.
.
.
Евро-патки    
Сладко папкат
бюрократи
с папки,
тарикати,
партократи,
де-путатки -
евро-патки!...

Марин Тачков
6 октомври 2013 г.

Кой убива мислещите медии?

Под мълчаливия поглед на Брюксел българските министерства организират търгове за европейските средства, така че да спечелят верните фирми. Естествено, всяка власт си има любимци

 

Снимка: Преса

---

Европейският съюз е партньор, а не донор. Това пише върху химикалките, с които Брюксел се рекламира у нас. Да не би случайно да забравим, че ни отпускат парите срещу строги критерии, а не са дойна крава. 

♦ Нищо че всяка година от нашия бюджет в общата европейска каса потъват около 1 млрд. лв., които после ни се връщат срещу измислени условия.
♦ Нищо че след техните решения половината свинеферми трябва да фалират.
♦ Нищо че кравите могат да дават мляко само на българчета, но не и на германчета.

ЕК не е донор
♦ Освен на 33 000 бюрократи, които работят в комисията и още милиони европейски търтеи, които преяждат със субсидии, бонуси, проценти и какво ли още не.

Еврочиновниците са партньори
♦ На онзи бизнесмен, който измъкна милиони евро, слагайки пластмасови дръвчета на мястото на ябълките, които трябваше да сади с европейски пари.
♦ Или пък на хората, които опитаха да прилапат 3,5 милиона лева, за да броят делфините у нас.
♦ Може би пък на онези далавераджии, които вкараха две стари машини за кренвирши и прибраха 7 млн. евро от земеделските субсидии?
Сигурно си партнират добре. Но на българския народ тези хора не са приятели, камо ли съдружници. Не са му и донори, защото до него пари не стигат. А ако реши да попита защо, от Брюксел започват да изливат огромни финансови средства, за да му запушат ушите и очите (б.а. - разбирай българските медии), с кривите банани, които никой друг в Европа не иска и затова са забранени с директива.
Искате пари - мълчете и дъвчете. Преглъщайте и не питайте защо в Брюксел или в София се краде. Премлясквайте някоя субсидийка и не питайте колко безсмислено е свинята да живее на 2,3 квадрата, а циганетата да се тъпчат по 10 в една стая. Трайте си, когато властта раздава субсидиите на свои фирми, а от комисията се правят на трите маймунки - не чули, не видели, замълчали.
Това е медийната картина у нас, онзи пейзаж, който комисарите обикновено наричат „липса на свобода на словото“.
Репортаж, в който еврокомисарят Кристалина Георгиева прегръща малки сирийчета, докато
майките им умират, защото при тях не
ходи линейка

Или пък онзи, в който на онкоболните се налага да гледат реклама за превенция на рака, платена от здравното министерство, която струва колкото лекарствата им за цяла година и които здравната каса не иска да плати.
Това е картината, която гледате, а често и четете. Защото Брюксел я обича, а медиите я излъчват по принуда. Те са жертвите на един триъгълник на греха, от който се излиза или чрез фалит, или чрез послушание. Правителство, Европейска комисия и рекламни агенции... Те са мойрите, които определят кой да живее и кой да умре на медийния пазар. 

В периода 2007-2013 година за комуникационни програми в страната ни са заделени 75,3 млн. евро, разгласи преди месеци вицепремиерът Зинаида Златанова. От тези средства са изхарчени близо 72 млн. лв., твърди сайтът „Отворен парламент“. За телевизионно време са отишли над 19 милиона лева, разпределени между 18 медии. Най-голямата част са усвоени от Нова Броудкастинг Груп - 5 824 081 лв., следвани от БТВ Медиа Груп с 5 138 334 лв., БНТ с 2 594 373 лв., Краун Медиа (TV7, Super7, News7, Телевизия RS) с 1 854 223 лв. и телевизия „Европа“ с 988 920 лв.

Най-много средства
за телевизионно време
са отделени от Програмата за развитие на селските райони (8 668 622 лв.), Оперативна програма „Околна среда“ (3 555 265 лв.), Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (3 359 976 лв.).

Парите, отделени за популяризиране на оперативните програми чрез радио-станции, възлизат на 10 747 808 лв. и са разпределени между 15 медии. Сред едрите бенефициенти са Дарик радио
(4 245 506 лв.), БНР (1 897 882 лв.), Фокус - Нунти (1 594 595 лв.), БТВ радио груп - N-JOY, Z-ROCK, Melody, 101.1 PRO FM Sofia, Jazz FM и Classic FM (1 243 545 лв.), радио ФМ-ПЛЮС (661 650 лв.)

На този фон вестниците и списанията са като самотни сирачета. За тях са били отделени едва 7,2 млн. лв. Не мислете обаче, че такива пари са влезли в печатните издания.
Според регламентите на комисията електронните медии могат да кандидатстват директно за субсидии. Хартиените трябва да получат милостиня от рекламни агенции.
Посредниците обикновено удържат между 30 до 50 на сто от отпуснатите средства под формата на печалба, признати разходи и други витиевати харчове.  Истинската сума, която е влязла в българските издания - стотици вестници и списания, е между 3,5 и 4 млн. лв.

Според данните за 2012 година търговската реклама в печатните медии (вестници и списания общо) е за 72 млн. лв. (по данни на една от най-големите рекламни агенции - „Пиеро 97“). Компанията обаче измерва тази сума по официални тарифи на вестници и списания. Реалните средства са с около 50 до 70 на сто по-малко заради отстъпките, които дават редакциите. Излиза, че годишно влизат под 30 млн. лв.

Я сега загледайте списъка на рекламодателите
На 13-о място в България преди „Макдоналдс“ е... Министерството на транспорта с близо 8 млн.! В първите 100 са и министерствата на земеделието, на екологията и на транспорта, които обикновено разпределят най-много пари. А сега си представете какво ще се случи, ако ги спрат? Ще има фалити. Само че закриването на един вестник или списание не е като на кварталната бакалия. Всеки фалирал вестник означава по-малко информация и съответно повече възможности за манипулация на обществото.
Това обаче не касае българските министерства.

Под мълчаливия поглед на Брюксел те организират търгове за европейските средства, така че да спечелят верните фирми. Естествено, всяка власт си има любимци. При ГЕРБ дори по сексуална линия, след като земеделският министър Мирослав Найденов, който разполагаше с най-много пари, даде на любовницата си да прави европейски проекти.
Фаворитките на властта определят и политиката. Шепнат нежни думи в ухото на политиците, с които доброволно лягат, а после тъпчат медийните си слуги да ги повтарят от екрана. Завиват достойнството на своите подопечни с публични хвалебствия, за да не лъсне истината, че са се охранили като шопари от парите, които Брюксел им отпуска за комуникация.
Ако нароченият за цензор от времената на Жан Виденов Красимир Райдовски сега влезе в един обикновен пресцентър, ще се изчерви от срам. Неговите наследници нареждат статии, връщат интервюта, чертаят първи и последни страници, прекрояват емисии. Беснеят като Гьобелс, издевателствайки над всички медии, които са попаднали в тяхната клопка.

А народът продължава да не разбира що е то еврофонд
Според едно социологическо проучване едва 14 на сто от българите казват, че са информирани за парите от Брюксел. Явно парите са отишли нахалос, щом тези, за които са предназначени, казват, че не са чули нищо от скъпоплатената комуникация.
Големият въпрос е защо Брюксел мълчи и не реагира на тези безобразия.
Така му отърва. Комисията няма нужда от критични медии, защото, ако иска, щеше да помогне на най-мислещите сред тях - вестниците. Вместо аналитична мисъл евробюрократите очевидно предпочитат захаросани репортажи за първи копки и менчета.
И още нещо - ако българските медии бяха свободни и независими, дори от държавата, как Европа щеше да се бие в гърдите, че е спасителка на свободното слово. Десетки фондации и тръстове, които сега прибират милиони от Брюксел, ще останат без работа. Комисарите и комисарките, които сега громят зависима България, ще трябва да млъкнат.
Докладите, с които прекършват крилата на всички политици, ще останат ненаписани.
Парите, които се отпускат, ще останат неоткраднати.
Ето това Европа, по всичко изглежда, не иска. И затова предпочита да си завира в ушите кривите банани и да гледа сеира на раята. А тя, необразована и немислеща, щрака с пръсти и гледа турски сериали. Защото в тях поне добрите побеждават. 

(в. Преса, печатно издание, брой 275 (626 от 09 октомври 2013)

---

 

Николай СТОЯНОВ

pressadaily.bg/publication/25269-%D0%9A%D0%BE%D0%B9-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8

Тъжна истина.Поздрави!

Дръж курса!! Само така,приятелю,това трябва да се набива в очите и ушите на тоя заспал народ..
поздравления за отношението ти към тоя глух проблем..

европейските пари за България са:
" Служебното правителство завари 27% усвоени еврофондове от правителството на ГЕРБ. Сега сме на 37% усвояемост."
И то "усвоени" само в области, където може да се краде, да речем магистрали...
Всичко останало не е интересно за нашите политици...

А членски внос плаща всеки от нас - на калпак... Справедливо и демократично ли е това?...

Лошото е, че мнозина поддържат... друг курс...

Нямам време да постна тази статия, а е добре да се прочете - от тези , които се интересуват...
Това също -
http://alterinformation.wordpress.com/2013/10/07/2220901044/

Това не е мода на 21-и век, а "повтаряне" на историята... "Всичко ново е добре забравено старо"...

Това е един от първите,да не кажа,първия закон на властта.Защото най-лесно и безкритично се управлява зависимия човек.

Точно поради тази причина "Властта" си издига зависими служащи,независимо,по какъв способ става това,включително и особено,по най-демократичните способи,просто защото те са конструирани така,че да се извършват най-много фалшификации.

Единствения начин тази зависимост от властта за контрол,е да се създаде механизъм, за непосредствен(пряк) контрол върху нея,от този,който и предоставя властовите механизми и инструменти.

Колкото и парадоксално да изглежда от всички механизми за контрол,най-слабият такъв става чрез така наречената "представителна демокрация",защото е най-размит.

Тук отговорността не само се изплъзва,като лична такава,но и като институционална.Просто,никой не е виновен.Непрекъснато се подхвърлят топки между институциите и всичко заглъхва някъде далеч във времето и пространството.

Общество,оставило се в ръцете на "представителната демокрация" е обречено на вечно властово робство.

Так,че ако има наивници,които да очакват евровластта да направи нещо на властта в дадена страна,да се простят с тази мисъл.Колкото са по-корумпирани и оцапани в престъпления местните властници,толкова са по-желани и ненаказуеми от евровластта.Те просто са благодат за нея.

Не трябва да се вярва на "пръстите",които се размахват срещу нея.Това е просто напомняне на престъпниците облечени във власт,да се вместват в определените им рамки на послушание.Само толкова.Останалото е вменяване на "надежди говежди" у стадото.