Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2016 21:20 - Бедите на България
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2428 Коментари: 8 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Политиците ни са най-слабите, сервилни и продажни в цяла Европа. Това е бедата на България

Гост-автор, Споделено от мрежата · 17/06/2016 · 12:23

 

image

от Йордан Величков

image„Векът на престъпните безумия (1912-2012) – равносметката на едно провалено столетие“ е четиво за исторически политологични изследвания. С тази книга авторът доц. д-р Йордан Величков ни връща към драматичните години и трагични събития, сполетели България през последното столетие, това е и преди всичко повод за задълбочени размисли, анализи, равносметка и сериозни изводи за бъдещето. Книгата беше представена в Регионалния исторически музей в Благоевград.

imageАвторът на книгата Йордан Величков е завършил е право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада, депутат в 40-ото НС. От 1995 г. доц. д-р Величков е преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград и в СУ „Св. Климент Охридски“. Написал е няколко монографии и стотици статии. Едни от най-известните му книги са „Погребаните идеали“, „Американската външна политика 1990-2005“.

 

 

Бившият дипломат доц. д-р Йордан Величков, отдал 25 години на кариерата, представи в Благоевград книгата си „Векът на престъпните безумия”, в която прави равносметка на едно провалено столетие, обхващайки периода от безумната грешка на монарха Фердинанд при Чаталджа до наши дни.

Целта на книгата е да събуди духа ни, защото ние като цяло имаме доста повредена имунна система като нация. България винаги е имала най-слабите, най-посредствените, най-сервилни и продажни политици в Европа. Това е бедата на България. Вредите, които тези персони нанасят, са по-големи от тези на всичките ни врагове, взети заедно. Това са факти, погледнете как се държат нашите съседи – Гърция, Сърбия – с достойнство, а ние тук – с някаква унизителна сервилност. Това са хора, които не са подготвени, това е бедата. Ние още не сме стигали да изградим този критерий към нашите политици, че да изискваме. Нашата нация е интелигентна, умна, но за съжаление най-доброто от нея не отива да ни управлява, това е проблемът”, смята авторът.

 

Йордан Величков близо четвърт век е в дипломацията, започнал от най-ниското ниво, стигнал до посланик и началник на дирекция във външното ни министерство. Това, което го впечатлявало през всичките тези години е забележимият упадък на българската държава.

„Защо стигнахме до там? Първа политическа, икономическа, военна и интелектуална сила на Балканите в края на XIX и началото на XX век, ние впечатляваме с невероятен възход и отведнъж за едно столетие отиваме надолу”, подчерта авторът. Според него, един от най-впечатляващите фактори, който показва този упадък, е броят на населението на Балканите.

„В края на XIX и началото на XX век българският етнос на Балканите е около 7 милиона, сега сме около 5 млн. През същия този период съседите ни турци и румънци са около 7-8 млн., гърци и сърби под 3 милиона. 100 години по-късно картината е следната: румънци – 23 млн., турци- 50, сърби – 19, гърци – 11 милиона.“

„Ето за какво става дума. Защо стигнахме дотук, коя е причината? Външно-политически ходове, които доведоха до катастрофи, погроми, до драстично и драматично изоставане на българската държава. В резултат на тези процеси бе подпален един дълъг процес на граждански сблъсъци, нещо като гражданска война, започнали през 1912 година, но се усещат и досега. Този период на упадък започна на 3 ноември 1912 година, когато тогавашният държавен глава Фердинанд дава заповед за атака на Чаталджа. За 28 дни ние нанасяме най-тежките поражения на Османската империя в 600-годишната й история, превръща 280 хилядна армия в панически бягаща тълпа. Високата порта иска мир, Европа е смаяна. Кабинетът, депутатите, целият народ ликува. Империята е в краката ни. Единственият, който не иска мир, е Фердинанд. Този, на когото дадоха цялата власт, което е едно от безумията в българската политика, налага волята си. И заповядва атака на Чаталджа. Армията не е подготвена, няма достатъчно артилерия, няма достатъчно боева сила, защото част от армията е изтеглена заради лошото време и пътища. Когато Фердинанд дава заповед, двама от водещите генерали Радко Димитриев и Иван Пичев казват: нашият цар е луд. Шансът да спечелим е няколко процента. От там насетне тръгваме надолу, последиците са ясни – Първа Световна война, втора катастрофа и т.н.”, припомня авторът.

Според Величков написаната от него с вълнение, болка и тревога книга цели събуждането на обществото.

Тя не анатемосва, тя изнася данни, факти, аргументи. Защото има видим опит да се подменят някои исторически факти. Като например да отбелязваме 150-годишнината на Фердинанд. Извинявайте, но той има пет престъпни акта. Недопустимо е да вкарваш една държава във война на четири фронта. Това безумие е негово дело, както и на безличните, сервилни и слаби наши политици. Те също носят отговорност, въпреки, че те самите казват: ние не бяхме подготвени, не бяхме за този период. Една от най-големите ни грешки е, че за този целия период от един век ние не изградихме и нямаме политически елит, а една прослойка. Просто нямаме една внушителна, представителна група от обиграни политици, държавници. Просто ги нямаме. Системата беше такава – един едноличен режим на монарха, втори такъв, по времето на Борис III се сменят 9 кабинета, 18 ремонта”, разказа Величков.

Той вижда силата на книгата си в аргументите, не щади нито един период, определен като периода на престъпните безумия, смята, че е абсолютен мит да се представя Борис III като спасител и обединител.

„Подминаваме периода на македонизма, един от най-срамните периоди в историята ни. Българската държава и правителство да участват в най-мащабния еничарски акт в историята на Европа. Ние участвахме в него, и ако сега оттатък /в Македония – б.р./ има озлобени антибългари, то основна вина за това има българската държава. Едва през 1963 г. бе коригирана позицията на България по „Македонския въпрос”. Но дотогава Белград и Скопие имаха 20 години да смачкат българщината, да се разправят с най-будната част от тях, 30 000 са жертвите и ето ви сега резултатите”, аргументира се Величков.

Той засяга и последния период от столетието на престъпните безумия – 2012 година.

„Няма друга държава, която да си нанесе такива поражения на своята икономика, както ние. Засега се въздържам да обявявам имена, защото тепърва историята ще прави оценката за вредата от действията на днешните политици”, завършва Величков.

Източник: БГНЕС

www.memoriabg.com/2016/06/17/bg-politici-sa-nai-slabi-servilni-i-prodajni-v-ciala-evropa/

ПП: Мисля, че по-дълбоките причини са в Османското владичество...




Гласувай:
20
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - http://mejdu-redovete.com/%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%
19.06.2016 21:23
Стенограма от срещата на Голямата тройка в Потсдам
юни 17, 2016



Публикувано в 16:32 часа
СТАЛИН: Ще кажа по-конкретно: германските инвестиции, които са в Румъния, България, Унгария и Финландия, отиват за нас, а всички останали са за вас…Във всички други страни в Южна Америка, Канада и т.н. Те са изцяло ваши.

Чърчил -Труман- Сталин

Потсдамската конференция се провежда в двореца Цецилиенхоф от 17 юли до 2 август 1945 г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа. Това е третата и последна среща на голямата тройка. Първите две се състоят в края на 1943 г. в Техеран (Иран) и в началото на 1945 г. в Ялта (Съветски съюз).

В конференцията участват президентът на САЩ Хари Труман (председателствал всички заседания), председателят на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР Йосиф Сталин и премиер-министъра на Великобритания Уинстън Чърчил. По време на конференцията Чърчил претърпява поражение на парламентарните избори и в Потсдам идва неговия приемник Клемент Атли. В конференцията взема участие и сенатор Джеймс Бърнс – доверено лице на президента Труман, Ърнест Бевин- британски министър на труда и министър на външните работи след войната и други представители на държавната администрация в трите страни.

Church_Stal_Rus

С решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията Одер-Ниса, което съкращава територията и с 25 % в сравнение с 1937. Територията на изток от новата граница се състои от Източна Прусия, Силезия, Западна Прусия, и две трети от Померания. Това са селскостопански райони, с изключение на Горна Силезия, която се явява втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на Полша. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата Кьонигсберг (която на следващата година е преименувана на Калининград) влиза и една трета от Източна Прусия, на чиято територия е създадена Калининградска област РСФСР. Неголяма част, включваща част от Куршская коса и град Клайпеда – Клайпедски или Мемелски край, т. н. „Мемелски сектор“), е предадена от ръководството на Съветския съюз през 1945 г. на Литовската ССР.

Съюзниците признават на Италия статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за България, но Рузвелт и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на Ялтенската конференция за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в България.

конференцията-в-потсдам

СТЕНОГРАМА ОТ 12-то ЗАСЕДАНИЕ

1 август, 1945 г., 15: 25 часа. Председателстващ заседанията Хари Труман:

ТРУМАН: За срещата на министрите на външните работи днес ще докладва г-н Бърнс.

БЪРНС: Комисията, занимаващи се с въпросите на репарации от Германия съобщи, че не успя да постигне съгласие по всички въпроси, свързани с проекта за споразумение за репарации. Представителите на САЩ и Великобритания смятат, че в замяна на договорените проценти капиталово оборудване, предоставени на Съветския съюз в съответствие с параграф 4 от проекта за споразумение, представителите на СССР са се съгласили да се откажат от претенции към германски активи в чужбина, заловеното злато от германците, акциите на германските предприятия в Западните зони наокупация. Поради това, представителите на САЩ и Великобритания смятат, че чуждестранните активи на Германия трябва да бъдат включена в параграф 3, като източник на репарации за други страни, освен Съветския съюз. Те казаха, че ако това не бъде направено, договорените проценти за промишлено оборудване в параграф 4, ще бъдат неприемливи за САЩ и Англия. Съветският представител счита, че не е имало съгласувано решение относно отказа на Съветския съюз в областта на чуждестранните активи на Германия, злато и акции. Затова не се съгласи с включването на германски активи в чужбина в параграф 3, и препоръча въпросът да се отнесе до ръководителите на трите правителства. Проблемът е в това, може ли да се смята, че е постигнато съгласие, след като съветският представител заяви, че няма да настояват за предоставяне на СССР на 30% от германското злато, задгранични активи и акции.

СТАЛИН: Как да разбирам вашите предложения, че Съветският съюз не претендира за промишлени акции? Това се отнася само до западната зона?

ТРУМАН: Мисля, че когато външните министри говориха за Западната зона, те са имали в предвид зоната на САЩ, Великобритания и Франция.

СТАЛИН: Не трябва ли да се споразумеем така: съветската делегация се отказва от златото; по отношение на акциите на германските предприятия в западната зона, ние също нямаме претенции и ще смятаме, че цялата територия на Западна Германия ще бъде ваша, а което се намира в Източна Германия, ще бъде за нас.

ТРУМАН: Това предложение трябва да се обсъди.

СТАЛИН: Що се отнася до германските инвестиции, бих поставил въпроса по следния начин: по отношение на германските инвестиции в Източна Европа, те са за нас, всичко останало е ваше.

ТРУМАН: Говорим само за германските инвестиции в Европа или в други страни?

СТАЛИН: Ще кажа по-конкретно: германските инвестиции, които са в Румъния, България, Унгария и Финландия, отиват за нас, а всички останали са за вас.

БЕВИН: Германските инвестиции в другите страни остават за нас?

СТАЛИН: Във всички други страни в Южна Америка, Канада и т.н. Те са изцяло ваши.

БЕВИН: Следователно, всички германски активи в други страни, разположена на запад от Германия ще принадлежат на Съединените щати, Великобритания и други държави? Това важи и за Гърция?

СТАЛИН: Да.

БЪРНС: А по въпроса за акциите на германските фирми?

СТАЛИН: В нашата зона са за нас, във вашата за вас.

БЪРНС: Вашето предложение вчера ние разбрахме така, че няма да имате претенции към акциите в западната зона.

Сталин: Няма.

БЪРНС: А по въпроса за активите в чужбина?

СТАЛИН: Тук ситуацията е малко по-различна.

БЕВИН: Вчера останах с впечатлението, че делегацията на Съветския се отказва от претенциите си към инвестиции на Германия в чужбина.

СТАЛИН: Имахме предвид западната зона, когато говорим за отказ от инвестиции. Ние се отказваме от инвестиции в Западна Европа и във всички други страни. Известно е, че в Западна Европа и в Америка германските инвестиции са много по-големи, отколкото на изток. Надявахме се да се получим 30% от тези инвестиции, но след това се отказахме. Вие също трябва да се откажете от претенциите в Източна Европа.

БЕВИН: Трябва да кажа, че когато се съгласих с предложението на генералисимус, аз разбрах, че предложението е за отказ от всички германски активи в чужбина.

СТАЛИН: Но не и в Румъния, България, Унгария и Финландия.

БЪРНС: Това е разбираемо. Искам да се изяснят активите на промишлени или транспортните предприятия в Германия.

СТАЛИН: Ако компанията е на запад, няма възражения.

БЪРНС: Ако предприятието не е в Източна Европа, а в Западна Европа или в други части на света, остава за нас?

СТАЛИН: В Съединените щати, в Норвегия, Швейцария, Швеция, в Аржентина (смях) , и т.н. – всичко е ваше.

БЪРНС: И по отношение на златото?

СТАЛИН: Отказахме се от претенциите си за злато. Запазваме само това, което е в източната зона.

БЪРНС: Мисля, че е много важно да се разбираме добре. Г-н Бевин има предвид, дали се отказвате от активите, окупирани от руската армия. Бих искал да се съгласите с мнението на г-н Бевин.

СТАЛИН: Ние сме съгласни.

БЪРНС: Преди няколко минути вие говорихте за активите, които са в България, Румъния, Унгария и Финландия. Искам да стане ясно, за да няма недоразумения в бъдеще. Нямате никакви претенции към активите извън вашата зона на окупация? Имате претенции само към тези активи, които се намират в съветската зона?

СТАЛИН: Да. Чехословакия не влиза тук, не влиза Югославия. Източната половина на Австрия ще бъде включена.

БЕВИН: Значи активите, притежавани от Великобритания и САЩ в тази област няма да бъдат засегнати.

СТАЛИН: Разбира се. Ние не воюваме с Великобритания и САЩ. (общ смях)

БЕВИН: Но тези активи по време на войната може да са завзети от германците.

СТАЛИН: Ще трябва да се разследва всеки отделен случай.

ТРУМАН: Ние се съгласихме вчера да удовлетворим исканията на Чехословакия и Югославия. Но как ще стане това, ако те не предявят претенции за германски активи на тяхна територия?

СТАЛИН: Няма да претендираме за активите на Германия в Чехословакия, Югославия и Западна Австрия. Може би това наше решение трябва да бъде отбелязано в протокола?

БЪРНС: Мисля, че би било добре, за да се избегнат всякакви недоразумения. Може и да го публикуваме?

СТАЛИН: Както желаете.

БЪРНС: Искам да насоча вниманието ви към фразата в третия параграф на доклада на Комисията по репарациите, в която се казва, че претенциите на Съединените щати, Великобритания и други страни, които имат право на репарации, ще бъдат покрити от Западната зона и от германски активи в чужбина. С оглед на споразумението, мисля, че няма различия по този въпрос.

АТЛИ: Имам два въпроса, които бих искал да повдигна: първият - френското правителство да получи покана от правителствата на Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати за членство в комисията по репарациите.

СТАЛИН: Нека да поканим и Полша, тя пострада значително.

АТЛИ: Разбрах, че сме постигнали съгласие само за Франция.

СТАЛИН: И защо Полша да не може да бъде поканена?

ТРУМАН: Вчера вие се съгласихте, че Съветският съюз ще се заеме с удовлетворяване претенциите на Полша за репарации, а ние ще поемем задължението за удовлетворяване исканията на Франция и други страни. Включването на Франция в тази комисия, по мое мнение, ще доведе до объркване.

СТАЛИН: Г-н Атли настоява ли?

АТЛИ: Бих искал.

СТАЛИН: Е, аз нямам нищо против.

ТРУМАН: Мисля, че са изчерпани всички различия по въпроса за репарациите.

АТЛИ: Разбарх генералисимуса така, че от Австрия ние няма да искаме репарации. Може би трябва да се запише в протокола?

СТАЛИН: Може да се запише.

БЪРНС: Следващият въпрос е за военнопрестъпниците. Единственият въпрос, който остава отворен, е дали да спомена имената на някои от най-големите немски военнопрестъпници. Американски и британски представители в днешната среща на министрите на външните работи считат, че не трябва да оповестяваме тези имена, и предоставим това право на прокурора. Съветските представили са съгласни с британския проект, при условие, че се добавят някои имена.

СТАЛИН: Имена, според мен, са нужни. Трябва да се направи заради общественото мнение. Хората трябва да знаят – ще изправим ли пред съда някои германски индустриалци? Мисля, че ще го направим. Ние сме посочили Krupp. Ако Krupp не се приема, дайте да посочим други.

ТРУМАН: Никой от тях не ми харесва. (Смях). Ако ние упоменем едни имена, а прескочим други, ще се създаде впечатление, че няма да бъдат привлечени.

СТАЛИН: Но тези имена тук са дадени като пример. Например, защо Хес все още стои в Англия и не са подведени под отговорност? Ние трябва да назовем тези имена, ще бъде важно за общественото мнение, за народите.

БЕВИН: За Хес вие не трябва да се притеснявате.

СТАЛИН: Това не е мое мнение, и общественото мнение, мнението на народите от всички страни, които са били окупирани от германците.

БЕВИН: Ако имате някакви съмнения относно Hess, мога да поема ангажимент, че ще бъдат изправени пред съда.

СТАЛИН: Не, ангажименти не искам от г-н Бевин, достатъчно е заявление, за да не се съмнявам, че това ще бъде направено.

ТРУМАН: Както знаете, ние сме изпратили наш представител в Лондон – съдия Джаксън. Изключителен съдия и един много опитен адвокат. Той е запознат с правната процедура. Той ни увери, че в рамките на 30 дни Съдебният процес ще бъде подготвен.

СТАЛИН: Може да се назоват по-малко хора, да речем трима?

БЕВИН: Нашите юристи подкрепят американската позиция.

СТАЛИН: А нашите – обратното. Може да се разберем така, че не по-късно от месец ще бъде публикуван първия списък на изправените пред съда немски военнопрестъпници?

(Труман и Атли са съгласни с предложението на Сталин)

БЪРНС: Следващият въпрос – процедурите на Комисиите по контрола в България, Румъния и Унгария. Беше приет проектът на САЩ, като се премахна второто изречение. Комисията, след обсъждане, препоръчва следния текст: „Трите правителства отбелязват, че съветските представители в Съюзните контролни комисии в Румъния, България и Унгария са съобщили на своите колеги от САЩ и Великобритания предложенията за подобряване работата на комисиите. Трите правителства се съгласиха да се приеме процедура за преразглеждане в комисиите в тези страни, като се вземат предвид интересите и отговорностите на трите правителства, които заедно с условията за примирие със съответните страни, да приеме като основа за всички три страни предложения от съветското правителство контрол върху унгарската комисия. „

Можем ли да приемем предложението на Комисията за изготвяне на тази форма?

ТРУМАН: Днес приех президента на Полша и четиримата членове на полското Временно правителство. Предадох им копие от това решение. Те ще се въздържат от изявление до публикуването му в пресата. Те ме помолиха да предам от името на полското правителство благодарност към всички три правителства, представени на конференцията.

БЕВИН: Бих искал да спомена тук, че трудностите, свързани с военната въздушна линия между Лондон – Варшава, аз говорих затова вчера, вече са елиминирани. Ние постигнахме съгласихме с Полша по въпроса.

ТРУМАН: Представители на американското радио ще действат като кореспонденти, ще прехвърлят информация на Американското радио.

СТАЛИН: Необходимо е да се преговаря с Полша.

БЕВИН: Но няма да се противопоставите на споразумението със съответните правителства?

СТАЛИН: Не, защо?

ТРУМАН: Това е приемливо за нас.

БЪРНС: Следващият въпрос – за германския военен и търговски флот.

ТРУМАН: Аз разбирам, че докладът на Комисията по този въпрос е приет.

БЕВИН: Г-н председател, аз съм съставил текст за дела на Полша и други страни. Той казва: „Обединеното кралство и Съединените щати ще предоставят част от дяла си и ще дадат германски търговски кораби на други съюзни държави, заради претърпени тежки загуби в борбата за общата кауза срещу Германия, с изключение на Полша. Съветският съюз ще й предостави част от своя дял.

(Сталин и Труман нямат възражения. Следва почивка)
цитирай
2. stih - "Векът на престъпните безумия..." , Йордан Величков
20.06.2016 03:22
Една от най-големите ни грешки е, че за този целия период от един век ние не изградихме и нямаме политически елит, а една прослойка. Просто нямаме една внушителна, представителна група от обиграни политици, държавници. Просто ги нямаме.

Благодаря за постинга, Марин!
цитирай
3. emi1ts - Поздрави!
20.06.2016 05:50
Много интересна информация,която буди размисли!Няма как да не се съгласим с експертното мнение и аргументи на доц.д-р Йордан Великов!Всъщност такива познания са много ценни и важни за осъзнаване на грешките от миналото !За да има градивна промяна в настоящето!Благодаря!
Хубава и успешна нова седмица!
цитирай
4. dimat - В "България"(Овчария),има САМО ЕДНА БЕДА:
20.06.2016 15:03
ТОВА Е ТЪПОГЛАВИЯТ ОВЧО-РОБСКИ "НАРОД"!!!

Всичко останало е обстоятелствени пояснения,на пояснителните обстоятелства!

Оправдателно замъгляване на собствената (без)съвест!
цитирай
5. mt46 - Причините са вътрешни и външни, но вътрешните са по-важни...
20.06.2016 18:10
stih написа:
Една от най-големите ни грешки е, че за този целия период от един век ние не изградихме и нямаме политически елит, а една прослойка. Просто нямаме една внушителна, представителна група от обиграни политици, държавници. Просто ги нямаме.

Благодаря за постинга, Марин!

цитирай
6. mt46 - Благодаря!...
20.06.2016 18:12
emi1ts написа:
Много интересна информация,която буди размисли!Няма как да не се съгласим с експертното мнение и аргументи на доц.д-р Йордан Великов!Всъщност такива познания са много ценни и важни за осъзнаване на грешките от миналото !За да има градивна промяна в настоящето!Благодаря!
Хубава и успешна нова седмица!

Осъзнаването е много важно, но дали е достатъчно?... Поздрави и благоприятни дни!...
цитирай
7. mt46 - Да... Още П. Р. Славейков и Ботев са прозрели това...
20.06.2016 18:17
dimat написа:
ТОВА Е ТЪПОГЛАВИЯТ ОВЧО-РОБСКИ "НАРОД"!!!

Всичко останало е обстоятелствени пояснения,на пояснителните обстоятелства!

Оправдателно замъгляване на собствената (без)съвест!

А Левски и идеалите му са били предадени...
цитирай
8. krumbelosvet - "Левски и идеалите му са били предадени"
05.08 07:56
Левски се е срещал с ХИЛЯДИ българи, и само за един има НЕДОКАЗАНИ СЪМНЕНИЯ, че е предател. Но авторът осъди цял народ, и майка и баща, и деца, и внуци... Това не е шега. това е СМЪРТОНОСНО. Защото има ли ПРАВО НА ЖИВОТ един народ от предатели? И враговете ни, в т.ч. някои малцинства, вече ОТРИЧАТ това наще право.
А знае ли авторът поне ЕДНА страна, където идеалите на Левски са ОСЪЩЕСТВЕНИ? И понеже НИКЪДЕ не са, защо говори очевидно неверни неща? От инерцията на ТВ екрана, май.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8857332
Постинги: 2004
Коментари: 32228
Гласове: 96841
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031