Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2016 22:18 - Безкрайна ли е съвременната цивилизация?...
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 2757 Коментари: 4 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Как капитализмът вижда спасяването си?

Р. Хайлбронер и Л. Туроу съвсем между другото, като нещо несъществено, споменават, че „системата има дефекти. При цялата си ефективност и динамичност, на нея й липсват [морални] ценности“. „Да зависим само от пазарната система на разпределение означава да сме склонни да толерираме наличието на гладуващи хора по улиците“ [26]. За „ценностите“ ще стане дума по-долу, да обърнем внимание на „ефективността“ и „динамичностга“.

Едно непрекъснато разрастващо се явление е финансиаризацията на икономиката. „Политиката на либерализация на финансовите пазари, благата и услугите (свобода на цените) и на капиталите (насищане на икономиката с ценни книжа и потискане на целия контрол върху паричната обмяна) и влошаването на националните системи за труд (гъвкавост на заплатите, уволнения, несигурност) открива перспективи за валоризация и възнаграждаване на финансовия капитал. Краткосрочните възнаграждаващи вложения изпреварват производителните инвестиции, твърде рисковани и несигурни за нашите буржоа, ревниви към своя материален, политически и социален комфорт. Светът се стреми да стане Борса под благосклонното око на държавите. Буржоата-носители на спекулативни капитали, напълно рационални и движени от подражателно поведение, карат техните пари да плодоносят, следвайки и надувайки цената си. А действителната спекулация с парични и непарични активи на световно равнище се оценява (през 1998 — б.а.) на 1200 милиарда долара на ден, т.е. 40 пъти повече от ежедневната световна търговия“ (Д. Узунидис, С Бутилие) [43].

Това е преливане от пусто в празно, понеже не се създават никакви блага. А какво „преливат“? Преливат ограбваното по различен начин (виж по-долу) от цялото общество. В. Форесте, не без сарказъм, описва този процес:

„Кога например ще видите «богатство», което вече не е «създадено» чрез създаване на материални блага, а е изцяло от абстрактни спекулации, свързани с производителни капиталовложения?“. „Производните от това, които сега нахлуват в икономиката, се свеждат до игри в казиното или до букмейкерски хватки“. Налице са „виртуални авоари, изобретени единствено с цел да играят собствените си игри. Тази спекулативна икономика се състои в залагането в различни видове бизнес, които още не съществуват и може би няма да съществуват“ [37].

„Осъществява се пълен трафик, където това, което не съществува, се купува и продава, където няма никакви реални авоари, нито дори символ, основаващ се на тези авоари, но където купуват и продават например риска, понасян от средата, или пък се измислят дълговременни контракти, които предстои да бъдат сключени или пък са въображаеми, където и дълговете се продават и отново ще бъдат търгувани, препредавани, прекупувани безкрайно; където най-често чрез взаимно уговорени контракти се урежда търговия на празни обороти на базата на виртуални стойности, която още не е започнала, но е гарантирана, като се създават други контракти, винаги сключвани с взаимни споразумения, въвличайки в търговията самите контракти! Пазарът на рискове и дългове позволява на дилерите да се отдават на тези малки лудории, изцяло симулирайки сигурност“ [37].

„Такива гаранции за виртуални авоари и стойности се спазаряват безкрайно, а по-нататък търговията се води около тези пазарлъци. Толкова много въображаеми трансакции и спекулации, без обект и субект освен самите те, създават огромен изкуствен и акробатичен пазар, базиран на нищо друго освен на себе си, далече от всякаква действителност освен собствената си, фиктивен и въображаем, безкрайно усложнен от разюздани хипотези, от които се правят екстраполации. Спекулантите безкрайно и ad infinitum спекулират със спекулациите. И със спекулациите върху спекулациите. Това е паянтов, илюзорен пазар, основаващ се на дълбоко вкоренена измама, пазар до такава степен плод на халюцинация, че чак става поетичен“ [37].

За дилърите занимателната игра може би е поетична, но за предприемчивия буржоа тя е чиста печалба. За предприемчиви хора като Джордж Сорос и Роберт Максуел. А иначе това са нетрудови доходи. Понеже „труд“ означава съзнателна целенасочена дейност, свързана с произвеждането на всякакви блага. Тук не се създават никакви блага.

Най-добре се справят с този начин на ограбване на обществото корпорациите, особено транснационалните [1, 3, 26, 29, 34, 35]. „…смешно е да се говори за свобода в общество, доминирано от огромни корпорации“. „Те са тоталитарни институции — дават заповеди отгоре надолу…“, „…корпорациите са незаконни институции на тиранична власт с интелектуални корени вероятно във фашизма и болшевизма.“ Сорос „допуска наличието на пазарна система, което съвсем не е истина. Това, което е разпространено, е корпоративен меркантилизъм, който се подкрепя — и съдбоносно е свързан с нея — в голям мащаб от държавната власт“. На практика корпорациите са всесилни: те са вечни; могат едновременно да присъствуват на много места; не могат да бъдат вкарвани в затвора; нямат срам; не се интересуват от бъдещите поколения; интересуват се само от печалба; няма ограничения за размера им; могат да влияят върху политиката и да определят кое е престъпно и кое не е; могат да се комбинират; могат да създават филиали. Никой гражданин няма такива права и възможности (Р. Мокхибер, Р. Уейсман) [40]. Обратните твърдения са фалшиви митове.

Откъде се вземат истинските стойности (блага), които виртуалната „икономика“ „източва“? От тези, които ги произвеждат. Виртуалната „книжна“ икономика е узаконена от държавите форма на грабеж, осъществявана главно от транснационалните корпорации. Вследствие (не само) на нея, световната икономика е пред катастрофа. Н. Чомски пише [34]: „Така през 1970, преди премахването на системата от Бретон Ууд, която значеше регулиран обмен на валутите, около 90% от капитала в международния обмен бе действително икономически обвързан, обвързан с инвестиции и търговия, а 10% бяха спекулативни. През 1994, в последния доклад, който съм видял, имаше 95% спекулативен капитал и оттогава навярно е нарастнал. Това има необикновен ефект“.

„Ефектът наистина е необикновен. Тези числа вещаят световна икономическа катастрофа не за бъдещето, а за настоящето — катастрофата вече е настъпила и не може да бъде победена чрез борсови хитрини и изтънчени макроикономически модели в рамките на глобализацията. Днес всеки достатъчно голям спекулант, играейки с електронните пари (electronic money) и ценните книжа на 95-процентовата книжна икономика (paper economy), може да срине икономиката в даден отрасъл или дадена държава. Независимо от производствената организация, рентабилността и общата ефективност“ [1].

„Основен, обективен, вътрешно присъщ недостатък на капитализма е, че целта на икономиката (и на обществото като цяло) е единствено извличането на печалба (принадена стойност). Високият или ниският жизнен стандарт на хората е страничен резултата от главната цел, но самият резултата не е цел. Номинално, при «класическия» капитализъм, капиталистите са заинтересувани да има население с висока покупателна способност, защото то самото е обширен пазар. Реално всяка компания, преследвайки краткосрочни цели, е готова да намалява надниците и да увеличава работното време до възможните екстремуми, без да се интересува от последиците. Дори само това е достатъчно за перманентни кризисни флуктуации“ [1]. Във всички епохи от търговия и развлечения (развлекателна индустрия) се е печелело повече и по-бързо, отколкото от производство. Днес това е доведено до абсурд, особено във виртуалната „икономика“. Само че тази икономика тип „казино“ (casino economy) не произвежда принадена стойност и, вследствие на това, общите печалби намаляват.

Въпреки това, капиталистите и икономистите продължават да хитруват. „Големият икономист от Службата за околната среда на Световната банка Норман Дейли подчертава факта, че високият брой — и с постоянно нарастване — на безработни в Третия свят «ще задържи едно твърде голямо предлагане на работна ръка и ще попречи навсякъде по света да се предложат значително по-високи заплати». Към това се добавят репресията и терорът“ [29].

Налице е „възвръщане към по-ранни форми на екстензивна експлоатация (надомна работа, работа на договор, по-дълго работно време и пр.) и въвеждането на високоскоростни информационни системи“ (Дж. Петрас) [41 ]. „Екстензивната експлоатация“ съдържа повече ръчен (жив) труд и, следователно, дава повече принадена стойност.

Индустриализираните западни страни, стоящи зад своите компании, провеждат целенасочена политика на деиндустриализация на страните от Третия свят, включително и на тези от Източна Европа и бившия Съветски съюз — не бива да има конкуренти при подялбата на печалбите! „Югът (така означават Третия свят — б.а.) се оказа с определена роля за услуги: той трябва да доставя суровини, евтина работна ръка, пазари, перспективи за инвестиране, а по-късно и за изхвърляне на отпадъците в него“. „Съединените щати трябва да намерят средства за «упражняване на икономически натиск» върху страните, които не приемат своята роля на доставчици на «стратегически продукти и други суровини»“, се казва в доклад на Съвета за национална сигурност (М5С 48 от август 1949). А политическият съветник на държавния секретар на САЩ Лоренс Дуган се възмущава: „Латиноамериканците са убедени, че първите печеливши от развитието на ресурсите на една страна би трябвало да бъдат хората от тази страна. Напротив, позицията на САЩ е, че първите печеливши би трябвало да бъдат американските инвеститори… Не трябва да се отива към излишна промишлена експанзия, която би потъпкала американските интереси“ [29]. Според представите на американския елит, предназначението на света е да поема излишните капитали на американските инвеститори; последните трябва да изнасят цялата печалба у дома си.

Изнасянето на печалбите е „източване“ на национален доход от страната, приела чужди инвестиции. За въпросната страна остават само нископлатените „работни места“ и съсипаната икономика (през последните години „работни места“ е евфемизъм, използуван пред публиката вместо „печалби“, за скриване на действителното положение на нещата). За Запада „източването“ на Третия свят е един от основните източници на печалба и неговата роля непрекъснато нараства.

Подобен подход имат и големите световни организации, като Световната банка, която счита, че „облагането с данък на мултинационалите, за да се предотврати миграцията на нископлатените работни места към развиващите се страни би било непродуктивно“ или че „пренасянето на производството навън е ефикасна стратегия за увеличаване на пазарния дял на компаниите в конкуриращия се свят или за минимизиране на загубите“ [37]. Например САЩ са изнесли извън страната почти цялата си промишленост, невключена във ВПК и фактически „живеят“ от „източването“ на целия свят. Тъкмо затова „имат интереси“ по цялата планета.

„Пазарът може да избира своите бедни на по-голяма територия; каталогът става по-богат, защото сега има бедни бедни и богати бедни. А там (в Третия свят — б.а.) винаги могат да се намерят даже по-бедни бедни, по-достъпни и по-невзискателни“. Всъщност, съвсем невзискателни. „фантастични продажби при намалени цени! Специални оферти навсякъде. Работната ръка е срещу нищо, ако пожелаете да отидете там. Следващата изгода: избирайки тези бедни — бедните бедни — вие правите по-бедни богатите бедни и, веднъж станали по-бедни, близки до бедността на бедните бедни, те на свой ред ще станат по-малко взискателни. Живот-песен!“ [37]. Това е смисълът на глобализацията — да създаде рай за мултинационалите или поне да „закърпи“ положението. Само че не може да го закърпи завинаги. Заради някакъв си жив труд, принадена стойност и технически прогрес! Може само да „източва“ Третия свят, докато има нещо за източване. А после?

После „за тези, които искат да печелят на всяка цена, не остава никакъв друг изход, освен диктатура вътре в страната при отглеждането на един лумпенизиран плебс, който ще се опитват да залъгват с патриотични сказания и социална демагогия, с цивилизаторски мисии и расизъм, с долнокачествени пържоли и евтино вино, със спорт и масова «култура» — от суеверието до порнографията. А навън — експанзия, грабеж и екстерминация. Най-напред локални войни за завладяване на суровини, пазари и по-добри стратегически позиции, а след това и световни — между развалилите своя договор империалистически мародери“ [11].

Обедняването става повсеместно, но особено ясно личи в Третия свят. Дори такъв апологет на капитализма, като П. Бергер, е принуден да признае: „Икономическият ръст сам по себе си не води до развитие. Все пак е възможно едно ограничено малцинство от хора да извлече полза от този растеж, докато масата от населението остане затворена в бедността. Разумното понятие за развитие по необходимост предполага разпределение на благата на растежа“ [3]. Казано е крайно меко и предпазливо. Следва и обяснението: „Националната предприемчивост се задушава и често придобива формата «индустриален инфантицид» (детеубийство), т.е. местното индустриално производство се задържа от интереса на чуждите предприятия, доминиращи в националната икономика. Последно, но не по значение, местното население обеднява, с изключение на т.н. компрадорска класа — местни кръгове, които стават агенти на чуждия капитал“ [3]. Нали това е действителната цел на глобализацията!

А. Г. франк има по-радикално обяснение: „…неразвитостта на Третия свят не е състояние, което предшествува идването на международния капитал в тези страни, а по-скоро състояние, причинено от този международен капитализъм и това става неизбежно“ [3].

За „закърпване на положението“ често се използува инфлацията. Тя може да бъде както неочаквана (стихийна), така и предизвикана. Съвременните макроикономисти и делови среди съвсем „научно“ я предизвикват по време на „растеж“ [20, 26]. Инфлацията „стопява“ парите на „обикновените хора“, докато деловият свят, винаги в течение на събитията, запазва или увеличава богатствата си (например като обмени парите с чужда, в момента устойчива валута). „Източените“ от бедните към богатите пари служат за инвестиране в „растежа“.

Според (не само) Г. Константинов, „това общество е осъдено да се въоръжава!… Въоръжаването е пряко следствие от РР при запазване на старите обществени структури и отношения“ [11]. Всъщност, то е следствие от намаляване на печалбата = принадената стойност. Военните поръчки са „най-тлъстата“ плячка за бизнеса, несвързана с рискове, понеже зад тях стои държавата. Може да възникне въпросът защо обществото харчи пари за оръжия, които не му носят печалба. Отговорът е прост: разходите се заплащат от всички данъкоплатци, а печалбата е само за деловите среди. Милитаризацията на една държава е нужна и за политически и военни цели, но за това ще стане дума в следващата глава.

Неолибералната идеология налага на всички страни в света, където не срещне отпор, приватизация на обществените сектори на икономиката. Това е обяснимо. Виждайки настъпващата (или вече настъпилата) икономическа катастрофа (спомнете си процентите 95:5 по-го-ре), богаташите се стремят в крайна сметка всички богатства по света, закупени на безценица, да се окажат в техни ръце. Пропагандните оправдания са, че частната икономика е по-ефективна. Чомски [34] предпазливо заявява: „Доказателства за това не съществуват“. Дж. К. Голбрайт е категоричен: Това е без значение. Големите предприятия се управляват от наети мениджери, за които е безразлично дали предприятията са държавни или частни; появява се излишно за производството и за обществото звено от акционери, което присвоява печалбата от частните предприятия [9] и това е нетрудов доход. Резултатите от приватизационната вълна по света са на път да опровергаят неолибералното пропагандно клише. Приватизираните наскоро предприятия произвеждат по-нискокачествена и по-скъпа продукция.

Пропагандата непрекъснато вдига шум за средния и дребния бизнес и за средната класа. В същото време този бизнес упорито и целенасочено се унищожава, а средната класа се стопява (в редица страни на Латинска Америка въобще няма средна класа). Всяка година 90% от фирмите в САЩ (малки и средни) фалират и възникват други (това е похабяване на ресурси), а от 1970 до 1985 средната класа е намаляла от 65% на 58% от населението (К. Лаш) [12]. Целта е да се постигне максимална концентрация на богатствата.

Тъй като при роботизацията хората са излишни за производството, целта е работещите все още да се върнат в условията на труд от XIX и дори XVIII век (roll back) [35]. Затова една след друга се отнемат социалните придобивки на „обикновените хора“. Г. Константинов предвижда: „Социалната поляризация ще расте поради желанието на богаташите да компенсират «загубите» си (от изчезването на принадената стойност — б.а.) чрез ограбване на малкото, което капиталът е оставил на пролетариите и лумпенпролетариите. Върху тази плоскост ще се развият невиждани и неподозирани похвати на грабеж. Предстои ни да бъдем свидетели (и жертви) на невероятната изобретателност на гангстерите, спекулантите, политическите мошеници и всички други видове паразити, които ражда «отмиращото» пазарно стопанство. Всичко това ще ни доведе до ужасяващи размери на мизерията и социалното неравенство“ [11].

Според Адам Смит, „човек, чийто живот минава в изпълнението на няколко прости операции… изобщо става толкова глупав и невеж, колкото е възможно за едно човешко същество“ [29]. Тъкмо такива „професионалисти“ са нужни днес. Новооткриващите се „работни места“ в по-голямата си част са за „прислуга, лакеи, келнери, готвачи, пазачи, шофьори, портиери, секретарки, продавачи“ [11], дистрибутори, компаньонки, детегледачки, охранители…

Народите не биха позволили всичко това, ако не бяха подложени на мощна разлагаща пропаганда, разработвана от опитни психолози и осъществявана от различни институции: медиите, образователната система, рекламата, public relations, фондации, секти, партии… „Типичната картина, рисувана от бизнес-пропагандата след Втората световна война във всяко нещо — от телевизионните комедии до школските учебници — е била: Всички ние живеем в хармония. Хамалинът Джо, неговата вярна съпруга, твърдолинейният директор и приятелски настроеният банкер — всички ние сме едно голямо щастливо семейство. Всички ние трябва да работим заедно, за да се защитим срещу лошите момчета отвън — каквито са профсъюзите или голямото правителство — които се опитват да разрушат нашата хармония“ [34]. Елементарна манипулация, но когато се налива в главите на хората в течение на няколко поколения, се приема безкритично.

Здраво забити в съзнанието на мнозина са следните митове, силно отклоняващи се от действителността [1]:

1. Пазарната икономика, чрез търсенето и предлагането, а също и чрез свободната конкуренция, регулира пазара и по този начин решава всички социални проблеми.

2. Политическият либерализъм гарантира личната свобода (равенство пред закона) на всеки индивид.

3. Техническият прогрес може да реши всички социални проблеми.

4. Свободната търговия, като част от неолиберализма, укрепва националните икономики, защото ги прави по-конкурентоспособни.

5. Третата (информационна) вълна ще реши всички социални проблеми на човечеството и ще доведе до изобилие от блага.

6. Протестантската етика е залог за успех.

7. При демокрацията управлява народът.

8. Само чрез приватизация икономиката може да бъде направена рентабилна.

Всяко общество има една или повече идеологии, а всяка идеология има своята утопия. Без това не може да има общество, а само механичен сбор от индивиди. Днешният капитализъм не е създал своя утопия, а ползва стари митове, възкресени под формата на неолиберализъм — това са осемте точки по-горе. Някои от тях са били валидни за минали епохи, а други — никога. Ако пропагандата ги лансира натрапчиво, те се превръщат в днешни истини за мнозина.

Приемането на тези „ценности“ прави хората безпомощни, примирени, невротизирани от неуспехите си и ги превръща в пасивно „объркано стадо“, чиито постъпки и оценки не зависят от фактите. „Броят на създадените от днешното общество кретени, от неговата образователна и възпитателна система, от масмедиите, религиозни, държавни, партийни и прочие институции е огромен и, общо взето, процентите сред богатите не са много по-ниски от тези сред «четвъртото съсловие»“ [11]. „Облъченият“ от пропагандата не може да, бъде убеждаван с логически средства. Докато не се намери противоотрова на корпоративната пропаганда, всеки опит за съпротива е безнадежден.

В борбата за оцеляване на капитализма богатите въвеждат т.н. Нов световен ред, който е като стария. Контролът върху икономиките (съсипването им), най-вече в страните от Третия свят, е възложен на МВФ, Световната банка и други институции, подчинени на САЩ.

Д. Бел [2] вижда „спасението“ в ограничаване на изтичането на капитали, контрол върху многонационалните компании и изграждане на международна организация за обща икономическа политика (каквито са МВФ и СБ). Обаче нищо не може да спаси капитализма поради изчезването на принадената стойност (печалбата) и ограничените възможности за експанзия.

chitanka.info/text/6116/10#textstart

Краят на западната цивилизация

Културата на Европа и Средиземноморския ареал е свързана с древна Елада. За разделяне на културите, а оттам и на цивилизациите на Западна и Източна Европа, условно може да се приеме отделянето на православието от католицизма през 1054. Разбира се, това е постепенен процес. Когато се говори за западна цивилизация, обикновено се споменават римското право, хуманизмът, борбите за свобода и права…, а също (днес) демокрацията, свободният пазар, ограничаването на държавата, човешките права, индивидуализмът…

Всъщност, най-съществената черта на западната цивилизация е ограбването (от Западна Европа) на народите от другите континенти. „Западът покорява света не чрез превъзходството на идеи, ценностна система или религия…, а поради превъзходството си в упражняване на организирано насилие“. „В продължение на 400 години отношенията между цивилизациите се свеждат до подчиняването на другите общества на властта на западната цивилизация“ (С. Хънтингтон) [27]. Т.е. става дума за обикновен империализъм. Тази дума се появява в Британия през 1870, а в началото на XX век много политици гордо се наричат империалисти.

Причина за това е, че западното общество е капиталистическо, а капитализмът е невъзможен без постоянна експанзия. Експанзията води до покоряването на други народи и ограбването им. Възможен е империализъм без капитализъм, но не е възможен капитализъм без империализъм. Без ограбването на други народи капитализмът може да съществува само в латиноамерикански вариант — в слабо развити държави, самите те ограбвани от по-силните хищници. Невярна е дефиницията на Ленин, че империализмът е последна фаза на капитализма — още със създаването си капитализмът е империалистически (колонизирането на другите континенти е ярък пример за това; империалистическите войни за преразпределяне на света — също).

Историците смятат, че от откриването на Америка до 1800 от континента са били изнесени между 145 хил. и 165 хил. тона сребро и между 2739 и 2846 тона злато“ (Дж. Уедерфорд) [24]. Без подобни действия Западна Европа не би могла да „забогатее“. През XIX век вече данъците от Индия „покриват“ 2/5 от бюджетния дефицит на Англия (Н. Чомски) [29]. Това позволява финансирането на нови завоевания и превръщането на Англия в Британска империя. Западна Европа върви по този път.

„Започва епохата на империализма. Никога преди алчността — по-скоро за власт, отколкото за богатство — не е до такава степен на мода и не изглежда толкова морална. Никога преди динозаврите на управлението не са пели своите господарски химни с такава фалшива набожност. Като едно предчувствие за Оруел, войната се превръща в «омиротворяване», анексирането се предприема за «разширяването на свободата», местни владетели се заменят с европейци, които учат населението на «демокрация», милиони хора трябва да търпят европейското иго, за да се улесни «премахването на робството», някога цъфтящи икономики са разрушени в името на «прогреса», невежи грубияни от бедняшките квартали на Европа и Северна Америка заживяват в неочакван лукс в чужди страни и наричат това «саможертва», а оръдията бълват унищожение, за да отворят път на «цивилизацията»“ (П. Кенон) [10]. Звучи съвсем съвременно. Понеже капитализмът е един и същ, макар и да ползва други технически средства.

Христоматиен пример за това е съдбата на Бенгалия — някога най-богатата и най-развитата страна в света (но по-слаба от Англия във военно отношение). Чрез целенасочено унищожаване на промишлеността за 200 години Англия съумява да я превърне в свой суровинен придатък и океан на бедността — днешната Бангладеш [29].

Нови страни като САЩ, тръгнали по пътя на „демокрацията и свободата“, също се движат в тази посока. Понеже са капиталистическа страна и печалбата (за „елита“) оправдава всичко. Въвеждат робството. Изтребват (в името на цивилизацията) повечето индианци, а оцелелите вкарват в резервати. И, естествено, мечтаят за експанзия — „нашата федерация е гнездото, начиная от което трябва да се насели цяла Америка на север и юг“ (Т. Джеферсон). Вкоренено е убеждението, че на юг е по-добре да управляват испанците, докато „нашият народ стане достатъчно напреднал, за да заграби тези територии от испанците парче по парче“ [29]. Половин век по-късно САЩ заграбват половината територия на Мексико (днешните щати Калифорния, Тексас, Колорадо, Невада, Юта, Орегон, Аризона, Ню Мексико).

А президентьт-хуманист Уудроу Уилсон формулира „специалния дълг“ към всеки колонизиран народ: да го научим на ред, самоконтрол и подчиняване на изискванията на законите (нашите закони!). И продължава: „Понеже търговията не признава националните граници и понеже фабрикантът иска да има за пазар целия свят, знамето на неговата родина трябва да го следва и вратите на страните, които се затварят пред него, трябва да бъдат разбивани. Концесиите, които получават финансистите, трябва да бъдат защитавани от министрите, дори ако това струва нарушаването на суверенитета на непокорните нации. Колонии трябва да бъдат създавани или завоювани така, че никой ъгъл на света да не бъде изоставен и пренебрегнат“ [28]. Освен към империализъм, това е призив и към глобализъм. Днес призивът на президента-миротворец се осъществява с пълна сила.

Джордж Кенан, американски политик, дипломат, икономист и бизнесмен, е още по-откровен: Всички суровини в света (спомнете си израза т/(К-d)) са американски по право. Затова трябва да се борим с „широко разпространената идея, че правителството е отговорно за благосъстоянието на народа“ — това е комунизъм. „Крайният отговор може да изглежда неприятен, но… ние не трябва да се колебаем да апелираме за една полицейска репресия, упражнявана от местното правителство. … По-добре е да имаме един силен (т.е. диктаторски — б.а.) режим на власт, отколкото едно либерално правителство, което е мекушаво, толериращо анархията и инфилтрирано от комунистите“ [28]. Тук „комунист“ е наричан всеки, който не се подчинява на Вашингтон.

Кенан не спира дотук: „Ако искаме да задържим разликата между нашето богатство и бедността на другите, трябва да оставим настрана «идеалистическите лозунги» и да се заловим за чистите и прости понятия за властта. … Ако тълпата от негодници (народът — б.а.) се опита да надигне глава, трябва да ги накарате да се върнат на мястото си със сила по един или друг начин; за Третия свят чистото насилие е достатъчно. Ако пазарните сили спъват привилегиите у дома, бързо се хвърля в огъня и свободата на търговията“ [29]. Гениално просто. Прав е Ричард Никсон: „Когато видите, че губите играта, достатъчно е да смените правилата на игра“ [29].

Президентът на САЩ Джон Кенеди обявява своята политика за „нови граници“, с която „да спечели умовете и сърцата на хората“. В резултат на това се появяват т.н. Корпус на мира, Съюза за прогрес и… ескадроните на смъртта в Латинска Америка (днес вече ги има и в някои европейски страни). Тези институции работят в тясно взаимодействие с Държавния департамент и ЦРУ и служат за проникване в Третия свят и насаждане на „американския начин на живот“ и за „събиране на информация“, естествено. Пак тогава в Панама и форт Браг (САЩ) започва обучението на „сили за противовъстаническа дейност“ и оттам се пръкват елитни главорези, използували „борбата срещу комунизма“ за насаждане на демокрацията по света. Пак тогава бива създадена доктрината за „войни с ограничена интензивност“, прерастнали днес в „хуманитарни агресии“.

Малко след края на Втората световна война се извършва унифицирането на латиноамериканските армии. Всички те задължително се въоръжават с американско оръжие, организирани са по американски образец, а офицерите им учат или специализират в САЩ. Фактически те са продължение на американската армия, издържано от туземците (сега този процес, под егидата на НАТО, се извършва в източноевропейските армии). Тъй като латиноамериканските страни не воюват помежду си, предназначението на армиите е да контролират правителствата и в случай на „неправилна политика“, да ги свалят от власт. Така отпада необходимостта от пряка агресия на САЩ, с каквито изобилствува историята на XIX и XX век.

Вижда се, че западната цивилизация се е разпространявала и защитавала не с пазарни и либерални средства, а преди всичко с насилие. Вследствие на това, „ако преди 1960 богатите страни са били 30 пъти по-богати от бедните, през 1990 ножицата се е отворила до такава степен, че разликата е 150 пъти! Този процес е необратим“ (Зб. Бжезински) [4]. И желан.

Посланието на Запада към другите цивилизации е: „За да имате успех, трябва да станете като нас, единствено правилният път е нашият“. „Тъй като подражанието трябва да се отнася не само до формата, но и до съдържанието, за да се извлекат поуки от западната цивилизация, трябва да се признае нейното превъзходство. Няма как да се избегне въвеждането на европейските езици и на западните образователни институции, дори те да насърчават свободомислието и лековатия живот“. Западът — и особено САЩ, които винаги са били мисионерска нация — е убеден, че незападните народи би трябвало да се ангажират със западните ценности на демокрацията, свободния пазар, ограничената власт на държавата, човешките права, индивидуализма и принципа на правото и да вградят тези ценности в своите институции. Малцинствата в другите цивилизации възприемат тези ценности и се опитват да ги наложат, но доминиращите нагласи в незападните култури варират от масов скептицизъм до яростно противопоставяне. Това, което за Запада е универсализъм, означава империализъм за останалите цивилизации [27]. Приемането на чужди ценности („позападняването“) означава загубването на собствената физиономия и идентичност. А мисионерската (цивилизаторската) нагласа е така дълбоко индоктринирана у повечето американци, че те са убедени, че носят свобода и демокрация на народите, които поробват.

„Когато дадена цивилизация достигне универсално състояние, нейните народи биват заслепени от… «мираж на безсмъртието» и са убедени, че пребивават във финалната форма на човешкото общество“ (край на историята — б.а.). „Но общества, които приемат, че тяхната история е приключила, обикновено са общества, чиято история навлиза в упадък“ [27]. Днес това се случва със западната цивилизация. Причина за това е, че е свързана с капитализма. Капитализмът е на път да рухне, поради изчезването на принадената стойност и ограничените възможности за експанзия. И повлича в небитието и самата цивилизация.

Нейният свят става неуправляем. „90-те години предоставят множество доказателства, подкрепящи парадигмата на «абсолютния хаос» в световното развитие: глобален срив на законността и реда, упадък на държави и нарастваща анархия в много части на света, глобална вълна на престъпност, транснационални мафии и наркокартели, увеличаване на наркоманията в много общества, общо отслабване на семейството, упадък на доверието и на социалната солидарност в много държави, етническо, религиозно и културно насилие и налагане на контрол със силата на оръжието в голяма част от света“. „Възходът на транснационалните корпорации, произвеждащи промишлени стоки, все по-успешно се конкурира с разцвет на транснационалнйте престъпни мафии, наркокартели и терористически банди, които ожесточено атакуват цивилизацията“ [27]. Всъщност, има преливане или сливане между политиците, легалните капиталисти и мафиотите, които също са капиталисти. Крайна цел на всички е печалбата и целта оправдава средствата. А хаосът напомня рухването на Римската империя.

Хънтингтон заключава: „Изглежда, че в световен мащаб цивилизацията отстъпва пред варварството, очертавайки контурите на безпрецедентен феномен, глобално средновековие, което връхлита човечеството“ [27].
...
chitanka.info/text/6116/11#textstart

Георги Андреев - из "Краят на западната цивилизация"

ПП: Навярно авторът е пропуснал да посочи, че за всички съвременни беди на човечеството вина имат Маркс, СССР, Русия и Путин...

 




Гласувай:
15


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Силите разрушаващи буржоазното ...
31.01.2016 22:49
Силите разрушаващи буржоазното общество се намират в самото него и те са непреодолими. Беда е, че няма силна социалистическа държава, която да ускори разпада. Затова той ще е продължителен и може би кървав, "А хаосът напомня рухването на Римската империя".
цитирай
2. mt46 - Затова е по-добре да има две системи, които да се конкурират. Да има алтернативност...
01.02.2016 13:27
kvg55 написа:
Силите разрушаващи буржоазното общество се намират в самото него и те са непреодолими. Беда е, че няма силна социалистическа държава, която да ускори разпада. Затова той ще е продължителен и може би кървав, "А хаосът напомня рухването на Римската империя".

цитирай
3. indiram - Здравей, МТ46!
01.02.2016 22:41
Заглавието на постинга ти, ме впечатли... Прочетох, по-скоро, прегледах, бързо...
Ето какво ми се навря в очите:
- първо - имената;
- второ - "„Латиноамериканците са убедени, че първите печеливши от развитието на ресурсите на една страна би трябвало да бъдат хората от тази страна. Напротив, позицията на САЩ е, че първите печеливши би трябвало да бъдат американските инвеститори… " - за латиноамериканците, най-вече хората в Южна Америка, май (от филми ли го знам, или от четене), са тръгнали от Египет... вървели на запад... а, как са достигнали до Америка - не знам...
- трето (макар, че в текста е малко преди второто) - "Югът (така означават Третия свят — б.а.)" - Може забележката да даде резултати...
...
Друго, което ми хрумва - май, борците за свобода, все са били не бедни, а буржоа... Примерно, Маркс...
...
Още едно друго - произведоха се психолози-писатели, натрапващи психози и неврози, симбиози и други ози. (Ози Озбърн - нека да звучи)
...
Вината е на еН-тия елемент, и поради него, е безкрайността!
Поздрави!
цитирай
4. mt46 - Благодаря!...
03.02.2016 18:39
indiram написа:
Заглавието на постинга ти, ме впечатли... Прочетох, по-скоро, прегледах, бързо...
Ето какво ми се навря в очите:
- първо - имената;
- второ - "„Латиноамериканците са убедени, че първите печеливши от развитието на ресурсите на една страна би трябвало да бъдат хората от тази страна. Напротив, позицията на САЩ е, че първите печеливши би трябвало да бъдат американските инвеститори… " - за латиноамериканците, най-вече хората в Южна Америка, май (от филми ли го знам, или от четене), са тръгнали от Египет... вървели на запад... а, как са достигнали до Америка - не знам...
- трето (макар, че в текста е малко преди второто) - "Югът (така означават Третия свят — б.а.)" - Може забележката да даде резултати...
...
Друго, което ми хрумва - май, борците за свобода, все са били не бедни, а буржоа... Примерно, Маркс...
...
Още едно друго - произведоха се психолози-писатели, натрапващи психози и неврози, симбиози и други ози. (Ози Озбърн - нека да звучи)
...
Вината е на еН-тия елемент, и поради него, е безкрайността!
Поздрави!

Не всички борци за свобода са богати. Примери - Левски, Ботев...
Поздрави!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19162038
Постинги: 3687
Коментари: 45094
Гласове: 148919
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031