Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2017 12:29 - Кървавият код на българите
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1475 Коментари: 4 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Кървавият код на българина: Трагичната съдба на героя от Сливница, разстрелян без милост от свои  
image     22 Февруари 2017, Сряда

Майор Олимпий Панов, към когото Левски се обръщаше с “братленце”, Каравелов наричаше “гълъбе”, а Ботев казваше, че е “отличен момък”, бе екзекутиран на 22 февруари 1887 г., по заповед на Стефан Стамболов   Автор: доц. д-р Петър Ненков

В бурната и драматична следосвобожденска история на България, не от вражеска, а от българска ръка загиват едни от най-блестящите умове и храбри герои на нацията ни, много от които са легендарни участници в национално-освободителната борба и във войните за национално обединение.

Десетилетия наред нацията се разделя на русофоби и русофили, комунисти и фашисти, които се преследват и изтребват с някакво диво опиянение и загуба на разсъдъка.

За съжаление това разделение продължава и до днес...


В борбата за завземане на политическата власт и от дясно, и от ляво се развихря истинска вакханалия от низки страсти, в която шества триумфално сляпата ярост и вопиюща омраза към поваления партиен и класов враг.

Вследствие на нея са предадени, инквизирани, убити и хвърлени в затвора хиляди бележити българи, цвета на българската нация! Един от тях е майор Олимпий Панов.

image

Паметникът на Олимпий Панов в Тараклия

На 22 февруари 1887 г. е екзекутиран майор Олимпий Пановсъратник на Левски в национално-освободителната борба, първостроител на българската войска, началник на артилерията и герой в Сръбско-българската война от 1885 г.  

Олимпий Панов е роден на 17 юни 1852 г. в семейство на преселници от Плевен в Бесарабия. След преждевременната смърт на неговите родители, израства в дома на чичо си, който дълги години е кмет на Болград. Завършва болградската гимназия с отличен успех и заминава за Букурещ, където продължава своето образование в училището за строеж на мостове и шосета.

Включва се в живота на българската революционна емиграция. Запознава се с Любен Каравелов и Христо Ботев, с войводата Панайот Хитов и Васил Левски и бива избран по тяхно предложение за секретар на БРЦК.

След залавянето и обесването на Васил Левски се свиква ново Общо събрание на революционната организация в Букурещ и то избира нов БРЦК. Кристално чистият и отдаден на революционното дело Олимпий Панов е избран за негов член.

Той се завръща в Болград, където е назначен за градски инженер. На 9 март 1875 г. заминава за Париж със стипендия на болградската община, за да учи в Института за строителство на мостове и шосета.

Когато разбира от пресата за избухналото в България Априлско въстание през 1876 г. и извършените жестокости на турската армия и башибозука над въстаналия народ, той зарязва учението в Париж и се завръща в Букурещ.

На 10 юни 1876 г. след настъпилите разногласия в БРЦК, които на практика спъват по-нататъшната му дейност, се основава Българското централно благотворително общество. За негов член и подпредседател бива избран Олимпий Панов.

Когато руският император Александър II обявява на 24 април 1877 г. война на Османската империя, Олимпий Панов се записва опълченец. Проявява чудеса от храброст в боевете при Стара Загора и Шипка, за което командирът на 1-ва опълченска дружина го представя на началника на Българското опълчение, генерал-майор Николай Столетов, за повишение в първо офицерски звание и награждаване с орден за храброст.

В края на войната участва в прочистването на Тозлука от турски банди. След войната е назначен в 57-ми Модлински полк в Одеса.

От юли 1878 г. се завръща в България и постъпва в Българската Земска войска. Приет е във Военно-артилерийската академия в Санкт Петербург, Русия. Поради влошеното си здраве не довършва обучението си и се завръща в България. Назначен е за батареен командир в Шуменския гарнизон . През 1884 г. е назначен за командир на батарея в 1-ви артилерийски полк в София.

През Сръбско-българската война 1885 г. капитан Олимпий Панов командва българската артилерия и войските от Центъра на Сливнишката позиция. Той се противопоставя на предложението на княз Александър Батенберг да се изостави София и да се даде решително сражение на сърбите на Вакарелските или на Ихтиманските височини.

И докато князът на 7 ноември изоставя армията и се завръща в София, капитан Олимпий Панов проявява истинско безстрашие и героизъм. В разгара на боя през този ден командирът на Шумадийската сръбска дивизия решава да се вклини в оголения български център и хвърля за тази цел

три батальона в атака срещу три български роти.

В този критичен момент капитан Олимпий Панов, оценявайки надвисналата опасност, заповядва:

„Съберете незабавно музикантите, ординарците, писарите, готвачите, въоръжете ги с пушките на убитите и ранените и ги разположете в окопите. Кажете им, че в техни ръце сега е съдбата на България. Така беше някога на Шипка! Тогава техните бащи и братя издържаха. Длъжни са да издържат и те!“

И те издържат. Със задружни усилия е отблъснато вражеското настъпление...

За тази своя героична проява той става един от четиримата български офицери, удостоени с втора степен на ордена "За храброст". Другите са подполковник Данаил Николаев, капитан Рачо Петров и капитан Никифоров.

Олимпий Панов не взема участие в преврата срещу княз Александър Батенберг, организиран на 9 август 1886 г. от офицери русофили, но морално ги подкрепя.

За кратко бива назначен за министър на войната в правителството на Петко Каравелов. Когато войските на Пловдивския гарнизон влизат в столицата и извършват контрапреврат, той бива арестуван заедно с останалите министри и по заповед на подполковник Сава Муткуров е хвърлен в Черната джамия.

В страната се развихря див терор.

Майор Панов е уволнен от армията и екстерниран в Румъния. На 19 февруари 1887 г. той участва в неуспешния русенския бунт на офицерите русофили срещу режима на Стефан Стамболов и останалите регенти. Бива ранен при преминаването на река Дунав и арестуван.

На устроения от правителствения пратеник майор Рачо Петров съдебен процес майор Панов се държи доблестно и отказва да иска помилване.

Осъден е на смърт от военния съд, без да се вземат под внимание неговите заслуги за Свободата на Отечеството и изграждането на българската армия.

Разстрелян е на 22 февруари 1887 г на брега на Дунава със своите другари, пеейки опълченската песен “Българийо, Българийо".

По-същото време в София, застаналият до телеграфа Стефан Стамболов, който настоява за смъртни присъди на участниците в бунта, заплакал с бутафорни сълзи, когато разбрал, че присъдата е приведена в изпълнение.

На туй му се вика - театрална сценка и височайшо лицемерие.

Така загива трагично майор Олимпий Панов - този, към когото Левски се обръщаше с “братленце”, Каравелов наричаше “гълъбе”, а Ботев казваше, че е “отличен момък”.

За него Тома Кърджиев преди разстрела в Русе казва: „Плачете не за мен, плачете за Олимпий, защото България няма да роди такъв човек и след сто
години !”


image

Паметникът в Русе на убитите офицери-русофили. Той е издигнат през 1933 г. В 1943 г. е взривен от националистическата организация "Бранник". През 1966 г., по случай 80-годишнината от бунта на офицерите-русофили, монументът е възстановен отново
www.desant.net/show-news/38385

ПП: Освен въпроса "Докога?", би трябвало да си задаваме и въпросите "Откога?", "Защо?"...
М. Тачков




Гласувай:
8
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Благодаря ти за мнението, Лео!
24.02.2017 21:00
leonleonovpom2 написа:
Стамболов е пръв приятел на Олимпи Панов от хъшовските години
Когато го осъждат на смърт, майката на Стамболов на колене му се моли да го помилва В името на старото им приятелство Стамболов има това право!
Но Стамболов отказва!?
Когато се прибира, плаче неудържимо Явно е с гузна съвест
После приема практиката да помилва, но когато присъдата би трябвало да е изпълнена Обикновено помилването става достояние на другия ден
Така е оцелял прадядо ми Когато го извеждат, да изпълнят присъдата му, излиза страхотна буря
Отлагат изпълнението за следващия ден
Телеграмата за помилване пристига, когато отново го извеждат ,да изпълнят присъдата му
Прадядо ми, като ученик е живял в къщата на Стамболов, спасил му е живота/ не само на него/ в Старозагорското въстание Близки приятели, покрай Захари Стоянов стават врагове!

Да, криворазбрана принципност в случая демонстрира Стамболов!

Хубав ден, Марине!

Властта променя повечето хора - в отрицателна насока...
Лека вечер!
цитирай
2. iliyanv - Паметник на националните предатели ?
25.02.2017 09:39
Това е възможно да се случи само в Балхария - страна проядена от русофилистична зараза.
цитирай
3. mt46 - И от русофобска зараза...
25.02.2017 21:11
iliyanv написа:
Това е възможно да се случи само в Балхария - страна проядена от русофилистична зараза.

цитирай
4. get - - Точков, като ще ми/ни преведено ...?
01.03.2017 06:57
mt46 написа:
и от русофилска зараза
iliyanv написа:
Това е възможно да се случи само в Балхария - страна проядена от русофилистична зараза.



... русофоб?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 10051817
Постинги: 2205
Коментари: 33753
Гласове: 102170
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031