Прочетен: 3401 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.07.2018 09:47
Бутринт (на старогръцки: Βουθρωτόν; на латински: Buthrotum; на албански: Butrint) е античен и средновековен град в Епир, Южна Албания на 5 km от гръцката граница. Намира се на 15 km южно от курорта Саранда (Sarande /Сарандъ/) на територията на Националния парк Бутринт, като е ограден от Адриатическо море и езерото. Основан е в VІІ век пр. н. е. от елинското племе хаони под името Бутротон. Укрепленията на града датират от VІ век пр. н. е. В античността бил остров, а днес е малък полуостров. Хълмът, на който е бил разположен Акропола, бил ограден от стена, изградена с огромни камъни. Амфитеатърът е от ІІІ век пр. н. е. и е ярко свидетелство за културния живот на града през древногръцкия период. Каменните банки са разположени на 23 реда и побират 1500 души публика. Амфитеатърът се намира в подножието на Акропола до два храма, единият от които бил посветен на бога на медицината Асклепий, близо до агората. В 380 пр. н. е. бил укрепен с нова стена с 5 врати, дълга 870 m, ограждаща площ от 4 хектара.
В 228 пр. н. е. заедно с остров Корфу станал част от римски протекторат, впоследствие римска провинция Македония. През 44 пр. н. е. Гай Юлий Цезар определил Бутротум като колония на Рим, а в 31 пр. н. е. Император Октавиан Август го превърнал в колония за ветерани. Изградени били нови жилища, виадукт, 3 римски бани, форум, нимфеум, фонтани, спортна зала, украсена с мозайки и градът бил разширен. През ІV век от н. е. Бутротум се развил като важен търговски и морски център. С приемането на християнството се превърнал в епископски център. В 551 вестготите разрушили града, но през Византийската епоха той отново бил възстановен и отбелязал разцвет.
През ІХ век за известно време бил част от Първата Българска Империя. В ХІ век по време на византийското владичество в България попаднал в диоцеза на Българската Охридска Архиепископия. След ІV кръстоносен поход от 1204 и разпадането на Византия бил част от Епирското деспотство. В 1274 Византия отново завладяла града. В 1330 за кратко станал част от Сърбия. През 1386 вече бил владение на Венеция. Войните между Венеция и Османската империя оставили Бутринт в руини. В 1799 османският управител на Янина Али паша завладял града. Първите разкопки в Бутринт били направени от италианския археолог Луиджи Мария Уголини от 1928 до 1935. При разкопките са открити много скулптури и предмети като вази, чинии и керамични свещници. Сред тях била и скулптурата “Богинята на Бутринт”. Руините на Бутринт били покрити с кал и растителност. Това ги запазило от природни и човешки разрушения. Така градът бил разкрит почти непокътнат. От 1992 Бутринт е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В наши дни старинният град е сред главните туристически обекти на Албания, като до него се стига по асфалтиран път от Саранда или по море от срещуположния остров Корфу (Керкира) в Гърция.Поздрави за блога!