Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2016 12:10 - Ехо от Еко
Автор: mt46 Категория: Други   
Прочетен: 3491 Коментари: 12 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
image Отиде си човекът-енциклопедия
От a-specto . Публикувано на 20.02.2016.  

Умберто Еко, големият италиански философ, семиолог, медиевист, писател, специалист по всякакви видове комуникация, ни напусна на 84 години. Роден е на 5 януари 1932 г. в семейството на счетоводител. Като студент в университета в Торино участва дейно в работата на младежки католически организации. Тази му страст обаче бързо отшумява. Престава да вярва в Бог, докато изучава творбите на Тома Аквински. Както самият Еко ще признае по-късно, „може да се каже, че именно той, Тома Аквински, чудодейно ме излекува от вярата”. Дипломира се през 1954 г. и започва силно да се интересува от средновековната философия и култура. Този интерес не го напуска никога, независимо че в годините се занимава със семиотика на съвременната попкултура и със задълбочени изследвания на литературния и изобщо на творческия авангард. През 1956 г. публикува първата си работа „Естетиката при Тома Аквински”.

През 1962 г. излиза неговата „Отворена творба”, съдържаща семиотични анализи на литературни творби от рода на „Улис” на Джеймс Джойс. Тази му книга се превръща в нещо като манифест на неоавангардната Група’ 63, сформирана на следващата година. Основната идея на Умберто Еко е, че истинска талантливата творба не остава затворена единствено във времето, когато се е появила. Тя е в състояние да търпи най-различни интрепретации в различните епохи. Този възглед е доста необичаен за страна като Италия, където хората, включително и най-интелигентните, са силно привързани към точно определени естетически, а и социално-политически виждания, били те християнски или други, и не харесват особено разнообразните прочити.

Разбира се, световната слава идва при Умберто Еко с романа „Името на розата”, който излиза през 1980 г. и за много кратко време става световен бестселър. Преведен е на над 100 езика, а броят на продадените екземпляри надхвърля 14 милиона. Допълнителна слава му носи и екранизацията на романа. Едноименният филм под режисурата на французина Жан-Жак Ано излиза през 1986 г. Печели наградата „Сезар” за най-добър чуждоезиков филм, 4 награди „Давид на Донатело” и две награди БАФТА, включително за Шон Конъри в главната роля. Независимо от всички тези успехи, Еко винаги е твърдял, че „Името на розата” е най-лошият му роман и че харесва много повече следващите си творби  („Махалото на Фуко”, „Островът от предишния ден”, „Баудолино”, „Тайнственият пламък на кралица Лоана”, „Пражкото гробище”).

Когато журналистите го питат как пише, обикновено отговаря: „отляво на дясно”. В един момент обаче се усеща, че в Израел пишат наобратно и решава да дава друг тип отговори. Например, казва, че романите му винаги тръгват от някакъв образ, който се загнездва в съзнанието му. „Името на розата” е роден от образа на монах, отровен в библиотека. „Не ме разбирайте погрешно, уточнява Еко, никога не съм искал да тровя нито монах, нито какъвто и да било друг човек. Просто въпросният образ силно ме заинтригува”.

Умберто Еко винаги е взимал отношение и по актуалните въпроси на италианската и световната политика. Той е един от най-отявлените критици на действията на Силвио Берлускони. По време на изказване във Флоренция през 2011 г., в разгара на т.нар. Арабска пролет, Еко казва следното: „Винаги съм мислил, че общото между Берлускони и Мубарак е само една внучка (става дума за прословутата малолетна Руби, която участва в среднощните партита на Берлускони и твърди, че е внучка на египетския президент Мубарак, когато я задържат в полицията за дребна кражба), а се оказва, че общото между тях е нежеланието им да подават оставка”.

По отношение на толкова популярните Туитър, Фейсбук и всички останали социални мрежи мнението на Еко изобщо не е еднозначно. Да, казва той, те имат много положителни страни – бърза информация, бързи контакти, даже някои казват, че ако по време на Втората световна война ги е имало, газовите камери е нямало да бъдат възможни, заради бясната скорост, с която се разпространяват новините. Но тези мрежи имат и много отрицателни страни, предупреждава Еко. Например, благодарение на тях мнението на всеки имбецил е равностойно на мнението на един Нобелов лауреат.

Умберто Еко също така не се притеснява да оспорва някои от най-силно вкоренените в нашето съзнание клишета. „Културата, казва той, не е в състояние да спаси света, защото д-р Гьобелс е бил един изключително начетен човек, но това не му е попречило да съдейства за унищожаването на 6 милиона евреи.” И все пак той е сигурен, че не бива да се отказваме от културните натрупванията, защото колкото и да е малко влиянието им, то все пак е от полза.

a-specto.bg/otide-si-chovekat-entsikloplediya/

e-vestnik.bg/24473/in-memoriam-umberto-eko-vremenata-sa-mrachni-nravite-korumpirani/



*   *   *
Животът е сложен, измамен.
Но винаги има
за какво да се хванем...

Всеки човек е творба, която може да се възприема различно, нееднозначно...

Доброто и злото са на една крачка, на една мисъл разстояние...

Малцина са еко-логични...

Марин Тачков




Гласувай:
18
0


Вълнообразно


1. mt46 - Мисли на У. Еко:
20.02.2016 12:20
"Не знам какво очаква читателят...Мисля, че
писателят трябва да пише това, което читателят не очаква..."
"Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.”
„Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.“
„Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи." Умберто Еко
цитирай
2. kvg55 - "Например, благодарение на ...
20.02.2016 12:43
"Например, благодарение на тях мнението на всеки имбецил е равностойно на мнението на един Нобелов лауреат" - нашият блог потвърждава тези му думи.
Иначе е велик мислител, задълбочен, мъдър, каквито малко се срещат днес.
цитирай
3. gosho568 - Вечна му памет... Поклон!
20.02.2016 14:17
Вечна му памет... Поклон!
цитирай
4. donchevav - Много тъжна новина! Обичам да пр...
20.02.2016 15:01
Много тъжна новина! Обичам да препрочитам разни неща от"Името на розата" – за мене една от най-стойностните философски книги на 20-ти век. Закачливата сентенция, която си цитирал в края на коментара си, ми е една от най-любимите мъдрости. Спомням си и още една:
„Има само едно нещо, което пишете за себе си, и това е списъкът за пазаруване.“
Умберто Еко - един от най-великите мислители на нашето време. Мир на праха му!


цитирай
5. vishnichka - RIP!
20.02.2016 15:24
и дълбок поклон...
цитирай
6. milady - ee ,жалко за човека..
20.02.2016 19:38
но ,това клише за 6 млн. Евреи..ме раздвоуми...

Хубав епилог ,марине!
поздрави!
цитирай
7. mt46 - http://www.memoriabg.com/2016/02/20/sviat-koito-shte-bude-bez-pamet/
20.02.2016 21:23


През май 2015 г. италианският писател Умберто Еко, който почина вчера, на 19 февруари, на 84-годишна възраст, даде няколко интервюта пред френската преса, поводът за които бе последният му роман, “Нулев брой”. Той не прилича на “големите”му творби, “Името на розата” и “Махалото на Фуко”. В 200 страници писателят разказва за мимолетния живот на един вестник, създаден от тайнствен спонсор.

В книгата се очертават няколко тези:

1) Пресата е болна от 90-те г.

2) Тя е осъдена да се предаде на сензационното, за да оцелее още малко.

3) Читателите са изчезнали, защото вече знаят всичко, но и защото са убедени, че крият от тях най-важното.

В Италия“ Нулев брой” предизвика дебати за характера на днешната преса и си съперничеше за първото място по продажби с книгата “Подчинение” на Мишел Уелбек.

– Защо написахте роман за жълтата преса?

– Пиша статии и есета за проблемите и пороците на журналистиката от 30 г. насам. Размишлението върху тях ме накара да натрупам много материал. Тъй като никой не чете есетата, предпочетох да използвам бележките си, за да напиша роман.

– Писането на този кратък роман не беше ли по-бързо?

– Всяка от моите книги ми отне по шест години, а “Махалото на Фуко” осем. С този съвременен сюжет нямаше нужда от много проучвания. Така че “Нулев брой” ми отне една година. Сюжетът изискваше бързина, в стил “Туитър”!

Електрошок ли искахте да предизвикате?

– Кризата на журналистиката започна през 1953 г. с появата на телевизията. Вестниците по онова време разказваха сутрин какво се е случило предишната вечер. Затова се казваха “Соар”, “Кориере дела Сера”, “Ивнинг Стандарт”

… С появата на телевизията те продължиха да разказват на сутринта онова, което хората вече знаеха! Така че това беше началото на кризата, към която се прибави финансовото измерение. Поради икономически причини, те трябваше да привличат реклами. Тогава бе преходът от предвоенните вестници от четири страници към близо 60 страници.

Днес проблемът е същият. Как да се пълнят тези страници? Вие можете да задълбочите темата с примера на “Монд” или “Фигаро”. Можете да пускате клюки, както англосаксонските вечерни вестници. Можете да изнудвате или да правите долни политически операции, както в “Утре”, вестника, който измислих в книгата си.

– След това се появи интернет…

– Това е последният елемент от кризата. Младите вече не четат пресата и това е много сериозно. Когато избирате един вестник, в зависимост от заглавието му, имате нещо като като гаранция за достоверност. Четете “Юманите” и знаете, че това не е “Фигаро”. Вие сте в състояние да използвате критичния си ум. С новините, които идват по интернет, няма филтриране на източниците. Един тийнейджър може да попадне на ревизионистки сайт и да приеме информациите в него за чиста монета.

– Но как да се филтрират източниците?

– Мисля, че вместо да си губят времето да публикуват клюки, всекидневниците би трябвало да отделят поне две страници дневно, за да направят критичен анализ на сайтовете в интернет. Да кажат на читателите си кои сайтове са достоверни и кои не са. Това е начин да бъдат образовани читателите. Това преливане на информацията, тази всеобща врява е голямата драма!

– Колко книги притежавате?

– Само 35 хиляди в апартамента ми в Милано, може би 10 хиляди в провинцията, няколкостотин в Париж и Болоня, където преподавам.

– “Нулев брой” предлага мрачна картина на съвременния европейски свят. Какво по-точно ви тревожи?

– О, аз не се тревожа заради себе си! Аз съм на 83 г., мога да напусна този свят, но се тревожа за внуците си. Светът, в който те ще живеят, е обкръжен от тероризма, което означава, че ще живеят в постоянно безпокойство, но това е също така свят, който ще бъде без памет. Новото поколение, което живее в интернет, познава само настоящето и му е трудно да разбере какво се е случило преди раждането му…

– Растящата необразованост ли ви тревожи?

– Необразоваността е само следствие на това явление, което би могло да се нарече “унищожаване на настоящето”. Eдин безличен млад човек, който влиза в интернет, може да открие цели части от миналото, но той вече не е в състояние да декодира тази информация. Трябва обаче да познаваме грешките, извършени в миналото, за да изградим настоящето. Ако Хитлер познаваше по-добре Наполеон или “Война и мир”, нямаше да нахлуе в Русия.

– Трябва да се радваме…

– Разбира се, но ще ви кажа как аз виждам бъдещето: бъдещата управляваща класа ще бъде на хиперсвързани хора, които освен това са получили “образование за миналото”, функция, която някога изпълняваха хуманитарните науки. Там ще бъде разликата. В това, което наричам “способност за филтриране”: да оставим настрана един сайт, който казва, че Холокостът не е съществувал, и да погледнем десет сайта вместо един.

– Какво мислите за Едуард Сноудън или Джулиан Асанж, които претендират, че вършат работата, с която пресата вече не се занимава?

– Пресата пуска горещи информации, които наричат сензационни новини, но тя е ангажирана също с работа по определяне на приоритети и отговорност. Не мисля, че възходът на онези, които бият тревога, може да се смята за положително явление. Едно правителство, една посолство имат правото или дълга да разполагат с поверителна информация, както един лекар понякога има правото да каже на семейството, но не и на болния, че ще умре след една седмица. Понякога имаме нужда от тайна под заплахата от кървави конфликти.

– Въпреки това тайната подхранва теорията за заговор…

– Може би. Но няма нужда от теорията за заговор, за да се разпространяват секретни информации. С един добре изфабрикуван фалшификат може да се предизвика кървава история. Още повече, че хората обичат да хвърлят кал, а вярата в заговори ни позволява да се освободим от собствената си отговорност, както показа Карл Попър. Теорията за заговора започна с “Илиада”: решението за разрушаването на един град привидно било взето от боговете… Не казвам, че не е имало заговори в историята. Но накрая те са разкрити. Но един измислен заговор никога не може да бъде разкрит, защото живее единствено в колективното въображение. Интернет и социалните мрежи правят днес тези заговори много по-модерни, отколкото по времето на Юлий Цезар, и затова имаме критичен дълг да ги разобличаваме. Представете си какво става в главата на един 15-годишен, който чете в интернет, че американците никога не са стъпвали на Луната, или че кулите близнаци са били разрушени от евреите или от Буш… Теорията за заговора е ракът на въображението.

– Но интернет и социалните мрежи са същевременно чудесни журналистически инструменти?

– Те са също така ужасно опасни. Беше време, когато се знаеше източникът на информацията: информационните агенции. С появата на интернет вече не се знае кой говори.

– В Италия книгата ви си съперничи за първото място по продажби с “Подчинение” на Мишел Уелбек. Хареса ли ви тя?

– Да, хареса ми. Но прекалено много чукане има в нея. Трябва да се чука в живота и да не се прекалява в романите…

– Мислите, че тя е ислямофобска?

– Ако “ислямофоб”, както аз смятам, означава страх от исляма, ми се струва, че тя е не толкова ислямофобска, колкото франкофобска, защото създава един образ на Франция, който буди страх.

– Така ли, защо?

– Защото не говори за нашествие, а за подчинение.

*В текста са използвани интервюта с Умберто Еко, публикувани през май 2015 г. във “Фигаро” и “Поан”.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: Гласове
цитирай
8. mt46 - Поклон!...
20.02.2016 21:55
vishnichka написа:
и дълбок поклон...

„Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!” Умберто Еко
цитирай
9. mt46 - Благодаря! Не може да мислим еднакво по всички въпроси... Поздрави!...
20.02.2016 21:56
milady написа:
но ,това клише за 6 млн. Евреи..ме раздвоуми...

Хубав епилог ,марине!
поздрави!

цитирай
10. mt46 - Здравей, Вени!... Силни са и романът, и филмът "Името на розата"...
20.02.2016 22:04
donchevav написа:
Много тъжна новина! Обичам да препрочитам разни неща от"Името на розата" – за мене една от най-стойностните философски книги на 20-ти век. Закачливата сентенция, която си цитирал в края на коментара си, ми е една от най-любимите мъдрости. Спомням си и още една:
„Има само едно нещо, което пишете за себе си, и това е списъкът за пазаруване.“
Умберто Еко - един от най-великите мислители на нашето време. Мир на праха му!



Мисля, че Дан Браун се е учил, повлиял от У. Еко... През този век е малко вероятно да се родят подобни философи, интелектуалци...
цитирай
11. mt46 - Поклон! ... Поне е доживял до старини и е оставил нещо след себе си...
20.02.2016 22:05
gosho568 написа:
Вечна му памет... Поклон!

цитирай
12. mt46 - Да... Днес умните хора сме на изчезване...
20.02.2016 22:07
kvg55 написа:
"Например, благодарение на тях мнението на всеки имбецил е равностойно на мнението на един Нобелов лауреат" - нашият блог потвърждава тези му думи.
Иначе е велик мислител, задълбочен, мъдър, каквито малко се срещат днес.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 12408880
Постинги: 2444
Коментари: 35066
Гласове: 114892
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829