Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2020 23:49 - Откъс от житието на Константин-Кирил Философ
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2907 Коментари: 16 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
из ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КИРИЛ

 

Живот на нашия блажен учител Константин Философ, първият наставник на славянския народ


/.../

[Детство]. В град Солун живееше някой благороден и богат човек по име Лъв, който заемаше длъжността помощник на военачалника. Той беше правоверен и изпълняваше точно всички божии заповеди, както някога Йов. Като живя със съпругата си, родиха му се седем деца. От тях най-малко беше седмото, философът Константин, нашият наставник и учител (род. в 826 или 827 г.).
/.../

Когато пристигна в Цариград предадоха го на учители, за да се учи. И след като изучи граматиката за три месеца, отдаде се на други науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и Фотия - диалектиката и всички философски науки; освен тях още реторика и аритметика, астрономия и словесност и всички елински изкуства. И то тъй ги изучи всички, както (друг) би изучил само един от тези (предмети); защото надпреварвайки се взаимно, бързината се сдружи с прилежанието, с което се постига краят на науките и изкуствата.

Отличавайки се със своята скромност в учението, той беседваше повече с онези, с които беше полезно (да се разговаря). Странеше от люде, които клонят към буйност, и се стремеше само към едно единствено нещо: след като бе заменил земното с небесното, да излезе из това тяло и да заживее с бога.

/.../

[Моравски пратеници в Цариград и славянската азбука, 862-863 г.]. Когато Философът се радваше в бога, пак пристигна нова вести (му се откри) работа не по-малка от първата. Подучен от бога, Ростислав, моравският княз , се посъветва със своите князе и с моравците и изпрати (пратеници) до цар Михаила, говорейки: "За нашите хора, които се отказаха от езичеството и приеха християнството, ние нямаме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра, та и другите страни, виждайки това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител: защото за всички страни винаги излиза от вас добър закон."

Като свика съвет, царят повика Константина-философ и го накара да изслуша тази молба. И (му) рече: "Философе, зная, че си уморен, но ти трябва да отидеш там; освен тебе друг никой не може да свърши тази работа." А Философът отговори: "Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще отида там, ако имат букви в своя език."

Царят му каза: "Дядо ми и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го открили, та как аз мога това да открия ?" А Философът забеляза: "Че върху вода кой може да напише беседа, без да бъде наречен еретик ?" А царят му отговори заедно с вуйка си Варда : "Ако ти поискаш това, може да ти го даде бог, който го дава на всички, които просят без съмнение, и отваря на онези, които хлопат."

Като си отиде, по предишния (си) обичай Философът се предаде на молитва заедно с други сподвижници. И скоро му се яви бог, който изпълнява молбите на своите раби. И тутакси (?) състави буквите и започна да пише евангелската беседа: "В началото бе словото и словото бе у бога, и бог бе словото" и т.н.

[Цар Михаиловото писмо до Ростислава]. Царят се зарадва и със съветниците си прослави бога. И изпрати Философа с много дарове, като написа до Ростислава такова писмо:

- Бог, който заповядва всекиму "да дойде до познание на"истината" и да се домогне до по-голяма степен (на съвършенство), като видя твоята вяра и подвиг и сега, в наши години, като яви букви за вашия език, направи (такова нещо), каквото по-рано не е било освен в най-старо време, та и вие не да се причислите към великите народи, които славят бога на свой език. И изпратихме ти тогова, комуто бог яви буките, мъж почтен и благочестив, много учен и философ. И приеми този дар, по-добър н по-почтен дори от всякакво злато и сребро и от скъпоценен камък, и от нетрайното богатство. Стани с него да утвърдиш бързо работата и от все сърце да подириш бога! Ала и общото спасение не пренебрегвай, но подтикни всички да не се ленят, а да поемат истинския път, та и ти, с подвига си, след като си ги научил да познават бога, да получиш заради него наградата си в този и бъдещия живот за всички онези души, които ще повярват в нашия бог Христос: отсега и докрай да оставиш на идещите поколения своя помен подобно на великия цар Константин!

[Кирил и Методий в Моравия, 863-867 г.]. Когато пристигна (във Велеград), в Моравия , Ростислав го прие с голяма чест. И като събра ученици, предаде му ги да ги учи. В кратко време, като преведе целия църковен чин, запозна ги с утринната, часовете, вечернята, малката вечерня и с литургията. И според предсказанието на пророка ушите на глухите се отвориха да чуят евангелското слово, а езикът на гъгнивите стана ясен. На това бог се зарадва, а дяволът се посрами.

.............................................................

[В Панония при Коцела, 867 г.]. Като навърши 40 месеца в Моравия, (Философът) отиде да освети учениците си. Когато отиваше той, панонският княз Коцел го прие. И като възлюби силно славянските книги (и пожела народът му) да се научи на тях, предаде (му) до 50 ученици да се учат на тях. И като му отдаде голяма почит, изпрати го нататък.

Понеже проповядваше евангелското учение даром, той не взе нито от Ростислава, нито от Коцела ни злато, ни сребро, ни друго нещо, ала от двамата измоли само 900 пленници и ги освободи.

[Във Венеция: прение с триезичниците]. Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:

- Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг:инито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.

Философът им отговори:

- Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй п слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена -да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае ? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други.
/.../
[Тържествен прием в Рим]. Като узна за Философа, римският папа изпрати за него. А когато той дойде в Рим, самият папа Адриан с всички граждани, носейки свещи, излезе да го посрещне, понеже носеше и мощите на св. Климента, мъченик и папа римски. И тутакси бог извърши преславни чудеса тук: излекува разслабен човек и много други се излекуваха от различни недъзи; така също и пленниците, които се обърнаха към Христа и св. Климента, се избавиха от онези, които ги бяха пленили. Като прие славянските книги, папата ги освети (?) и положи в църквата "Св. Мария", която се нарича Фатан (Прияслица), и извършиха над тях света служба.След това папата заповяда на двама епископи, Формоз и Гаудерих, да посветят славянските ученици; и щом се посветиха, веднага отслужиха на славянски (?) език служба в църквата на светия ап. Петър. А на другия ден служиха в църквата на св. Петронила, а на третия ден служиха в църквата на св. Андрея, а оттам - в църквата на великия вселенски учител, апостол Павел. И цялата нощ служиха, славословейки на славянски (?), а наутре пък отслужиха служба над неговия свет гроб, имайки на помощ епископ Арсения (Ортски), който беше един от седмината епископи, и библиотекаря Анастасий.А Философът с учениците си не спираше да въздава богу достойна хвала за това.А римляните постоянно прииждаха при него и го разпитваха за всичко и два, и три пъти получаваха разяснение от него.
/.../
[Смърт и погребение на Кирила в Рим, 869 г.]. Много трудове сполетяха Философа, та заболя. И когато понасяше болестта много дни, еднъж, след като видя божие явление, той почна да пее така: "Духът ми се възвиси и сърцето ми се възрадва за тези, които ми казаха: да влезем в господния дом."
/.../
https://liternet.bg/publish2/anonim/zhitie_kiril.htm 

ПП: Публикувам го за поука на антиславяните...



Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kirk - И каква е поуката, че нещо...
21.09.2020 03:03
И каква е поуката, че нещо би им убягнала на въпросните антиславяни, които явно само ти разпознаваш? Св. Кирил и св. Методи са създали глаголицата за великоморавците, а не кирилицата, която също не е създадена специално за българи! Византийски шпиони - арменци от Солун, които според Марк Натан са измислени от някаква мафия във Ватикана. Не ми е ясно само дали той или Боцмана са го публикували това като хипотеза преди 5 години. Цитираш житие съставено поне 5 века след това, а в кирилометодиевистиката настъпи обрат след 1966 г., когато се появи книжката "Гръцките житиа на св. Кирил" на Ал.Милев. Става ясно, че църквата ви е компилирала жития на поне още двама светци - св. Кирил от Кападокия и св. Кирил Александрийски, ако не и повече! После се появи доктор Божидар Пейчев, а след него и А. Чилингиров, и други, които отнасят откриването и използването на славянска или скитска азбука с първообразите на глаголическите букви още през IV век от Етикус Истер. А ти какво точно правиш? Просвещаваш простолюдието като Паисий ли, подбираш и съставяш избрана история и квазиистория? Баси колко векове си закъснял?????
цитирай
2. leonleonovpom2 - Марине, този зловонният с антиБ...
21.09.2020 12:57
Марине, този зловонният с антиБългарщината си и твоят блок ли е вмирисал?
А като го настъпиш, заплашва с убийство, г нидата, мършава!
Считай какви типове се опитват да направят супата на нашата история
Едно научих, защо евреинът изпадаше в истерия при споменаване на боцмана
За авторското право за омаскаряването на Бълтарската история?
По същество: нагласяния има във всяка история И фалшификации !
На мен ,като химик ми е чудно как е оцеляло творчеството на Омир ?Отделно ,че за него са ползвани по- стари предания на други народи, нагодени за гърците
Така, нито глаголицата, нито кирилицата са за Българите, но кирилицата идеално пасва за тях!? Интересно- Борис Първи плаща килограми злато да откупи учениците?
Аз познавам много свестни арменци и от дете съчувствам на арменците Защото скалите на Яворов, където е гледал пристигащите с гемии арменци, бяха близо до училището ,в което учех
Знам ,че и станалото с тях е с насъскване Така и кюрдите в района е можело да станат жертва
Но имайки предвид такива като него ,вече почвам да мисля, че крушка си има опашка!
Прав е полусънародника му Каспаров, че антична история няма! И ако има изобщо ,то тя е от 12- ти век насам
Ако питат мен и тя е под съмнение Ами е то ,събития от миналия век се тълкуват противоположно, какъв по- красноречив пример?
Сталин беше бог, сега е сатрап Днешните герои ,утре ще са престъпници!?
С отвращение ,бих задал въпрос на подобно нищожество:
Ние сме народ без история/ според него/ Няма истини в нея А кое е истинското в гръцката история например Има ли нещо и да даде неопровержими доказателства за него За арменската история ще питам обичащите ги в съседство азери!
Кой е създателят на азбуката им, гръцката, кои открития са наистина техни? Освен философските приказки, които сигурно са преписвани отнякъде Както Евклид е преписал геометрията!
Какво героично са извършили от Рим-включително насам+ Освен ,че си присвояват чужди постижения, чужди земи и харчат чужди пари, без да връщат!?
Много точен и достоен анализ направи един гръцки професор в София за заслугите на гърците
Че те не са в създаването на нещо , а в съхраняването на постижения на по- напреднали от тях народи
Да не се Бърка този в Българската история Няма нужда от помияри в нея!
Има достатъчно

Хубав ден, Марине!

ПП Мой съвет, не дели Българи от славяни !Тогава се явяват зловонниците
Всички са Българи от момента на появата на Българската държава на нашите земи!
Така е и при всички други държави Ние не сме нещо по- различно
Така е и в любимата ми Франция Тя е формирана от четири основни съседни народа И от около сто по- малки, включително и Българи в Южна Франция- Пиер Ронсар, какъв е?В Лангедок какви живеят? Но иди ,кажи на някой французин сериозно ,че не е французин? А Баск например Или Българин?Сериозно!
Ще съжаляваш не само ти ,но и всеки друг!
цитирай
3. mt46 - !?
21.09.2020 23:36
kirk написа:
И каква е поуката, че нещо би им убягнала на въпросните антиславяни, които явно само ти разпознаваш? Св. Кирил и св. Методи са създали глаголицата за великоморавците, а не кирилицата, която също не е създадена специално за българи! Византийски шпиони - арменци от Солун, които според Марк Натан са измислени от някаква мафия във Ватикана. Не ми е ясно само дали той или Боцмана са го публикували това като хипотеза преди 5 години. Цитираш житие съставено поне 5 века след това, а в кирилометодиевистиката настъпи обрат след 1966 г., когато се появи книжката "Гръцките житиа на св. Кирил" на Ал.Милев. Става ясно, че църквата ви е компилирала жития на поне още двама светци - св. Кирил от Кападокия и св. Кирил Александрийски, ако не и повече! После се появи доктор Божидар Пейчев, а след него и А. Чилингиров, и други, които отнасят откриването и използването на славянска или скитска азбука с първообразите на глаголическите букви още през IV век от Етикус Истер. А ти какво точно правиш? Просвещаваш простолюдието като Паисий ли, подбираш и съставяш избрана история и квазиистория? Баси колко векове си закъснял?????

1. Житието на Кирил вероятно е написано от Климент Охридски.
2. Ал. Милев е превел две гръцки жития на Кл. Охридски...
3. Поуката е за онези днешни антиславяни у нас, които не признават или отричат съществуването и ролята на славянския етнос за създаването и просъществуването на България, също така отричат славянските езици...
цитирай
4. mt46 - Избягвай лични нападки в моя блог... Аз не деля българи от славяни, а виждам тяхното единство...
21.09.2020 23:39
leonleonovpom2 написа:
Марине, този зловонният с антиБългарщината си и твоят блок ли е вмирисал?
А като го настъпиш, заплашва с убийство, г нидата, мършава!
Считай какви типове се опитват да направят супата на нашата история
Едно научих, защо евреинът изпадаше в истерия при споменаване на боцмана
За авторското право за омаскаряването на Бълтарската история?
По същество: нагласяния има във всяка история И фалшификации !
На мен ,като химик ми е чудно как е оцеляло творчеството на Омир ?Отделно ,че за него са ползвани по- стари предания на други народи, нагодени за гърците
Така, нито глаголицата, нито кирилицата са за Българите, но кирилицата идеално пасва за тях!? Интересно- Борис Първи плаща килограми злато да откупи учениците?
Аз познавам много свестни арменци и от дете съчувствам на арменците Защото скалите на Яворов, където е гледал пристигащите с гемии арменци, бяха близо до училището ,в което учех
Знам ,че и станалото с тях е с насъскване Така и кюрдите в района е можело да станат жертва
Но имайки предвид такива като него ,вече почвам да мисля, че крушка си има опашка!
Прав е полусънародника му Каспаров, че антична история няма! И ако има изобщо ,то тя е от 12- ти век насам
Ако питат мен и тя е под съмнение Ами е то ,събития от миналия век се тълкуват противоположно, какъв по- красноречив пример?
Сталин беше бог, сега е сатрап Днешните герои ,утре ще са престъпници!?
С отвращение ,бих задал въпрос на подобно нищожество:
Ние сме народ без история/ според него/ Няма истини в нея А кое е истинското в гръцката история например Има ли нещо и да даде неопровержими доказателства за него За арменската история ще питам обичащите ги в съседство азери!
Кой е създателят на азбуката им, гръцката, кои открития са наистина техни? Освен философските приказки, които сигурно са преписвани отнякъде Както Евклид е преписал геометрията!
Какво героично са извършили от Рим-включително насам+ Освен ,че си присвояват чужди постижения, чужди земи и харчат чужди пари, без да връщат!?
Много точен и достоен анализ направи един гръцки професор в София за заслугите на гърците
Че те не са в създаването на нещо , а в съхраняването на постижения на по- напреднали от тях народи
Да не се Бърка този в Българската история Няма нужда от помияри в нея!
Има достатъчно

Хубав ден, Марине!

ПП Мой съвет, не дели Българи от славяни !Тогава се явяват зловонниците
Всички са Българи от момента на появата на Българската държава на нашите земи!
Така е и при всички други държави Ние не сме нещо по- различно
Така е и в любимата ми Франция Тя е формирана от четири основни съседни народа И от около сто по- малки, включително и Българи в Южна Франция- Пиер Ронсар, какъв е?В Лангедок какви живеят? Но иди ,кажи на някой французин сериозно ,че не е французин? А Баск например Или Българин?Сериозно!
Ще съжаляваш не само ти ,но и всеки друг!

цитирай
5. mt46 - http://macedonia.kroraina.com/dp/dp_2.htm
21.09.2020 23:42
КОНСТАНТИН КИРИЛ - Денница на славянския род, Д. Петканова
2.

ИЗВОРИ ЗА ДЕЛОТО НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ

Животът на средновековните славянски писатели, общественици и държавни мъже, общо взето, е слабо документиран. Причините за това се коренят в спецификата на епохата. Средновековието не познава биографията в съвременния смисъл на думата. То създава жития, т. е. биографии на светци. Това означава, че се описва животът само на онези изтъкнати личности, които са признати от църквата за светци. След тяхната канонизация веднага възникват творби, с които се чествува техният празник, отбелязан в църковния календар. За неканонизирани личности не се пишат жития. Допуска се само надгробно слово, а за царска особа—похвала; тези творби обаче са малко на брой в славянските литератури и не обхващат изцяло живота на светеца, тъй като имат други цели.

Житието като средновековен жанр притежава специфични особености. То има за задача не само да разкаже за живота на светеца, но редом с това да го възхвали, да го покаже като изключителен човек и заедно с това да посочи пример на читатели и слушатели за подражание. Възпитателната цел на житията често се поставя точно и ясно в техните уводи. Това от своя страна показва, че не всичко от живота на героя се разказва. Избягват се битови подробности, избягват се личчи отношения, премълчават се грешки и слабости, сочат се само заслугите и достойнствата, подчертава се изключителното и величавото. Житиеписецът следи онази нишка от живота на светеца, която го представя като „угодник" и „любимец" божи, прави го светец. За да се покаже величието на героя, излизането му от кръга на обикновените хора, нему често се приписват чудодейни качества, пророчески дарби, използуват се легенди, придават му се дори такива положителни качества, които той не е притежавал и се разказва за дела, които не е извършил. Оформя се особен вид „света" биография, която не е същинска биография. В нея липсват някои моменти от реалния живот на героя, има силно изявена тенденциозност, исторически вярното се редува с легендарното, конкретният факт—с разсъждения от религиозен характер и стереотипна фразеология. Според това дали са написани от съвременници или от по-късни автори, житията могат да бъдат до голяма степен исторически верни или обратно — общи, шаблонни, със заемки от други жития. Ето защо, дори когато за една личност разполагаме с житие, това още не означава, че животът й е добре документиран.

Що се отнася до българската културна и политическа история, за мнозина канонизирани личности малко се знае и поради друга причина—безогледното унищожаване на българската книжнина през вековете. Известно е например, че цар Петър е бил признат за светец, в ред паметници той е наречен „свети". За него има запазени и служби. Следователно би трябвало да има и житие (пространно или кратко), но такова досега не е намерено. Канонизиран е бил и писателят Йоан Екзарх, а по всяка вероятност и княз Борис. За тях обаче нищо не е запазено— нито служба, нито жития. Изгубено е и най-старото житие на Иван Рилски, писано скоро след смъртта му през Х в.; оцелелите до днес жития на този популярен български светец произхождат от XII в. И още колко неподозирани от нас творби са изчезнали навеки! Безброй са свидетелствата, които говорят за масово унищожаване на българската книга. Безчислено множество книги изгорели при опожаряването на градове и манастири, похабени били през. османското владичество поради невежество, а гръцките фанариоти през XVIII—XIX в. съзнателно унищожавали българските ръкописи в стремежа си да заличат всеки спомен от българската книжовна слава.

Въпреки жестоката съдба на славянската книга в България, за Кирил и Методий съществуват сравнително обилни вести. Тях извличаме от разнообразни по характер, написани на различни езици паметници: жития, похвали, служби, легенди, писма, свидетелства на писатели.

На какво се дължи това изобилие на извори? Преди всичко на големия авторитет на Кирил и Методий приживе сред свои и чужди, на обстоятелството, че те оставят множество ученици и по-късно придобиват общославянска популярност. Изключителността на делото им, епохалното им значение за славянството, редовното чествуване на паметта им в църква в продължение на цялото средновековие поддържат интереса към тях през вековете. Затова днес разполагаме със свидетелства за Кирил на различни езици, а що се отнася до славянските паметници, откриваме ги в многобройни български, сръбски и руски преписи. Оригиналите на славянските извори са изчезнали, ръкописната традиция ги е съхранила. Важното в случая е, че ги е опазила, та можем днес да говорим за делото на Кирил и Методий с много по-голяма сигурност, отколкото за ред други средновековни писатели, църковни строители и славни владетели.

Част от паметниците произхождат от епохата на Кирил и Методий, други идат от по-късни времена. За науката най-голямо значение за опознаване делото на Кирил имат творбите, написани от негови ученици и съвременници.

По характер изворите за Константин-Кирил можем да разделим на исторически и литературни. Към историческите източници причисляваме няколко папски писма и едно писмо на папския секретар Анастасий до епископ Гаудерик Велетрийски по повод създаването на сборник за римския светец папа Климент. Към литературните източници броим житията (кратки и пространни), похвалните слова, службите, помените и легендите. Литературните извори са много по-многобройни и по-обемисти. В тях действителността се явява в непълна, изменена или разкрасена форма, защото те са преди всичко художествени произведения, които според жанра си имат определени литературни задачи. При тяхното използуване науката внимателно преценява изнесените факти, съпоставя ги с други извори, за да установи тяхната историчност, отделя истинското от легендарното, критически отсейва оригиналното от трафарета. Чрез научен анализ на паметниците за Константин-Кирил навлизаме до голяма степен в света на действителната личност, за да видим и почувствуваме нейното значение.

В езиково отношение паметниците, в които се говори за Кирил, делим на три групи: латински, гръцки и славянски.

Гръцките хронисти от IX—Х в. не са отбелязали делото на Кирил и Методий. Днес това ни се струва несправедливо. Ние сме удивени, защото живеем с представата за Константин-Кирил като за неповторима личност, извършила велико дело. С думите на Паисий Хилендарски ни се ще да кажем, че византийците нарочно са скрили българската слава. Но едва ли в случая трябва да се търси някаква политическа тенденциозност. Делото на Кирил и Методий на времето не е дало на Византия желаните резултати, останало е незначителен епизод в нейната история. За Византия двамата братя са само брънка от веригата на огромна мисионерска дейност, развивана в близки и далечни страни. Гръцките извори за Константин-Кирил са късни—от XI в. насетне— и се опират не на византийски исторически източници, а на славянски паметници. Между тези извори най-важно място заема житието на охридския архиепископ Теофилакт (XI в.) за Климент Охридски. В него се говори подробно за Климент, но също така е отделено внимание и на Кирил и Методий. Материалът си Теофилакт черпи от старобългарско житие за Климент, написано през Х в. от негов пряк ученик. Този ученик е разказал онова, което е слушал от Климент за дейността му в Моравия и за великите му учители, а също така е изразил и личните си наблюдения от работата на Климент в България. Теофилакт обикновено преразказва със свои думи и тълкувания славянския си извор, но на места се увлича и дословно го преписва. Затова в житието се срещат изрази, които един автор-грък през XI в. не би могъл да каже. Например: „А нас, смирените и недостойните, поради величието на своята доброта, той ни беше направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствувайки във всичко, което вършеше..." Или: „Ние никога не го видяхме да бездействува..."

Важни сведения за дейността на Константин и Методий съдържат латинските извори. Папските писма се отнасят повече за архиепископската и просветителската дейност на Методий, а писмото на Анастасий Библиотекар засяга изключително дейността на Константин. То е автентично частно писмо, писано през 875—876 г. В него не можем да виждаме хиперболизация или някаква преднамерена тенденциозност. Анастасий лично познавал Константин, разговарял е с него и от него е научил за откриването на мощите на Климент Римски в Херсон, за което по-нататък ще разкажем. В писмото си той предава своите лични впечатления от Константин и онова, което е чул за него.

Освен споменатите паметници, на латински език е запазена и една литературна творба, позната в науката под названието „Италианска легенда". В нея се разказва за откриването на мощите на Климент Римски и пренасянето им в Херсон, а след това в Рим. Както показват изследванията, тази творба произхожда от IX в. Тя е написана първоначално (най-късно до 881 г.) от епископ Гаудерик Велетрийски въз основа на писмото на Анастасий, на Пространното житие на Кирил и на творбите на Кирил, написани по повод откриването на Климентовите мощи. В сегашния си вид творбата е дело на епископ Лъв Остийски, автор от втората половина на XI в., който използува съчинението на Гаудерик без съществени редакционни промени.

Между славянските извори различаваме написани на старобългарски език с кирилица, хърватски паметници, писани на глаголица и моравски творби на латински език. Хърватските паметници са служби, които са бедни откъм житиеписен материал. Между творбите от моравски произход трябва да се спомене една служба и т. н. Моравска легенда. Тя има по-късен произход и свидетелствува за спомена за Кирил и Методий в Моравия много години след тяхната дейност.

От най-голямо значение за науката както от историческо, така и от литературоведческо гледище са старобългарските извори. Повечето от тях са ранни и съдържат реални оценки за делото на двамата братя. В творбите са отразени славянски чувства и гледища, което ни помага вярно да оценим историческото значение на делото на Кирил и Методий. По-късните български извори (от XI—XIII в.) не са така сигурни по отношение на конкретните исторически факти. В тях понякога, като например в „Солунска легенда", има само зрънце истина. Тези късни паметници обаче са интересни като свидетелства за преклонението на българина към Константин през вековете, за обществената роля на неговото име и дело; те бележат устоите на българското народностно и патриотично съзнание.

От старобългарските извори естествено най-голяма стойност имат онези, що са написани от преки ученици на Кирил и Методий, които добре познавали живота им и се възхищавали от техните качества на общественици и книжовници. Най-важни от тях са: „Пространно житие на Кирил", „Пространно житие на Методий", „Похвално слово за Кирил" от Климент Охридски, „Похвално слово за Кирил и Методий"—с непосочен автор, но в науката с основание приписвано пак на Климент Охридски, „Служба за Кирил", „Служба за Кирил и Методий"—с неустановен автор, „Служба за Методий" от Константин Преславски.

Пространните жития на двамата братя са известни в късни преписи — житието на Методий е познато в руски препис от XII в., а житието на Кирил в южнославянски препис от 1469 г. (в сборник на Владислав Граматик). Има обаче редица доказателства, че творбите произхождат от IX в. и принадлежат към най-ранните паметници за Солунските братя. Преди всичко те са едни от малкото жития, които изобилствуват с конкретни исторически данни. Тук се споменават точно имената на редица исторически документирани личности. Освен това се срещат подробности за младите години на братята (особено за Кирил) — един момент също така нетипичен за житийната литература. Натъкваме се на конкретни отпратки към техни произведения, заглавия на преведени от тях творби, извлечения от изгубени впоследствие произведения. Всичко това отчасти се съгласува с други свидетелства на съвременници. Очевидно е, че творбите излизат изпод перото на човек, който познава Кирил и Методий не по предания, а е бил техен близък ученик. Както във всички жития и тук присъствува идеализацията, съдържат се агиографски елементи, но те са сравнително ограничени. Житията са написани в стила на византийската агиография от VIII в„ когато преднина се дава на изображението на реалната действителност. Всичко това вкупом говори за ранния произход на двете жития. Най-силният аргумент за старината на житието на Кирил обаче си остава Италианската легенда. Както вече казахме, първата редакция на творбата е писана от епископ Гаудерик не по-късно от края на 881 г. А той черпи материал от Пространното житие на Кирил. Следователно до споменатата дата този славянски паметник вече е съществувал и дори е станал твърде известен.

В историята на проучването на пространните жития на Кирил и Методий има няколко спорни въпроса. Ако всички учени днес се съгласяват с мнението за ранния произход на двата паметника, по други два въпроса до късно съществуват "разногласия, които и до днес не са съвсем примирени. Къде са писани житията и от кого са писани?

Руският учен Горски, който през 1843 г. открива житията за науката, смяташе, че са написани в Панония. Ето защо те влязоха в науката като „Панонски легенди". Така се именуват понякога и досега, макар че мнението на учения свят за мястото на възникването им се измени. Днес се смята за най-вероятно, че житието на Кирил е написано в Моравия. Кирил е канонизиран още докато Методий е жив и житието му е написано приживе на Методий, който, както е известно, умира през април, 885 г. Канонизирането на Кирил е могло да стане най-безпрепятствено когато Методий оглавява моравската църква и за неговата цялостна дейност настъпват благоприятни времена. Това са годините от 873 докъм 881. Житието на Методий по всяка вероятност е писано в България. Това мнение има своите сериозни основания. Знае се, че само няколко месеца след смъртта на Методий учениците му са хвърлени в тъмница, подложени са на нечовешки наказания или са продадени в робство. Не е имало следователно достатъчно време архиепископ Методий да бъде канонизиран в Моравия, а след това да му се напише и житие. Стеклите се в българската столица Плиска през 886 г. Кирилометодиеви ученици са работили няколко месеца съвместно. По това време българската църква е самостоятелна, оглавявана от архиепископ. Може би тъкмо тогава в. българския църковен календар влизат имената на двамата братя и възниква житието на Методий. В края на IX в. Константин Преславски пише служба за Методий. Този факт показва, че тогава Методий вече се чествува като български светец.

Най-труден се оказва въпросът за авторството на двете жития: от един автор ли са писани или от двама; кой ще да е този автор. Теофилакт съобщава, че след смъртта си Методий оставил 200 ученици. Имат се пред вид онези, които били духовни лица и допринесли за разпространението на славянската писменост. Дори тази цифра да не е точна, очевидно е, че възпитаниците на Методий са били многобройни. Това проличава и от следите, които оставят в Моравия и в други страни. От тези ученици знаем имената само на неколцина: Горазд, Сава, Ангеларий, Климент Охридски, Наум, Константин Преславски. Кой от тях е написал житията? Или може би ги е съчинил някой друг, непознат по име автор? В науката някога се мислеше, че житието на Кирил е създадено от Методий, а житието на Методий най-вероятно от Климент. Днес тезата за Методий е силно разколебана, макар че, в някои публикации все още може да се срещне. Житието на Кирил в окончателната му редакция не може да бъде написано от Методий, защото в него по повод на полемическите беседи на Кирил се казва: „... както ги преведе нашият учител архиепископ Методий...". Методий не би могъл така да каже за себе си, житието е дело на Кирилов или Методиев ученик. Не е изключено обаче той да е почерпил сведения за младините на Кирил от Методий, като ги е съчетал със своите лични наблюдения и опит. Днес преобладава мнението, че двете жития имат един автор и той по всяка вероятност е Климент. На каква логика се опираме, за да твърдим това? Най-напред известно е, че Климент е един от най-близките ученици и съратници на Кирил и Методий, който се ползува с тяхното доверие и уважение; още в Моравия той получава чин учител. След създаването на славянската писменост Климент съпровожда своите учители навсякъде, от тях самите той е могъл да научи за живота им в миналото. Особено близък е той с Методий, когото според житието на Теофилакт, съпровожда от „млада и нежна възраст" т. е. от детство. Освен това Климент е талантлив писател, който в България утвърждава култа към двамата братя. Безспорно е, че той създава „Похвално слово" за Кирил. Наблюденията показват, че между тази творба и Пространно житие на Кирил, съществува не само идейна и емоционална близост, но и известна връзка в композицията (реда на събитията), а донякъде стилна и езикова близост.

Двете пространни жития са написани първоначално на глаголица—азбуката, която създава Кирил, а по-късно са транскрибирани на кирилица. Ето как узнаваме, че житията в своя първоначален вид са били глаголически паметници. В житието на Методий се казва, че Методий заедно със свои ученици скорописци „за шест месеца [а], като почна от месец март, та до двадесет и шести ден от месец октомври, бърже преведе от гръцки на славянски език всички книги [става дума за библейските], всички изцяло освен Макавеи". От началото на м. март до края на октомври обаче са не шест, а осем месеца. Това противоречие се е получило по следния начин. Буквата (…) от глаголическата азбука има числено значение 8. Нейното буквено съответствие от кирилицата е s. Численото значение на тази буква обаче е 6. При транскрибирането на глаголическата буква (…) в съответната й кирилска буква (s) преписвачът не се е съобразил с разликата в числените значения на двата буквени знака. При механичното превръщане на глаголическата буква в нейното кирилско съответствие се получава погрешното число 6 вместо 8. Оттук е много ясно, че житието на Методий първоначално е написано на глаголица. Щом е така, въпросът за азбуката, на която е записано житието на Кирил, се решава сам по себе си, тъй като то е по-ранно от житието на Методий.

Пространните жития на Кирил и Методий са отлични образци на ранната славянска житийна литература, документи от първостепенно значение за опазване епохата на Константин-Кирил и неговото дело. Като исторически и литературни паметници те са високо оценени от всички слависти в света и са преведени на различни, съвременни езици (руски, датски, немски и др.). Пространното житие на Константин-Кирил, макар да не ни казва всичко, което ни се иска да знаем за Кирил, ни поднася твърде обилен материал, за да можем да прозрем в неговия неспокоен и героичен живот. Житиеписецът ни води по светлите дири на Кирил и ни дава възможност да почувствуваме величието на неговата високо надарена личност, носителка на най-добрите черти на човечеството — демократизъм, хуманност, жажда за знание, чувство за дълг, любов към човека. Животът на Константин-Кирил е живот на общественик, учен и творец.
цитирай
6. kirk - Съгласен съм за точка трета
22.09.2020 00:24
Съгласен съм за точка трета, но на такива изобщо не им обръщай внимание!!! Те са блогари, а не учени... Точно обратното на аграрфашистчето с гръцка кръв ЛеонКаваллоПом2. Няма да коментирам излагацията му!!! Срещали сме се с Петканова, даже са ми попаднали коректури на първите й стъпки по порището. Някои теми са й доста мъгляви. Ето по-горе твърди, че глаголическите жития са били транскрибирани на кирилица, което е просто нонсенс: може да пробва и тя и който си иска, за да се убеди, че така не става. Прави се нещо подобно на превод, редакция и адаптация. Интересното е, че не можем да бъдем сигурни в съществуването на глаголическите оригинали. В някои отделни случаи може би се касае за "глаголически" текстове, които не са писани на славянски, а на друг език - готски?! Примери в това отношение - Савина книга, апокрифите и някои текстове на археп. Теофилакт Охридски. Скопчанинът Г. Мошин, лека му пръст, допусна че кирилицата се е появила по същото време заедно с глаголицата при опити да се изписват с гръцки букви славянските проводи на св.Кирил и св.Методий, а може би дори преди тях?! Този експеримент явно е бил неуспешен и заменен от глаголическите, които впоследствие обаче също не издържали теста и така има ново завръщане към кирилицата, която мнозина определят като "търговско писмо", защото по онова време обозначавали цифрите с букви и използвали цифровото значение на гръцките букви за търговски нужди!
Все още се чудя какво творение е показал на Пловдивския панаир ЛеонкавалоПомия2, което предизвикало интереса и одобрението на бай Тошо Тиквата?! Няма да мога да заспя - сигур са е одупил?!
цитирай
7. mt46 - Добре, но недейте да се лаете в блога ми...
22.09.2020 22:52
kirk написа:
Съгласен съм за точка трета, но на такива изобщо не им обръщай внимание!!! Те са блогари, а не учени... Точно обратното на аграрфашистчето с гръцка кръв ЛеонКаваллоПом2. Няма да коментирам излагацията му!!! Срещали сме се с Петканова, даже са ми попаднали коректури на първите й стъпки по порището. Някои теми са й доста мъгляви. Ето по-горе твърди, че глаголическите жития са били транскрибирани на кирилица, което е просто нонсенс: може да пробва и тя и който си иска, за да се убеди, че така не става. Прави се нещо подобно на превод, редакция и адаптация. Интересното е, че не можем да бъдем сигурни в съществуването на глаголическите оригинали. В някои отделни случаи може би се касае за "глаголически" текстове, които не са писани на славянски, а на друг език - готски?! Примери в това отношение - Савина книга, апокрифите и някои текстове на археп. Теофилакт Охридски. Скопчанинът Г. Мошин, лека му пръст, допусна че кирилицата се е появила по същото време заедно с глаголицата при опити да се изписват с гръцки букви славянските проводи на св.Кирил и св.Методий, а може би дори преди тях?! Този експеримент явно е бил неуспешен и заменен от глаголическите, които впоследствие обаче също не издържали теста и така има ново завръщане към кирилицата, която мнозина определят като "търговско писмо", защото по онова време обозначавали цифрите с букви и използвали цифровото значение на гръцките букви за търговски нужди!
Все още се чудя какво творение е показал на Пловдивския панаир ЛеонкавалоПомия2, което предизвикало интереса и одобрението на бай Тошо Тиквата?! Няма да мога да заспя - сигур са е одупил?!

цитирай
8. iliyanv - Тука има, тека нема, де е Кападокия, де е Солун
25.09.2020 09:48
Я, Кирето по постоянен адрес бил от Кападокия, а по лична византийска карта - от Солун.
"Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”
Братчед, тука се е писало, писало, писало, че глаголицата е съставена през 4-ти век от благородния скит Етикус Истрос и това е потвърдено чрез писанията на две големи имена на европейската история и цивилизация: св. Йероним Блажени и Храбан Мавър. Обезпокоително е, когато четеш нещо и не можеш да го запомниш 5 минути. Доказано е с експерименти, че конската муха помни 10 минути.
цитирай
9. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0
25.09.2020 13:01
Слово от Кирил Философ как покръсти българите или още Солунска легенда е апокрифен текст от неизвестен автор, създаден по време на византийското владичество (XI - XII век) като автобиография на Константин-Кирил Философ.

В нея се срещат не само легендарни, но и патриотични български традиции[1]. Известни са 4 преписа (Софийски — XVI в., Тиквешки — XVI в., Търновски и Константинов), като всички са открити на територията на Македония.

Текстът е изпъстрен с исторически неточности като още в началото авторът смесва личностите на Константин-Кирил Философ и Кирил Кападокийски. Все пак прави впечатление, че авторът нарича македонските славяни, в т.ч. и солуняните, българи. Като се има предвид, че апокрифът е написан на език, съоветстващ на този регион през данения период, т.е. авторът най-вероятно е роден в Солун или в околността му, може да се направят заключения за народностното самосъзнание на славяните в тази област през XI – XII век и по-късно. На преден план изпъква прокараната идеята за българите като богоизбран народ, при който бог изпраща Кирил, за да ги направи християни и да им даде азбука:

„ Кириле, Кириле, иди в (обширната) земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон. “
Според „Солунска легенда“ така нареченото „готско“ покръстване, станало на територията на днешна България през IV век, е всъщност покръстване на българи, а „готският“ епископ Вулфила (родом от Кападокия) е тъждествен със св. Курила (вулф = курт = вълк), така също „готската“ писменост е кирилицата. Такава връзка прави в трудовете си д-р Ганчо Ценов, известен с псевдонаучните си твърдения.
цитирай
10. mt46 - Цитираният от теб източник не е достоверен...
25.09.2020 13:14
iliyanv написа:
Я, Кирето по постоянен адрес бил от Кападокия, а по лична византийска карта - от Солун.
"Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”
Братчед, тука се е писало, писало, писало, че глаголицата е съставена през 4-ти век от благородния скит Етикус Истрос и това е потвърдено чрез писанията на две големи имена на европейската история и цивилизация: св. Йероним Блажени и Храбан Мавър. Обезпокоително е, когато четеш нещо и не можеш да го запомниш 5 минути. Доказано е с експерименти, че конската муха помни 10 минути.

А относно създаването на глаголицата през 4-ти век – това е хипотеза, предположение... Освен това азбуката е маловажна, ако чрез нея не се създава писменост. Каква писменост е била създадена от 4-ти до 9-ти век на тази "глаголица"?...
цитирай
11. kirk - Да, Маринчо, роден е точно в Солун
26.09.2020 01:15
Да, Маринчо, роден е точно в Солун некъф българин или славянин преди X-XI в. Разказвай ги тия небивалици на някой друг, особено пък на византолог, че да ти се смее на акъла!!! Те византийците били толкова тъпи та да не се сетят, че вековните им врагове и паразити на снагата на ИРИ като се заселят в града и ще почнат да кроят планове как да го превземат, ограбят и разрушат!!! Те са били дебили и всеки втори се е женил я за българка, я за славянка. Бе забрави какво бил писал Ганчо еди-кой си и си поразмърдай мозъка! И какво значи "азбуката е маловажна, ако чрез нея не се създава писменост"? Ти сам разбираш ли какво пишеш??? Няма хипотези - това са фактите - предавай се, приеми ги и не рипай!!!
цитирай
12. mt46 - Но аз не смятам, че Кирил е българин или славянин по произход!...
26.09.2020 22:35
kirk написа:
Да, Маринчо, роден е точно в Солун некъф българин или славянин преди X-XI в. Разказвай ги тия небивалици на някой друг, особено пък на византолог, че да ти се смее на акъла!!! Те византийците били толкова тъпи та да не се сетят, че вековните им врагове и паразити на снагата на ИРИ като се заселят в града и ще почнат да кроят планове как да го превземат, ограбят и разрушат!!! Те са били дебили и всеки втори се е женил я за българка, я за славянка. Бе забрави какво бил писал Ганчо еди-кой си и си поразмърдай мозъка! И какво значи "азбуката е маловажна, ако чрез нея не се създава писменост"? Ти сам разбираш ли какво пишеш??? Няма хипотези - това са фактите - предавай се, приеми ги и не рипай!!!

Мисля, че целта на Византия е била да подчини България чрез християнската религия и църква... Кирил е действал не заради българите или славяните, а заради християнството... От друга страна България е имала интерес да приеме официално християнската религия, за да не бъде смятана за варварска...
Азбуката и езикът не са самодостатъчни. Те са средства за получаване и разпространяване на знания, за създаване на литературни, исторически и др. произведения...
цитирай
13. kirk - Ще те зацафаря - да го знаеш
28.09.2020 15:38
Ще те зацафаря - да го знаеш!!! Разсъждаваш безкрайно парадоксално - логичните отговори са пред очите ти, а ти търсиш фантасмагорични. Целта на ИРИ венаги е била една и съща - да си върне земите и да асимилира варварите. Кирил е действал в полза на ИРИ. Интересът на България е да се съхрани върху открадната от ИРИ територия и ако може да я разшири, па и да получава данъци и да търгува с тях! Няма елит, няма кой знае какъв страотен интелект!!! Дали азбуката и езикът са самодостатъчни - не знам и не разбирам, но те са средство за комуникация предимно. Има африкански етноси с азбука и език, ама и досега нямат литература, освен превод на Библията с евангелието. За да има литература, трябва да има и за какво да пишеш, какво да описваш там. Вашите първи домашни исторически извори са от XVIII в. и дори не са на българския народ, а на някакви славяноболгари!!!
цитирай
14. mt46 - Така е... Но и религията не е без значение, тя е важно средство за постигане на целите...
28.09.2020 22:53
kirk написа:
Ще те зацафаря - да го знаеш!!! Разсъждаваш безкрайно парадоксално - логичните отговори са пред очите ти, а ти търсиш фантасмагорични. Целта на ИРИ венаги е била една и съща - да си върне земите и да асимилира варварите. Кирил е действал в полза на ИРИ. Интересът на България е да се съхрани върху открадната от ИРИ територия и ако може да я разшири, па и да получава данъци и да търгува с тях! Няма елит, няма кой знае какъв страотен интелект!!! Дали азбуката и езикът са самодостатъчни - не знам и не разбирам, но те са средство за комуникация предимно. Има африкански етноси с азбука и език, ама и досега нямат литература, освен превод на Библията с евангелието. За да има литература, трябва да има и за какво да пишеш, какво да описваш там. Вашите първи домашни исторически извори са от XVIII в. и дори не са на българския народ, а на някакви славяноболгари!!!

цитирай
15. kirk - Твоят подход се нарича интерполация
29.09.2020 01:18
Твоят подход се нарича интерполация - популярна грешка на непрофесионалисти. Изхождайки от съвременното състояние, статут и статус на нацията, ти ги интерполираш назад във времето, когато е била етнос и то не един... Както ти е известно образувана е от 3 компонента, при това не едновременно. Езикът им не е един, при това впоследствие славянският бива възприет и наложен. Използвали са 3-4 азбуки, за да се спрат накрая на кирилицата. Религията възприемат най-късно, при това дълго след това са считани за неправославни от самия Вселенски патриарх. Така се превръщат в нация и това са нейните стожери - етнопротекционни маркери: език, писменост и религия... А интерполацията винаги води до неверни заключения като това, че дунавският български етнос може да има нещо общо с волжския или с траките или с атлантите. В момента носите чуждо етническо име, спадате към славяноговорящите и към източноправославните, но генетично сте новообразование... Кръвните изследвания на последния редовен набор войници показва под 5 % алтайски, източноазиатски гени!
цитирай
16. mt46 - Е, не съм безгрешен. Нося на добронамерена и ум-мерена критика...
29.09.2020 19:49
kirk написа:
Твоят подход се нарича интерполация - популярна грешка на непрофесионалисти. Изхождайки от съвременното състояние, статут и статус на нацията, ти ги интерполираш назад във времето, когато е била етнос и то не един... Както ти е известно образувана е от 3 компонента, при това не едновременно. Езикът им не е един, при това впоследствие славянският бива възприет и наложен. Използвали са 3-4 азбуки, за да се спрат накрая на кирилицата. Религията възприемат най-късно, при това дълго след това са считани за неправославни от самия Вселенски патриарх. Така се превръщат в нация и това са нейните стожери - етнопротекционни маркери: език, писменост и религия... А интерполацията винаги води до неверни заключения като това, че дунавският български етнос може да има нещо общо с волжския или с траките или с атлантите. В момента носите чуждо етническо име, спадате към славяноговорящите и към източноправославните, но генетично сте новообразование... Кръвните изследвания на последния редовен набор войници показва под 5 % алтайски, източноазиатски гени!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19163903
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148922
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031