Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06 21:30 - Реваншът на историята
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1191 Коментари: 6 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Религиозният реванш на съвременната история

от Людмил Георгиев в Избор на редактора · 11/06/2017 · 11:01

 

image

„Ако не искате да имате Бог, а Бог е ревнив,
ще трябва да се кланяте на Хитлер или на Сталин“
Томас Елиът

/.../


Аз избирам твърде драматичното прозрение на Томас Елиът: „Ако не искате да имате Бог, а Бог е ревнив, ще трябва да се кланяте на Хитлер или на Сталин!“. Мога да допълня – или на множеството хитлерчета или сталинчета, които идват на власт в т.нар. „демократични страни“ след онази уникална колективна фантазия, дефинирана като „политически избори“.
Още Алвин Тофлър настояваше, че и „при най-смелия полет на въображението ние не можем да си представим, че народът наистина участва в избора на онези, което ще го управляват“ /Тофлър, 1992/.

imageНо, ако ще се връщаме реално към ХІХ век, каквато е днешната тенденция не само при Тертре, а и сред мнозина други изследователи за обяснение на съвременната ситуация, то със сигурност ще трябва да си припомним вцепеняващата диагноза на Фридрих Ницше: „Бог е мъртъв! Той вече не участва в човешките дела!“ /Ницше, 2004/  – повтарям, тази реплика не е прогноза, а окончателна диагноза на цялата западна цивилизация. Една цивилизация, която през вековете устойчиво възпроизвежда западната претенция да владее света – от Древна Елада и Александър Македонски, през Римската империя и Римокатолическата църква, до новата идеологическа религиозност през последните близо 200 години. Една цивилизация, отказала се решително от Бога и религиозните си основания, но драматично отдадена на изкушението да осмисля своята божественост чрез „научните“ си постижения. Една цивилизация, заменила религиозния си фанатизъм, който дори регламентираше убийството на хора „в името на Христос“, с идеологически радикализъм, чрез който иска да наложи на света собствените си представи за устройство на човешкото общество, довел в крайна сметка до 80 милиона жертви само през войните от ХХ век. Една цивилизация, която чрез идеологемата за глобализацията след края на Студената война и до днес възпроизвежда не само своята вековна претенция да владее света, но и начина, по който това да се случва – чрез войни, чрез опити за овладяване на ресурсите на други страни, чрез провокиране на вътрешно-политически конфликти, чрез поощряване на местни компрадорски елити.

Въпросът е: ако народите и страните извън днешната западна цивилизация искат да вървят по свой самостоятелен път за себе си и за своите бъдещи поколения, то кое е най-сигурното психично средство за това? Отговорът е съвсем кратък – връщане към собствените религиозни основания, към собствените исторически традиции, към безпроблемното възпроизводство на собствената си религиозна и културна идентичност. С други думи, този всеобхватен стремеж днес е налице във всички останали цивилизации извън западната, а той може да бъде дефиниран като едно глобално религиозно възраждане, като съпротива и опозиция на западната идеологема за глобализацията. Иначе казано, ако правим опити днес да открием някакъв реален, а не въобразен „реванш на историята“, то той със сигурност минава тъкмо през това всеобщо религиозно възраждане.

Интересен, но вероятно и твърде показателен за западния начин на мислене, не само цивилизационно, но и научно, е фактът, че още преди да се появи ДАЕШ, още преди да се случат 11.09.2001 г. и днешните атентати в столиците на Европа, и общественото мнение, и научното познание в западната цивилизация се ограничаваше единствено върху исляма, когато ставаше дума за религиозно възраждане. Парадоксалното е, че същата тази тенденция наблюдаваме и днес, че „реваншът на историята“, когато се стига да подобно обобщение, се интерпретира единствено като „реванш на исляма“, което може и да е естествено следствие от всички ужаси на ислямския тероризъм днес, но пък ограничава твърде нашата картина за целия съвременен свят. И още нещо, което сякаш прикрива гузна съвест – ако под „реванш на историята“ се разглеждат само кървавите религиозно подкрепени атентати, водещи до невинни човешки жертви, то не се ли признава по този начин, че ислямът днес се реваншира за исторически преживените ужаси не само в по-далечното минало, но и за обявения от Джордж Буш-Младши „Нов кръстоносен поход“? В крайна сметка, ако западната цивилизация и Европа не осъзнаят съвременното драматично положение, в което се намират, то може би наистина в едно недалечно бъдеще „европейският свят ще се превърне в никому ненужно западно кътче на планетата Земя“ /Хънтигтън, 1999/. Защото изглежда, че западната идеологическа догматика не може да възприеме факта, че ако за западната цивилизация „Бог е мъртъв“ наистина отдавна, то това изобщо не е така за всички останали цивилизации на света. Повтарям – Бог е жив не само за исляма, но и за руското православие, за азиатския будизъм, за китайското конфуцианство, за привнесените отвън и местните японски вярвания, за индуизма, за африканските религиозни традиции, за юдаизма и т.н. Иначе казано, всеобщото религиозно възраждане извън западната цивилизация е уникален съвременен факт, който западният идеологически догматизъм не е в състояние да проумее. А дали това възраждане може да се дефинира във времеви измерения като краткосрочен реванш или по-скоро е дългосрочен реваншизъм, е може би въпрос, който нашите умове дори не могат да си поставят поради собствените ни идеологически догми.

image

Още в разцвета на антирелигиозната вакханалия на същата западна цивилизация, Андре Малро недоумява: „Въпросът е: като е разрушил Бога, съвременният европейски дух не е ли отнел на човека една опора, нещо съкровено и жизненоважно, не го ли е оставил още по-трагично самотен и беззащитен пред лицето на смъртта в невъзможността му да осмисли собственото си съществуване?“ /Л. Георгиев, 2014, 2017/. Не по-малко категоричен в своето отношение към идеологическата подмяна на може би фундаменталните основания на западната цивилизация е и Жак Меритен: „В съвременния западен свят, света на натрупването и позитивисткото разложение, на антитеологическата и антиметафизическата западна цивилизация, ни поразява жалкият продукт, наречен съвременен човек – неговото битие, откъснато от своите онтологически корени и трансцедентални обекти, което в търсенето на център в себе си, е, по думите на Херман Хесе, само вълк, виещ в отчаяние, зовящ към безкрайността! /Л. Георгиев, 2014, 2017/.

По уникален психологически начин тази драма обобщава Виктор Франкъл, основателят на Третата Виенска психотерапевтична школа, на логотерапията: „Основната причина за екзистенциалния вакуум на хората в западната цивилизация е, че в своята история те са претърпели две фундаментални загуби. Първата от тях е загубата на някои първични животински инстинкти, в които е заложено, чрез които е подсигурено животинското поведение. Втората от тях е загубата на традициите, които в определена степен са осигурявали екзистенциалните ориентири на тяхното съществуване. С други думи, няма инстинкт, който да им каже какво трябва да правят, и няма традиция, която да им каже какво са длъжни да правят; понякога те дори не знаят какво желаят да правят. Наместо това те или искат да правят това, което другите хора правят /конформизъм/, или правят това, което другите хора искат от тях да правят /тоталитаризъм/“ /Франкъл, 1994/.

imageИначе казано, вече от позициите на Критическата психология, при отсъствието на действителна религиозна традиция, чрез подмяната на религиозните ценности с онези измислени фашистки, комунистически и либерални идеологически догми, незнайно защо обявявани за човешки ценности на западната цивилизация, идентифицирането с външни обекти  по никакъв начин не снема цялата драма на смисъла на съществуването, екзистенциалния вакуум. Може би няма да бъде погрешно, ако се каже, че този смисъл се определя най-вече от възпроизвеждащите се идеологически представи на експанзионизма, външната агресия и подчертано утилитарната употреба на живота. Няма как да бъде другояче, след като наукообразната идеологическа догматика ти внушава представата за едновременната смърт на тялото и душата – в такава ситуация ти ще формулираш не само индивидуални, но и общностни смисли на живота, такива цели, личностни и колективни, които да изчерпват самата екзистенция в лаконичното „Тук и Сега“, защото после или „След Това“ просто няма нищо. Впрочем в това се състои и фундаментална подмяна на религиозното светоусещане с идеологическите илюзии в цялата западна цивилизация – ако религиозната представа ти предлага Рая или Ада в Отвъдното, то иделогическите претенции и на фашизма, и на комунизма, и на либералната демокрация се свеждат до това, че са в състояние да ти осигурят Рая тук, на Земята /Л. Георгиев, 2014, 2017/. Какво безумие, а?

/.../

Що се отнася до Римокатолическата църква, достатъчно е да споменем, че към 1500 г., осем години след откриването на Америка от Колумб, в Новия свят са живели около 80 милиона души, а през 1550 г. от тях са останали само десет милиона. В Мексико, в частност, е имало около 25 милиона души към 1500 г., а към 1600 г. са останали само един милион местно население /Религиозните традиции…, 2006, с. 338/. Не е ли разбираем в такъв контекст споменатият вече факт, че идеологическата замяна на римокатолическото християнство с помощта на протестантсвото донесе онези десетки милиони човешки жертви само през ХХ век.

imageЦялата тази ужасяваща картина е следствие от регулативните функции на същите тези монотеистични религиозни представи, че след като твоят Бог е самият и единствен създател на видимия и невидимия свят, то ти си задължен да владееш света в Негово Име“. След обявената „Смърт на Бога“ в западната цивилизация, тази претенция се възпроизвежда от различните идеологически концепции, но всички те притежаващи в основата си една и съща идея – че те и само те носят със себе си представата за оптималното устройство на човешкото общество, което ще донесе Рая на Земята и ще направи хората свободни, хармонични и щастливи. В интерес на истината трябва да подчертая, че единствената християнска деноминация, която не носи със себе си подобни претенции, е мистичното руско православие, тъй като то стои най-близко до автентичното християнство и по никакъв начин не може и да си промисли да регламентира човешкото убийство „в името на Христос“, подобно на римокатолическото християнство.

Що се отнася до всички останали политеистични религиозни учения, то за тях мисълта за налагане на собствената доктрина и установяване на глобална хегемония е съвършено чужда. Те по-скоро винаги са се изживявали, изживяват се и днес, особено след собственото им религиозно възраждане, като възпроизвеждащи се регионални бариери пред всякакви исторически опити за налагане на световна хегемония, било от монотеистичните религиозни доктрини, било от идеологическата догматика /Л. Георгиев, 2014, 2017/.

В тази връзка е забележителен фактът, че още през 80-те години на ХХ век Дън Сяопин успешно преформулира китайската идентичност чрез регулативните функции на конфуцианството; преди повече от 15 години същото направи Владимир Путин, предефинирайки Русия като най-важният хилядолетен стълб на православието; последователите на Махатма Ганди в Индия като Джавахарлал Неру и Индира Ганди препотвърдиха, макар и с много жертви, индуистката идентичност на страната; поради уникалната си специфика съчетаното възпроизводство на будизма, джайнизма и даоизма с местните религиозни практики ками в Япония се оказва безпроблемно в продължение на хилядолетия; въпреки християнските и мюсюлманските претенции в огромната си част Африка продължава да мисли себе си чрез собствените религиозни и културни традиции. Да, вярно е, че ислямът и юдаизмът заемат особено място в това мащабно съвременно религиозно възраждане, но те произтичат от самата им сърцевина като монотеистични религиозни доктрини – да възпроизвеждат себе си като гаранция за онова необходимо установяване на въображаемия световен ред, адекватен на изискванията на Единствения Създател на Видимия и Невидимия Свят.


/.../

Дори и последните 139 години от ситуирането на Третата Българска Държава, без да се връщаме по-далеч в нашето минало, ни дават достатъчно основания да направим заключението, че нито българският народ, нито неговите т. нар. „елити“, могат да си представят, че са в състояние самостоятелно да осигуряват възпроизводството на българската държавност и на българската идентичност. От тази гледна точка е обяснимо, че в началото на ХХ век същите елити и общността възлагат тази задача на Германия, след 1944 г. на Съветския съюз и на Варшавския договор, а след 1989 г. на НАТО и на Европейския съюз.

Парадоксалното във всички тези случаи е, че и елитите, и общността, прикриват собствените си комплекси зад изявените като необходими „цивилизационни избори“. Българската драма е уникална, разбира се за този, който има смелостта и възможността да я осъзнае – българската общност, като Исторически Субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието, да прави „цивилизационни избори“ е проява на дълбоко общностно психично заболяване, на възпроизвеждащи се, но и уникални групови кризи на идентичността, на една, в крайна сметка, неповторима колективна шизофрения. С други думи, ако днес нашата общност незнайно защо си мисли, че е част от западната антирелигиозна и идеологически догматична западна цивилизация, а не самата тя да се реваншира религиозно като Исторически Субект на религиозна и културна Цивилизация, то тя рискува да бъде низвергната както от собствената си цивилизация, така и от онази западна цивилизация, спрямо която се стреми да прави „цивилизационен избор“. Просто такава е желязната психична логика на мащабните етнически, политически, религиозни, идеологически, цивилизационни и исторически процеси, за която моето предложение за нова психологическа парадигма – Критическата психология, е в състояние да формулира неподлежащи на съмнение доказателства.

www.memoriabg.com/2017/06/11/religiozniat-revansh-na-savremennata-istoria/

ПП: Със съкращения.




Гласувай:
18
1



1. germantiger - лъжата в постинга - мерзостта с русизъм
12.06 23:21
Бог не е жив за източното православие защото то бе и е руски атеизъм на комуняги погребвани с червени звяезди, взривявали църкви и убивали духовници със семействата им.
цитирай
2. kvg55 - Бог е жив само в главите на религи...
13.06 08:46
Бог е жив само в главите на религиозните.
Конфуцианството религия ли е или философско течение?
Развитието не върви по права и възходяща линия, а спираловидно, клатушкайки се назад-напред. В момента сме се наклонили назад - реставрация на капитализма и съживяване на най-уродливите му форми - фашизма и нацизма, разцвет на религията и суеверията, разцвет на езотериката и астрологията, западане на науката; човечеството е объркано и раздвоено.
Предстои ни мощен скок напред. Дано да сме живи да го преживеем.
цитирай
3. saankii - марине, поздрав,мн. добър хубав анализ ,както винаги..
13.06 09:28
сред плявата на блоговата запусната поляна,
вече е мн.трудно да се прочете нещо смислено и актуално..
колегата Герман Тигре, това което си акцентирал надали е
най важното и ценно, което си научил, след твоя задълбочен
и сериозен интерес към Науката за войната ..
/казвам го с най-добри намерения, в Науката чувствата
не са най-добрият спътник/ти си го знаеш...
поздрави и на двамата
оставам със симпатия..
/юлия
цитирай
4. germantiger - към саанкий
13.06 15:31
За каква наука за война иде реч и за какви чувства?!

Вашите източни православни църкви бяха пробити от агентура съветска

тук на изток след 1917 руснаците избиваха десетки свещенници свои и семействата им

вашите православни църкви не се покаяха, не поискаха прошка и не се изчистиха от тези лъжечервени свещенници

беше ли тук атеизма норма в училищата - беше

погребваха ли някои и досега им стоят петолъчките по гробовете - да, така е

какви чувства след като ти пиша факти

УЧУДВАМ СЕ НА БЕЗСРАМИЕТО, ВПРОЧЕМ НЕ СЕ УЧУДВАМ НА АВТОРА НА ПОСТИНГА ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ, защото той или изпълнява "задание" или е от тези които мразят запада

Не чувства, а истини

как човек може да е такъв урод нравствен като георгиев и да пише за чуждите кривици които са факт, но да не обели дума за своите кривици на изток - за какви чувства след като иде реч за факти, вина, непоискана прошка, липса на покаяние и мерзост на автора
цитирай
5. mt46 - Няма абсолютна истина!...
14.06 22:14
1. germantiger - лъжата в постинга - мерзостта с русизъм
12.06 23:21
"Бог не е жив за източното православие защото то бе и е руски атеизъм на комуняги погребвани с червени звяезди, взривявали църкви и убивали духовници със семействата им."

Не всички са религиозни, не всички вярващи са честни, правдиви. Това важи и за Запада, и за Изтока...
Православието е изиграло важна роля в българската история. По тази линия ние, българите, сме свързани с Гърция и с Русия, а не със Запада...
Въпреки комунизма, Русия е съхранила духа на православието. Днешна Русия е по-консервативна и, за разлика от либералния Запад, е против мултикултурализма, против смесването на различни култури, религии...
цитирай
6. mt46 - Благодаря ви за мненията!... Сега не ми се философства...
14.06 22:16
2. kvg55 - Бог е жив само в главите на религи...
13.06 08:46
Бог е жив само в главите на религиозните.
Конфуцианството религия ли е или философско течение?
Развитието не върви по права и възходяща линия, а спираловидно, клатушкайки се назад-напред. В момента сме се наклонили назад - реставрация на капитализма и съживяване на най-уродливите му форми - фашизма и нацизма, разцвет на религията и суеверията, разцвет на езотериката и астрологията, западане на науката; човечеството е объркано и раздвоено.
Предстои ни мощен скок напред. Дано да сме живи да го преживеем.
цитирай

Изтрий
3. saankii - марине, поздрав,мн. добър хубав анализ ,както винаги..
13.06 09:28
сред плявата на блоговата запусната поляна,
вече е мн.трудно да се прочете нещо смислено и актуално..
колегата Герман Тигре, това което си акцентирал надали е
най важното и ценно, което си научил, след твоя задълбочен
и сериозен интерес към Науката за войната ..
/казвам го с най-добри намерения, в Науката чувствата
не са най-добрият спътник/ти си го знаеш...
поздрави и на двамата
оставам със симпатия..
/юлия
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8532041
Постинги: 1942
Коментари: 31787
Гласове: 95497
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031