Постинг
28.05.2015 13:03 -
Личността на Паисий според „История славянобългарска“ (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 10998 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2015 13:05
Прочетен: 10998 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 28.05.2015 13:05
„История славянобългарска“ е зовът на Възраждането, който свързва миналото и настоящето на българите, отправя взор към бъдещето им. Творбата изразява болката на автора по род и родина. Тя разкрива неговото силно желание да вдъхне вяра на народа си, че има право на духовно и културно битие. Паисий иска да събуди у своя читател стремежа да търси ползата от познаването на историята.
В своята книга Паисий се очертава като патриот, загрижен за съдбата на българите. Той е демократ, който сред широките народни маси търси опора за постигане на европейски ценности. Това го прави новатор, борещ се за превръщането на народа ни в нация, а държавата ни- в политически свободна страна.
Над всичко Паисий поставя чувството за дълг към народ и общество. Той се счита отговорен да буди чувството за историческа памет. Оценява опасността от чуждопоклонничество. Страхувайки се от загубата на спомен за миналото, се заема със задачата да го припомни и възвеличи. Патриотичният му повик звучи от съчетаването на гражданска, политическа, църковна и културна история. Паисий вярва, че славното ни минало е знак за светло бъдеще и че то ни гарантира място в световната култура. Той пристрастно тълкува фактите. Неговата емоционалност, лееща се в публицистични изблици, целѝ да идеализира историята. Лирическите струи въздействат върху съзнанието на българите. Усещат се вълнението и горещото му родолюбиво чувство. Стилът е жив и естествен, гневен и спокоен, следващ душевните подбуди на Паисий да утвърди националното самосъзнание на българите.
Патриотизмът на монаха преследва издигане и утвърждаване на народностните белези- род, език, история. Затова изтъква, че българите са първи сред славяните, които са покръстени и имат своя писменост. Това го представя като духовен учител на своя народ, като негов будител.
Чрез патриотизма си Паисий провежда европейската национална идея и ни приобщава към цивилизования и развиващ се свят. Възрожденецът търси опора за това в демократичната народна среда. Новите обществени сили за него са свързани с народа. Убеден е, че той е активен участник в историята. Затова посочва добродетелите му. На увлеклите се по гръцката култура и на гръцките висши слоеве противопоставя "българската простота и незлобивост", "простите орачи, копачи, овчари и прости занаятчии". Така чертае демократичната програма на националноосвободителното движение.
Новаторството на Паисий се изразява в това, че заговаря открито за проблемите и смело посочва пътя за избавление на българите, криещ се в събуждане на заспалите им патриотични чувства.
Авторът открива новото в забравената традиция. Разобличава чуждия политически и духовен гнет; произнася сурова присъда над сънародниците си, които се отричат от народността и езика си. Той ги образова и възпитава, спори с тях, съзнавайки опасността от претопяване. Този негов страстен и открит полемичен тон е новост за литературата ни.
Историографът без страх разкрива истината за робското положение на своя народ. Описва жестокостта и несправедливостта на поробителя спрямо него. Изобличава потисническата и ограбваща система на Турската империя, за да отвори очите на българите, да събуди тяхното родолюбие.
Паисий гледа на света рационално в духа на европейското Просвещение, търсейки ползата за българите. Пред народа ни е задачата за догонване на развиващите се страни. Паисий оценява тази реалност. Разбира потребността „да се обогатиш с разум“ и практично я излага в творбата си. Той провежда новия морал- рационализма, и в това е неговата новаторска сила.
В зората на нашето Възраждане един монах формулира и задачите, и реалните участници в историческото развитие на народа. Политическата му философия вижда българите, които се обединяват в държава, която е свободна и им позволява да творят блага. Будейки патриотизма, Паисий провокира у народа държавническо чувство. Така личността му разкрива своята напредничавост и се превръща в изразител на новия дух на времето.
„Да живееш, значи да съживяваш абсурда“-...
Криво или не разбираме цивилизацията дне...
„История славянобългарска“ (анализ, БЕЛ,...
Криво или не разбираме цивилизацията дне...
„История славянобългарска“ (анализ, БЕЛ,...
Няма коментари