Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2016 21:20 - Путин, Западът, ценностите...
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 2420 Коментари: 5 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Матийо Слама: Ние си умираме за това да останем без легенди, тайни и величие

от Матийо Слама в Избор на редактора · 28/05/2016 · 10:53

 

image

Париж

 

imageДнешното напрежение в отношенията между Запада и Русия не може да бъде обяснявано като обикновен конфликт на интереси. В това противопоставяне има съществен идеологически контекст, казва френският писател, публицист и анализатор Матийо Слама. Съединените щати и Русия споделят два светогледа, различни във всички отношения. За особеностите на руската визия за света Слама разказва в интервю за френския Le Figaro. Наскоро той публикува книгата „Война на световете“ („La guerre des mondes“), в която анализира основните причини за противопоставянето между Запада и Русия. Предлагаме ви основните тези и моменти от това забележително интервю.

Фигаро: Защо противопоставянето на Путин със Запада е предимно от идеологически характер?

Матийо Слама: Мисълта ми е, че политическият конфликт на Европа и Съединените щати с Русия на Путин е с идеологически контекст, който вкарва в играта два напълно противоположни мирогледа. По този начин, в тази конфронтация, залогът е много повече от обикновен конфликт на интереси. Това стана особено забележимо от 2013-та, когато украинската и сирийската криза обозначиха разрива между Запада и Русия.

imageИдеологическият контекст личи ясно в изказванията на руския президент. Критикувайки Запада, Владимир Путин често споменава за унищожаването на традиционните ценности, за изчезването на националните традиции и за размиването на границите между различните етноси и култури. В същото време той издига духовните ценности, традиционните семейни и религиозни ценности, с което напомня за големия руски консервативен философ Николай Бердяев.

Както и Бердяев, Путин осъжда западните страни за това, че те всъщност са тръгнали по пътя на отказ от своите корени. Включително и от християнските ценности, които са в основата на западната цивилизация. Употребявайки твърди изрази, например „примитивизъм“,  Владимир Путин открито критикува законите, които позволяват еднополовите бракове. Нерядко той обвинява западните страни за желанието им да разпространят своя модел на либерално устройство по целия свят, пренебрегвайки националните специфики.

Путин има реална визия за света. Той е защитник на националните характеристики и традиционните ценности пред лицето на либералния Запад, който забрави своите духовни основи. Особено остро той критикува западния универсализъм, намерението на една част от света да формира по свое подобие останалата част от човечеството. Това е неговият начин да осъди намесата на Запада в делата на други държави – както в Украйна, така и в Близкия изток.

imageПутин заяви нещо много важно –  Западът е убеден, че неговият модел на либерална демокрация е неизбежна съдба на цялото човечество. Но в света има нации, които ценят своите културни традиции и не искат да се „уестърнизират“. Това напомня за идеята, изразена от един от най-големите мислители на ХХ в. – Клод Леви-Строс, който е видял проблема преди всички: Как да се запазят културните особености в контекста на нарастваща политическа, културна и икономическа глобализация? Според Строс Всеобщата декларация за правата на човека е един идеал, който често не отчита факта, че човекът осъзнава своята природа не в едно абстрактно човечество, а в рамките на традиционните култури.

Западните демокрации непрекъснато възвисяват „другите“, но в действителност само за да унищожат другостта. Те ги разглеждат като абсолютно подобни на тях, тоест, като личности, еманципирани от влиянието на детерминизма. Либералният Запад е неспособен да възприема и разбира културните различия. Днес виждаме това в Близкия изток: ние хвалим Иран само когато приема елементите на западния начин на живот, а на всичко, свързано с традициите, гледаме като на варварство, обречено на изчезване. В този подход има смес от неразбиране и презрение.

Опитвам се да разбера основната идеологическа пропаст между Русия на Путин и Запада и ми се струва, че религиозният въпрос е ключов елемент в това недоразумение, поне що се отнася до Европа.   В речта си Путин много тясно свързва съдбата на руския народ със съдбата на Православната църква и обвинява „вулгарния и примитивен подход към секуларизма“. Религиозният въпрос е крайъгълен камък в неговата идеологическа борба, освен това му позволява да консолидира властта в страната си, където църквата отдавна е формирала колективния морал.

image

За да илюстрирам конфликта между Русия и Запада по този въпрос, ще спомена два примера, които са особено показателни. Когато през февруари 2012 г. групата Pussy Riot, съставена от ултра-феминистки, нахлу в московската катедрала „Христос Спасител“, те бяха обект на почти единодушно неодобрение, а след това и осъдени на лишаване от свобода. Това провокира възмутени реакции от страна на европейски лидери. Година по-късно във Франция активистки на украинското феминистко движение FEMEN се съблякоха в Нотр Дам дьо Пари, повредиха златното покритие на камбаните, изложени по случай 850-годишнината на готическата катедрала, а по телата им се четеше „Рope no more“, но това беше прието спокойно и дори не бяха арестувани.

image

Участничките в групата Pussy Riot, осъдени за пънк
„молебен“ в московския храм „Христос Спасител“

 

Във Франция превърнахме богохулството в основно право, в един от стълбовете на знаменитата свобода на изразяване, която от своя страна е свещен стълб на индивидуалните свободи. Не можем да разчитаме на медиите като защитници срещу богохулството. Всичко трябва да бъде осквернено, лишено от святост. Бог вече не е актуално понятие. Оскверняването на свети места е основно право, без дори да си зададем въпроса какво може да ни даде това право. В силата на либерализма и индивидуализма ние, европейците, губим от поглед духовното измерение на човешкия живот, за да запазим само строго материалното му измерение. А явлението джихадизъм дойде, за да ни напомни, че религиозният въпрос далеч, далеч не е решен въпрос.

image

Активистките на феминисткото движение FEMEN
в катедралата Нотр Дам в Париж

 

Друг важен аспект в доктрината на Путин е защитата на националния суверенитет. Руският президент често упреква страните от ЕС в това, че следват систематично политиката на САЩ, както това показаха събитията в Украйна. Путин критикува САЩ и Европейския съюз за вмешателство във вътрешните работи на страните от Близкия Изток, което според руския президент доведе до влошаване на конфликтите и разпространение на хаос.

Американският дискурс е много по-различен. Обама непрекъснато говори за ролята на Вашингтон в защита на свободите по света: „Ние ще подкрепяме демокрацията от Азия до Африка, от Северна и Южна Америка до Близкия Изток, защото нашите интереси и нашата съвест ни призовават да действаме от името на тези, които копнеят за свобода“. Това е фундаментално универсалистка концепция за международните отношения, подобна на тази, защитавана от неоконсерваторите на Джорд У. Буш. Въпросът за суверенитета никога не е вълнувал Обама.

И докато Русия и САЩ защитават геополитически проекти, които служат на техните интереси, европейските страни почти постоянно координират позициите си със САЩ. Това се прояви и в сирийския, и украинския въпрос. Но подобно заиграване е и източник на проблеми, тъй като не можем да кажем, че интересите на Европа и САЩ винаги съвпадат. Нима Европа има интерес да се кара със съседа си Русия или Иран? Няма ли интерес да играе посредническа роля, която не е нито САЩ, нито Русия? Оставям на геополитиците да отговорят на този въпрос.

imageВладимир Путин в посланието си до Федералното Събрание на Русия, 04.12.2014г.: „Ако за някои европейски страни суверенитетът и националната гордост са забравени понятия и недостъпен лукс, то за Русия те са абсолютно необходими условия за нейното съществуване.“

 

 

Една от тезите в моята книга е, че въпреки че моделите на САЩ и Русия са много различни, те са все още имат нещо общо, поне идейно и културно. И двете страни споделят едно много настоятелно национално чувство. И в двете страни националните общности разчитат на мощни митове. И Съединените щати, и Русия се основават на идеята за собствената им изключителност, тоест, убедени са, че ролята им отива далеч зад пределите на държавните им граници.

imageПарадоксално, но Путин открито нападна американската изключителност, и то в статия, публикувана в New York Times през 2013 г. „Не бива да забравяме, че Бог ни е създал равни“, написа той в отговор на изказване на Обама, който изтъкна изключителната роля на Америка в света, също позовавайки се на Бог. За Путин идеята за американската изключителност е предлог за морална доминация, към която Вашингтон прибягва в опит да наложи хегемонията си над целия свят, докато мисията на Русия и нейната изключителност Путин вижда в защитата на суверенитета и националните особености на другите страни.

В изказванията на Путин има много от Солженицин, когото Западът в голямата си част така и не разбра докрай. За това недоразумение говоря и в книгата си – в своите произведения Солженицин не се противопоставя на съветския режим в името на правата на човека или в името на „свободния свят“.  В действителност той не избра Западния лагер срещу Съветския лагер. Той беше срещу СССР, за него това беше един корумпиран, материалистичен, жесток режим, отричащ духовността, присъща на всеки човек. Солженицин въстана против него в името на своята православна вяра, в името на великата руска национална история.

imageИ точно тази негова привързаност към културните и исторически корени, към духовното измерение на живота, накара Солженицин да се противопостави на западния либерален модел. Например, в прочутата си реч пред студенти от Харвардския университет през 1978 г. писателят отрече материалистическото придвижване на  Запада, опустошителния капиталистически модел и особено неговата мания за индивидуални права за сметка на традиционните ценности като чест, благородство, саможертва. Солженицин вярваше във възможността за среден път между западния либерализъм и съветския или фашистки тоталитаризъм. Струва ми се, че днес повече от всякога това изявление заслужава да се чуе.

Западните страни не разбират Солженицин, просто защото те не говорят на един и същ език: те говорят на езика на индивидуалните свободи, а той – на езика на традицията и тайнството на общността. Струва ми се, че тази конфронтация днес се възражда отново в конфликта между Русия на Путин и Запада. И аз откривам в думите на Путин много реминисценции от Солженицин – с неговата привързаност към националната култура и традиции.

Впрочем, тази привързаност не се ограничава само до Владимир Путин, а важи за всички руснаци. Би било погрешно огромната популярност на Путин в Русия да се обяснява само чувството за наранена гордост, което се възцари в страната след разпадането на Съветския съюз и лошия опит от либералното „управление“ на Борис Елцин. Подкрепата за руския президент до голяма степен се обяснява и със значимостта на традиционните ценности за руснаците. Политики на Путин съответства точно на настроението на голяма част от руската общественост.

imageВ света, и особено в Европа, Владимир Путин, в известен смисъл стана гласът на консерваторите. Популярността на руския президент сред европейските консерватори доказва способността му да усети духа на времето. Талантът му се прояви в това, че успя в подходящия момент да обедини своите идеи и идеите на част от европейската общественост, която е все по-враждебно настроена към глобализацията и мултикултурализма и се повече цени своите корени и „естествени защитни бариери „, т.е. държавните граници. От Виктор Орбан в Унгария до Марин Льо Пен във Франция и Найджъл Фарадж във Великобритания – всички те са естествено пропити от симпатия към Путин. Очевидно „путинизмът“ в определена степен е в духа на времето. Това се съотнася с всички по-решителни противопоставяния на народите на глобализацията.

imageНо не забравяйте, че Путин печели далеч извън кръга на „радикалите“.  Тук, разбира се, е Националният фронт, който вижда в Путин един вид фантазия на това, което те искат за Франция. Но има и много „благоразумни“ политици – например, Юбер Ведрин, Анри Гуано, Доминик дьо Вилпен и Франсоа Фийон, които защитават по-мирни отношения с Русия и по-голяма независимост на Франция и Европа спрямо външни сили, включително САЩ. И в тази позиция няма никакъв екстремизъм.

Успехът на Владимир Путин до голяма степен се дължи на факта, че той представлява един вид изчезващо политическо животно в Европа. Либералните демокрации имат тази естествена тенденция – и това е най-голямата им слабост –  да вадят чисто технократски лидери, много компетентни, но неспособни да се възползват от символичното, почти метафизично измерение на властта.

Скорошно проучване показа, че 40 процента от французите подкрепят идеята за авторитарно управление. Това е тенденция в демократичните общества, където има един вид носталгия по великите мъже. Путин също отговаря на това носталгично чувство. Шарл де Гол базира голяма част от своята легитимност на мита, който построи за себе си: великият военен стратег, Съпротивата,  освободителят на Париж, монархът на Републиката… Какви митове подкрепят легитимността на Франсоа Оланд, Ангела Меркел, Матео Ренци? Никакви.

Позволете ми един по-скорошен пример, който ми се струва доста характерен за това, което обсъждаме тук. Неотдавна Русия организира в амфитеатъра на сирийската Палмира, освободена от „Ислямска държава“, симфоничен концерт с произведения от Прокофиев и Бах (руски и европейски композитор, което не е маловажен факт). Няколко седмици по-късно Франция организира по повод 100-годишнината от битката при Вердюн… рап концерт. От едната страна прозвучаха най-благородните и възвишени произведения от тези, които човечеството е създавало, а от другата – най-посредствените. Силата на Путин е и в това: в разбирането, че политиката, освен всичко друго, е въпрос и на символи, величие и възвишеност. Ние, европейците, сме го забравили отдавна. Още Луи-Фердинан Селин предупреди: „Ние си умираме за това да останем без легенди, тайни и величие.“

image

Санкт Петербург

 

Превод: Memoria de futuro

Източник: Le Figaro

www.memoriabg.com/2016/05/28/salma-nie-umirame-da-ostanem-bez-legendi-taini-velichie/




Гласувай:
7


Вълнообразно


1. mt46 - http://epicenter.bg/article/-quot-Figaro-quot-Putin-e-otrazhenie-na-nashata-nechista-savest-/102089/11/33
28.05.2016 22:06
Единствен той казва "Не" на американците
"Фигаро": Путин е отражение на нашата нечиста съвест

27 май 2016 | 12:08

Руският президент даде втори живот на борбата на тези, които се противопоставят на индивидуализма в обществото. Той върна политическата легитимност на консерватизма


Ерик Земур*, сп. "Фигаро"

Путин е зъл. Путин е тиранин. Путин лъже (при това, понякога - на немски език). Путин убивае. Путин краде. Путин е мошеник. Нашите западни медии направиха от президента на Русия въплъщение на злото. При това с такава настойчивост, каквато не са проявявали против съветските лидери в пика на Студената война и с такова упорство, че на ефимерните фигури на ислямисткото зло не им остава нищо друго, освен да си хапят лактите от завист.

Прочитайки книгата на Матийо Слама**, започваш да разбираш защо. Путин не е наш противник - той е отражение на нашата нечиста съвест. Той е нещо като папата, който ни говори: "Европа, какво направи ти със своето християнство?"

Но това не е всичко. Той е единственият европеец, който казва "Не" на американците, както по своето време направи Шарл де Гол. Той е единственият демократично избран лидер, който утвърди йерархията на вертикалната власт, докато всички останали се гънат под елитаризма на хоризонталното общество.

Той е единственият глава на европейска държава, който защитава утвъврденото от историята традиционно общество, докато всички останали западни лидери въздигнаха лишения от корени индивид в ранг на властно и ревниво божество.

Единствен той не е съгласен с подчиняването на националния суверенитет на "всеобщите правила, които правят всеки човек член на единното човечество". И трябва да си голям шегаджия или невежа, за да заявиш, както Франсо Оланд в Москва: "Ние имаме общи възгледи за света".

Слама твърди, че изправя един срещу друг двама протагонисти, Запада и Русия, две лини, две идеологии, въпреки че на практика всяка страница от книгата му е пропита от симпатия към Путин. И като контраст на сипещите се от всички страни обвинения това е даже хубаво.

Книгата му се казва "Война на световете", макар че, вероятно би трябвало да я нарече "Реч в защита на Владимир Путин". Защитата обаче не означава, че той не вижда недостатъците и грешките на "своя клиент" и неговата политика, неговия авторитаризъм, жестокост и имперски наклонности. Не, той просто само изразява подкрепа на неговата идеология и мислене. Но издателят навярно се е побоял от възможната реакция на медиите.

Както и да е. Авторът руши установените митове за президента на Русия. Путин съвсем не е мрачен сатрап, а упорит читател. Той не е марионетка на Александър Дугин, скандалния идеолог на Велика Русия в борбата ѝ с упадъчния Запад. Той се ръководи от дълбоките мисли, които дойдоха наум на Александър Солженицин, след като опозна Запада.

Както говореше Де Гол, "в победите на Александър личат мислите на Аристотеля". В упоритата борба на Путин със западния "примитивизъм" се крият произведенията на великия руски писател, който не се побоя открито да заяви всичко, което мисли, в лицето на западната цивилизация, която, в името на свободата потъна в печалните облаги на материализма.

Путин ни връща към идеологическата борба около френската революция. Сощо като американците днес, тогава французите твърдяха, че носят на победоносните си щикове всеобщите "права на човека", а Бърк и Жозеф де Местр осъждаха подобно високомерие. Путин даде втори живот на борбата на тези, които се противопоставят на индивидуализма в обществото. Той върна политическата легитимност на консерватизма: "Но, говорейки с езика на Николай Бердяев, смисълът на консерватизма не е в това, че той спира движението напред и нагоре, а в това, че той спира движението назад и надолу, към хаотичния мрак, връщането към първобитното състояние".

Именно затова той среща все по-силен отклик, дори и сред западните нации, макар и извън средите на техните ръководства, които са подчинение на Вашингтон и още повече - на идеологията на правата на човека. При това, на Путин му върви в тази борба.

Арогантният универсализъм на Америка стана причина за множество катастрофи по целия свят: в Афганистан, Ирак, Сирии и т.н. Европейският юридически формализъм, чието въплъщение е Европейският съд поправата на човека, предизвиква недоволството на старите национални държави като Англия и дори Франция. А безкрайният универсализъм на ЕС и неговата религия на "Другия" се натъква на абсолютната разнородност на исляма: "Невъзможно е едновременно да се разтвориш в радостта на другия, да се олицетвориш с него и да останеш различен на него" (Леви-Строс).

Накрая, прогресисткият юридически индивидуализъм предизвиква истинско екзистенциално извращение, което нараства с всяка премината граница (еднополовите бракове, джендър-теорията, "подобряването" на човека).

Езикът на Путин звучи като разплата за всички наши неуспехи, глупости и грешки. Политиката, която той отстоява с такъм безспорен талант, е преди всичко възвръщане към старите традици, към които Франция се е придържала в продължение на векове - от Ришельо до Де Гол, при крале, императори и републики.

При това, набожността на руското общество намира отклик в далечна Америка. А руското месианство е отговор на американското.

Матийо Слама съвсем не е слепец. За него Путин не е светец или герой. Хората на Запад са привлечени не толкова от успеха на руския модел, а от страха си за упадъка на западния. Те не харесват толкова силата на Путин, колкото се боят от развалата на западните демокрации.

Именно затова европейските народи все повече гледат на Путин не като заплаха (каквото и друго да твърдят нашите медии), а като на приятел, на когото трябва да се помогне, като пример, когото си струва да последваш и дори като спасител, когото е необходимо да призовеш.

* Ерик Земур е известен френски писател и политически журналист, бил е и тв водещ



** Матийо Слама e френски автор и политически анализатор
цитирай
2. kvg55 - Интересно е направената връзка ...
28.05.2016 22:24
Интересно е направената връзка между Солженицин и политиката провеждана от Путин, която възражда империята и православието. Не проведат ли реформи в икономиката - ликвидиране на олигарсите, национализация на основни стопански сектори, ще има втора социалистическа революция. А буржоазното общество в Западна Европа и САЩ се разпада.
цитирай
3. mt46 - Путин е великан сред лилипути...
29.05.2016 13:11
kvg55 написа:
Интересно е направената връзка между Солженицин и политиката провеждана от Путин, която възражда империята и православието. Не проведат ли реформи в икономиката - ликвидиране на олигарсите, национализация на основни стопански сектори, ще има втора социалистическа революция. А буржоазното общество в Западна Европа и САЩ се разпада.

Не се наемам да прогнозирам бъдещето... Богати винаги е имало и ще има... Абсолютното равенство е невъзможно, утопия... Проблемът е да има социална справедливост...
цитирай
4. get - - Народът ни за подобни, като този случай има две приказки - едната е ... ?
29.05.2016 21:58
kvg55 написа:
Интересно е направената връзка между Солженицин и политиката провеждана от Путин, която възражда империята и православието. Не проведат ли реформи в икономиката - ликвидиране на олигарсите, национализация на основни стопански сектори, ще има втора социалистическа революция. А буржоазното общество в Западна Европа и САЩ се разпада.


... Когато две империи си го ... "мерят" - бягай на страна! - втората е по за пред хората и звучи:
"Когато "атовете се ритат" - отнасят го магаретата!" - сами си отговорете - коя по ни приляга предвид създалата се ситуация ... а плюс това ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ - МАЛТА !??

Където бе проведена "работна" среща (1–3 декември 1989) на президента на САЩ Дж. Х. У. Буш и генералния секретар на ЦК на КПСС М. Горбачов.
Лидерите на двете държави обсъждат въпросите на ДВУСТРАННОТО политическо и икономическо сътрудничество. Буш изказва подкрепата си за преустройство на съветската система (перестройка), за бързите промени в Източна и Централна Европа (ОТ ТОГАВА именно ЗАПОЧНАХА "Нежни(те) революции" - предобраз на "Арабските пролети") и декларира, че отчита законните интереси на сигурността на СССР.
Горбачов препотвърди отказа си от политиката на сфери на влияние и призна "свободата на избора" на източноевропейските държави. Обсъден е и германският въпрос, като двамата се съгласяват, че процесите на сближение между двете германски държави са обективни. Срещата в Малта е поредната крачка, довела до края на Студената война (виж и среща Рейгън–Горбачов в Женева 1985, среща Рейгън–Горбачов в Рейкявик 1986, среща Рейгън–Горбачов във Вашингтон 1987) ... С което започна НОВА СПИРАЛА НА ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на СВЕТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ДВЕТЕ ИМПЕРАЛИСТИЧЕСКИ ДЪРЖАВИ: РУСИЯ - АМЕРИКА!

- Следва още за "забравилите" ДА ПРИПОМНЯ И БУДЕЩИЯТ НЕДОУМЕНИЕ ФАКТ - Бъдещето на Европа - бе ПРЕДНАЧЕРТАНО ПРИ НЕЙНО ОТСЪСТВИЕ - Това не смущава ли интелекта ... на Вас геостратезите-аналитици - Защото мен много ме смущава този ФАКТ?!

- Поздрав, Тачков!
цитирай
5. mt46 - Благодаря, Гет!... Поздрав!...
29.05.2016 23:06
"... Когато две империи си го ... "мерят" - бягай на страна! - втората е по за пред хората и звучи:
"Когато "атовете се ритат" - отнасят го магаретата!" - сами си отговорете - коя по ни приляга предвид създалата се ситуация ... а плюс това ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ - МАЛТА !??

Където бе проведена "работна" среща (1–3 декември 1989) на президента на САЩ Дж. Х. У. Буш и генералния секретар на ЦК на КПСС М. Горбачов.
Лидерите на двете държави обсъждат въпросите на ДВУСТРАННОТО политическо и икономическо сътрудничество. Буш изказва подкрепата си за преустройство на съветската система (перестройка), за бързите промени в Източна и Централна Европа (ОТ ТОГАВА именно ЗАПОЧНАХА "Нежни(те) революции" - предобраз на "Арабските пролети") и декларира, че отчита законните интереси на сигурността на СССР.
Горбачов препотвърди отказа си от политиката на сфери на влияние и призна "свободата на избора" на източноевропейските държави. Обсъден е и германският въпрос, като двамата се съгласяват, че процесите на сближение между двете германски държави са обективни. Срещата в Малта е поредната крачка, довела до края на Студената война (виж и среща Рейгън–Горбачов в Женева 1985, среща Рейгън–Горбачов в Рейкявик 1986, среща Рейгън–Горбачов във Вашингтон 1987) ... С което започна НОВА СПИРАЛА НА ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на СВЕТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ДВЕТЕ ИМПЕРАЛИСТИЧЕСКИ ДЪРЖАВИ: РУСИЯ - АМЕРИКА!

- Следва още за "забравилите" ДА ПРИПОМНЯ И БУДЕЩИЯТ НЕДОУМЕНИЕ ФАКТ - Бъдещето на Европа - бе ПРЕДНАЧЕРТАНО ПРИ НЕЙНО ОТСЪСТВИЕ - Това не смущава ли интелекта ... на Вас геостратезите-аналитици - Защото мен много ме смущава този ФАКТ?!

- Поздрав, Тачков!"
1. СССР спазиха своята дума, докато САЩ - не... Навярно Горбачов е искал Русия да се приобщи към Западна Европа, към европейската демокрация, но това не е отговаряло на американските интереси...
2. Отсъствието на Европа не ме изненадва, защото СССР и САЩ са големите победители във ВСВ. Знайно е, че Западна Европа е била /и е/ подчинена на САЩ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19155536
Постинги: 3686
Коментари: 45084
Гласове: 148911
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031