Прочетен: 15899 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2018 15:54
Мария Палеологина и Константин Тих
Ние нямаме много силни и влиятелни жени, като Екатерина Велика, Хуана Лудата, Елизабет I, Виктория, Вилхелмина и други, но и нашите са оказвали влияние върху външната политика на Второто Българско царство.
Мария Палеологина е съпруга на цар Константин Тих. Тя е била най-безскрупулната и амбициозна търновска царица. Нещо повече, тя постепенно застава начело на държавата, като измества своя болнав и непопулярен съпруг. Болярите треперели от страх пред нея. Могъщият деспот Яков Светослав бил възможен претендент за престола. Мария го осиновила, макар че той по възраст би могъл да й бъде баща. По този начин царицата приспала вниманието на болярина, а после му изпратила убийци. Мария Палеологина бдяла като орлица над своя син Михаил и, за да запази престола за него, тя дори се омъжила за убиеца на цар Константин Тих, селския вожд Ивайло. Но бракът по сметка не бил сполучлив и съпругът редовно налагал царицата при семейните скандали. От друга страна пък, византийката Мария била защитничка на българските държавни интереси и църковна независимост. През 1274 година тя се опитала да се съюзи срещу Византия със султана на Египет. Нейните агенти действали против собствения й чичо - Михаил Палеолог. Говори се, че именно тя е била враг номер едно на Византия. В предаванията на професорите Божидар Димитров"Историята с Божидар Димитров" и Пламен Павлов"Час по България" съм чувал да се твърди, че византийските царици на България са били ревностни защитници на страната във външната политика. Има логика в това. В България те са на високо стъпало или казано със сегашните термини" Първа дама", "Примадона". Във Византия те са едни от многото в царския двор. От Ивайло Мария Палеологина имала дъщеря, но за нея почти нищо не се знае. Казват., че била омъжена за византийски благородник.
Списък на известните български царици от Второто Българско царство:
цар Петър ІV / Теодор Белгун Слав / (1185 – 1197 )
НЯМА СВЕДЕНИЯ
цар / Йоан / Асен І Белгун ( 1190 – 1196 )
1. МАРИЯ ?
2. ЕЛЕНА
цар Калоян (1197 – 1207 )
НЕИЗВЕСТНА "СКИТКА" - ПЪРВИ ПЪТ
цар Борил ( 1207 – 1218 )
1. НЕИЗВЕСТНА «СКИТКА» – ВТОРИ ПЪТ
2. НЕИЗВЕСТНА ДЪЩЕРЯ НА ЙОЛАНДА
цар Йоан Асен ІІ ( 1218 – 1241 )
1. АНА (МОНАХИНЯ АНИСИЯ)
2. АНА-МАРИЯ
3. ИРИНА КОМНИН ДУКА АНГЕЛ
цар Калиман І Асен ( 1241 – 1246 )
НЯМА СВЕДЕНИЯ
цар Михаил ІІ Асен (1246 – 1256 )
НЕИЗВЕСТНА ДЪЩЕРЯ НА РОСТИСЛАВ МИХАЙЛОВИЧ – ПЪРВИ ПЪТ
цар Калиман ІІ Асен ( 1256 )
НЕИЗВЕСТНА ДЪЩЕРЯ НА РОСТИСЛАВ МИХАЙЛОВИЧ– ВТОРИ ПЪТ
цар Мицо Асен (1256 – 1257 )
МАРИЯ АСЕНИНА
цар Константин ІІ Асен Тих ( 1257 – 1277 )
1. НЕИЗВЕСТНА
2. ИРИНА ЛАСКАРИНА АСЕНИНА
3. МАРИЯ КАНТАКУЗИНА ПАЛЕОЛОГИНА – първи път
цар Михаил ІІІ Асен Тих ( 1276-1279 )
цар Ивайло ( 1277 – 1280 )
МАРИЯ КАНТАКУЗИНА ПАЛЕОЛОГИНА – ВТОРИ ПЪТ
цар Йоан Асен ІІІ ( 1279 – 1280 )
ИРИНА ПАЛЕОЛОГИНА
цар Георги І Тертер ( 1280 – 1292 )
1. МАРИЯ
2. КИРА МАРИЯ
цар Смилец (1292 – 1298 )
НЕИЗВЕСТНА ДЪЩЕРЯ НА СЕВАСТОКРАТОР КОНСТАНТИН ПАЛЕОЛОГ
цар Йоан Асен ІV Комнин (1298 – 1299 )
НЯМА СВЕДЕНИЯ
ДЪЩЕРЯ НА ЦАР ГЕОРГИ ТЕРТЕР І
цар Тодор Светослав ( 1300 – 1321 )
1. ЕНКОНА (ПОКРЪСТЕНА КАТО ЕФРОСИНА)
2. ТЕОДОРА ПАЛЕОЛОГИНА - ПЪРВИ ПЪТ
цар Георги ІІ Тертер ( 1321 – 1322 )
НЯМА СВЕДЕНИЯ
цар Михаил ІV Шишман ( 1323 – 1330 )
1. АНА-НЕДА НЕМАНИЧ
2. ТЕОДОРА ПАЛЕЛОГИНА - ВТОРИ ПЪТ
цар Иван Стефан ( 1330 – 1331 )
НЯМА СВЕДЕНИЯ
цар Иван Александър ( 1331 – 1371 )
1. ТЕОДОРА БЕСАРАБ (МОНАХИНЯ ТЕОФАНО)
2. ТЕОДОРА
цар Иван Асен V (1332-1345)
НЯМА СВЕДЕНИЯ
цар Михаил V Асен (1341-1354)
МАРИЯ-ИРИНА ПАЛЕОЛОГИНА
цар Иван Шишман ( 1371 – 1395 )
МАРИЯ
цар Иван Страцимир ( 1360 – 1396 )
АННА БЕСАРАБ
Прави впечатление, че някои от жените са били на власт при двама различни владетели. За някои от тях има по-подробно написано, други са само споменати.
/>
Ирина Комнина и Иван Асен II
Ирина Комнина е втората съпруга на цар Иван Асен II. Дъщеря на епирския деспот и солунски император Теодор Комнин, Ирина е била прочута с изключителната си красота. Ирина и семейството и попадат в български плен през 1230 година след битката при Клокотница. Скоро след това обаче положението за близките на Теодор Комнин е влошено, тъй като е уличен в заговор и интриги. През 1237 година царица Анна- Мария умира. Това дава възможност на цар Иван Асен II да се ожени за Ирина. Освен обичта, която е изпитвал към нея, в плановете на българския владетел влизало и това да противопостави Солунския деспотат на Никейската империя, която набирала сила в този период.
През 1241 година цар Иван Асен II умира и начело на българската държава застава първородният син Калиман Асен (1241- 1246 година) . Той приема номинално короната, тъй като тогава е седемгодишен и управлението на държавата е в ръцете на регенти. Едно от първите действия на регенството е отстраняването на Ирина от двореца. В 1246 година се случва втора трагедия – Калиман Асен умира, а предположенията около причината за смъртта му са различни. Според Георги Акрополит, тогава логотет на никейския император Йоан III Дука Ватаци, Калиман Асен умира от сложена в чашата му отрова. Тази теза е потвърдена и от приближения до император Теодор II Ласкарис- Теодор Скутариот 36 години по-късно.
Голяма част от подозренията падат върху Ирина. Безпрепятстваното коронясване на Михаил II Асен дава възможност да се предположи, че самата Ирина е отговорна за смъртта на Калиман Асен. Както посочва Иван Лазаров обаче това е слабо вероятно, тъй като по това време Ирина не е била в Търновград и всячески е била изолирана от политическия живот и достъпът ѝ до властта е бил чисто фиктивен. Възниква въпросът тогава как при наличието на изолация и невъзможност да е в близост до собствения си син Михаил II Асен, Ирина ще може да състави план за покушението на Калиман Асен? С възкачването на престола от Михаил II Асен ( 1246- 1256 година) Ирина се заема с укрепването на вътрешното положение, като жени своите дъщери за видни представители на царския двор като болярина Мицо и севастократор Петър. Ирина обаче не успява да удържи външнополитическата ситуация и през 1246 година никейският император превзема южните предели на царството, включително почти цяла Македония и Беломорието. От друга страна, унгарците превземат северозападните земи с големите крепости около Белград и Браничево. През 1256 година е сключен т. нар Регински мир, признаващ всички териториални завоевания на византийците. Имали нсме царици от различни националности. За някои пазим лоши спомени, но това е естествено. Когато има втори или трети брак последната царица лансира своя син за сметка на първородния и прави всичко възможно да го уреди да стане престолонаследник и след това цар. Интриги има и при други случай, когато се сключва мирен договор за изгода. Първи подобни сметки прави цар Борил, който е оценен отрицателно от историците. Той управлява държавата след братята Асеневци, които имат само победи на бойното поле и преди Иван Асен II. При него България губи няколко пъти от различни противници и не се води правилна политика. Освен това са изгонени богомилите. Известен е "Бориловия синодик". При неговото управление се случва едно по-малко известно събитие:
Василий Врач е третата по значимост фигура в богомилството. Точно на 11 ноември( единадесети месец) 1111 г. в 11 ч. и 11 мин. той изчезва от кладата безследно. Не е намерено неговото тяло.
Книгата на проф. Пламен Павлов"Търновските царици"
За дворцовите тържества ни разказва Акрополит, който в 1260 год. пристигнал в Търново като пратеник на Михаил VIII при цар Константина: „аз отидох там и прекарах няколко дни при него. По това време се случиха тъкмо празниците Рождество и Кръщение Христово, през които българските царе най-вече се представят с блясък. Тогавашният цар Константин пожела и аз да присъствувам на всичко това. Като изпълних това, с което бях натоварен, напуснах Търново и се върнах при императора в Нимфеон“.
Извънредно гостоприемни бивали българските царе и при срещите си с гръцките владетели. Св. Сава, Немановият син, на връщане от Палестина умрял в Търново като гост на Иван Асен II. Михаил заедно с жена си и с Андроник III се веселил в Черномен през 1327 год. в продължение на 8 дни. Крал Милутин веднаж посетил Светослав, а Душан заедно с жена си Елена дохождал с цел да посети брат й Александър.
Според разказа на Роберт де Клари, преди да стане сватбата при бракосъчетанието на Мария с император Хенрих, 60 товарни животни вървели натоварени с прикята на младата булка, която се състояла от злато, сребро, коприна и др. разкошни неща; всяко животно било покрито с червено кадифе, което се влачело зад него на няколко метра. При бракосъчетанието в 1337 г. на българския престолонаследник Михаил с дъщерята на Андроник III в Одрин цели 8 дни имало пиршество извън града на „Комненова поляна“ край Тунджа, където сега вековни чинари, дъбове, буки и явори хвъргат сянка по веселите поляни около разрушения Ески сарай на старите турски султани. На деветия ден българите си заминали за в къщи, придружени от много гръцки велможи, някои от които и останали в новото отечество на младата царица.
Мария и Иван Шишман
Цариците от Асеневата династия:
Елена, съпруга на Иван Асен I
Анна Куманката, съпруга на Калоян и Борил
Елисавета дьо Куртене, съпруга на Борил
Анна, съпруга на Иван Асен II
Анна-Мария Унгарска, съпруга на Иван Асен II
Ирина Комнина, съпруга на Иван Асен II
Анна Ростиславна, съпруга на Михаил II Асен и Калиман II
Мария Асенина, съпруга на Мицо Асен
Ирина Ласкарина Асенина, съпруга на Константин Тих Асен
Мария Палеологина Кантакузина, съпруга на Константин Тих Асен и Ивайло
Ирина Палеологина, съпруга на Иван Асен III
Тук има царе, за които малко се знае. Няма нужда от повече, защото Мицо и Иван Асен III не са направили нищо за България.
Още за по-изявените български царици:
Царица Ана Куманката, монахиня Анисия. Представена от хрониста Георги Акрополит (1217-1282) като „скитка“, което изследователите тълкуват като куманка по съображението, че така той назовава основно куманите. Не е изключено обаче тя да произхожда от средите на друга племенна общност, водила активен военно-политически живот в придунавските райони в края на XII и в началото на XIII в., например русите бродници, които изпъкват като реален фактор наред с куманите и често действат съвместно с тях.
Обявяването от отделни автори на съпругата на цар Калоян за дъщеря на куманския вожд Коча, за сестра на пълководеца Манастър, за леля на селджукския султан Гийас ад-Дин Кай-Хусрав I (1192—1196, 1206-1211), която му осигурява парични средства, за да отвоюва престола в Коня, са самонадеяни импровизации, както впрочем и на- зоваването й с антропонимите Целгуба, Зибасни, Мария. Името на царицата не е засвидетелствано в изворите. Има основания да се допуска, че с оглед на женитбата й с цар Калоян тя приема християнството и номинанта Анна.
Възрастта на българската господарка може да се определи приблизително съобразно обичайното право, регламентиращо границите на детинството, прехода към моминство и годността за съпружество: 13-14 г. като условие за сключване на брак и 18 г. за достигане на пълнолетие и освобождаване от родителската или настойническата опека22. Рождението на царицата по тези критерии трябва да се търси в интервала 1179-1184 г.
Единственото известие за съпружеския живот на българското царско семейство оставя Алберих (първата половина на XIII в.). Около 1241 г. френският монах оповестява разказа на един фландърски свещеник, който твърдял, че е посетил Търновград: „Той именно разправял, че съпругата на Йоаниций (Калоян), докато мъжът й се намирал на друго място, изпратила на латинския император Бодуен I (Балдуин Фландърски) в затвора лю- бовно писмо, предлагайки му да го освободи от пленничество, ако пожелае да я вземе за съпруга и да я отведе със себе си в Константинопол. Когато императорът отблъснал това предложение и не му обърнал никакво внимание, тя се оплакала на мъжа си, че императорът се опитал да я прелъсти и й обещал да я отведе със себе си в Константинопол и да я короняса за императрица, ако го освободи от пленничество. И така, късно през една нощ, когато Йоаниций бил пиян, наредил да доведат императора и да го убият“.
Самият Алберих пристъпва към сюжета с уговорката „не предавам потвърдени данни“. Закономерно изследователите се отнасят предпазливо към този текст. Още Константин Иречек констатира, че разказът „много напомня библейската история на Йосиф с жената на Петефрий (Потифар)“. Не е нужно да бъде търсен отговор дори на най-закономерния въпрос, на какъв език „скитка- та“ се обръща, при това писмено, към затворника, щом даже в дворцовата канцелария никой не владее латински или френски, както личи от кореспонденцията на цар Калоян с папа Инокентий III (1198-1216). Доказателства за подобно деяние няма. Много повече – няма и логика! Защото българската господарка носи короната на проспериращо царство, на първенстваща държавна формация в Европейския изток, съпруга е на победителя на ромеи, латини, сърби, унгарци, и майка на престолонаследника, докато Бодуен I (1204-1205) е разгромен, низложен, унизен, окован, обречен. Ако в представената диспозиция някой е без корона и може да бленува престола в Константинопол, това е затворникът.
Каквито и слабости да е имала подобно на всяко човешко същество, тази жена едва ли е била лишена от искрица разум и прагматичност, от чувство и съзнание за лично и владетелско достойнство, за дълг и отговорност, щом вече девет години е царувала рамо да рамо с Калоян. Специално той пък надали би преглътнал изневяра и би продължил да съжителства до смъртта си след две години с осквернила мъжката, семейната и владетелската му чест изменница.
Цар Иван Асен I, с който започва династията на Асеневци, имал, както се разбира напоследък, две съпруги. Втората му съпруга, Елена, е наречена „новата царица“, вероятно защото е изместила първата съпруга на царя. Царица Елена и цар Иван Асен I имат само две деца – Асен и Александър, но и двамата остават в историята. Царицата е имала много силно влияние над сина си бъдещият цар Иван Асен ІІ. Елена, майката на Иван Асен ІІ, което е известно отдавна, е имала много силно влияние над сина си.
Цар Иван Асен ІІ (1218 – до 1241 г.) има два брака и три извънбрачни дъщери. Първата му съпруга е унгарката царица Ана Мария, от която се раждат сина му Калиман и две дъщери – Белослава и Елена. Втората му жена е епирската гъркиня и дъщеря на владетеля Тодор Комнин – Ирина, в която той е бил лудо влюбен. Иван Асен ІІ е бил над 40-годишен, а тя – не повече от 16. Ето че българските владетелски бракове не са били само династични или политически, а и по любов. Интересна е историята на дъщерите му. Белослава станала сръбска кралица. Когато нейният мъж, Стефан Владислав, е свален от престола, се наложило семейството да избяга в Дубровник. Според някои сведения новият сръбски крал е искал уверение от Дубровник, че няма да позволят на кралица Белослава да го свали от престола. Следователно той се е опасявал повече от кралицата, българската принцеса, отколкото от краля. Елена, другата дъщеря на цар Иван Асен ІІ, става никейска византийска императрица. Има сведения, че баща й се опитал да разтрогне брака й, но тя му се противопоставила.
Обвиненията на византийските автори към цар Константин Асен са свързани и в двата случая със съпругите му. За първата – Ирина Асенина, византийските хроникьори говорят, че настройва Константин да води войни с Византия. А втората – Мария Кантакузина Палеологина, е най-охулената българска царица, заради непрестанната й намеса в управлението на държавата.
Средновековните българските царици - YouTube
Един от най-коментираните случаи в българската история е с еврейката Теодора Втора. Цар Иван Александър бил съдия по важно дело и там я видял и се влюбил в нея. Можел е спокойно да я превърне в наложница, но се оженил за нея. Царят изпраща първата си съпруга, влахинята Теодора Първа в манастир и даже променя реда на престолонаследието, като определя Иван Шишман, синът на Теодора за наследник, измествайки законния наследник Иван Срацимир.
Севастократорица Десислава
Още за българските царици и техните дела:
Цар Теодор (Тодор) Петър, управлявал 1185 до 1197 (брат на Иван Асен I). Няма сведения за това, дали е бил женен. По произход куманин.
Цар Калоян, управлявал 1197-1207. Най-малкият брат на Асен и Петър, Женен за Анна (Мария) Куманката (Скитката) от куманската синастия Бурджогли. От нея има син Витлеем и дъщеря Мария, която се омъжва за Хенрих Фландърски (ок. 1174-1216) и става втора негова съпруга. От този брак няма деца.
Борил (син на сестрата на цар Калоян), управлявал от 1207 до 1217. Женен е първо за Анна (Мария) Куманката. Нямат деца. Втората му съпруга Елисавета дьо Куртене е латинска принцеса, племенница на император Хенри Фландърски. Нямат деца. След смъртта на Борил тя става съпруга последователно на графа на Бар-сюр-Сен - Валтер и на Юд I - владетел на Монтагю.
Иван Асен II, управлявал от 1218 до 1241 г. е син на Иван Асен I от втората му съпруга Елена. Toj e s куманско-сръбски гени.Първата му (според някои незаконна) съпруга е Анна (Анисия) от която има две (незаконни) дъщери:
• Мария Асенина, омъжена за Мануил Комнин, брат на епирския деспот Теодор Комнин (1215-1230);
• Белослава Асенина, омъжена за Стефан Владислав I, сръбски крал.
Втората му съпруга е Анна-Мария (1204-1237) - унгарска принцеса от рода на Арпадите.Тя е дъщеря на унгарския крал Андраш II (1205-1235) и Гертруда от Мерания. От нея има следните деца:
• Елена, омъжена за Теодор II Ласкарис, никейски император;
• Тамара;
• Коломан I Асен;
• Петър, умира като бебе.
Третата му съпруга е Ирина Комнина, дъщеря на епирския деспот Теодор Комнин и Мария Патралифена. Деца от този брак са:
• Ана-Теодора, омъжена за Петър, севастократор. Те имат една дъщеря, чието име не се знае, но е омъжена за видинския деспот Шишман. От тук започва Иван-Александровия клон на Асеневата династия.
• Мария Асенина, омъжена за Мицо Асен, български цар. Мария Асенина и Мицо Асен имат две деца: Иван Асен III и Кира-Мария, омъжена за българския цар Георги I Тертер.
• Михаил II Асен, оженен за Анна Ростиславна, руска княгиня.
Калима̀н I Асѐн (също и Коломан I Асен) е цар на България от 1241 до 1246 г. Поради малолетие не е женен. Син на Иван Асен II от Анна Мария унгарска. Отровен от Ирина Комнина. Коломан I Асен – куманско-сръбски-унгарски гени.
Михаѝл II Асѐн е български цар от 1246 до 1256. Син е на Иван Асен II от третия му брак с Ирина Комнина. Съпругата му е А̀нна Ростисла̀вна, руска княгиня. Анна е дъщеря на руския черниговски княз Ростислав Михайлович и унгарската принцеса Анна. Нямат деца. Михаил II Асен – куманско-сръбски-гръцки гени.
Калима̀н II Асѐн (или Коломан II Асен) е български цар /1256/, потомък на Асеневци, първи братовчед на цар Михаил II Асен. Син е на севастократор Александър, брат на Иван Асен II. Женен е за А̀нна Ростисла̀вна. Бракът им се смятал за недействителен. Няма наследници. Калиман II Асин (или Коломан II Асен) – куманско-сръбски гени
Ирина и Константин Тих
Мицо Асен управлява от 1256 до 1257 г. Женен е за Мария Асенина, дъщеря на българския цар Иван Асен II и Ирина Комнина. Тя е сестра на българския цар Михаил II Асен. Както посочих Мария Асенина и Мицо Асен имат две деца: Иван Асен III и Кира-Мария, омъжена за българския цар Георги I Тертер. Мицо Асен – кумански ген.
Константѝн I Тих Асѐн управлява като цар на България от 1257 г. до 1277 г. Константин е син на скопски благородник и болярин с името Тих (съкратено от Тихомир или подобно), живял в началото на 13-ти век. По майчина линия Константин Тих е родственик (най-вероятно внук от дъщерята) на великия жупан на Рашка Стефан Неманя. Първият му брак е за българка, чието име е неизвестно. Вторият му брак е за Ирина Ласкарина Асенина, никейска принцеса и българска царица (1258-1268). Ирина има благородно потекло - родена е от брака на никейския император Теодор II Ласкарис и Елена, дъщерята на Иван Асен II. Нямат деца. Третият му брак е с Мария Палеологина Кантакузина, племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог, втора дъщеря на византийския аристократ Йоан Кантакузин и Евлогия Палеологина, сестрата на Михаил Палеолог. Преди това, тя е имала друг брак. От брака с Константин Тих имала син Михаил Асен След смъртта на Константин Тих се омъжва за свинепаса Ивайло (Лахана – зеле или Бърдоква - маруля). Той управлявал от 1277 до 1280 г. и съвсем скоро "намразил нежностите на жена си" и дори я биел, твърди историкът Пахимер. От брака с Ивайло Мария Кантакузина имала дъщеря. През XV в. един византийски дипломат се подписва като Лахана Палеолог, което показва, че потомците на Мария и Ивайло са се пъчели не само с принадлежността си към Палеологовата фамилия, но са се гордеели и със своя прадядо, селският цар Ивайло.
Ивайло е управлявал от 1277 до 1280 г. Женен за необичайно хитрата и перфидна Мария Палеологина Кантакузина, вдовицата на Константин Тих. За нея бракът бил ттрети по ред. Ивайло не може да бъде селски цар от нисш произход. Той вероятно е бил управител на област или някакъв знатен болярин. Може би имат дъщеря. Византийците определили брака и като нечист и неприличен. Според хрониста Пахимер, Ивайло мразел ласките на Мария и я биел. Мария Кантакузина била върната в Константинопол беременна от Ивайло.
Ива̀н Асѐн III или Иван III Асен (умр. 1303) е български цар през 1279. Той е първородният син на цар Мицо Асен. Майка му е Мария Асенина, дъщеря на Иван Асен II. Женен е за Ирина Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог. От брака между Иван Асен III и Ирина се раждат седем деца — пет сина и две дъщери:
• Михаил
• Андроник
• Исаак
• Мануил
• Константин
• Теодора
• Мария — омъжена за Роже дьо Флор.
Иван Асен III e с кумански ген.
Гео̀рги I Тѐртер (често наричан неправилно Георги Тертер I) е цар на България в периода 1280-1292. Първият му брак е с Мария (вероятно Мария Яковлевна Светославна-Асенина). Яков Светослав е български деспот от руски произход, самостоятелен феодален владетел в северозападна България от втората половина на 13 век. От Георги I Теретер Мария има три деца:
• цар Теодор Светослав
• Анна Тертер - кралица на Сърбия
• неизвестна по име дъщеря (предполага се, че се е наричала Елена), съпруга на татарина Чака.
Вторият брак на Георги I Тертер е с Кира-Мария Асенина, дъщеря на цар Мицо Асен и сестра на цар Иван Асен III. Тя е непризната и от нея няма деца.
Георги I Тертер – тотален куманин.
Смилец (на сърбохърватски: Смилица или Smilica) e напълно бездарен български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г. Според мен Смилец е най-слабият ни владетел през Средновековието. Произхожда от "най-знатния род сред българите" - огромните му фамилни феодални владения се простирали от Сливен до Копсис (Сопот). Женен бил за Смилцена Палеологина, дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, брат на император Михаил VIII Палеолог, и на Ирина Комнина Ласкарина Вранина. Истинското й име не е известно - въпреки, че височайшата господарка на българите е добре позната не само в Търново и България, но и в Константинопол, съвременниците й я наричат просто Смилцена (буквално Смилецовица или жената на Смилец). Била е регент от 1298 до 1300 г. От брака си с цар Смилец Смилцена има три деца:
• Марина Смилец - деспотица на Крън, а по-късно и владетелка на земи в Македония;
• Теодора Смилец - кралица на Сърбия, омъжена за Стефан Урош III Дечански, крал на Сърбия;
• Иван IV Смилец.
Йоан IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец) е български цар от 1298 до есента на 1299/1300. Поради малолетието си управлява заедно с майка си и деспота на Крънското деспотство Елтимир, женен за сестрата на Йоан IV Марина. Няма известен брак на Иван Смилец. Българо-гръцки ген.
Тодо̀р Светосла̀в Тѐртер е цар на България от 1300 г. до 1322 г. Той е син на Георги I Тертер и Мария Тертер. Куманско-руски ген. Първият му брак е с Ефросина (?- преди 1307). Царица Ефросина e дъщеря на Манукс, син на богатия византийски търговец от Крим, Пантолеон, който е близък приятел на татарския хан Ногай. Според Историята на Георги Пахимер, Ефросина е родена с името Енкона, а по-късно приема името на кръстницата си, съпругата на хан Ногай - Ефросина Палеологина, която е незаконна дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог. Тя е родена в Чифут кале (на украински: Чуфут-Кале, на кримскотатарски: Зufut Qale, Чуфут Къале). Той е средновековен град в Крим (Украйна), намиращ се в Бахчисарайския район, на 2,5 км източно от Бахчисарай. Името на крепостта се превежда от кримскотатарски като «еврейска крепост» (зufut — еврей, qale — крепост). По принцип името на крепостта не се свързва с типичните евреи, а с една еврейска секта обитавала това място - караимите. Според историка Пламен Павлов приписваното на Ефросина езическо име Енкона се дължи на объркване. Бракът между Ефросина и Тодор Светослав е уреден от Ефросина Палеологина и e сключен към края на 13 в. по време на заложничеството на българския престолонаследник в двора на татарския хан]. След свалянето на Георги I Тертер от българския престол Тодор Светослав изпада в крайна бедност. Вероятно финансовите нужди на бившия български престолонаследник го принуждават да се ожени за внучката на един богат византийски търговец, който притежава силно влияние в татарския двор. През 1300 г. именно многото злато на Ефросина отворило портите на Търново пред Тодор Светослав и неговия зет Чака, женен за сестра му. Освен това, бракът между Тодор Светослав и Ефросина вероятно е неутрализирал негативните реакции на татарския хан и на византийския император към претенциите на Тодор Светослав за българската корона. Когато Теодор Светослав се завръща в Търново през 1300 г. и получава короната на българските царе, Ефросина е обявена за "благочестива царица" на българите, както е наречена в Бориловия синодик. Така: „ Ефросина е първата българска царица, която не принадлежи към аристокрацията, а към..."третото съсловие". Тя е единствената в тогавашна Европа коронована особа с подобно "ниско" потекло. Когато става дума за такива случаи в съзнанието ни изплува бракът на цар Иван Александър с еврейката Сара-Теодора. Сключен четиридесет години по-късно, той може би донякъде е "улеснен" от вече съществуващия прецедент с Теодор Светослав и Ефорсина”. От брака на Ефросина и Тодор Светослав се ражда бъдещият български цар Георги II Тертер (1321-1322)
Точната дата на смъртта на царица Ефросина и причината за кончината ѝ са неизвестни. Известно е, че през 1308 г. Теодор Светослав вече е бил женен за втората си съпруга, византийската принцеса Теодора Палеологина. Теодора е българска царица, съпруга на царете Теодор Светослав от 1308 чак до смъртта му през 1321 и на Михаил III Шишман Асен до неговата гибел след битката при Велбъжд на 28.07.1330 г. Тя е дъщеря на император Михаил IX Палеолог, син и съуправител на византийския император Андроник II Палоелог /1282-1328/. Нейна майка е императрица Рита (Мария) Арменска, дещеря на владетеля на Киликийска Армения т.е. тя е на половин арменка. Теодора е сестра на император Андроник III Палеолог. Тя има деца от брака си с Михаил III Шишман Асен, а вероятно и от този с Теодор Светослав, но техните имена и брой са неизвестни.
Гео̀рги II Тѐртер е български цар (1322-1323), последният от династията Тертер. Син е на цар Теодор Светослав и Ефросина. Не оставя мъжки наследник. Бил е според историците способен владетел, но го е застигнала преждевременна смърт.
Корона на царица от Второто Българско царство
Михаѝл III Шишма̀н Асѐн е български цар от 1323 до 1330 г., основател на последната царска династия на Втората българска държава - Шишмановци. Тотален куманин. Михаил III Шишман е последният български владетел, който се стреми към установяване на българска военна и политическа хегемония на Балканския полуостров. Води агресивна и амбициозна, но твърде опортюнистична и непостоянна политика, която свършва с катастрофалното поражение в битката при Велбъжд, където царят пада убит. Син е на видинския деспот Шишман I (куманин по произход) от първия му брак с неизвестна по име внучка на Иван Асен II. След сключването на мира между Шишман и Стефан Милутин през 1292 г., Михаил III Шишман се сгодява и жени (1298 - 1299) за дъщеря му Анна Неда, сестра на следващия сръбски крал Стефан Дечански, и двамата с майка Анна Тертер. Анна-Неда (Доминика) е българска царица, свързана по бащина линия с рода на Неманячите и първа съпруга на цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330). Тя е майка на българския цар Иван Стефан. В повечето източници българската царица е спомената като Анна, а в някои като Неда. през 1324 г. Михаил Шишман се развел с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер. След развода бившата царица била изпратена на заточение заедно със синовете си, което продължило 6 години - до битката при Велбъжд. В деня след победата си, брат ѝ Стефан Дечански, първото нещо което направил било да изпрати вестоносци до Анна-Неда, за да ѝ съобщят за смъртта на Михаил Шишман. Скоро след това пристигнало и ново пратеничество, което носело със себе си ѝ новината, че поданиците са готови отново да поднесат царската корона на Анна-Неда. Повторното ѝ възкачване нямало чисто формален характер. Според историческите източници, тя се разпореждала самостойно с търновския престол. Това засилило опозиционните настроения срещу нея, и няколко месеца по-късно, поредният преврат сложил край на царуването ѝ. Анна-Неда трябвало да се спасява с бягство към владенията на Белаур и на брат си Стефан Дечански. Заедно със синовете си тя се установила в Ниш, владение на Белаур, близо да рашката граница. Пребиваването ѝ в тогавашния граничен град свидетелства, че надеждата за реванш не била окончателно угаснала - Анна-Неда разчитала и на влиятелните си роднини в кралския двор на Стефан Душан. Скоро обаче отношенията между Търновското царство и нейния племенник Стефан Душан били уредени, а това означавало ново преместване - този път в Дубровник, където ексцарицата изпаднала в беда, тъй като не разполагала с достатъчно средства за издръжка на семейството си. Наистина тя получавала помощи от анжуйски роднини /Анна-Неда e внучка на съпругата на крал Стефан Урош - Елена Ангелина, която е и французойка по произход и роднина на крал Карл I Анжуйски/, които управлявали Неаполитанското кралство, но помощите не били редовни. При все това Анна-Неда продължила коренспонденцията си с Търновския дворец и внимателно следяла развоя на събитията. Доказателство за това са действията на новия цар Иван Александър, който изпратил делегация при Стефан Душан, която настоявала шурей му да предприеме действия за изгонването на Анна-Неда от Дубровник. Според някои известия тя оттам поела към Южна Италия (Неапол), а според други към Константинопол. За последен път името ѝ се споменава през 1346 г.
При сватбите на нашите владетели, особено след Борил и Иван Асен се наблюдава брак по изгода за държавата. Сключването на брак между владетелите означава мирен съюз и потенциална взаимопомощ при нужда. Много владетели на различни държави са прибягвали до подобен ход, за да запазят завоеванията си и изгоден мир. Имало е случаи, когато бъдещите цар и царица се виждат за първи път на сватбата или са сгодени още като деца.
Българските царици през Втората Българска Държава са оказвали влияние върху развитието, политиката, взаимоотношенията и връзките с останалите държави.
Тагове:
© Телевизионните политически бърборковци
Как да се държите ако общувате с прост и...
КЕЛТСКИЯТ КОРЕН НА "ПРА"-БЪЛГА...
Розоварна Дамасцена и Павел баня
Поздрави!
Не съм съгласен обаче, че Асеневци са кумани
Никъде в преписката на Калоян с папата няма и намек да е куманин Той говори за моя, Български народ, знае му историята! От Троянската война още!
Това объркване с кумани идва от Дюканж, който често говори за куманите на Калоян Куманите са съюзници на Калоян, Манастрас или Манастър е военен министър на Калоян Той е брат на жената на Калоян Наричат нея куманката Но не и Калоян Така е скрепяван военният съюз тогава С бракове
Ако Калоян е куманин, защо чрез брак ще скрепява съюза с куманите
Впрочем, куманите, както и печенегите гравитират около Българите и изчезват Вероятно са родствени племена
Калоян твърди ,че е родственик със Симеон и Самуил!
Имат, Асеневци, родствено имение в Преслав Кой може да има имение в бившата ни столица? Някакъв куманин? Това е несериозно
Родът им, Феодали са! Не може феодал да е номад-куманин Такива имения се предават от поколение на поколение
Той е и заложник в Цариград, такава е практиката, докато царуват братята му! И там е получил блестящо военно и гражданско образование....
Хубава вечер, Адаш!
Да ,Асеневци Тертеровци и Щищмановци били кумани
Това е несериозно Кога са приели християнската вяра?
Това е премерен удар върху бълтарщината , Адаш ! Написаното в " Уикипедия"
Да се принизи, да се унижи! Че не можем да си възстановим държавата??!
лека нощ!
Поздрави!
Поздрави!
Ще рече ,че не вярваш и на " куманския им произход"
Само ,че според написаното, това не личи
За да си коректен, би трябвало да коригираш текста-Според някои/ не твърдо установено/ Асеневци са с кумански произход.... А не директно ,че са кумани!
За мен това е абсурдно, но като фигурира като теза, защо да не се спомене?
То е абсурдно и за друго Куманите ,самите те, нямат държавност и в последствие изчезват от хоризонта ,но правят на нас дъпжава?
Истината е ,че тема България в ИРИ е със съхранена държавност И начело са Български управници
Не знам дали ти е известно, но имаше апокрифен списък на Бължарските владетели от Самуил до Асен и Петър Явно на областните управители
Затова Асен и Петър лесно възстановяват държавата Защото реално тя си има структурите, включително и военни
Не е като Априлското въстание, да тръгнеш от нищото!
И допустимо ли е при тази съхранена държавност, някакви кумани да застанат начело? Сродяването е друга работа
Не го приемай като заяждане, напротив, запазвам мнението си за тебе
Но това е възлов въпрос, не може най-бележития ни цар комплексно, като войн ,държавник и дипломат, да бъде обявен за чужденец
Хубав ден , приятелю!
Поздрави!
Поздрави!
Аз бях чела за съпругата Агата и дъщерята на Самуил, че продължават борбата след смъртта му.
А ето тук нещо за царица Драгана - съпруга на Иван Шишман:
http://bven.blog/politika/2014/10/27/carica-dragana-bylgarska-carica.1308337
Може би ще разшириш темата?
Само идея!
Поздрави!
Има си трески за дялане Мария-жени се за племенника Борил? Вероятно иска да осигури за престонаслесник сина си от Калоян!?
А иначе професор Павлов е сладкодумник и за да подчертае оригиналността си и многознайкостта си-също, способен е на подобни изцепки
Да подарина куманите царските ни династии Нямам думи!
Хубав ден, приятелю!
Поздрави и успех!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
нищо ново под Слънцето..
многоо хубав постинг...
поздрави, барин..
Поздрави!
1. Цар на име Чака ние не сме имали- имало е Иван IV Смилец,когото ти си посочил и регентство на майка му за 1 година. Чака е предводител на татарските наемни или васални отряди у нас и няма нито един исторически извор,който да сочи категорично че е царувал. Той ни бе вменен по политическа линия от червената пропаганда и неговото споменаване като Български владетел е ненаучно,затова на твое място щях да го изтрия.
2. Иван Срацимир е царувал до 1397 г. и това е вече надеждно установено,но нашите историци нямат политическо нареждане да поправят сгрешената ни история- затова в учебниците още фигурира фалшивата дата,която скъсява "живота" на България и това е направено пак по политическа линия.
След него има още няколко Български владетели,които са държали властта реално за повече или по-малко време и се отнасят към "Втората" Българска държава:
Цар Константин II Асен (1397-1422 г.)
Цар Фружин (1422-1427/28 г.)
Цар Шишман III (1595 г.)
Княз Ростислав (1686 г.)
Крал Карпош (1688-1689 г.)
След тях няма данни за други Български владетели,така че след Карпош идва княз Александър Батенберг (1879-1886 г.),който се отнася към "Третата" Българска държава.
Поздрави!