Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2017 10:28 - Проф. Асен Чилингиров; "Готи и гети в историческите извори"
Автор: doktora757 Категория: История   
Прочетен: 5000 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 13.08.2017 10:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Асен Чилингиров: „Готи и гети в историческите извори“

От Асен Чилингиров на 23.07.2017 г. Асен Чилингиров, Готи и гети, Неподправената историяИзбрано, История

Ексклузивно издание за „От Извора“. Цяла книга, безплатен достъп

Предговор от автора: Наред с археологическите изследвания върху старото население на нашата родина, втора главна тема на сборника „Готи и гети ІІ“ беше изследването на историческите извори за миналото на нашия народ, поместено в същия сборник. Отделна публикация на това изследване в интернет и като книжно издание се оправдава само дотолкова, доколкото дава възможност на по-широки среди от обществеността да има достъп до него. Но също така и то да бъде допълнено с някои общи сведения за издаването на изворите за нашата история у нас и в чужбина.

През 1954 г. Институтът за българска история при БАН започва издаването на поредица от голямоформатни томове, които трябва да представят в български превод с паралелен оригинален текст изворите за българската история. Поредицата се разклонява отначало на два отделни сектора, включващи гръцкоезичните и латиноезичните извори, към които в следващите десетилетия се прибавят сериите, съдържащи турските, еврейските, немските и чехословашките исторически извори. До 1989 г. издадените томове надхвърлят числото 30, след което издаването на поредицата е прекъснато, но неотдавна излезе още един том.

image

Изтегли книгата:

Асен Чилингиров
„Готи и гети в известията на историческите извори“
(PDF | 5.5 MB | 135 стр.)

50-годишният юбилей на Института по история при БАН, както и големите заслуги, приписвани на това издание, дава повод на ръководството му, представено от академик Георги Марков,1 поредния ръководител на Института, оглавяващ го между годините 1993 и 2013 г., да излезе с публикувана и в интернет обстойна статия, изтъкваща на първо място високата оценка за поредиците исторически извори от страна на изследователите не само в България, но и далече отвъд нейните граници.2

На неспециалистите, но също и на специалистите, ще се види странно наличието на тъй голям брой сведения за нашата история след толкова много войни и други големи бедствия, засегнали нашата страна и история в течение на вековете. Върху големия брой запазени изворни сведения и тяхното значение за нашата история се набляга и в предговора на първия том от тази поредица, излязал в 1954 г. Едва внимателният преглед на публикуваните — но също и непубликуваните — изворни сведения ще покаже обаче, че още от първите томове на поредицата се преследва систематично една политика, нямаща нищо общо с истината и целяща да се манипулира действителното минало за нашия народ, за което са съхранени повече неподправени сведения, отколкото за историята на всички останали европейски държави.

С този внимателен преглед ще се види, че няма нито едно значително събитие от историята на населението на нашите земи през последните три хилядолетия, за което не притежаваме несъмнени и необорими писмени сведения от съвременни автори–очевидци. А това засяга и въпросите за етническия произход и езика на това население, за неговата писменост, но също и за неговата духовна и културна дейност, за неговата вяра, религия и обичаи.

Тъкмо тези сведения са били най-грижливо прочиствани в публикациите върху българската история и нейните извори – и то не само след 1944 г., а още десетилетия преди това. Сведенията за етническия произход, езика и писмеността на населението в нашите земи, съдържащи се в множество автентични писмени извори от ранната античност до средновековието, се подменят с неверни сведения от късното средновековие и новата епоха. Нито един автор от античността и средновековието не споменава за някакво заменяне на местното население на нашите земи, обитаващо ги от най-дълбока древност, с някакви новозаселени народи със съчинени от „историците“ названия, като келти, славяни или прабългари, за каквито няма сведения в нито един единствен съвременен исторически извор. Противно на това измислено сведение, писмените исторически извори съдържат много стотици свидетелства за преселване на население – но не от север и североизток на юг, а от нашите земи на североизток, север и северозапад. С пренасяне на произведения на местната материална и духовна култура — чак до бреговете на Атлантическия океан и Балтийско море, а дори и отвъд тях.

Макар и тези сведения на историческите извори да са известни от близо два века, в поредицата от исторически извори за българската история, както и в започналата да излиза след нея серия Извори за историята на траките, те дори не се споменават.

Също и археологическите изследвания — колкото резултатите им и да са били манипулирани, но и продължават да се манипулират — не подкрепят с нищо заселването на някакви „славяни, залели като море Балканския полуостров“ или на „милиони прабългари“, дошли от далечни земи. Следи от техния бит не се откриват нито в нашите, нито в съседните земи. Открива се обаче културна традиция, която е просъществувала без прекъсване през време на цялата цивилизация на нашата планета, от самото нейно начало до днешни дни. Тази древна „изначална“ цивилизация е притежавала и писменост, по-стара от гръцката и латинската, за която съобщават много антични автори и от която има запазени до сега паметници.

Сведенията за езика и писмеността на най-старото население на нашата родина са били добре известни на повечето от водещите палеофилолози и археолози от изследователските институти в България. Тези сведения съставят главната тема на много международни конгреси и конференции през последните десетилетия, в които те участват и изнасят доклади. А научната литература в Европа, Америка и дори Япония изобилства с публикации, засягащи тази тема, издадени на всички културни и някои екзотични езици. Но не и на български език — даже когато публикациите на протоколите от международните научни конференции се издават у нас, но без българско резюме, за да не може българската общественост да знае съществените подробности за езика и писмеността на най-старото население на нашата родина. А писмените документи и надписи се укриват, ако случайно не попаднат в обществените медии.

Настоящото изследване няма и не може да има за цел посочването или коментирането на всички предадени от съвременни автори писмени сведения за миналото на населението на нашите земи, или дори на малка част от тях. Неговата цел е да покаже на българския читател какви важни извори за това минало не са публикувани в споменатите издавани от БАН поредици — но и в другите сборници с извори за нашата история, отпечатани преди и след 1989 г., като напр. сборника „Покръстване и християнизация на българите“ от акад. Васил Гюзелев, издаден в 2007 г., където не се дават никакви сведения за широкото разпространение на християнството сред населението на нашите земи още през първите векове, от самото негово възникване. А за това ранно християнство в нашите земи са запазени голям брой писмени извори и документи, включително списъците на епископите и другите първенци на църковната организация от І до ХІV век. както и имената и житията на неговите мъченици още от най-ранната християнска епоха. Но също и археологическите изследвания по територията, върху която в VІІ век възниква българската държава, показват, че още от ІV до VІ век там се изграждат повече християнски църкви, отколкото във всички останали европейски страни взети заедно до ІХ век — в някои от тези църкви биват открити през последните години надписи от първите векове на християнството, от които векове липсват надписи в главните християнски центрове в Европа.

А и генетическите изследвания от последните десетилетия доказват, че населението в нашата родина е едно и също от праисторическата епоха до наши дни, без в неговия етнически състав да са произлезли съществени промени вследствие на някакво мнимо новозаселване в нея от народи със съчинени от историците и филолозите имена.

С навлизането на дигиталната техника в архивистиката и в библиотеките от последното десетилетие на миналия век бяха открити нови възможности, включително и при публикацията на първичните и вторичните исторически извори. От началото на този век започнаха да се появяват множество дотогава трудно достъпни и недостъпни издания не само от миналите векове, но и от последните десетилетия. Това обстоятелство извънредно много улесни и моята изследователска дейност, също както и възможността да ползвам огромното книжно богатство на германските научни библиотеки, достъпно през първото десетилетие на новото хилядолетие не само посредством междубиблиотечния и международен книгообмен, но и чрез онлайн базите данни.

За улеснение на читателите, в първото и второто печатно издание на настоящата студия са дадени значителен брой препратки, позволяващи им да правят справки в електронни издания. Към тях се отнасят ценни книги, притежавани от библиотеки в САЩ и РФ, в това число цели поредици справочници и научни списания от ХІХ и ХХ век, съдържащи изключително важни и дотогава непознати не само на широката публика, но също на специалистите, сведения и за нашата история. За съжаление, само няколко години след като бяха публикувани в интернет, много голяма част от тези издания и поредици бяха направени недостъпни за читателите под предлог, че авторското право за тях принадлежи на авторите и издателите не само когато са публикувани преди по-малко от 50 години, срок определен от Закона за защита на авторското право, но и когато тези съчинения са издадени преди повече от 100 години, какъвто е случаят с поредиците от изворите за германската история и издадените през ХІХ и ХХ век във Франция, Германия и Великобритания съчинения на антични и ранносредновековни историци. Поради това препратките за тях в бележките към настоящото изследване в повечето случаи практически вече са недействителни и читателите ще трябва да се задоволят с библиографските бележки за съответните им книжни изданиия.

Асен Чилингиров
23 февруари 2017 г.
Берлин

Материалът се разпространява с изричното писмено позволение от автора му, носещо дата 23.7.2017 г. Ако имате възражение към така описаните авторски права, изпратете го на is@otizvora.com. Администраторът на „От Извора“и спомосъществувателите на инициативата за некомерсиално разпространение на такива материали не носят отговорност за неуредени въпроси между авторите и други издателства.

 

Бележки:

  1. Заеманата от акад. Г. Марков служба на секретен сътрудник при Първо главно управление на ДС от 1981 до 1990 г. не му пречи да се представи за онеправдан от комунистическия режим, но също така след 1995 г. да оглави и Съюза на репресираните от този режим. Той представляваше тази организация на международни конференции, като продължи без прекъсване своята преподавателска и проучвателна дейност в същия дух, както и при предишния режим. []
  2. Георги Марков, Половин век Институт за исторически изследвания при БАН []
Споделяне на публикацията   FacebookTwitterGoogle1Email 


Източник: 
www.otizvora.com/2017/07/9050    



Гласувай:
2



1. doktora757 - Академик Георги Марков (споменат ...
13.08.2017 14:03
Академик Георги Марков (споменат горе в текста), който дълги години беше директор на Института по история към БАН си е баш комуняга (сега пребоядисан на "демократ") и роднините му са такива и се явява подчертано вреден елемент и "пета колона"! Ако погледнете сборника на института по случай 50- годишнината им, ще останете потресени какви хора са се подвизавали там и на какви теми са дисертациите им; има даже и един еврейски равин. Освен това важен факт е, че Марков също не е с български произход!........ Според мен е наглост и безочие, точно небългари и българофоби да пишат и да отговарят за свещенната ни българска история. Трябва при удобен случай да го попитаме каква точно роднина му се явява терористката от бойните групи на БКП преди 1944 г. Виолета Бохор Якова (с партизанско име "Иванка")?!? Покойният Петър Константинов, председател на патриотичната организация "Мати Болгария", преди около 15 години сподели в личен разговор с мен, че Виолета Якова се явява кръвна роднина на акад. Георги Марков (негова леля или братовчедка на майка му). Виолета Бохор Якова и Менахем Леон Папо (Мико Папо) са терористи от бойните групи на БКП преди 1944 г. Според документите именно те двамата са физическите убийци на патриота и национален герой ген. Христо Луков, бивш военен министър и водач на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) (убит през 1943 г. в София). Това гнусно и подло политическо убийство е извършено по заповед на Коминтерна и със съдействието на английското разузнаване МИ-6. Крушката си има опашка; такива ми ти работи.......
цитирай
2. doktora757 - Тотално разобличение на историческите фалфишикации
18.02.2018 10:49
Проф. Асен Чилингиров е достоен продължител на делото на Паисий, Раковски, монаха Яков, йеросхимонах Спиридон Габровски, Цани Гинчев, Никола Йонков Владикин, д-р Ганчо Ценов и техните съвременни наши поддръжници. Спокойно мога да кажа, че изследванията на този забележителен български учен са важен стожер за изследоветелите на древната ни история и историците-ревизионисти. Чилингиров е корифей в областта в която работи и енциклопедическите и филологическите му познания са феноменални. Анализът на историческите извори е блестящ, както и точно аргументираното му бичуване и разобличаване на историческите фалшификации от древността до наши дни. Той не се притеснява да разбива идеологеми, шаблони и академична недобросъвестност, зловредност и некомпетентност. Както се казва "СКЪП МИ Е ПЛАТОН, НО ПО-СКЪПА МИ Е ИСТИНАТА"!!! В тази борба срещу българофобите, фалшификаторите и манипулаторите на българската история Чилингиров не е сам! Той има хиляди симпатизанти, съратници и поддръжници, включително и в академичните среди, които искат истината за българите и тяхната древна история да излезе на яве - веднъж и завинаги! Сполай му да завърши последните си изследвания и най-вече книгата за българския цар Управда (император Юстиниан) и покръстването на нашия народ директно от апостолите Павел, Петър, Андрей и техните ученици. Дай Боже, жалоните на това епохално дело вече са положени, както и здравите темели и необорими факти посочени в изворите.........
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: doktora757
Категория: Други
Прочетен: 5043752
Постинги: 508
Коментари: 1949
Гласове: 3338
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031