Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2016 10:27 - Да бъдем максимално живи...
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 14432 Коментари: 10 Гласове:
26

Последна промяна: 19.03.2016 10:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Джони Пенков: Една власт се проваля, когато от общи идеи отива към общ келепир! Автор: Милена Нейова 19.03.2016  "Абе не знам дали съм от бохемата на София, но в нашия приятелски кръг няма еснафи. Правехме всичко, както ние го мислехме. А и без чувство за хумор на този свят не се живее! Много е скучно. Вземаха ни за несериозни и така по-лесно изкарвахме. Не са ни предлагали да ставаме партийни членове, защото иначе трудно се отърваваше човек от такава „покана”. Но ние и не отговаряхме на профила на сериозен партиен другар. Трета част от интервюто с Джони Пенков image

Джони Пенков: Една власт се проваля, когато от общи идеи отива към общ келепир! Джони Пенков: Една власт се проваля, когато от общи идеи отива към общ келепир

Автор:
Милена Нейова
"Абе не знам дали съм от бохемата на София, но в нашия приятелски кръг няма еснафи. Правехме всичко, както ние го мислехме. А и без чувство за хумор на този свят не се живее! Много е скучно. Вземаха ни за несериозни и така по-лесно изкарвахме. Не са ни предлагали да ставаме партийни членове, защото иначе трудно се отърваваше човек от такава „покана”. Но ние и не отговаряхме на профила на сериозен партиен другар. Трета част от интервюто с Джони Пенков

Приятелите на баща ми бяха артистични хора. Роднините не ни бяха толкова близки, колкото хората, с които мислим еднакво и имаме еднакъв манталитет. Къщата ни е била винаги пълна с хора. Даже баща ми беше направил специална книга за гости, която по-късно продължих и аз да ползвам.

image

Проф. Александър Балабанов, леко задрямал след обяд вкъщи. Снимка И. Пенков

image

На тези страница в книгата за гости има послания от Асен Разцветников и проф. Балабанов:

Видях, Иване, доста нещо -
ти с Брюгел запозна ме вещо,
но пак  пред мене имаш грях:
защото тебе не видях. …

София, 13.6.48 Асен Разцветников

За човека най-добре е да не се е родил. За едно добро две  злини ти идват заедно. Ние еднодневки. Кой е нещо? Кой не е нищо? Сън на сянка е човек. 
Александър Балабанов, 1948 г.

Навремето, преди 9 септември, баща ми си беше купил една книга от американски автор - „Как да печелим приятели?” И още на първата страница беше написал:

 

 

По-подла книга от тази не съм чел. Никой да не я чете!

Знам ли защо е купил?! Сигурно му е било интересно да разбере американския манталитет, където всичко е сметка. Сега, гледам, и у нас хората търсят да се сприятелят с някого, от когото ще имат полза. А при нас нямаше такива изчисления, приятелствата не се създаваха по сметка. Но полза имаше, защото виждаш, че не си сам, че имаш съмишленици. Не говорехме за стоки, битови неща, а спорехме за филми, музика, книги и други глупости.   

Ще ви разкажа един случай от 1962 г. Тогава хипарството беше много ново и интересно. В Млечния бар на площад „Славейков” обикновено седяхме по обяд с приятели. И един ден до нас се настаняват 7-8 човека, момичета и момчета, ама много шарени, нарисувани, интересни. Запознахме се с тях и ги поканихме да дойдат на гости у нас. Понеже бях на работа, оставих бележка на жена ми, че едни мои много близки колеги ще дойдат на гости. Оказа се, че са група датчани, учители, които пътуват за Индия с автобус. Та целият автобус, и той нарисуван, ни дойде на гости. После едни останаха вкъщи, други настанихме да спят при Рангел Вълчанов, а някои спаха на покрива на автобуса. Художникът Венелин Андреев изрисува  на стената целия автобус заедно с хората. Голяма веселба стана! И на другата сутрин си заминаха. Много хора са идвали тук. И много сме се веселили. Така че аз не скучая. 

По едно време бях останал на широко и който приятел нямаше квартира - от провинцията, от чужбина,

идваше при мен, в хотел ИНТЕРПРОВИНЦИАЛ.

image  

Ст. Ст. Александров като камердинер в стая № 1 на дома ми - безплатен хотел за приятели
Снимка: Стив Луис

Абе не знам дали съм от бохемата на София, но в нашия приятелски кръг няма еснафи. В началото на 60-те години  Рангел (Вълчанов) ме въведе в киното по един прекрасен начин, както само той можеше да го направи. Аз си работех в института като инженер, но в свободното време - събота, неделя или пък взимах отпуски, правехме филми. Сега мога да кажа, че между тях имаше и много добри, но най-важното е, че не бяха слагачески. Правехме всичко, както ние го мислехме. А и без чувство за хумор на този свят не се живее! Много е скучно.  Ако не можеш и над себе си да се надсмееш,  не можеш добре да прецениш другите

А който няма чувство за хумор, може и да не му е скучно. Той просто не разбира, че е скучно.

Покрай филмите станах близък и с Джеки, и с Милан Огнянов. Много добър приятел, но го загубихме. Липсва ми. С Чарли бяхме приятели от малки. Така се образува триото Джеки, Чарли и Джони. Навремето един от началниците в студио „Време” казал:

 

Оставете ги тия тримата с кучешките имена.

 image

Дълги години тройката Джеки, Чарли и Джони караше общ джип АРО без нито една разправия. Джипът харчеше 20 литра на 100 км и качваше до 19 човека.

Взимаха ни за несериозни и така по-лесно изкарвахме.

Не са ни предлагали да ставаме партийни членове, защото иначе трудно се отърваваше човек от такава „покана”. Но ние и не отговаряхме на профила на сериозен партиен другар. Пък и онзи  модел не беше много приятен, а и ние не искахме да изглеждаме така. Партийните другари изглеждаха по друг начин. То сигурно е глупаво така да се говори, но аз и по некролога мога да позная кой е бил партиен член. Върху физиономията му остава отпечатък за цял живот.

Изражението е най-издайническо!

Правехме много купони, това беше начин да се живее. Сега като се събират, отиват в някоя кръчма. Младите  смятат, че трябва да платят на някого, за да стане весело. А ние без пари такива веселби правехме! Идваха музиканти, приятели свиреха. На по-млади години имаше и много танци. Аз се бях запалил по бразилската музика, оказа се, че много става за веселба.

Не се е опростачил народът, отдаде се на свобода!

image

Музицирането като културен отдих в хотел „Интерпровинциал“. От ляво надясно Огнян Видев, Борис Христов и един от внуците на Панчо Владигеров. Другият внук е извън кадъра, но е същият като този на снимката.

Преди години имаше само един вид простащина - партийната! А сега?! Скоро гледах клип с абитуриенти. Идва ти да виеш! Ама то пък е признак за демокрация, нали? Както му харесва - така си го е направил. Простият човек е опасен, когато му дадеш да властва над хора, които са нива над него. То тогава става простащината! А това в партията беше основен принцип. За по-простите хора единственият начин да напреднат беше по партийна линия. Затова тази партия  имаше огромен кръг от поддръжници.

В кое нормално общество такъв глупав човек ще има власт?

Опростачването на нашия народ сега пък дойде от желанието за лукс. Луксът е цел на бедния, за да изглежда богат. Скоро ходих на един ушен лекар. И ми показва на снимка къщата на приятеля си - много богатска, а какъв кич!

Ама той, вика, има много ценни картини. И какво от това? Казал му е някой, купил ги е!

Бях в Арл с едни филм и в хотела във всяка стая - по една репродукция на Ван Гог. А когато Ван Гог  е живял там, никой не му е купил и една картина, за да  не гладува.

image

С Васил Цонев - Дон Базилиото, бяхме го докарали дотам, че ни наеха като професионални клоуни.
1969 г., филмът „Слънцето и сянката“

Днес телевизията разпространява лош  вкус. Но той пък е за мнозинството. Тази американска система пийпъл метрик, която определя кое предаване колко зрители има, е демократична, но вредна. Защото колкото едно предаване е по елементарно, толкова повече зрители има. Това не води до  напредък, а обратното. Ако в училище попитат децата какво искат да учат, те ще пожелаят най-простото и лесното, с което няма да се мъчат. А напредък става с работа и мъка. Без труд нищо не става.  

Не, не се плаша от състоянието на света, защото той си е такъв открай време и така ще продължи. Но никак не ми е приятно да живея в обкръжение на много бедни хора. Слушам по едно радио и журналистите си измислят някакъв въпрос, който се дискутира със слушателите. И въпросната сутрин въпросът беше: Как е по-хубаво - да ни носят закуската в леглото или да ядем на маса? И звънят разни хора, едните ЗА, другите ПРОТИВ, кикотят се, говорят по един много освободен начин, интелигентни горе-долу, но в тяхната си ниша. И ме хвана яд.
Казвам си : Това ли е проблемът на България?! Ядосах се, вдигнах телефона (а не съм се обаждал по радио отдавна) и казвам:

Добър ден, Жоро се обажда. Те викат: Кажи, Жорко, какво има?  

Много ми харесва вашата тема, обаче аз сега гледам от прозореца на блока и виждам, че има още един начин да се закусва - от кофите за боклук. Те замълчаха. Защото им се обаждат винаги хора на техния акъл. Мълчаха 10 сек., което за радио е много време, след което момичето, което е с по-бързи реакции, каза: Ама то това няма нищо общо. Аз бях вече и затворил телефона.

Но вече свикнахме. Свикнахме, че има бедни хора и дори не им обръщаме внимание. Имам двама приятели от години, които не са само бедни, а не са и много добре с акъла. Единият е Стоянчо, детето на киното, който седи всяка вечер пред Народния театър. А другият е Стефчо, Бог да го прости. На тях съм помагал колкото мога. И виждах как не само обществото, но и родителите им ги използваха.

image

Тотален наблюдател Ст. Ст. Александров, Стефчо

Някои хора са жестоки. Родителите на Стефчо бяха разведени и баща му му купи едно малко апартаментче, та да има къде да живее. Защото е болен, не може да работи. Майка му, която беше и негова настойница, заведе дело срещу собственото си дете, за да го изкара още по-луд отколкото е. Взе попечителство и продаде апартамента. Каква майка! От друга страна какъв съд имаме?! Водиха се дела срещу човек, боледувал от менингит, който не е съвсем пълноценен, без адвокат. Ама той не е в ред, не може сам да се защитава. Дори и да е нормален, пак трябва да има адвокат! Не! Всички срещу Стефчо!

image

След онези 45 години просто не можех да повярвам, че могат да ти дадат микрофона и да говориш по радиото каквото си мислиш. От дясно наляво Тодор Колев, Ст.Ст. Александров като Тотален наблюдател и моя милост. Снимка Иво Хаджимишев

То станала и една грешка, смешна, която обръща делото наопаки. Ние по това време работехме с Тодор Колев в едно радио, правехме неделни емисии „Как ще ги стигнем американците?”. И взехме Стефчо за „тотален наблюдател” в предаването, защото неговата мисъл е толкова освободена, че и най-духовитият човек не може да го достигне. Освен това е шоп, а шопът никога не се предава, никога не казва: Не знам! Стефчо знаеше много малко, обаче да каже „не знам”, не може. Питаме го: При колко градуса завира водата? Той мисли, мисли и вика: За 15 мин. Но няма да каже „не знам при колко градуса”. Затова ние го бяхме обявили за „тотален наблюдател”. Защото разбира от всичко. И като застанал пред съдията, на въпроса: Какво работите? Стефчо отговорил: Тотален наблюдател. Тогава съдията заключил, че трябва да му се наложи пълно попечителство, и майка му продаде жилището. 

Другият пък, Стоянчо, живееше тук в махалата, беше приятел и на бате Димо Коларов, оператора, от него се познавахме.

image

На гости у бате Димо, снимка Стив Луис

Бате Димо го няма вече. Но не тъга, а радостна усмивка извикват спомените за него. Той живя скромно и много весело дълги години на един софийски таван, който бе превърнал в артистичен остров. Черпеше най-сърдечно всички, особено по-бедните си колеги. Постоянен посетител, да не кажа почти осиновен, беше известният днес професионален просяк Стоянчо - Детето на киното. Незабравими са вечерите, когато Стоянчо, осветен от лампа, рецитираше наизуст диалози от филми. И от устата му фалшът на филмите на Богомил Райнов ставаше толкова явен, че най-страшните сцени предизвикваха бурен смях.

На тавана ние живеехме този живот, който не ни беше позволено да водим открито. Свободен дух витаеше там. Подредбата беше странна. На централно място бе разположена чугунена вана. Малък билярд пък превръщаше пространството в игрална зала. А навсякъде бяха окачени картини с маслени бои - една от страстите на бате Димо. Всяко платно си имаше име. Това бяха картини от неговото детство, сексуални видения и неуспехи. Казвам неуспехи, защото той беше много критичен и ироничен към себе си. Знаеше си, че не е сексидол.

Материалните неща не го вълнуваха. Той сам се наричаше „отмъстител на вещи“ и ги рушеше.

А аз трябваше да ги възстановявам. Веднъж му поправях телевизора, а на него му беше съвестно, че ме мъчи. За благодарност ми изля шише одеколон на главата и каза: Да ти е по-леко, мама, да не се мъчиш толкоз.

Бате Димо имаше една голяма слабост - шкембе чорбата. Спомням си един негов сън:

огромен казан с шкембе чорба, а той е до шия вътре, прегърнал Невена Коканова.

Хем я прегръща, хем си сръбва от чорбата. Който на младини се е лишавал от нещо, цял живот мечтае за него. Така беше и с акордеона. Бате Димо беше преди всичко чуден цигулар. На младини си е изкарвал хляба из Делиормана като музикант. Но мечтата му била да има акордеон. Тя се сбъдна след 40-годишната ме възраст и той по цели нощи репетираше, за да навакса изгубеното.

Той бе огорчен от роднините си. За тях беше само човек, от когото може да се вземе нещо. Приятелите бяха неговото семейство. И той се грижеше много за тях, особено за Стоянчо, Детето на киното.

image

Стоян Ценов, Стоянчо

Неговата съдба е също много интересна. Баща му бил комунист и не харесвал Титовата политика, затова бяга след 9 септември в България при истинските комунисти. Майката и детето остават на сръбска територия. След време тръгват да бягат и те, но било зима. И Стоянчо толкова бил премръзнал, че като минали границата, го мислели за умрял. Но се свестил, въпреки че останал малко недоразвит. Когато майката умира, баща му се оженва втори път. Тази жена го беше оставила да живее на тавана, но когато почина баща му, се разбра, че той вече е приписал апартамента на новата си жена. И така Стоянчо остана на улицата. Така че имам и бедни приятели. Но винаги ще ми кажат нещо по-интересно от някой  богат или предвидим, „нормален” човек.
 

image

Виденовата криза през 1996 г. ми се отразява. Снимка Стив Луис

Бях оставил Стефчо сам вкъщи. Прибирам се - той изял всичкото ядене, няма какво да ям! Викам му: Стефчо, не може така. Като си взимаш ядене, ще питаш. И се връщам на другия ден, няма я дъщеря ми, няма го Стефчо, но намирам една бележка:

 

Взех си хляб и сирене. Може ли?

Е, кой от моите приятели ще ми го каже това?!

Важните и неважните неща?

Не знам, всичко може да е важно. А и зависи за кого. Според мен е важно човек нещо да прави нещо, и то не насилствено. Но думата  „творец”  много я намразих. Ама то думите се развалят от лоша употреба.  Човек може да се занимава с изкуство и никакъв творец да не е. А може да е юрист и да е творец във фалшифициране на действителността, нали? Така че нещо трябва да прави човек, а не да седи и да чака.

Най-хубаво е, ако може човек да помага.

image

Във вихъра на купонясването: Джони с барабанчето, Ицко Финци с цигулката, Илка Зафирова вдясно на кадъра

Ако някой е много талантлив музикант, най-хубаво е цялото си време да използва, за да прави тази музика. Ако може и на някой друг музикант да помогне да се развие -  добре! Но има много хора, които нищо не правят, а са все са недоволни. От тоя, от ония, от условията в България... А той каквото прави, задоволява ли някого? Не!

С Джеки, Чарли и сина на Джеки (оператор) снимахме филма „Хляб и зрелища”. Действието се развива в циганската махала в Кюстендил. Тя е по-особена от другите. Там  Адвентистката църква е оказала много голямо влияние върху хората, те дори изглеждат по друг начин. В другите махали са ме гледали много враждебно и аз ги разбирам. Защото съм от „ония”, от другите. И като съм дошъл в тяхната махала, никой не  предполага, че за добро съм дошъл. Щом идват тия, от „ония”, значи нещо лошо ще стане. Ама ние не можем  да разберем  другия. Не сме научени.

И в политиката същата работа. Сега ги гледам - абе не мислят за България. Бойко, социалисти, едни срещу други като махленски футболисти... Ама чакайте бе, не сте вие! Хората са важни! Та и с циганите е същото положение.

Нашите цигани са  зле не защото са цигани, а защото са български.

Но при тях има нещо важно, което ние не съзнаваме, не разбираме. Циганите имат общност. А ние, без да ги познаваме, знаем само да ги мразим. Ако един циганин отиде в Германия и си намери работа, той ще покани още трима души да спят в неговата стая и да им потърси работа и на тях. Българин, като отиде в чужбина, гледа да изгони българина, за да не го конкурира. Като извикам циганин за чистене, той си докара и децата и всички помагат! Имат общност, поддържат се. А ние навсякъде имаме по две църкви, по два синода...

image

Това не са американски преселници, а Дени (съпруга), Джони и Ива (дъщеря). Царево, 1979 г. Снимка Милан Огнянов

 

Религията?  Баща ми казваше:

Всяко стръкче сочи Бога, а ти питаш где е Той!

И аз вървя по неговия път. Църквата е учреждение. Сигурно има отделни свестни хора, но учрежденията не са ми по вкуса. Да не говорим що народ е избит, за да стане християнски. Инквизицията е пример за тоталитарна власт. Въпреки че, ако гледаме жертвите от Средновековието и жертвите от двайсети век, не можем въобще да се сравняваме.

Въпросите, на които не съм си отговорил?

Ами аз не си ги задавам. Като не мога да си отговоря, защо да ги задавам. А и имам работа. Нямам време за такива въпроси. Освен това знам, че възможностите ми не са големи, няма да мога да реша някакви световни въпроси. Може нещо смешно да измисля, най-много дотам.

Дори някои от тях съм подредил в книгата си. Ето един за финал:

Любовта се подхранва от вечни борби и битки. А какво да правя аз, като съм пацифист?

Причината е проста: гръдната ми обиколка е малка, а годините – големи. Останалите доводи са излишни.

Докарали го бяхме дотам, че душата ми стана струна в нейните ръце. Но нищо не излезе. Тя се оказа немузикална.

Парите се изкарват трудно, а се харчат лесно. Ето защо не е рентабилно да се занимаваме с изкарване на пари.

Честно да си кажа, не мисля често за смъртта.

Знам, че ако човек живее не като безсмъртен, а с ясното съзнание за краткостта на живота, ще живее и по-разумно, и по-организирано. Но с това ще развали част от заблудата, която ни помага да намираме смисъл и радост в несъществени неща. Изобщо, ако премахнем заблудите и останат само истинските неща и всички заживеем като мъдреци, светът няма да може да функционира. Заблудата е най-жизнената част от живота ни. И така, след като смъртта е неизбежна, не ни остава нищо друго, освен

 

да бъдем максимално живи, докато сме  живи.

image

Човек се ражда свободен. После идват ограниченията, притесненията и задълженията. Снимка И. Пенков

П.С. На водещата снимка съм на гости на истинската певица Анита Кристи. Някои казват, че била циганка.

 glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/djoni-penkov-edna-vlast-se-provalq-kogato-ot-obshti-idei-otiva-kym-obsht-kelepir




Гласувай:
27


Вълнообразно


1. milady - развесели мее.. марине..Супер готина находка,Френд..
19.03.2016 14:31
но,ей това ме угрижи..Защо ??

Нашите цигани са зле не защото са цигани, а защото са български.

Но при тях има нещо важно, което ние не съзнаваме, не разбираме. Циганите имат общност. А ние, без да ги познаваме, знаем само да ги мразим. Ако един циганин отиде в Германия и си намери работа, той ще покани още трима души да спят в неговата стая и да им потърси работа и на тях. Българин, като отиде в чужбина, гледа да изгони българина, за да не го конкурира. Като извикам циганин за чистене, той си докара и децата и всички помагат! Имат общност, поддържат се. А ние навсякъде имаме по две църкви, по два синода...
цитирай
2. kvg55 - Поздрави!
19.03.2016 20:20
Великолепен разказ.
цитирай
3. mt46 - Мисля, че това е истина, дори да не ни харесва...
19.03.2016 21:56
milady написа:
но,ей това ме угрижи..Защо ??

Нашите цигани са зле не защото са цигани, а защото са български.

Но при тях има нещо важно, което ние не съзнаваме, не разбираме. Циганите имат общност. А ние, без да ги познаваме, знаем само да ги мразим. Ако един циганин отиде в Германия и си намери работа, той ще покани още трима души да спят в неговата стая и да им потърси работа и на тях. Българин, като отиде в чужбина, гледа да изгони българина, за да не го конкурира. Като извикам циганин за чистене, той си докара и децата и всички помагат! Имат общност, поддържат се. А ние навсякъде имаме по две църкви, по два синода...

цитирай
4. mt46 - Благодаря!...
19.03.2016 21:59
kvg55 написа:
Великолепен разказ.

Ето и една миниатюра от мен:

Животът е голям майтап

Простете, че съм прост и слаб!
И мисля... горе-долу:
"Животът е голям майтап!
Понякога - на голо"...

Марин Тачков
16 март 2016 г.

цитирай
5. tryn - Занимателно и съдържателно...
19.03.2016 22:08
"Заблудата е най-жизнената част от живота ни..."
Тъжна констатация!
цитирай
6. donchevav - Чудесен постинг! Докосване до ...
19.03.2016 22:11
Чудесен постинг!
Докосване до истинското - колко рядко ни се случва това напоследък!
Много ме впечатлиха редовете за демократичния, но пагубен начин за измерване на телевизионен рейтинг. Или отношението към лукса: " цел на бедния, за да изглежда богат." :))))
Благодаря ти за удоволствието, Марине! Поздрави!
цитирай
7. kometapg - Прочетох с интерес! Поздрави!
19.03.2016 23:19
Прочетох с интерес! Поздрави!
цитирай
8. mt46 - Много истини и заблуди са тъжни...
20.03.2016 12:26
tryn написа:
"Заблудата е най-жизнената част от живота ни..."
Тъжна констатация!

цитирай
9. mt46 - Благодаря, Вени! Не знаех почти нищо за този тип... Поздрави!... :)
20.03.2016 12:27
donchevav написа:
Чудесен постинг!
Докосване до истинското - колко рядко ни се случва това напоследък!
Много ме впечатлиха редовете за демократичния, но пагубен начин за измерване на телевизионен рейтинг. Или отношението към лукса: " цел на бедния, за да изглежда богат." :))))
Благодаря ти за удоволствието, Марине! Поздрави!

цитирай
10. mt46 - Благодаря! Поздрави и на теб!...
20.03.2016 12:28
kometapg написа:
Прочетох с интерес! Поздрави!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19116071
Постинги: 3677
Коментари: 44987
Гласове: 148709
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031