В квартала едно коте бягаше с половин кифла в уста. Бягаше, бягаше и търсеше някакво място където да спре и хапне на спокойствие. Помислих си: Ще разбере от празниците и то. Но не. Една чайка се спусна близо над него. Котето се стресна, пусна кифлата от устата си и продължи да бяга вече подплашено. Помислих си: Чайката ще вземе плячката, както много пъти се случва. Но не. Чайката продължи да лети и не кацна. След секунди долетя и кацна едно врабче. След миг долетяха още 15-20 врабчета и започнаха заедно закуската. И се сетих за следните думи на Спасителя:  Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

В живота ни има скрита мъдрост. Но който я търси, ще я намери.

Приятна вечер!

Господ прави да расте всяко зърно, давайки дъжд, слънце, сняг, сменя сезоните и т.н.

И нормално е за вас вероятно да е банална история.
С тази кифла щеше да се нахрани едно коте, или една чайка, но някой реши че е по-важно да бъдат нахранени 20 врабчета.
Ето я и скритата мъдрост.
Приятна вечер!