.
Революцията да казваш истината във време на измама

от Джон Пилджър

Текстът е встъпителна реч на Джон Пилджър на премиерата на печатното издание „ДОСИЕТАТА УИКИЛИЙКС“ в Лондон, 29 септември 2015 г.

Джордж Оруел написа: „Революционно действие е да казваш истината във времена на всеобща измама.“

Това са мрачни времена, в които пропагандата на измамата засяга живота на всички нас. Сякаш политическата реалност е приватизирана, а илюзията узаконена. Информационната ера е ера на медиите. Налице са медийна политика, медийна цензура, медийна война, медийно надмощие, медийно отвличане на вниманието – една сюрреалистична производствена лента на клишета и грешни предположения.

Удивителната технология се превърна едновременно в наш приятел и враг. Всеки път, когато включим компютъра или повдигнем дигиталното устройство – нашите светски залъгалки – ние сме подвластни на контрол, изразяващ се в надзор на ежедневието и навиците ни, както и на лъжи и манипулации.

Едуард Бернайс, който изобрети термина „връзки с обществеността“ като евфемизъм на „пропаганда“, предрече това преди повече от осемдесет години. Той го нарече „невидимото правителство“.

Бернайс каза: „Тези, които манипулират този невидим елемент на модерната демокрация, съставляват невидимо правителство, което държи същинската власт в нашата държава… Ние сме управлявани, нашите съзнания и вкусове са моделирани, идеите ни са внушени главно от хора, за които никога не сме чували…“

Целта на това невидимо правителство е да бъдем завладени: да бъдат завладени политическото ни съзнание, начина, по който чувстваме света, способността ни да мислим независимо и да отличаваме истината от лъжата.

Това е вид фашизъм – дума, която с право използваме предпазливо, предпочитайки да я оставим в сумрака на миналото. Но днес опасността от скрит модерен фашизъм става все по-голяма. Както и през тридесетте години на миналия век, днес се произнасят големи лъжи с точността на метроном. Мюсюлманите са лоши. Фанатиците от Саудитска Арабия са добри. Фанатиците от Ислямска Държава са лоши. Русия винаги е лоша. Китай става лош. Бомбардирането на Сирия е добро. Корумпираните банки са добри. Изопачените дългове за добри. Бедността е добра. Войната е нормална.

Тези, които оспорват екстремизма и казионните „истини“, са считани за хора, нуждаещи се от лоботомия, докато не бъдат поставени в положение на „поддържащи официалните постулати“. BBC осигурява тази услуга безплатно. Да не се поддадеш означава да бъдеш маркиран като „радикал“ – каквото и да означава това.

Истинското несъгласие стана екзотично; и въпреки това тези, които не се съгласяват, днес са по-значими от всякога. Книгата, която представям тази нощ, „Досиетата Уикилийкс“, е антидот срещу фашизма, който никога не произнася своето име. Това е революционна книга, тъй като самият Уикилийкс е революционен – точно каквото е имал предвид Оруел в цитата, който използвах в началото. Защото тя казва, че не сме длъжни да приемаме ежедневните лъжи. Не сме длъжни да пазим мълчание. Или както Боб Марли някога изпя: „Освободи се от умственото робство.“

В увода си Джулиан Асанж разяснява, че не е достатъчно да публикуваш тайните съобщения на една велика сила, а че осмислянето им, както и поставянето им в днешния контекст и в контекста на историческата памет, е от съществено значение.

Това е удивителното постижение на книгата, която връща паметта ни. Тя свързва престъпленията, които причиниха толкова много смут от Виетнам и Централна Америка до Близкия Изток и Източна Европа, чрез матрицата на ненаситната власт, Съединените Щати.

В момента Америка и Европа се опитват да унищожат правителството в Сирия. Министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън е особено страстен привърженик на тази идея. Това е същият Дейвид Камерън, когото аз помня като подмазващ се пиар, назначен от човек от британска независима частна телевизия, занимаващ се с източване на активи.

Камерън, Обама и винаги раболепният Франсоа Оланд искат да унищожат последната останала мултикултурна власт в Сирия – действие, което със сигурност ще проправи път на фанатиците от Ислямска Държава.

Това, разбира се, е лудост; голямата лъжа, оправдаваща тази лудост, е че тя е в подкрепа на сирийците, които са се изправили срещу Башар ал-Асад в Арабската Пролет. Както „Досиетата Уикилийкс“ разкрива, унищожението на Сирия от много време насам е един циничен империалистически проект, който предшества бунта срещу Асад по време на Арабската Пролет.

За властелините на света във Вашингтон и Европа истинското престъпление на Сирия не е потисническото ѝ правителство, а независимостта ѝ от американската и израелската власт – точно както истинското престъпление на Иран е неговата независимост, истинското престъпление на Китай е неговата независимост и истинското престъпление на Русия е нейната независимост. В свят, притежаван от Съединените Щати, независимостта не може да бъде толерирана.

Книгата разкрива тези истини една след друга. Истината за войната срещу тероризма, която винаги е била война на терора; истината за Гуантанамо, истината за Ирак, Афганистан, Латинска Америка.

Назоваването на истината никога не е било толкова необходимо и спешно, колкото е сега. С почетни изключения, работещите в медиите, на които привидно се плаща да изясняват нещата, сега са погълнати от една пропагандна система, която вече не е журналистика, а анти-журналистика. Това е толкова вярно за либералните и „уважаваните“, колкото и за самия Мърдок. Освен ако не сте подготвени да следите и подлагате на деконструкция всяко едно благовидно твърдение, така наречените новини са станали негледаеми и неразбираеми.

Четейки „Досиетата Уикилийкс“, си спомних думите на късния Хауърд Зин, който често привличаше вниманието към „силата, която правителствата не могат да потиснат“. Уикилийкс описва точно това чрез всички истински разобличители, които имат куража да го направят.

От известно време познавам хората от Уикилийкс. Това, което те са постигнали при обстоятелства, които  не са избирали сами, за мен е източник на непрестанно възхищение. Идва ми на ум и спасяването на Едуард Сноудън. Подобно на него, те са храбри и смели: и нищо по-малко от това.

Главата на Сара Харисън – „Индексирането на Империята“ –  описва как тя и нейните съмишленици създават цяла обществена библиотека на американската дипломация. Има повече от два милиона документа, които сега са на разположение на всички. „Нашата работа – казва тя – е посветена на това да се уверим, че историята принадлежи на всички.“ Вълнуващо е да четеш тези думи, които са израз на голяма смелост.

От усамотението в стаята на Еквадорското Посолство в Лондон, смелостта на Джулиан Асанж е красноречив отговор на страхливците, които го опетниха, и на озлобената власт, която търси отмъщение и води война срещу демокрацията.

Нищо от всички тези действия не възпря дори и за миг Джулиан и неговия екип в Уикилийкс. И не е ли именно това най-важното?

Лондон, 29 септември 2015 г. Премиера на книгата „Досиетата Уикилийкс“

 

Превод: Момчил Вачев /Memoria de futuro

 

Източник: johnpilger.com

www.memoriabg.com/2015/11/09/revoliuciata-da-kazvash-istinata/

Да. И аз се замислям . За еврофашизма.

Винаги сме там,където сеят лъжи.ха...

"Назоваването на истината никога не е било толкова необходимо и спешно, колкото е сега."
Но кой казва истината?! -
Във всеки случай - не и медиите...

В Западна Европа и САЩ също има мислещи хора, които не могат да мълчат.