Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2020 23:17 - Антропологични и генетични проучвания на българите
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2988 Коментари: 25 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

Антропологичните и генетични изследвания на българите са насочени към установяване на биологичния произход на съвременната българска нация. Според някои от именитите антрополози от 20 век, като Медисън ГрантЕвалд БансеУилям РиплиКарлтън Кун и Бертил Лундман, българите са народ, сред който се срещат предимно средиземноморски, алпийски, динарски и нордически расови типове.[11][12][13][14] Сред населението на България се наблюдава ясно изразен долихокефален или по-рядко брахикефалният тип. Стойностите поставят повечето българи в групата на средновисоките на ръст. Пигментацията на българите е преимуществено тъмна. От края на 20 век учените започват да разглеждат биологичния есенциализъм като отживелица, посочвайки че често генетични разлики в рамките на една група, традиционно определяна като „човешка раса“ са по-големи между нейните подраси, отколкото между отделните големи раси.[15]

След развитието на т. нар. синтезирана теория за еволюцията, ДНК технологиите и популационната генетика от края на 20 век, започват изследвания на европейския и в частност на българския ДНК-профил. Според автозомен Световен атлас на генетичните смешения от 2014 г. при българите около 40% от генетичния материал е европейски и условно може да се свърже с миграцията на балто-славяните. Периодът на примесването на този компонент в местното население е 900 – 1300 г.[16] От данните се установява, че от този примес 46% е подобен на този, преобладаващ у беларусите, 23% на този у литовците и 19% на този у поляците. Въпреки че българите са част от славянската етно-лингвистична група, те, както и повечето други южни славяни, се характеризират с преобладаващ генетичен субстрат, който е различен от този на западните и източните славяни. Около 55% от генетичните съставки у българите, са предимно източносредиземноморски. Те са основно гръцко, кипърско и левантинско подобни. Този феномен се обяснява с езиковата асимилиация от страна на средновековните славянски заселници на завареното балканско население, състоящо се предимно от потомци на неолитни земеделци, преселили се на Балканите от Плодородния полумесец. Следва да се отбележи също, че около 2% от гените на българите са привнесени от района на Централна Азия, и доказват проникването на малки групи степни номади през Средните векове, като тези гени са примесени около 850 година. Остатъчните 2 – 3 % са разнообразни генетични съставки, представени в минимални количества.

Според различни автозомни анализи, които са доста по-прецизни от тези на мтДНК и Y-ДНК, днешните българи са по-тясно свързани с някои балкански популации (македонци, гагаузи, румънци, жители на Северна Гърция, черногорци, сърби, косовари) отколкото с останалите европейци, а най-тясно с румънците, македонците и гагаузите, с които попадат в общ подклъстер.[17] За разлика от по-голямата част от Европа, сред балканските народи разнообразието на генетични линии е доста по-голямо при сравняването им с европейците от други райони на континента. Ако ги сравняваме помежду им обаче, се вижда, че те не се различават съществено.[18][19][20][21][22][23][24] Голямото генетично разнообразие при българите е причина за по-честа проява на повече от едно наследствено заболяване сред населението.[25]

 

Антропологични изследвания

Населението на България се характеризира основно с расовите антропологични типове от средиземноморската раса.[26] Сред българското население медитеранската раса се среща както в своите класически форми – т. нар. чисти типове, така и в много разновидности. Със средиземноморски тип се свързва среден или нисък ръст, тъмно оцветяване на кожата, очите и косите, с нежни черти на лицето и прав нос, среща се главно в Тракия и по Черноморието. Понтийският тип се характеризира като подтип на средиземноморската раса, но с по-светло оцветяване на кожата, очите и косите, тясно лице и нос, по-къс череп от същинския средиземноморски антропологичен тип, като най-често се среща в Североизточна България. Средиземноморските антропологични типове произхождат вероятно от предтракийския и тракийския етнос.

Северните антропологични типове се срещат навсякъде из страната, представени са със западнобалтийския му антропологичен подтип се характеризира с висок ръст, светло оцветяване на кожата, очите и косите, дълго лице с правилни черти, и с източнобалтийския антропологичен тип – нисък или среден ръст, светло оцветяване, кръгло лице с чип нос. Северните расови типове се срещат както самостоятелно, така и смесени с други раси (при смесване на северните с тъмнопигментирани расови типове се получава депигментация). У нас те са пренесени основно от славяните. Динарският антропологичен тип се отличава с висок ръст, тъмна коса и очи, дълго лице и дълъг нос, къса глава, в най-голям процент се среща в планините на Западна България и Родопите. Той има местен, балкански произход. Aлпийският антропологичен тип, всъщност е изотчноевропейски и се среща в България в малък процент, отличава се с нисък или среден ръст, кестеняви очи и коси, кръгло лице и чип нос, къса глава.

Монголоидните расови белези са срещани рядко, като се проявяват сред някои антропологични типове от европеидната раса чрез широки или издадени скули; широка основа на носа; монголоидна гънка на окото (епикантус), висока очница. Срещат се сред българите от Североизточна България и при шопите. Проявява се посредствам няколко антропологични типове: турански (голяма глава и очи), уралски (малки глава, лице и очи) и памирофергански – смес между монголоидната раса и средиземноморската подраса. Проявата им се свързва с прабългарите, както и с други номадски преселения от Централна Азия през Средновековието.

Наличието на описаните расови типове, от които е съставено населението на България, позволява да се каже, че то принадлежи към европеидната раса. Неговите представители се отличават със среден ръст. Основната му част се отнася към средиземноморските типове с всичките им варианти, като най-многобройни са комбинациите с динарския расов тип. С по-малка численост са северните расови типове, които често се комбинират със средиземноморските типове.

Сред населението в Северна България се наблюдава ясно изразен брахикефалният тип (малко лице) и долихокефален (средно лице) в останалата част. Стойностите поставят повечето българи в групата на средновисоките на ръст. Пигментацията на българите е преимуществено тъмна, въпреки че българите имат по-светла пигментация от гърците. Според статистика от 20 век, българите са между 9 – 12% са от рус тип, 42 – 47% от тъмен тип, а 43 – 46% са междинен (светлокоси и тъмнооки или обратното).[27]

Генетична история на Европа

Изследване на древна ДНК публикувано през 2016 г. твърди, че след края на последния Ледников период в Европа – преди около 12 хил. години, почти не са били останали европейски ловци-събирачи или кроманьонци и континентът на практика след това е заселен отново, било чрез разселване и възпроизводство на оцелелите кроманьонци, било чрез преселване на нови заселници от Сибир, Понтийско-Каспийската степ и Западна Азия.[28] Като цяло резултатите от генетичните изследвания затвърждават схващането, че човешките миграции на Балканите идват основно от две посоки – Мала Азия и Северното Причерноморие и се движат от изток на запад, като съответно с всяка следваща вълна пришълците изместват останките от местното население и предходните заселници в тази посока и/или частично ги избиват и асимилират. Идентифицирани са три основни вълни на заселване в Европа след Ледниковия период: първата е на западноевропейските мезолитни ловци-събирачи, които се заселват основно на север, втората е на неолитни фермери от Близкия изток, които се заселват основно на юг, а трета вълна е на конници от Бронзовата епоха, дошли от Прикаспийската степ и донесли индоевропейските езици, които се пръсват из целия континент.

Като цяло, прединдоевропейската култура на бойната брадва е изместила физически почти напълно неолитните земеделци в Централна, Западна и Източна Европа, откъдето преди това те са били изместили голяма част от местните ловци-събирачи. Единственото място, където гените на фермерите оцеляват в по-голяма степен, са средиземноморския регион, включително България, а в останалата част от Европа, те са избити. На Балканите, съвременните хора са предимно синтез от гените, донесени от културите ямна през бойната брадва и тази на ранните европейски фермери. Друг извод на изследователите е, че през бронзовата епоха е имало други миграции, които до голяма степен определят състава на генофонда на съвременните европейски народи. Още повече, че тези миграции са пряко свързани с разпространението на индоевропейските езици и т. нар. курганна култура. Самите индоевропейци са с комплексен произход, състоящ се от смесица на мезолитни сибирски ловци-събирачи и неолитни кавказки фермери.

Съгласно изследване по автозомна ДНК от 2013 г. насочено върху степента на родство вътре в етносите от Европа и между отделните етноси на континента се установява, че хомогенността (т.е. степента на родство) в и между народите в Източна Европа е по-висока от тази между народите в Западна Европа. Установява се отчетлив, генетичен сигнал, най-силен в районите на Прибалтика, Полша и Украйна, който хомогенизира източноевропейците и който е сравнително нов. Като вероятна причина за хомогенността на Източна Европа, авторите на изследването сочат евентуално славянските миграции по време на Великото преселение на народите. Според авторите е налична силна генетична връзка например между българи, сърби, поляци и руснаци, като степента на родство между тези етноси е висока, което говори за неотдавнашен общ произход – отпреди около 1500 години.[29]

През 2015 г. излизат публикува резултатите от комплексно генетико-лингвистично изследване върху славяни и балти, което разкрива защо източните и западните славяни си приличат, а южните се отличават от тях. Анализът е извършен в съответствие с три генни системи – Y-хромозомамитохондриална ДНК, и автозомна ДНК. В изследването се подчертава, че южните славяни са обменили много повече генетичен материал с античното балканско население, отколкото източните и западните славяни със заварените популации и затова южните славяни се различават значително от тях.[30]

Във връзка със средновековните миграции на някои тюркоезични и уралоезични народи произлизащи от Азия в западна посока, е установено привнасянето на неголямо количество източноазиатска ДНК сред народите от Близкия изток, Кавказ, Балканите, Източна и Северна Европа.[31]

Тези по въпроса за българския етногенезис
Научни тези по въпроса извън България

Анализите на автозомни ДНК маркери дават най-добра представа за „произхода“ и „сходството“ между отделните популации, като представят по-ясна генетична картина в сравнение с Y-ДНК и особено от мтДНК хаплогрупите. Съвременните генетични тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство и определяне на генетичния произход на популациите географските фактори, като местоположение, наличие или липса на географски бариери, наличие на плавателни реки и др., докато употребата на сходен език има много по-малко значение.[32] Така например, положението на някои европейски планини като Кавказ и Алпите, както и отдалечеността на някои европейски острови като Кипър и Сардиния са изиграли роля за спецификата на съответните популации живеещи там. Като цяло, народите на генетичната карта на Европа са разположени приблизително на мястото, което заемат техните държави на географската карта. Генетичните тестове на тюркоезичните народи в Евразия потвърждават тази теза, като резултатите им варират в широки граници. Тези от тях живеещи в Европа, почти напълно се припокриват генетично със съседните европейски народи, докато в Далечния изток се стига до почти пълното им сходство със съседните източноазиатски народи.[33] Така турците в Анатолия са близки с арменците и грузинците, туркмените в Централна Азия имат сходно ДНК с това на съседните иранци, тюркоезичните ногайските татари в Кавказ са близки генетично с чеченците, говорещи кавказки език, а тюркоезичните чуваши са доста близки генетично със славяноезичните руснаци в региона на Южен Урал и Поволжието. Тюркоезичните гагаузи, мигрирали от Българските земи в днешна Украйна през 18 век, са генетично близки с българите, което доказва техния балкански произход.[34][35] Българите са разположени на генетичната карта на Европа близо до своите географски съседи: македонци, румънци, гърци, сърби, албанци и т.н. Същевременно турците от Анатолия са доста по-отдалечени генетично от българите, отколкото другите им балкански съседи, което се дължи вероятно на ролята на географска бариера, която са изиграли Проливите, докато балканските турци са по-сходни генетично с българите, макар и не колкото православните тюркоезични гагаузи, което вероятно се дължи на съществените културни различия между двата народа, които са възпрепятствали смесените бракове.

Научни предположения за българския произход

Според автозомни изследвания южните славяни, особено тези от източните и централните Балкани, са отделени от Източните и Западните славяни и образуват специфична група, но с изразена вътрешна диференциация, водеща до формиране на три подгрупи.[36] Наличието на ясен славянски сигнал специално на Балканите, вкл. сред неславянските народи в региона, като гърци, румънци и унгарци е потвърдено от автозомно изследване публикувано през 2015 г.[37] Резултатите от автозомните тестове илюстрират генетично сходство между популациите от Западните Балкани, като хърватите, словенците и босненците са близки помежду си и до голяма степен се припокриват с унгарците от Централна Европа. От друга страна в Източните Балкани македонците и българите се припокриват с румънците. Сърбите и черногорците заемат междинно положение между другите две подгрупи на южните славяни. В южната част на Балканите косоварите имат най-голям сходството с гърците и албанците.

Наличието на значително количество разнообразен и специфичен генетичен субстрат, различаващ се от този на другите славяни в генома на южните славяни, би могло да означава, че постепенната езикова асимилация на разнородното заварено население е била основния механизъм на разпространението на славянските езици на Балканския полуостров през ранното Средновековие. Това предполага близък генетичен произход на балканските популации, което вероятно се дължи на припокриващи се миграционни вълни, вкл. славянската, чиито представители са привнасяли сходни гени в широките физикогеографски граници на Балканите, обхващащи зоната на север до Карпатите. Този сходен произход се отнася както за славяноговорещото население в региона, така и за днешните унгарци, албанци, румънци и гърци, които са близки генетично със своите славяноезични съседи. Предполага се, че завареното балканско население с комплексен, предимно местен произход, има най-значим генетичен принос в българския етногенезис, като след него се нареждат носителите на старославянския език, проникнали в региона през 5 – 6 век.[38] Като цяло, повечето от ДНК разликите в българското население се проявават по посоката на предполагаемите миграционни вълни – от изток на запад, което показва, че Стара планина, макар да е играла ролята на географска бариера, не е била непреодолима преграда.
/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5


ПП: Добре е човек, който се интересува от история, да търси сравнително обективни източници. Преди да излагаме свои хипотези, е редно да сме чели и мислили достатъчно...




Гласувай:
19



1. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D
03.08.2020 23:21
Проучванията говорят, за две смешения на посочените ДНК компоненти по нашите земи. Първото от тях се осъществява приблизително през 9 век с връх около 855 година. То би могло да кореспондира със смесването на славяните с прабългарите и с тяхното претопяване в завареното население, предизвикано от държавната политика на християнизация и славянизация по това време, която води впоследствие до формирането на българската народност. Отчетеното с математически алгоритъм второ смешение обхваща основно интервала от средата на 10 век до средата на 14 век. Математическият модел е изчислил като пикова година на второто смешение – 1138 г., която попада в периода на Византийското владичество.[42] Според изследването славянската компонента у днешните българи е около 40%, за разлика от беларусите например, където достига 90%, като периода на примесването на славяните в местното население е изчислен между 500 и 950 г. [43]

Според комплексен тест на генетичния проект на National Geographic 47% от българските гени са със средиземноморски произход, а 20% са привнесени от Югозападна Азия, като тези две групи отразяват силното влияние на неолитните земеделци от Плодородния полумесец проникнали в Европа преди 6 – 8000 години. Съгласно изследването 31% от българските гени са от Северна Европа и вероятно са наследство от мезолитните ловци, заселили континента преди повече от 35 000 години, а 2% са от Североизточна Азия и показват проникване на малки групи носители на монголоидни гени в региона през Средните векове.[44]

От друга страна други мащабни проучвания от 2014 г. на два екипа от генетици и археолози, които включват също анализ на древна ДНК, сравнявайки го с днешните европейци дава следните заключения: около 30% от гените на днешните българи са наследени от носителите на индоевропейските езици, явяващи се представители на културата „ямна“, дошли през медната епоха от Евразийската степ. Индоевропейците са носители на комбинирана ДНК съдържаща две съставки. Първата е на сибирски мезолитни ловци-събирачи, а втората е на неоолитни земеделци от Кавказ. В много по-голяма степен българската популация е наследник на близкоизточни земеделски народи, които са дошли по тези земи през неолита и които формират около 55% от генофонда ни. Останалите 15% от гените си сме наследили от европейски мезолитни ловци – кроманьонци, които неолитните земеделци са заварили в Европа.[45][46] Трябва обаче да се има предвид обаче, че самите неолитни фермери са също с комбинирана ДНК, която се състои от 60% мезолитни европейски ловци-събирачи и 40 близкоизточни земеделци.

Реалните пропорции от генетичните съставки на съвременните българи са приблизително следните: около 55% европейски ловци-събирачи (които са смесица от източноевропейски мезолитни ловци и западноевропейски кроманьонци), 14% сибирски мезолитни ловци (които са трудно различими генетично от европейските), 30% ранни близкоизточни фермери (които освен близкоизтични носят и около 60% от гените на мезолитните европейски ловци)[47] и около 1% азиатски степни номади (наследници на далекоизточни мезолитни ловци-събирачи).[48]
цитирай
2. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D
03.08.2020 23:22
Научни спекулации в България
Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни групи на Балканския полуостров в периода V – X век: местните византийски поданици – потомци на траките, мигриралите от Закарпатието славяни и прабългарски елит с произход от Средна Азия. На практика етногенезисът на днешните българи е по-комплексен. След 1989 г. и променената политическа доктрина на България, страната обръща гръб на Русия, което стимулира желанието да бъде омаловажен славянският компонент в етногенезиса на българите. Създаденият през 70-те години на 20 век засилен интерес към траките и тракологията затихва. Това създава вакуум, който поражда стремеж да се „реабилитира“ прабългарското наследство, и събужда интереса към т.нар. прабългаристика. През този период българският национализъм продължава да се храни от идеите на „възродителния процес“.[51] Антитурската реторика намира израз във възхода на теорията, които оспорва тюркската теза за произхода на прабългарите, поради комплекса от азиатския им произход, който възниква в българската култура още при зараждането на националистическите пропаганди на Балканите в края на 19 век. Възражда се забравената „иранска“ или „арийска“ теза за тяхното потекло, която намира поддръжници в част от академичните среди, поради факта, че в нея съществуват някои рационални елементи. Това, което е смущаващо обаче, са расистките насоки, които пренебрегват факта, че термините „индоевропейски“ и „алтайски“ са предимно лингвистични, като в тях се влагат специфични расови белези. Така индоевропейците са задължително с европеидни гени, а тюрките са със силен монголоиден примес, което е негативно оценено. Участници в екзотични екскурзии, маскирани като „научни експедиции“, започват да сеят пседонаучни абсурди в общественото пространство.[52] Несъмнената роля, която е изиграло античното балканско население в българския етногенезис, започва да се омаловажава и дори напълно да се отрича.[53] Появяват се и твърдения, че днешните гърци, албанци и румънци са с повече славянска кръв, отколкото българите, въпреки славяноезичието им.[54] В резултат на тези тежнения, в трудовете на някои учени през 21 век, прабългарите се транформират от малобройна, тюрко-алтайска, степна орда, асимилирана в славянските маси и приела византийската култура, във високоразвити арийци, доминиращи числено и културно над завареното ромейско население и заселилите се преди тях в ранносредновековна Византия славяни.[55] Пренебрегва се фактът, че на над 80% от територията на Българското землище, няма никакви археологически артефакти останали от прабългарите, а там където ги има те са оскъдни. Пренебрегват се и обстоятелствата, че в днешния български език почти липсват прабългарски заемки, а единственият средновековен писмен източник посочващ конкретна бройка за Аспаруховите прабългари, ги описва като 10 000 души.[56] Същевременно се мълчи за историческите поселения в Българско землище на пеонци, илири, гети, даки, келти, готи, римски и гръцки колонисти и други предславянски народи, както и впоследствие на власи, саксонци, кумани, печенеги, арменци, маджари и други европейски и азиатски народи. В този контекст през 21 век в България се намесва и генетиката, която постепенно измества физическата антропология, като част от доказателствата за българския етногенезис.[57]
цитирай
3. silviia - .
03.08.2020 23:37
Не се интересувам особено от история, но ми беше интересно. И установих, че принадлежа към източно балтийския антропологичен тип. :)
цитирай
4. bulgares - Наистина ли считаш, че
03.08.2020 23:46
Уикипедия и то на български е обективен и надежден източник? Нямаше нужда да копираш целия й текст тук. В Уикепидия може да пишеш и ти дори без да се регистрираш. Казваш "Редактиране" и почваш. Но точно тази тема се контролира и модерира от една малка групичка нашенци с определени политически убеждения, клонящи на изток, които ще изтрият веднага всичко което не им хареса.

Прочети поне английската версия, ако разбираш английски.
цитирай
5. dobrodan - Това от Прикаспието конници да дойдат през бронзовата епоха
03.08.2020 23:49
и да носят индоевропейски език........забрави да стане. Готи, гети, даки, пеони......тюркоезични народи.
Култура ямна и индоевропейци :). Мхм, хакасите са типични европейци, ахам. Ненците и те.
Верно ли това е официалната ни наука :):):):)?
Думата "курган" се тълкува безобразно лесно. Кур, кура - стена, ограда. Кан/х/ган - май всички знаят що е то.
Стена около кана - хан. Ужасно трудно беше.
цитирай
6. kvg55 - mt46,
04.08.2020 01:29
Знам, че генетично не сме чиста нация, но понеже всички останали произлизат от нас, сме поне братовчеди.
цитирай
7. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D
04.08.2020 13:30
В попкултурата
През последните години, генетиката се превръща в любимо занимание на дилетанти и патриотари, които съчиняват множество псевдоисторически и фантастични теории. Автори на подобни „изследвания“ са както учени – негенетици, така и ентусиасти без подходящо образование, познания и достъп до лабораторни технологии. [75] Твърденията на някои от тях се доближават до научните спекулации в страната, като те поддържат тезата за прабългарите – индоевропейци, които са в основата на днешната българска популация, като техните корени са доказани генетично и произходът им е в Памир.[76] Според други е доказано, че съвременните българи са идентични с прабългарите и едновременно с това са най-близки с народите от Западна Европа, но същевременно са и наследниците на траките, а са най-отдалечнени от славяните.[77]
цитирай
8. bulgares - ето
04.08.2020 14:36
https://www.youtube/watch?v=WnXDj2_aQXY

Това е професионален генетик до мозъка на костите си и работи с групичката от най-утвърдени генетици занимаващи се с проблема в България. През 2013г Божидар Димитров ги нарича "копелета" заради генетичното изследване на БАН показващо, че у нас не е имало никакви славяни. https://novini/bylgariya/obshtestvo/160601

В края на дните си Божидар Димитров заявява ясно по телевизията СЛАВЯНИ НЯМА! https://www.youtube/watch?v=guBaXY26wxY
цитирай
9. bulgares - Човекът е мутирал някъде около Е...
04.08.2020 14:51
Човекът е мутирал някъде около Етиопия пред 100 хил. години. Черно море е било езеро, а Босфора суша преди Потопа, така че траките не е било нужно да го заобикалят от север, през Памир и подобна пустош. Последните генетични резултати показват ясно и надеждно, че траките са се заселили у нас от Плодородния полумесец, регион в Близкия изток, а не от Памир и дори днешните българи с всичките ни съседи сме в голяма част техни наследници. Очевидно историците са обичали да си измислят истории за преселения с конници, може би да се правят и на интересни, но хората са се придвижвали на маси само при големи природни явления.
цитирай
10. mt46 - https://chitanka.info/text/9703/4#text-toc
04.08.2020 21:14
Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност
Едни от най-устойчивите митове в българската история е този за ролята на българите (разбирай прабългарите), славяните и траките в образуването на българската държава и народност. Този мит е типичен случай за действието на политическата конюнктура. Затова постановките на мита са в циклично развитие. В зависимост от политическата конюнктура, която се намесва по въпроса в 30-те години на XX век и действа определящо някъде до началото на 70-те години (и отново след 1989 г.), първенстваща роля в двата процеса (образуването на държавата и народността) имат ту прабългарите, ту славяните. В началото на 70-те години на XX век в народообразувателния процес бяха намесени и траките. Дори в солидни академични трудове бе заявено, че българската народност е формирана в VII–IX век от три равностойни етнически компонента — траки, славяни и прабългари.

Най-лесна за демитологизиране е тезата за тракийския компонент в българската народност. Траките са наистина огромен народ, заемащ в първото хилядолетие преди новата ера земите на днешна България, Македония, Влашко, Южна Украйна, Европейска (а и част от Малоазиатска) Турция, Беломорска Тракия. Разделен е обаче на многобройни племена, които никога не са обединени в една държава. Най-голямото тракийско държавно обединение — Одриското царство, формирано около 480 г. пр.Хр., се разпада само след няколко десетки години. Траките нямат писменост и интелектуален елит и още в началото IV век пр.Хр. елинизацията на аристокрацията им е очевиден факт, стимулиран от политическите, икономическите и културните контакти с гръцките полиси, настанили се по крайбрежията на Черно, Бяло и Мраморно море. Гърцизацията се усилва в елинистическата епоха (III-I в. пр.Хр.), когато в днешните български земи (особено на юг от Балкана) се заселват хиляди гърци, някои насила доведени от Филип II Македонски като заселници (във Филипопол), други търсещи работа и възможности за професионална изява. Между втората половина на I в. пр.Хр. и първата половина на I в. сл.Хр. траките в днешните български земи са покорени от римляните, но в края на този период са обявени за пълноправни римски граждани. В тракийските земи са настанени на юг от Балкана хиляди заселници от елинизираните земи на Близкия изток, а на север от Балкана — римски колонисти. От хилядите открити надписи (предимно на гръцки език на юг от Балкана и на латински на север от билото му) става ясно, че елинизацията и романизацията на траките е успешно завършил процес още в края на II век сл.Хр. По-важно обаче е другото — населението в тази епоха в българските земи е съставено от лоялни граждани на Римската империя. Християнизацията му, която тече от средата на I в. сл.Хр., в 330 г. обхваща всички по силата на декрета на император Константин в 330 г., обявяващ християнството за държавна религия на империята. Християнството в IV век ликвидира окончателно всички културни и етнически различия и в края на периода елинизираното и романизирано население на земите има единно етническо съзнание — римляни (ромеи), граждани на Римската империя.

Какво се случва с това население в столетията до заселването на днешните ни земи от славяни и българи в VII век. Не тече ли поне солиден процент от все пак тракийската му по произход кръв във вените ни? Десетки антични автори, съвременници на събитията ни, описват една за съжаление тъжна картина, в която нямаме никакви основания да се съмняваме, че не е вярна или поне пресилена. От средата на III век върху балканските владения на Римската империя се изсипват вълните на нападенията на т.нар. варвари. Започнало е т.нар. Велико преселение на народите. Първите нападатели на земите ни са готите. Нападенията са с цел грабеж на богатото селско и градско население на плодородните земи на Влахия, Мизия и Тракия. Нападенията се извършват по един модел: населението се избива, имуществото му, храните и добитъкът се заграбват, а селищата се опожаряват. Римските власти са безсилни да се справят с готите, а и с други по-малки варварски народи, и през 275 г. са принудени да изоставят Влахия, изселвайки романизираното й население в Мизия и Тракия. Дунав се превръща в граница на империята, но нито широката река, нито изградената по брега гъста мрежа от крепости успява да спре нападателите. В 387 г. заселените в Мизия като федерати готи се вдигат на въстание и успяват край Одрин да разбият и унищожат цялата армия на Източната Римска империя, заедно с лично командващия я император Валент. Готите стават за две години пълни господари на Балканския полуостров и според съобщенията на съвременните хронисти разграбили и унищожили всички селища в българските земи, „включително и най-скритите в планините, водени от пленници или роби“.

Очевидно, и да е оцелял някой и друг трак до 387–389 г. (макар и романизиран или елинизиран), в тези две години или е намерил смъртта си, или е бил принуден да избяга далече на юг — в непревзетите Солун, Константинопол, островите в Егейския архипелаг или Анадола. Готите в крайна сметка са прогонени от Балканите (между другото с помощта и на наети на византийска служба български конни отряди), но българските земи се заселват вече от различно по произход ромейско население — малоазиатци, хора от Близкия изток, бягащи от още по-жестоко страдащия от варварски нападения Италиански полуостров, варвари-федерати. На свой ред и това население е пометено от хунската инвазия. След хуните Балканите са разтърсени от нападенията на аварите, които стигат до стените на Константинопол и Солун и на няколко пъти се опитват безуспешно да го превземат. В нападенията на аварите участват и българи, и славяни, като групи от тях започват да усядат и да се заселват в различни региони на полуострова. Да вярваме, че в тези нападения между средата на III и средата на VII век в българските земи са оцелели значими групи тракийско население (макар и елинизирано или романизирано), толкова големи, че да имат величината на равностоен трети контингент в процеса на образуването на българската народност, е повече от смешно и наивно. Тук искам да отбележа твърдението на някои византийски хронисти, че в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти. Това сведение неслучайно съвпада с мнението на автора на български апокрифен летопис от XI век, според който, когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Това сведение е интересно и с факта, че средновековните българи са смятали местното население за гръцко.

Защо тогава в 70-те години на XX век се роди митът за траките като трети компонент в процеса на образуването на българската народност в VII–IX век? Огромният брой тракийски съкровища, принадлежали на тракийски аристократи, открити в земите ни през втората половина на XX век, и успехът на уредените изложби на тракийското злато в световните столици в началото на 70-те години подмамиха някои български политици от кръга на Людмила Живкова да обявят българите и България за носители на наследството им — от културата до кръвта. До известна степен сработи според мен и някакъв компенсаторен механизъм. След две десетилетия на политика на национален нихилизъм и криворазбран пролетарски интернационализъм по-младото поколение комунистически ръководители люшна махалото в обратна посока. Завръщането към патриотизма доведе до сериозни усилия в разкриването и изучаването на културноисторическото наследство в българските земи, съпроводено обаче и с деформации на научната истина по някои дискусионни въпроси. И един от тях бе митът за съществената роля на траките във формирането на българския народ, култура и дори народопсихология.

Съществуващите източници (средновековни чужди и български хроники, истории, житийни разкази и други документи) убедително свидетелстват, че роля и участие в създаването на държавата и българската народност имат в VII–IX век два народа — българите (прабългарите) и славяните.

Как точно българите (прабългарите) участват в създаването на българската, т.е. на собствената си държава, стана ясно в предходната глава. Но не се шегувам, имаше в края на 40-те и през 50-те години на XX век „научни“ студии с такива заглавия: „Роля и значение на прабългарите при образуването на българската държава.“ Съгласете се, че това звучи горе-долу като „роля и значение на майката при раждането на детето й“, като, разбира се, се търси под вола теле, за да се омаловажи максимално тази роля и се докаже, че майка е съседката.

Но за съжаление имаше такива времена. Мястото и значението на двата етноса при образуването и функционирането на българската държава и в процеса на образуването на единна българска народност в границите на българската държава сравнително точно бяха определени от историците ни в началото на XX век, когато се раждаше и академичната българска историография. Включително и в първия цялостен корпус по средновековна българска история на проф. В. Златарски. Но през 30-те години на XX век започнаха първите деформации на историческата истина за двата процеса, родили митологеми. Тези митологеми за чест на българската академична наука не произлязоха от редиците на водещите учени-историци. Тези митове бяха рожба на исторически публицисти, следващи като ветропоказатели повеите на политическата конюнктура.

А политическата конюнктура през 30-те години на XX век беше следната. През 1933 г. в Германия дойде на власт Националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер, която бързо установи еднолична диктатура. Хитлер бързо започна да превръща Германия във велика политическа и военна сила. Германия на Хитлер заяви без сянка от колебание, че ще се бори за премахването на Версайската система от договори, маркиращи ситуацията в Европа и в света след Първата световна война, и до началото на Втората световна война отбеляза ред успехи в това направление — възвърна си областта Саар, Судетска област, направи Чехия свой протекторат, анексира Австрия. Определени политически кръгове в България (които бяха на власт или близки до властта) с възторг наблюдаваха успехите на Адолф Хитлер, симпатизираха му, стараеха се страната да установи съюзнически отношения с нацистка Германия и в края на краищата успяха — на 2 март 1941 г. България се присъедини към Оста — военнополитическия съюз Рим—Берлин—Токио. Тези български политици смятаха (може би искрено), че чрез победата на този военнополитически съюз в назряващия нов световен военен конфликт България ще реши проблемите си, породени от същата тази Версайска система от договори. На първо място, разбира се, възвръщане на загубените територии — Македония, Беломорска Тракия, Добруджа, ограниченията във въоръженията и числеността на армията, репарациите и т.н.

Но какво общо имат с всичко това славяните от VII–IX век, ще се запитат читателите, особено по-младите. Работата е в това, че водеща страна в Оста бе Германия, а Германия се управляваше от Адолф Хитлер. А той управляваше Германия с идеите на националсоциализма, а идеите на националсоциализма бяха създадени и изложени пак от Адолф Хитлер в книгата му — библия на национализма — „Моята борба“ (Майн Кампф). Според тези идеи, основополагащи „Новия ред“, който трябва да се установи на Земята, човешките раси се делят на пълноценни и непълноценни. Всъщност пълноценна според Хитлер бе само една раса — арийската, към която спадаха германците и някой и друг скандинавец. Останалите раси бяха непълноценни и между най-непълноценните бе славянската. Тя трябваше да служи за „тор на немската нация“ (цитат от „Моята борба“ — б.а.).

Българските политици, ратуващи за военнополитически съюз с Германия на Хитлер, се сетиха, че малко трудно ще обяснят на българския народ необходимостта от съюз с тази Германия при положение, че славяните имат сериозно участие в създаването на българската държава и българския народ и че той продължава да се смята за част от съвременната славянска общност. Затова група угодливи историци (най-посредствените) и исторически публицисти се напънаха да доказват, че славяните, „един народ с примитивна култура“, нямат нищо общо нито с образуването и функционирането на българската средновековна държава, нито с формирането на единната българска народност. Прабългарите бяха „все и вся“. Славяните в най-добрия случай бяха „тестото, от което прабългарската мая“ забърка българската държава и народност. След 9 септември България пък стана съюзник за 45 години на СССР формално това бе една многонационална държава на една идеология (комунизма), но на практика постепенно (особено в годините на Втората световна война) тя се превърна в руска, т.е. славянска империя. Една от тезите на националсоциализма, използвана като доказателство за расовата непълноценност на славяните, бе фактът, че в Ранното Средновековие славянският елит никъде не успява да формира сам силна държава. В Чехия държавата създава франкският (германският) търговец Само, в Русия — шведското племе роси, в България — българите (прабългарите). Поради това управляващата в България партия — БКП, даде инструкция ролята на прабългарите в създаването на държавата и народа, който и тогава, и днес носеше името им, да бъде сведено до минимум. Тъй като страната, както и в 30-те години, се управляваше по тоталитарен начин, намериха се историци (отново най-посредствените), исторически публицисти и автори на учебници, които ни убеждаваха, че когато българите на Аспарух дошли тук, вече имало формирана държава (на седем славянски племена в Мизия), че Аспарух и дружината му били наети като най-обикновени наемници за една война с Византия, а те след победата взели, че узурпирали властта в държавата. Но нямало страшно — прабългарите били само 10 000 души и бързо били претопени в славянското море. Академик Державин отиде най-далече, като заяви, че Аспаруховата дружина била пославянчена още преди да премине Дунава. Тези, които все пак нямаха този смел поглед върху нещата и признаваха, че прабългарите нещо не мязат на славяни, пишеха, че освен че са десетина хиляди, прабългарите са номади, т.е. народ с примитивна култура, който, ще-не ще, бързо възприел (за да живее, естествено, по-добре) по-високата славянска култура. В какво се състоеше по-високата славянска култура в VII–IX век, авторите не обясняваха, тъй като в цялото пространство, в което живееха славяни (от Одер до Волга), археолозите, включително и съветските, не бяха открили нещо по-високо от сламена колиба. А най-често откриваха землянки. Ах, тези землянки — масовото славянско жилище в тази епоха. Те бяха един малък ужас за тогавашните археолози, които трябваше да доказват висока славянска култура. Дълбали са ги нашите прадеди дори в средата на почти оцелели тухлени или каменни сгради в завладените римовизантийски градове, на които е изгорял само покривът. А те, вместо да го поправят, си копат землянката и си светят с борина, вместо да използват най-простия по-висш цивилизационен белег, търкалящ се наоколо в десетки екземпляри — римската глинена лампа.

На този мит за ниското цивилизационно равнище на прабългарите ужасно пречеха монументалните развалини на Плиска, Преслав, Дръстър и други ранносредновековни български градове. С тях, въпреки сериозните усилия, не бяха успели да се справят, и то за 500 години, дори стотиците турски варници, работещи сред въпросните градове. Как така примитивен номадски народ ще строи огромни градове (Плиска е на 23 квадратни километра площ, Преслав — на 7 квадратни километра) и огромни сгради в тях от добре оформени каменни квадри с тегло от стотици килограми.

Е, конюнктурщиците в историята намериха решение и на този проблем. Един негодник (проф. Крънжалов) обяви старите ни столици за римски градове, в които българите се настанили наготово. Друг негодник (проф. Всеволод Николаев) обяви Мадарския конник за паметник на цар Дарий Хистасп, изсечен в VI в. пр.Хр. при похода му срещу скитите. Нищо че походът му е бил по брега на Черно море и че на паметника се е подписал кан Тервел. Трети негодник пък обяви Мадарския релеф за Тракийски конник. По патриот излезе човекът — нали все пак и на траките сме някакви потомци.

За нравите на тази епоха ни разказваше в студентските ми години един от моите професори, който е бил студент именно в тази епоха. „На лятната практика — казваше той — през деня копаехме край Плиска славянски землянки. Копаехме освен обикновения четириъгълник, каквито са били землянките, и прилепени към тях още няколко четириъгълника — хол, спални, кухни, трапезария, детска стая. Макар и в землянки, славянската жилищна култура трябваше да бъде на високо ниво. А вечер търчахме до римския град край с. Войвода (на 8 км от Плиска — б.а.), пълнехме торби с римска керамика и я пръскахме из Плиска. За да я намерят на сутринта професорът и асистентите му и да я публикуват като доказателство за римския произход на първата българска столица. Веднъж обаче написахме на доста правилен латински върху цяла римска керамична плоча, че дворецът на Омуртаг е построен от първи римски домостроителен комбинат с директор Октавиан Август и партиен секретар Марк Аврелий, и ни изгониха от разкопките. Искаха и да ни изключват от СУ, но професорите Косев и Бурмов ни спасиха. Даже ни писаха шест по латински, без да ни изпитват.“

Тази галимация и съответно постановките на мита постепенно бяха отстранени от публичното пространство в началото на 60-те до началото на 70-те години на XX век. Причините бяха най-малко две — отслабване на съветския натиск върху българската историческа наука и еволюцията на висшето ръководство на Българската комунистическа партия от краен нихилизъм към историческото минало до един своеобразен комунистически патриотизъм. Тези два факта позволиха както историческата наука, така и историческата публицистика да станат по-обективни. Именно обективни — за разлика от колегите си в Скопие или Букурещ, управляващите в България комунисти нямаха нужда да принуждават историците да „създават история“, а само да я изследват обективно, въз основа на научен анализ на изворната информация. Историята на България и българите е достатъчно древна и велика, за да се „подгрява“ и „обогатява“ с измислици и митове.

Изцепките и в двете противопоставени деформационни линии на мита за ролята и значението на славяни и българи в първите два века на българската държава неочаквано придобиха нова сила и публичност в годините на демокрация и свобода на словото и печата след 1989 г., като по-гласовити са привържениците на мита, че прабългарите са „все и вся“. Тук нещата са стигнали до пароксизъм. Според някои автори българите са създатели на всички древни цивилизации — Шумер, Акад, Египет… Някои дори ги смятат за посланици на извънземен разум с особена мисия на Земята. Каква точно, тук мненията се разделят — от „замразени“ бойци, които да спасят при нужда планетата от гибел, до мисионери, които трябва да наливат ум, разум и култура в тъпите глави на автохтонните обитатели на планетата. Като гледам как ние самите се управляваме, май е по-вероятно първото мнение. Въобще от Усури до Мисури тези автори виждат само кутригури. Излишно е да казвам, че повечето от тези автори са възторжени неспециалисти в историята, а единственият с научна степен и звание е стар пациент на едно медицинско учреждение, разположено на 4-и километър от София в посока Пловдив.

Каква е наистина ролята на славяните в двата процеса — държавно- и народообразувателния. За да я уточним, трябва да започнем отначало. Според изследванията на учени от всички страни, които са се занимавали с тях, те са народ от индоевропейската раса. Към тази раса спадат германците, иранците, келтите, индийците. Прародината на тази раса е Централна Европа и появата й датира от IV хил. пр.Хр. В третото хилядолетие пр.Хр. започва разселването на иранците и индийците към днешните им местоживелища. Славяните, заемащи територията от Одер до Двина, също в резултат на демографския прираст, се разселват на изток, достигайки в I хил. пр.Хр. до река Ока в днешна Русия.

Славяните — и поради географските особености на прародината си (студени блатисти равнини и гъсти гори), и поради отдалечеността си от напредналите в технологично отношение средиземноморски цивилизации (Гърция и Рим), до началото на I в. сл.Хр. са на доста ниско цивилизационно равнище. Това, разбира се, няма нищо общо с расовите особености. Те са от същата раса, от която са и германците, и българите. Живеят в землянки и сламени колиби в малки села, прехранват се със скотовъдство, лов, риболов, пчеларство и примитивно земеделие. Организацията на обществото е на родове, обединяващи се племена.

В края на I в. сл.Хр. античните автори, като Тацит и Плиний, най-сетне ги забелязват, тъй като славянски родове в процеса на разселването на юг се приближават до границите на Римската империя, заемайки земи в днешна Чехия, Словакия, Унгария, Трансилвания, Молдова, Централна и Южна Украйна. Търговските контакти с Рим стимулират производството, но в областта на технологиите напредъкът засяга главно въоръжението. Това е достатъчно за славянските вождове и младите мъже, за които грабежът в богатите римски села и градчета е далеч по-доходоносен и осигуряващ лесно препитание на семействата им, отколкото изнурителното чоплене на студените средноевропейски равнини.

В III–IV век славянски дружини участват, кога доброволно, кога насила, в нападенията на готите в източната част на Римската империя, т.е. в балканските й владения. В V век те ще правят това заедно с аварите и хуните. Впрочем още в IV век славяните ще преминат Карпатите и ще заселят плътно влашките и молдовските равнини. Оттук нататък, с оглед историята на българските земи, ще разгледаме действията именно на тази славянска група. Изглежда, че е била достатъчно силна и многобройна, след като формираният и доста силен Аварски хаганат в Панония (днешна Унгария) не успява да ги подчини и границата му с тази славянски група минава по билото на Карпатите.

През целия VI век тази самостоятелна славянска група през година-две напада византийските владения на юг от Дунава. Това са страшни и унищожителни нападения. Прадедите ни по тази линия хич не са били онези мирни, кротки хора, както ги рисува романтичната историография. Населението на опустошаваните области се избива, движимото му имущество се отнася като плячка, а недвижимото се гори и разрушава. Въпреки че нямат никакво предпазно въоръжение (шлемове, ризници, наколенници) и конница, пехотните славянски отряди, въоръжени само с меч, две къси копия и примитивен дървен щит, храбро се хвърлят в бой с византийските войски, облечени само с ризи, а понякога и голи до кръста. Заслужава да се отбележи, че дакийските славяни (Дакия — античното име на Влашко) почти всяко нападение в VI век осъществяват заедно с българите, които навярно им компенсират липсата на конница.

Още в средата на VI век славяните се научават да превземат крепости. Към края на века непревзети на Балканите остават само Константинопол и Солун, които славяните на няколко пъти (особено последния град) безуспешно се опитват да превземат, макар че за целта усилията си обединяват няколко славянски племена. Липсата на трайни славянски племенни съюзи, които евентуално биха могли да прераснат в държави, е слабост, забелязана от византийските историци. В „Стратегикона“ (учебник за армейски офицери) с авторство, приписвано на император Маврикий, е записано: „Те (князете на отделните племена — б.а.) или не достигат до споразумение, или пък, ако се споразумеят, някой веднага го нарушава, като противниците враждуват до смърт и никой не иска да отстъпи другиму.“

Последният опит на Византия да задържи славяните на дунавската граница бил през 602 г. Неуспехът му и започналата тежка война с Персия, продължила до 627 г., оголила от византийска войска Балканите и те станали лесна плячка за славяните. Но този път славяните нямали намерение да се оттеглят, а да се заселят на полуострова. Само за десетина години почти цялото славянско население от Дакия (Влашко) се прехвърлило на юг от Дунав, заемайки пространството от Дунав до Пелопонес включително.

Славянското заселване обаче едва ли е било равномерно по цялата територия на Балканския полуостров. Македонският археолог Микулчич в издадения си в края на XX век обобщаващ труд върху разкопките в 538 укрепени селища в Македония установява, че липсват следи както от старите византийски поселници в тях, така и следи от славянско населване в тях между VI–VII век. Микулчич предполага, че „високите студени полета и голи планини на Вардарска Македония не са били атрактивни за славяните и те се заселили на юг — в облъхваните с топлина полета край Солун, Тесалийската и Атическата равнина и Пелопонес“. Редички са и славянските поселения в Мизия и Тракия.

Очевидно е, че главният мотив за дакийските славяни да напускат севернодунавските равнини е да търсят по-благоприятни като климат земи (с по-малко продължителна и по-топла зима) и съответно по-плодородна за земеделие земя. Демографският ресурс на днешната Влашка равнина едва ли е бил достатъчен, за да насели плътно цялата южнодунавска част на Балканския полуостров, а само най-„атрактивната“ й южна част. Но несъмнено в следващите десетилетия и едно-две столетия демографският прираст е тласкал излишъка от хора да заселват и по-малко „атрактивните“ места — високите полета и планините.

След края на персийската война (627 г.) Византия прави успешни опити да възвърне контрола над загубените земи, или ако трябва да бъда съвсем точен, да установи контрол над новото славянско население. И успява доста бързо да върне границата си отново на Дунав и да направи славяните поданно население със статут на федерати в Мизия и Македония. В Тракия властта на Византия пък към 650 г. е била пълна.

Причините за византийския успех са няколко. Първо, създадената през 632 г. българска държава е обхванала в границите си Влашко, където славянското население е било силно разредено след преселението на юг от Дунав в 602–612 г. Съюзът на Византия и България от 635 г. спрял притока на нови славянски нападатели от север, а славяните на юг лишил от някога съюзната българска конница. С дървените си щитчета, мечове и къси копия славянските пехотни дружини нямали никакви шансове за успех срещу елитните византийски части. Все пак поне в отдалечените райони (като Мизия и Македония) Византия запазила формалната независимост на „славиниите“ (славянските княжества), като срещу правото да живеят на имперска територия е трябвало да плащат данъци и да поемат определени военни задължения — рекрути за армията, охрана на граници, проходи и т.н. Византийската власт в тези земи е била само маркирана от няколко големи укрепени градове по бреговете на Дунав и Черно море — Одесос (Варна), Томи (Констанца), Дуросторум (Силистра) и няколко по-малки крепости по границата и главните пътища към Константинопол и Солун.

От сведенията на византийските хронисти, описващи войната между България и Византия в 680–681 г., става ясно, че в Мизия са живели осем славянски племена. Седем от тях са били обединени в политически съюз. Знаем само името на племето, което не е влизало в съюза — севери. Напоследък бяха изказани мнения, че северите не са славянско племе, а прабългарско, заселено тук през VI–началото на VII век. Изказано бе и мнение, че северите са готи, останали тук още от заселването им по българските земи в IV век. Като се има предвид огромното доверие, което оказва кан Аспарух на северите, заселвайки ги в полетата и хълмовете на Източна Стара планина и предавайки им за охрана проходите по най-кратките и преки пътища между българската и византийската столици, може да се приеме, че северите са прабългари. А ако са славяни (един техен княз в VIII век се е наричал Славун), несъмнено те са участвали във войната от 680–681 г. на българска страна — само това би оправдало огромното доверие, оказано им от българските държавни власти.

Няма сведение в средновековните хроники дали Съюзът на „Седемте славянски племена“ е участвал във войната през 680–681 г. и на чия страна. Мълчанието на изворите подсказва, че тези славянски племена най-вероятно са останали неутрални в грандиозния военен конфликт. Затова пък със сигурност знаем какво се е случило с тях след подписването на мирния договор. Според византийските автори, те били поставени от кан Аспарух „юпо пактон онтас“.

Неслучайно не преведох гръцкия израз. Върху възможния му превод българските историци са изписали тонове мастило в XIX и XX век. Работата е в това, че възможните преводи са два: „под договор“ и „под данък“. Но двата възможни превода означават и два различни статута на това славянско население. Първият, че запазват статута си на федерати, само че вече не във Византия, а в България. А вторият означава, че се превръщат в най-обикновени поданици на българската държава със статут, който имат всички българи.

Като имам предвид последвалите събития съобразно този „юпо пактон онтас“, ми се струва, че споровете са били излишни. Седемте славянски племена е трябвало да напуснат териториите, в които живеели, и да заемат земите по границата с аварите, т.е. долното течение на река Тимок и Влашката равнина в подножието на Карпатите, т.е. голяма част от племената е трябвало да се заселят в опразнената до голяма степен от прабългарите земя на север от Дунав. Отбраната на земите покрай границата с Византия (по-опасният противник в сравнение с Аварския хаганат) прабългарите решили да поемат сами. Впрочем те това ще правят и при завладяването и на териториите на юг от Балкана.

Договорът със „Седемте славянски племена“ изглежда на пръв поглед неравноправен и е по-скоро диктат на българската власт над славяните в Мизия. И дори да е смятан за такъв първоначално от славяните, благоприятните последствия на договора с българската власт е бил почувстван още в следващите години. Славяните в Мизия, макар и федерати на Византия, често ставали жертва на аварски нападения, без да получат ефикасна помощ от редките византийски гарнизони. А и византийските власти не им прощавали, когато ставало дума за военни рекрути или плащане на данъци. В българската държава данъците били малки (една крина жито, едно повесмо вълна и една амфора с вино), а изключително държащата на престижа си държава пращала конните си корпуси за броени дни във всяка точка на нарушение на границата на държавата, които пропилявали на секундата нахлулия, независимо кои живеят в засегнатата от нападение област. Респектиращата мощ на българската армия още в края на VII в. отказала Аварския хаганат от всякаква мисъл за война с България. Между 681 и 799 г. (годината, когато Аварският хаганат е унищожен от съвместните действия на Франкската империя и България) не е отбелязано нито едно нападение на аварите в българска територия, т.е. в териториите, където са били преместени федерираните с България седем славянски племена. Въпреки честите войни с Византия, пак от 681 г. до 1001 г. в тази част на Мизия и Влахия, дадена на славяните от седемте племена, не е проникнал и един византийски войник, освен като пленник.

Читателят едва ли си има представа какво означава за средновековните хора, чиито поселения и стопанство през 4–5 години стават жертва на войни, вътрешни политически или религиозни междуособици, да живеят 320 години в пълно спокойствие. Да ореш и сееш нивите си, без да се страхуваш, че друг ще откъсне и прибере реколтата или ще я опожари. Да отглеждаш добитък, без да се боиш, че диво степно племе ще ги заграби. Да гледаш жена и рояк деца, без да се въртиш в леглото и да сънуваш, че вражески войници на другия ден ги избиват или отвличат в робство. Само след двадесет години, сигурен съм, привържениците на съюза с българите сред славяните са били вече към сто процента. Този факт и обяснява защо премахването на статута на федерати и разделянето на териториите на славяните в Мизия и Влахия на административни области, управлявани от пряко назначени от Плиска управители, извършено от кан Омуртаг, не е предизвикало смутове и бунтове, а е посрещнато с безразличие и може би с одобрение, тъй като е премахвало произвола на славянските князе и е изравнявало по права и задължения славяните с останалите българи. Против акта на кан Омуртаг, както е известно от франкския летописец Айнхард, се е обявил само князът на тимочаните, но бързо е бил отстранен.

С присъединяването на нови области, населени напълно или отчасти със славяни в първата половина на IX век (Тракия, Родопите, Македония, Поморавието, Белградска и Браничевска област, Панония) българската власт е нямала и тези проблеми, тъй като племенната организация на населяващите тези области славяни до голяма степен е била ликвидирана или ограничена и Плиска е могла спокойно да ги раздели на административни окръзи, чиито граници не са съвпадали с границите на съответните племена. Протести едва ли е имало, тъй като, както личи от един византийски висш чиновник, автор на „Записките на Готския Топарх“, в тази епоха редът и спокойствието, ниските данъци и главно строгото и справедливо спазване на законите привличали доброволно много народи да се присъединяват към българската държава заедно с териториите си. Между тях несъмнено са били и славяните в отнетите от Византия и Аварския хаганат територии.
цитирай
11. mt46 - Но Б. Димитров казва, че има славянски племена...
04.08.2020 21:16
bulgares написа:
https://www/watch?v=WnXDj2_aQXY

Това е професионален генетик до мозъка на костите си и работи с групичката от най-утвърдени генетици занимаващи се с проблема в България. През 2013г Божидар Димитров ги нарича "копелета" заради генетичното изследване на БАН показващо, че у нас не е имало никакви славяни. https://novini/bylgariya/obshtestvo/160601

В края на дните си Божидар Димитров заявява ясно по телевизията СЛАВЯНИ НЯМА! https://www/watch?v=guBaXY26wxY

цитирай
12. dobrodan - Славяни може и да няма, ама славянски език има.
04.08.2020 21:24
А пък как се е създавал - ще научите по-нататък.
Всички хора са с твърде близка генетика. Божидар Димитров знаеше истината, но си мълчеше.
Историята е политика.
Траките са най-голямата уловка в цялата българска история.
Техни родители са също белокожите и синеоки кок-торки (или гьок тюрк). Същите, които наричаме етруски :). Ари-аси-ньi. Расени. Кой ще стане академик, ако напише такива работи,а? Чакат го: новичок, камиончик, затворчик (умалителното "чик" пак е от тюркски език) :):):).
"Кук" означава "небе". Торк е натиск, сила, удар.
Ей такива неща.
цитирай
13. mt46 - Историята е интересна и доста сложна... :)
04.08.2020 22:10
silviia написа:
Не се интересувам особено от история, но ми беше интересно. И установих, че принадлежа към източно балтийския антропологичен тип. :)

цитирай
14. mt46 - https://en.wikipedia.org/wiki/Genetic_studies_on_Bulgarians
04.08.2020 22:46
bulgares написа:
Уикипедия и то на български е обективен и надежден източник? Нямаше нужда да копираш целия й текст тук. В Уикепидия може да пишеш и ти дори без да се регистрираш. Казваш "Редактиране" и почваш. Но точно тази тема се контролира и модерира от една малка групичка нашенци с определени политически убеждения, клонящи на изток, които ще изтрият веднага всичко което не им хареса.

Ето ти и на английски! Чети, ако искаш!...

Прочети поне английската версия, ако разбираш английски.

цитирай
15. mt46 - :)
04.08.2020 22:55
dobrodan написа:
и да носят индоевропейски език........забрави да стане. Готи, гети, даки, пеони......тюркоезични народи.
Култура ямна и индоевропейци :). Мхм, хакасите са типични европейци, ахам. Ненците и те.
Верно ли това е официалната ни наука :):):):)?
Думата "курган" се тълкува безобразно лесно. Кур, кура - стена, ограда. Кан/х/ган - май всички знаят що е то.
Стена около кана - хан. Ужасно трудно беше.

Недостатъкът на доста пишещи за историята е, че за да потвърдят позицията си, вземат малък отрязък, който е в съзвучие с тяхната хипотеза, пренебрегвайки общата "картина"... А ако искат да опровергаят дадена теза, пак вземат малък отрязък, който им е удобен... :)
цитирай
16. mt46 - :)
04.08.2020 22:56
kvg55 написа:
Знам, че генетично не сме чиста нация, но понеже всички останали произлизат от нас, сме поне братовчеди.

цитирай
17. dobrodan - За всичко може да се излъже. Единственото, за което не можеш да излъжеш, е
04.08.2020 23:17
ЕЗИКЪТ (язьiк - забранено, тюркска дума).
На тази база (баз - мазе, подземие, укритие) съм се опрял.
Мога да докажа това, което пиша.
И ще го направя. Засега пускам само по малко, да свикваме, че ако стане изведнъж, много ще боли :).
цитирай
18. bulgares - Не, Божидар Димитров казва ясно
04.08.2020 23:48
https://www.youtube/watch?v=guBaXY26wxY

СЛАВЯНИ НЯМА. Само сложи едно .com в линка, или потърси с Гугъл
"Славяни няма, произход на българи, руснаци и поляци, Божидар Димитров"
Това е от април 2018г, малко преди да почине, а ти гледаш "12 мита" което е от 2006г.
А генетични изследвания с които той се опита да спори са от 2013-та.
цитирай
19. bulgares - Лъже се и за езика
04.08.2020 23:53
и постоянно се набива в главата на българите, че близостта на езика "доказва" и близост в етностите. Значи ли, че черни и индийци говорещи английски са нагличани и викинги?
Българският и руският са близки не защото сме близки генетично, а защото първо българският е навлязъл в Русия с църквата, а по-късно след 1878г. и 9.9.1944г руските думи навлизат в България по добре известни ни причини, без да има преселение на хора.
цитирай
20. catforlife - Беше ми интересно! Поздрави!
05.08.2020 01:08
Беше ми интересно! Поздрави!
цитирай
21. shtaparov - Научни спекулации в България ...
05.08.2020 07:43
mt46 написа:
Научни спекулации в България
Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни групи на Балканския полуостров в периода V – X век: местните византийски поданици – потомци на траките, мигриралите от Закарпатието славяни и прабългарски елит с произход от Средна Азия. На практика етногенезисът на днешните българи е по-комплексен. След 1989 г. и променената политическа доктрина на България, страната обръща гръб на Русия, което стимулира желанието да бъде омаловажен славянският компонент в етногенезиса на българите. Създаденият през 70-те години на 20 век засилен интерес към траките и тракологията затихва. Това създава вакуум, който поражда стремеж да се „реабилитира“ прабългарското наследство, и събужда интереса към т.нар. прабългаристика. През този период българският национализъм продължава да се храни от идеите на „възродителния процес“.[51] Антитурската реторика намира израз във възхода на теорията, които оспорва тюркската теза за произхода на прабългарите, поради комплекса от азиатския им произход, който възниква в българската култура още при зараждането на националистическите пропаганди на Балканите в края на 19 век. Възражда се забравената „иранска“ или „арийска“ теза за тяхното потекло, която намира поддръжници в част от академичните среди, поради факта, че в нея съществуват някои рационални елементи. Това, което е смущаващо обаче, са расистките насоки, които пренебрегват факта, че термините „индоевропейски“ и „алтайски“ са предимно лингвистични, като в тях се влагат специфични расови белези. Така индоевропейците са задължително с европеидни гени, а тюрките са със силен монголоиден примес, което е негативно оценено. Участници в екзотични екскурзии, маскирани като „научни експедиции“, започват да сеят пседонаучни абсурди в общественото пространство.[52] Несъмнената роля, която е изиграло античното балканско население в българския етногенезис, започва да се омаловажава и дори напълно да се отрича.[53] Появяват се и твърдения, че днешните гърци, албанци и румънци са с повече славянска кръв, отколкото българите, въпреки славяноезичието им.[54] В резултат на тези тежнения, в трудовете на някои учени през 21 век, прабългарите се транформират от малобройна, тюрко-алтайска, степна орда, асимилирана в славянските маси и приела византийската култура, във високоразвити арийци, доминиращи числено и културно над завареното ромейско население и заселилите се преди тях в ранносредновековна Византия славяни.[55] Пренебрегва се фактът, че на над 80% от територията на Българското землище, няма никакви археологически артефакти останали от прабългарите, а там където ги има те са оскъдни. Пренебрегват се и обстоятелствата, че в днешния български език почти липсват прабългарски заемки, а единственият средновековен писмен източник посочващ конкретна бройка за Аспаруховите прабългари, ги описва като 10 000 души.[56] Същевременно се мълчи за историческите поселения в Българско землище на пеонци, илири, гети, даки, келти, готи, римски и гръцки колонисти и други предславянски народи, както и впоследствие на власи, саксонци, кумани, печенеги, арменци, маджари и други европейски и азиатски народи. В този контекст през 21 век в България се намесва и генетиката, която постепенно измества физическата антропология, като част от доказателствата за българския етногенезис.[57]

Спекулациите по тази тема в научното пространство са безброй,но има твърдо установени неща и съответно няколко забележки:

1. "Пра"-Българите са генетични и езикови индоевропейци с известен доиндоевропейски (Келто-Илирски и дори "Минойски") езиков примес. Те донесли над 90% от Българската лексика или езиково богатство.
2. "Славянски" езици няма- има Българоидни езици,с които си служат бившите Българи,прекръстени днес на "славяни".
3. Първите "славяни" се появяват на Балканите през турско време преди 200 години,когато са внесени от Русия.
4. Онези СКЛАВИ (САКАЛАВИ),които руски спекуланти прекръстиха на "славяни" са дошли на Балканите 300 години след "пра"-Българите.
5. Първото генетично смешение у нас не е между "пра"-Българи и "славяни",а между отделните Български племена и се случило след Крум и Омортаг,които премахнали племенното деление в страната и заменили племенните имена с общонационалното име БЪЛГАРИ.
6. Второто такова смешение идва с "византийската" власт,когато Българите се смесват отчасти с "византийското" население,докарвано от Мала Азия и островите.
7. Няма исторически извор,който да посочва броя на Аспаруховите Българи (!) но има такъв,който посочва броя на Куберовите- около 60 000 семейства (300000 души),чиито днешни потомци са към 30 млн. Куберовите Българи били няколко пъти по-малко от Аспаруховите от което следва,че те трябва да са били поне 1 милион а днешните им потомци- към 100 млн.! Къде са тези милиони днес и защо ги няма в България? Отговорът е прост- много от тях са избити,преселени и асимилирани от турци и "византийци",а другите са пръснати в ареала от Волга до Пиринеите под формата на Българи-катари,днешни руснаци и украинци,поляци и сърби,чехи и балтийци,италинци и французи.

За тюрките вече се знаят неща,които бяха табу за казионите. Оригиналните пратюрки са европейски пришълци в Азия между които имало и кавказци,днешната им монголоидност дошла с китайските нашествия в техните земи а монголоидния ген у нас е докаран от печенеги и татари.
цитирай
22. shtaparov - ЕЗИКЪТ (язьiк - забранено, тюркска ...
05.08.2020 08:05
dobrodan написа:
ЕЗИКЪТ (язьiк - забранено, тюркска дума).
На тази база (баз - мазе, подземие, укритие) съм се опрял.
Мога да докажа това, което пиша.
И ще го направя. Засега пускам само по малко, да свикваме, че ако стане изведнъж, много ще боли :).

От лъжите боли само тогава,когато близките ти хора им повярват.
цитирай
23. shtaparov - Както каза нашият приятел Булга...
05.08.2020 08:11
Както каза нашият приятел Булгарес, "нашата" че и много чужди Уикипедии са станали поле за спекулации, поставено под контрола на специални хакерски групи. Те служат на правителството но не на нашето- затова вярвам САМО на древните исторически извори а не на днешните измамници,които набутват "тюрки" и "славяни" измежду Българите.
цитирай
24. mt46 - Благодаря! Поздрави и на теб!... :)
05.08.2020 23:05
catforlife написа:
Беше ми интересно! Поздрави!


цитирай
25. mt46 - Не ми допадат крайните позиции...
05.08.2020 23:18
Не обичам да споря с хора, които имат доста пристрастни, граничещи с шовинизма исторически възгледи...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19154915
Постинги: 3686
Коментари: 45084
Гласове: 148910
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031