Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
24.06.2018 13:02 -
Когато се наливаха основите: Децата учеха, хората се трудеха-а сега секс и ужас
На фона на все по-потребителски ориентираното ни общество днес, спомените на един съвременник на първите години след 9 септември 1944 година, може би ще звучат странно за много хора – най-вече за по-младите. Спомените на Петко Яков за времето, “когато се наливаха основите” (заглавието на прочутата творба на поета Пеньо Пенев – бел. ред.) обаче може да накарат много от нас да се запитат – към по-добро ли се промени животът ни след “демократичните промени” (публикуваме без редакторска намеса): “Годините след Девети септември 1944-а година бяха неимоверно тежки и бедни. Огромни несгоди, глад, мизерия и мъки. Но това не отчайваше бедните хора, а тъкмо обратното – каляваше ги, даваше им хъс и мечти за по-добро бъдеще. С огромно желание се хвърляха в битката на безспирен денонощен труд, с който осигуряваха къшея хляб, гумени галоши или цървули за зимата и за платненки през лятото. Помня махленските събрания, на които се обявяваше какви стоки има за разпределение – я някое парче плат, я чифт обувки. На кого ще се даде някоя от стоките, решаваше общото квартално събрание. Веднъж бе решено парчето плат за дамско палто да се даде на нашето семейство, защото има две големи момичета и още три момчета, по-малки. През тази година бях ученик в трето отделение и на нашия набор се падна честта да облече първи пионерската униформа. А тя се състоеше от бяла риза от хасе, черен панталон, червена вратовръзка и черни обувки. И така – в един ден към края на септември, настъпи този дългоочакван, с много трепети и вълнения ден. Цялата дружина беше строена в училищния двор. За огромно съжаление, заради недоимъка униформи бяха осигурени само на първите трима отличници от всяка паралелка. В моята бяхме по 44 ученици. А аз бях сред тримата щастливци от нашия клас. Дружинната ръководителка – младо и хубаво момиче, минаваше във всеки клас и приемаше рапортите на развълнуваните – трима униформени, вече пионери от всеки отряд. Такова бе нашето детство. С пътеки, осеяни с бодли и тръни, с бедност, глад и всички видове недоимък. Но детство на оптимизъм и неимоверен труд, и вяра в по-хубаво и по-щастливо бъдеще. Прибавете към това, че селата не бяха електрифицирани и вечер четяхме и пишехме на газениче. Нямаше водоснабдяване и майките ни носеха вода с кобилици от няколко чешми в селото, които често отстояваха от домовете на километър и повече. Напомням тези неща за по-младите да знаят каква беше родната ни България в онези времена, когато тръгна по трудния, но най-градивен път. Колкото и да го отричат днес господата лъжеисторици, ще дойдат и разумни, обективни времена, в които истината за историята ще се изнесе и признае. Това е отрязък от време, в който България просперираше, децата учеха, хората се трудеха.
Петко Яков, с. Сомовит, Плевенско” retro.bg Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
Идин поздрав:)
Господи , къде си? Чуй тази песен и кажи...
ПРОТЕСТЪТ УМРЯ,НО ДА ЖИВЕЕ– ПРОТЕСТА! ЗА...
Господи , къде си? Чуй тази песен и кажи...
ПРОТЕСТЪТ УМРЯ,НО ДА ЖИВЕЕ– ПРОТЕСТА! ЗА...
Основите се наливаха много преди да има руски българи и кому онанисти в бг
Основите се наливаха след 1880 г., след 1945 г. се наливаха руснаците с водка
цитирайОсновите се наливаха след 1880 г., след 1945 г. се наливаха руснаците с водка
Помня какви платове произвеждахме, обувки, конфекция, което беше унищожено от "демократичните" промени. Помня воловете, ралото, свинските цървули. Автобуси между града и селото имаше на всеки час. Железопътната линия между града и Пловдив беше рентабилна. Помня големите индустриални проекти, които се развиваха в нашия окръг.
цитирайISTINA!
цитирайПо радиоточките имаше курсове по 30 минути гимнастика под звуците на пиано....Че даже и на селския площад.
Хлябът който се продаваше оставаше по една седмица в чудесно състояние-истински селски хляб.
цитирайХлябът който се продаваше оставаше по една седмица в чудесно състояние-истински селски хляб.
Търсене
Блогрол
1. Не мога да простя! Никога!
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”