Аз не съм Ти,
и Ти не си моя Аз,
ние вървим по различни пътеки...
Но пък, можем да си правим Евалла, 
ако искаме, ако се научим да разпознавам онова Висше Вдъхновение,
което ни кара да не спим, да се ядосваме,
да настояваме, че ако НЕ Е както сме го замислили,
то нищо няма смисъл -;)))
А всъщност, Смисълът го тъчем,
само ако разпознаем, че сме различни
в идеите, моженията и осъществяванията,
всеки, като онази малка бурмичка,
правеща Колелото да се върти, 
ако сме в синхрон,
ако сме истински... до смърт,
ако можем да си го позволим,
ако можем да издържим, 
че Истината, която създаваме,
е винаги по-голяма
от всеки един от нас....
И само тогава,
ще пребъдем!    
 

Тук казвам: Доста! (Предпочитам го пред Баста!)