките за намаляване на емисиите в атмосферата, а вместо това да разчита единствено на икономическия растеж и технологиите, които трябва да решат всичко, изглежда като абсурден бизнес-план.

Не забравяйте, че всеки полет на самолет от Ню Йорк до Лондон и обратно струва на Арктика още три квадратни метра лед.

 

VIII. ОТРОВЕНИ ОКЕАНИ

 

 

Океанът излива сулфид на Брега на скелетите

Това, че океанът ще стане убиец, е разбираемо. Ако емисиите в атмосферата не бъдат драстично намалени, ще видим как до края на този век нивото на морското равнище ще се покачи с поне четири фута, а може би дори десет. Една трета от всички големи градове в света се намират на брега, да не говорим за електроцентралите, пристанищата, военноморските бази, земеделските земи, риболовните съоръжения, речните делти, блатата и оризовите насаждения. Дори и това, което е над десет фута, ще бъде наводнено много по-лесно и много по-редовно, ако водата достигне това ниво. Днес най-малко 600 милиона души живеят на 10 метра над морското равнище (повече тук – http://journals.sagepub.com/doi/pdf/10.1177/0956247807076960 ).

Но наводнените домове са само началото. В момента повече от една трета от световния въглерод се поглъща от океана – и слава Богу, иначе затоплянето щеше да е много по-бързо. Но резултатът е това, което се нарича подкиселяване на океана, и което само по себе си може да добави още половин градус към затоплянето през този век. То вече трови водоемите на планетата, където, както си спомняте, е възникнал първият живот на Земята. Вероятно сте чували за „избелването на коралите“ – тоест, за тяхното измиране – и това е много лоша новина, тъй като кораловите рифове поддържат една четвърт от морския живот и осигуряват храна на половин милиард души.

image

Този „храст“ корали умира заради затоплянето на водата в Тихия океан, което носи със себе си El Niсo

 

Подкиселяването на океана ще засегне и рибните популации, въпреки че учените все още не могат да предвидят как то ще се отрази на онова, което хващаме в океана за храна. Те знаят, че в условията на подкиселена вода стридите и мидите ще се опитат да увеличат размера на черупките си и че когато рН на човешката кръв спадне толкова, колкото е спаднало в океана през живота на последното поколение, това предизвиква конвулсии, кома и внезапна смърт.

Това не е всичко, което подкиселяването на океана може да повлече след себе си. Поглъщането на въглерода може да задейства обратна връзка, в резултат на което във водите с ниско съдържание на кислород ще започнат да се размножават различни микроби, които ще направят водата още по-„аноксна“,  отначало – дълбоко в океана, в „мъртвите зони“, а след това – постепенно нагоре към повърхността. Тогава ще измрат малките риби, тъй като няма да има какво да дишат, поради което бактериите, абсорбиращи кислорода, ще се размножават още повече, удвоявайки обратната връзка. Този процес, в който мъртвите зони растат като ракови образувания, задушават морския живот и унищожават рибарството, вече е доста напреднал в някои части на Мексиканския залив и в близост до Намибия, където сероводородът бълбука в морската вода по протежение на хиляди километри от бреговата линия, известна като Брегът на скелетите. Първоначално това име се е появило заради детрита (мъртва органична материя, бел.пр) от местния китолов, но сега то стана по-важно от всякога.

Хидрогенсулфатът е толкова токсичен, че еволюцията ни е научила да разпознаваме дори и най-малките и безопасни следи от него, затова и носовете ни са толкова чувствителни към метеоризма. Освен това, именно сероводородът е довел веднъж до смъртта на 97% от всички живи същества на планетата, когато обратните връзки са били активирани и циркулиращите реактивни течения от топлия океан са спрели – това е любимият газ на планетата за природен холокост. Постепенно мъртвите зони се разширили, убивайки морски видове, които са доминирали в океаните в продължение на милиони години, а газовете, които неподвижната вода започнала да изпуска в атмосферата, унищожила всичко на сушата. Включително и растенията. Минали милиони години, преди океаните да се възстановят.

image

Брегът на скелетите

 

 

IX. ГОЛЕМИЯТ ФИЛТЪР

 

 

Не бива да бездействаме, парализиран от страх

imageЗащо не можем да го осъзнаем? В последното си есе с размер на книга индийският писател Амитав Гош се пита защо глобалното затопляне и природните бедствия все още не са тема на съвременната фантастика – защо не сме в състояние да си представим климатичната катастрофа и защо досега не са се появили много романи, чийто жанр, накратко, той нарича полуфанастични антиутопии, причинени от „страх от природата“.

„Представете си, например, историите, построени около въпроси като „Къде бяхте, когато падна Берлинската стена?“ или „Къде бяхте на 11 септември?“, пише Гош. – Ще бъде ли възможно някога да попитате в същия дух: „Къде бяхте на 400 ррм (400 ррм – количеството на въглероден диоксид в атмосферата сега, бел.пр.)?“ или „Къде бяхте, когато се разби ледникът Ларсен Б?“

Неговият отговор е: „Вероятно не, защото дилемите и драмите, свързани с изменението на климата, са просто несъпоставими с това, което обикновено разказваме за себе си, особено в романите, които  описват по-скоро индивидуалната съвест, отколкото отровната миазма на социалната съдба“.

Разбира се, тази слепота не може да продължи дълго – светът, който обитаваме, няма да го позволи. В свят, по-топъл с шест градуса, екосистемата на Земята ще ври от толкова много природни бедствия, че ние просто ще започнем да ги наричаме „времето“: безспирен рояк от неуправляеми тайфуни и торнада, наводнения и засушавания, планета, редовно разтърсвана от климатични явления, които не толкова отдавна са унищожавали цели цивилизации. По-силните урагани ще идват все по-често и ще трябва да измислим нови категории, за да ги опишем. Торнадата ще стават все по-високи и по-широки и ще удрят все по-често, а късовете лед от градушките ще увеличат размера си 4 пъти. Хората са свикнали да наблюдават времето, за да предскажат бъдещето, но скоро ще видим в него гнева и отмъщението на миналото.

Ранните натуралисти често говорят за нещо, наречено „дълбоко време“, което е  тяхната гледна точка – да съзерцават величието на тази долина или на онзи каменен басейн, да размишляват върху дълбоката мудност на природата. Това, което ни очаква, прилича повече на онова, което викторианските антрополози определят като „време на сънищата“: полумитично преживяване (както го описват австралийските аборигени) на срещане, в текущия момент, с едно минало-извън-времето, когато предци, герои и полубогове се тълпят на епическата сцена. Можете да го откриете дори сега, наблюдавайки запис от свличането на айсберг в океана – едно чувство на история, случваща се едновременно, във всеки един момент.

image

Последствията от урагана Мария в Сан Хуан, Пуерто Рико

 

Много хора възприемат климатичните проблеми като един вид морален и икономически дълг, натрупан от началото на Индустриалната революция. Сега той трябва да бъде платен незабавно за няколко века назад. В известен смисъл това е разумна концепция, защото процесът на изгаряне на въглерода започва в Англия през 18 век, последван от всичко останало. Но повече от половината въглерод човечеството е освободило в атмосферата през последните три десетилетия. 85%  от него – след края на Втората световна война. Което означава, че за едно единствено поколение глобалното затопляне ни доведе до ръба на планетарна катастрофа, и че историята на саморазрушителния път на индустриалното общество се измерва с дължината на един човешки живот.
/.../

http://www.memoriabg.com/2018/01/06/neobitaemata-zemia/



Тагове:   Земя,   необитаемата,


Гласувай:
16
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - http://www.memoriabg.com/2018/01/06/neobitaemata-zemia/
07.01 21:18
Дейвид Уолъс-Уелс е заместник-редактор в New York Magazine. Неговата статия от 2015 г. за смъртната епидемия сред медоносните пчели – първата статия в списание, обвиняваща неоникотиноидните пестициди – вече е утвърдена наука. Уелс става част от екипа на списанието през 2011 г. като литературен редактор, а през 2016 г. заема ръководна позиция. В миналото си изпълнява длъжността на заместник-редактор и в The Paris Review, където редактира и публикува автори като Ан Бийти, Вернер Херцог и Джонатан Франзен. Дейвид Уолъс-Уелс е възпитаник на университета Браун, специалност история.

„Тази статия се превърна в най-четената в историята на списание New York Magazine. Само за броени часове тя генерира огромен брой коментари във вестници, списания, блогове и Twitter, най-вече от учени-климатолози и журналисти, които отразяват тяхната гледна точка.

Но дискусиите, които отприщи статията, касаят по-скоро нейното общо послание, отколкото конкретните факти. Полезно и етично ли е от журналистическа гледна точка да изследваме най-лошите версии за развитието на климатичните промени, колкото и малко да са те? Доколко широк контекст трябва да даде авторът, описващ плашещите варианти, и доколко е длъжен подробно да предостави информацията за вероятността на тези варианти, независимо от тяхната степен на хипотетичност?

Твърдо уверен съм в набора от тезиси, които дадоха тласък на този проект от самото начало: че обществото подценява степента на климатичната заплаха и това отчасти се случва, защото не отделяме достатъчно време, за да обмислим по-страшната половина от кривата на възможностите, и по-специално – нейната ужасно дълга опашка, както и съществуващите рискове извън повишаването на морското равнище; че е важно журналистиката и обществеността да разпространяват новините, идващи от научната общност, независимо от това колко са напрягащи; и че когато става въпрос за проблема с климатичните изменения, излишната самонадеяност на обществото се оказва много по-голям проблем от широко разпространения фатализъм – недостатъчно изплашените хора сега са много повече, отколкото „прекалено изплашените“. Всъщност, дори не разбирам какво означава да бъдеш „прекалено уплашен“. Науката казва, че изменението на климата застрашава почти всички аспекти на човешкия живот на тази планета и бездействието само ще изостри проблемите. В този контекст не смятам, че да се нарича тази статия паникьорска или авторът й – паникьор, е обида. Приемам това определение. Ние трябва да сме в паника.“

Дейвид Уолъс-Уелс
цитирай
2. kvg55 - mt46,
07.01 21:29
"Всичко родено е достойно да умре!"
цитирай
3. mt46 - Но поне да умре достойно, естествено...
08.01 19:14
kvg55 написа:
"Всичко родено е достойно да умре!"

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 10418467
Постинги: 2238
Коментари: 33938
Гласове: 103561
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930