Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2014 22:29 - Човекът свиква...
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 4142 Коментари: 18 Гласове:
44

Последна промяна: 30.09.2014 22:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
  Благодарственото писмо на Буковски до човека, помогнал му да напусне душегубната работа и да стане писател   28.09.2014 г., 18:46   image

 

Чарлз Буковски е велик писател, който обаче намира истинското си призвание едва в последната трета от своя живот. Подобно на много други писатели, и той прекарва дълги години в най-обикновени, с нищо невдъхновяващи професии.

В средата на 30-те си години Буковски става пощальон към Щатските пощи. И въпреки че по-късно ще каже, че никоя работа не може да застане на пътя на творческата креативност, рутинният труд започва да го потиска и да изсмуква душата му.

През 1969 г. - годината преди 50-ия рожден ден на Буковски, публикациите му в ъндърграунд списанието Open City хващат окото на издателя Джон Мартин. Той предлага на злополучния пощаджия месечна стипендия от 100 долара, за да напусне работа и да се отдаде само на писането. Така и става. Това е началото на една бляскава кариера, устояла на времето. Две години след тази случка излиза и първият роман на Буковски – подходящо озаглавен „Поща“.

17 години по-късно, през август 1986 г., писателят изпраща на благодетеля си едно закъсняло благодарствено писмо.

„12 август, 1986

Здравей, Джон!

Благодаря за хубавото писмо. Не вреди, струва ми се, понякога да си спомни човек откъде е дошъл. Ти знаеш местата, откъдето дойдох аз. Дори хората, които се пробват да пишат или да снимат филми за това, не могат да уцелят съвсем истината.

Наричат го „от 9 до 5“. Никога не е от 9 до 5 – на тези места никога няма обедна почивка; всъщност, на много от тях изобщо не обядваш, за да си запазиш работата. След това идва извънредният труд, а книгите никак не го разбират този извънреден труд, и ако се оплачеш, винаги ще се намери някой нещастник да заеме твоето място.

Знаеш, че все казвам „Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси“.

И най-болезненото е постоянно топящата се човешка същност на онези, които се борят да запазят работи, които не искат, но се боят, че алтернативата ще е по-лоша. Хората просто се изпразват отвътре. Стават тела с плашливи и покорни умове. Цветът напуска окото. Гласът погрознява. И тялото. Косата. Ноктите. Обувките. Всичко става грозно.

Като младеж не можех да повярвам, че има хора, които отдават живота си на такива условия. Като възрастен мъж още не мога да го повярвам. За какво го правят? За секс? За телевизия? За автомобил на изплащане? Или за деца? Деца, които просто ще правят същото, което са правили и те?

Едно време, когато бях още доста млад и скачах от работа на работа, бях достатъчно глупав, за да казвам от време на време на останалите работници: „Ей, шефът може да влезе всеки момент и да ни изволни всичките ей така, не разбирате ли?“

Те само ме гледаха. Пробутвах им нещо, което не искаха да влиза в умовете им.

Сега в индустрията се правят огромни съкращения (стоманените фабрики са мъртви, в други фактори на работното място има технически промени). Уволняват хората със стотици хиляди и лицата им са зашеметени:

„Вложих 35 години..."

„Не е правилно така...“

„Не знам какво да правя...“

Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа. Аз виждах всичко това. Те защо не го виждаха? Реших, че пейката в парка е точно толкова добра, или че е също толкова хубаво да стана постоянно присъствие в кръчмите. Защо да не стигна там пръв, преди те да ме пратят там? Защо да чакам?

Пишех просто с отвращението от всичко това и беше облекчение да го изкарам от себе си. И ето ме сега, така наречения професионален писател, след като подарих първите си 50 години, открих, че има и други отврати отвъд системата.

Помня веднъж, когато работех като пакетировач в една компания за осветителни тела, един от колегите ми изведнъж рече: „Никога няма да бъда свободен!“. 

Наблизо минаваше един от шефовете (казваше се Мори) и пусна един сладък кикот, наслаждавайки се на факта, че тоя приятел е в капан доживот.

Та, късметът, който най-накрая извадих да се махна от тези места, без значение колко време ми отне, наистина ми даде някаква радост, радостната радост на чудото. Сега пиша от един стар ум и едно старо тяло, много след времето, когато повечето хора дори биха помислили да продължат нещо такова, но тъй като почнах толкова късно, дължа на себе си да продължа. И когато думите започнат да избледняват и някой трябва да ми помага да се качвам по стълбите, и повече не мога да различа синигер от кламер, все пак смятам, че нещо в мен ще си спомня (без значение колко съм сдал багажа) как съм минал през кръв и лайна, за да стигна до един поне щедър начин да умра.

Да не си пропилееш напълно живота ми се струва ценно постижение, па макар и само за мен.

Твойто момче,

Ханк

По материали от Brain Pickings

www.manager.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%BE-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB-%D0%BC%D1%83-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0

  Човекът свиква...
Човекът свиква. -
Да живее с вик.
Или - в мълчание...
В Многострадания...
Странно е -
народът как обиква
робството, тираните.
И раните си...

Марин Тачков
4 юли 2014 г.
/редактирано/


ПП: Мисля, че либерализаторите са либерализирали /освободили/ почти всичко, освен човека...






Гласувай:
44
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kasnaprolet9999 - Много вярно, но се случва само, ако им се вържеш на бизнесмените.
30.09.2014 22:58
"Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси“.
цитирай
2. mt46 - Много добър цитат!...
30.09.2014 23:15
kasnaprolet9999 написа:
"Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси“.

И аз смятам така...
цитирай
3. emi1ts - За Буковски,
30.09.2014 23:35
много интересна и нестандартна личност !Интересно ми беше да прочета!Благодаря!
Хубав стих и музика също!
Поздрави!
цитирай
4. mt46 - Благодаря ти! Поздрави!...
01.10.2014 08:39
emi1ts написа:
много интересна и нестандартна личност !Интересно ми беше да прочета!Благодаря!
Хубав стих и музика също!
Поздрави!

Ето една интересна мисъл:
"Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване." /Ч. Буковски/
цитирай
5. donchevav - Много интересна и противоречива ...
01.10.2014 08:52
Много интересна и противоречива личност. Не ми е от любимците - прекалено фриволен и циничен е - или по-скоро - заема такава поза, маниерничи и му личи:).
Имам любими мисли от Ч. Буковски /доколкото са негови:)/: : "Живейте на 100 процента.Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея." Но има и такива изказвания, които...не съм сигурна дали трябва да ги цитирам. Но защо не - все пак са публикувани вече и общодостъпни, сигурно си ги срещал и ти. Напр.: "За писането. Когато пиша къс разказ, аз го пиша от гледната точка на изнасилвач, който изнасилва малко момиченце. И хората ме обвиняват за това. Интервюирали са ме и питат: „Обичате ли да изнасилвате малки момиченца?“, а аз отговарям: „Естествено, че не. Аз фотографирам живота.“
В тази статия има много истини. "Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа. ". Основен икономически закон, известен ни от политическата икономия :)))

А стихотворението е уникално! Чудно ми стана какво си редактирал в него - като излято е! Поздрави, Марински! Хубав ден!
цитирай
6. batogo - !!!:))) Поздрав!
01.10.2014 10:28
Това е пътят, истинският Път на Човека! Всеки трябва да намери себе си и своя път, за да направи живота си ценно постижение ако не за някой друг, поне за себе си! Дано повече хора си извадят вярна поука от този разказ!?
цитирай
7. mt46 - Да...
01.10.2014 12:43
batogo написа:
Това е пътят, истинският Път на Човека! Всеки трябва да намери себе си и своя път, за да направи живота си ценно постижение ако не за някой друг, поне за себе си! Дано повече хора си извадят вярна поука от този разказ!?

Това е пътят на осъзнаването... Проблемът е, че малцина, единици съумяват да се измъкнат от Системата... Поздрави!...
цитирай
8. mt46 - Благодаря ти за отзива, Венета!... Хубав ден и на теб!...
01.10.2014 13:05
donchevav написа:
Много интересна и противоречива личност. Не ми е от любимците - прекалено фриволен и циничен е - или по-скоро - заема такава поза, маниерничи и му личи:).
Имам любими мисли от Ч. Буковски /доколкото са негови:)/: : "Живейте на 100 процента.Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея." Но има и такива изказвания, които...не съм сигурна дали трябва да ги цитирам. Но защо не - все пак са публикувани вече и общодостъпни, сигурно си ги срещал и ти. Напр.: "За писането. Когато пиша къс разказ, аз го пиша от гледната точка на изнасилвач, който изнасилва малко момиченце. И хората ме обвиняват за това. Интервюирали са ме и питат: „Обичате ли да изнасилвате малки момиченца?“, а аз отговарям: „Естествено, че не. Аз фотографирам живота.“
В тази статия има много истини. "Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа. ". Основен икономически закон, известен ни от политическата икономия :)))

А стихотворението е уникално! Чудно ми стана какво си редактирал в него - като излято е! Поздрави, Марински! Хубав ден!

И аз не съм почитател на Ч. Буковски... Навярно цинизмът е следствие от сблъсъка му с грубата действителност... Човекът /а и творецът/ не е само позитивен /бял/ или само негативен /черен/... Изненадах се, че едва на 50 г. успява като писател и се отдава на творческа дейност... Допаднаха ми разсъжденията му за свободата, за робството...
Ето първият вариант на миниатюрата ми:

Човекът свиква. -
Да живее с вик.
Или - в мълчание...
Дори обиква
робството, тираните
и раните си...

Марин Тачков
4 юли 2014 г.
цитирай
9. makont - Първият вариант, преди редакцията е по-откровен,
01.10.2014 15:24
право в сърцето. Добавянето на учудването омекотява болката. Поздрави!
цитирай
10. mileidi46 - Знаеш ли, не само аз си мисля, че ч...
01.10.2014 15:53
Знаеш ли,не само аз си мисля,че човека просто не иска да е свободен.Не знае какво да прави,ако не е роб.
Заложено му е в ДНК-то,от самото му програмирване!!!До ден днешен,човека не знае какво да прави със живота си,винаги е търсил и продължава да търси виновници за собственото си овчедушие!!
цитирай
11. donchevav - Привет отново! Благодаря ти, че ...
01.10.2014 18:34
Привет отново!
Благодаря ти, че публикува и първоначалния вариант на стихотворението! Може би Мая е права - първите стихове също са страхотни - и да! - по-ударни са, по-категорични! Но на мене ми липсва нещо след това"мълчание"- а "многострадания" и "странно" запълват този луфт - като ритъм, като мелодика, като смисъл- много вярно си го усетил. Неслучайно и композираш песни - това сигурно също помага!
Поздрави, Марински, и извинявай за повторното включване! Хубава вечер!
цитирай
12. mt46 - Благодаря ти за мнението!...
01.10.2014 21:12
makont написа:
право в сърцето. Добавянето на учудването омекотява болката. Поздрави!

Първият вариант съм го публикувал в други сайтове...
Поздрави!...
цитирай
13. mt46 - Възможно е да е заложено...
01.10.2014 21:26
mileidi46 написа:
Знаеш ли,не само аз си мисля,че човека просто не иска да е свободен.Не знае какво да прави,ако не е роб.
Заложено му е в ДНК-то,от самото му програмирване!!!До ден днешен,човека не знае какво да прави със живота си,винаги е търсил и продължава да търси виновници за собственото си овчедушие!!

Няма и не може да има абсолютна свобода... Но будната част от човечеството винаги се е стремяла към повече свобода... Според мен свободата трябва да е справедливо разпределена /между повече хора, народи/, защото в противен случай свободата за едни е несвобода, потисничество за други...
цитирай
14. mt46 - И аз ти благодаря!... Понякога е трудно за автора сам да прецени...
01.10.2014 21:59
donchevav написа:
Привет отново!
Благодаря ти, че публикува и първоначалния вариант на стихотворението! Може би Мая е права - първите стихове също са страхотни - и да! - по-ударни са, по-категорични! Но на мене ми липсва нещо след това"мълчание"- а "многострадания" и "странно" запълват този луфт - като ритъм, като мелодика, като смисъл- много вярно си го усетил. Неслучайно и композираш песни - това сигурно също помага!
Поздрави, Марински, и извинявай за повторното включване! Хубава вечер!

С редакцията исках да обогатя смисъла, да включа и народа...
Приятна вечер!...
цитирай
15. stela50 - Поздравления за страхотния постинг, Марин !
02.10.2014 00:55
Буковски е интересна личност, пише твърде натуралистично,
мненията за него са противоречиви, но не мога да не призная
присъствието на една дълбока, особено болезнена тема,
пронизваща до грубост и цинизъм творбите му.
Писмото е впечатляващо,
а стихотворението ти е невероятно хубаво !
цитирай
16. mt46 - Благодаря ти за отзива!... Поздрави!...
02.10.2014 18:23
stela50 написа:
Буковски е интересна личност, пише твърде натуралистично,
мненията за него са противоречиви, но не мога да не призная
присъствието на една дълбока, особено болезнена тема,
пронизваща до грубост и цинизъм творбите му.
Писмото е впечатляващо,
а стихотворението ти е невероятно хубаво !

цитирай
17. gosho568 - Много хубаво писмо, наистина пътят ...
03.10.2014 20:53
Много хубаво писмо, наистина пътят е такъв..! Поздрави! :)
цитирай
18. mt46 - Благодаря!...
03.10.2014 21:27
gosho568 написа:
Много хубаво писмо, наистина пътят е такъв..! Поздрави! :)

Това е трудният път... Днес мнозина търсят лесния път към успеха...
Поздрави!... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8735281
Постинги: 1978
Коментари: 32031
Гласове: 96294
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930