„За обществения договор, или принципи на политическото право“ (на френски: Du contrat social ou Principes du droit politique) е най-значимата книга на Жан-Жак Русо, написана през 1762 година, в която той теоретизира относно най-добрия начин за основаване на политическо общество в лицето на проблемите на търговското общество, които той вече идентифицира в своята „Беседа за неравенството“ (1754).

„За обществения договор“ е прогресивна творба, която спомага за насърчаването на политически реформи или революции в Европа, и особено Франция. Общественият договор критикува идеята, че монарсите са теологически упълномощени със законодателната власт; както твърди Русо,само хората в образа на суверен имат това всесилно право.

Същността на идеята за обществения договор може да се формулира просто: Всеки от нас поставя свой човек и органи на властта под върховните насоки на общата воля и народът приема този индивид като неделима част от цялото…

Първият проблем, който Русо поставя в своя труд, е проблемът общество и свобода.Човек по природа е свободен. " Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови. Някой може да се смята господар на другите, а сам е роб повече от тях." Има естествено състояние, в което има естествено неравенство. Несправедливият договор, при който силният заробва слабия, трябва да се замени с нов, социален договор, който осигурява на всеки гражданин защита от общността и ще го облагодетелства със свобода и равенство. Законът превръща съществуващото имуществено неравенство в политическо неравенство.

Несправедливият договор се разваля и се създава нов обществен договор (социален договор). Това е истинският договор. В него всеки сам себе си сключва договор (пряка демокрация), което означава, че човекът сам налага своите ограничения. В този обществен договор всеки ще бъде свободен, защото всеки се лишава от еднакво количество свобода и на всеки са наложени еднакви задължения. Договорът гласи, че законодателната власт трябва да бъде в ръцете на всички хора. В него човекът се асоциира със всичките си естествени права, за да получи всички политически права. По този начин човекът преминава от самоопределението (пълната свобода) към самоуправлението.

Освен законодателство, Русо разграничава и изпълнителната власт. Той определя тази власт като силата, приложена към закона.

В обществения договор законът се явява суверен. Суверенитетът в разбирането на Русо е не само неделим и неотчуждаем, но и непогрешим и неограничен.

Според гражданина на Женева източник на държавността е абсолютният суверенитет на народа и нейната същност е общата воля. Това е тази част от индивидуалната воля, която е насочена към общото благо, което означава, че трябва да стане, това което искат всички. Общата воля е акт на суверенитет и има силата на закон. Единствено тя има право да въвежда и отменя закони .

Общата воля на първо място е непогрешима, може и да сгреши; няма външен източник на грях. След това общата воля е неотчуждаема, което означава, че няма представителство. Следва, че тя е неделима, липсва мажоритаризъм. И на последно място общата воля е абсолютна, решенията се взимат чрез консенсус (100%).

Общата воля трябва да се изразява в един всеобщ закон, приложим за всички. Тази воля трябва да бъде продиктувана от грижата за общия интерес. Единствено общата воля може да ръководи общото благо.

За да бъде волята обща, невинаги е необходима тя да бъде единодушна, но всички гласове трябва да влизат в сметката й. Русо прави разлика между волята на всички и общата воля: общата воля е насочена към общия интерес, докато волята на всички - към частния интерес.

За да има действителен израз на общата воля е много важно в държавата всеки гражданин да изказва собственото си мнение. Поради това Русо подобно на Макиавели е против наличието на партии и партизани в обществото.

От неделимостта и неотчуждаемостта на суверенитета Русо прави извода, че народното представителство е неприемливо:

"Депутатите на народа не са и не могат да бъдат негови представители, те са само негови пратеници. Всеки закон, който не е ратифициран лично от народа е нищожен, това не е закон. Английският народ мисли, че е свободен, но той дълбоко се лъже, защото е свободен само докато избира членовете на парламента; свършат ли изборите, той е роб, той е нищо."

Според Русо главната задача на законодателството, което е в ръцете на народа, е да се осигурят щастие и блага за всички граждани, тяхната свобода и равенство.

Той се обявява против прекомерното имуществено неравенство и вижда една от главните цели на доброто законодателство в издаването на закони против разкоша, както и на закони, насочени към премахването на големите имуществени различия. Русо се опитва да определи границите на имуществените различия в следната знаменита формула: "Нито един гражданин не бива да бъде толкова богат, че да може да купи другиго, и нито един не трябва да бъде толкова беден, че да бъде принуден да се продаде."

Освен суверен всяко управление според Русо трябва да има и правителството. То е разделено от суверена. Разпределението трябва да се направи от момента , в който суверенът не може да се справи с определени въпроси. По тази причина правителството трябва да бъде разделено от суверена.

Русо твърди, че големината на управляваната територия често определя естеството на правителството.Ако правителството е силно като народа и силата е неограничена,колкото по-голяма е територията,толкова повече сила се изисква от правителството за подчинение на масите.Според него,монархическото правителство е способно да овладее най-много сила над народа,защото съсредоточава по-малко сила в себе си (за разлика от демокрацията).Най-общо казано на по-голяма бюрокрация съответства повече сила, изисквана за държавния ред. Русо обособява три различни форми на управление в зависимост от броя на членовете, които го съставляват:

1. демокрация - суверенът може да предаде управлението на целия народ или на по-голяма част от него;
2. аристокрация - суверенът може да съсредоточи управлението в малък брой хора;
3.  монархия - суверенът може да съсредоточи цялата власт в един-единствен магистрат, от когото всички други да получат своята власт;

Според Русо всяка форма може да бъде най - добра при определени обстоятелства и най лоша - при други. Все пак демокрацията подхожда за малките държави, аристокрацията - за средните, а монархията - за големите. Неговите предпочитания са на страната на демокрацията, разбирана като пряка. Представителната демокрация Русо нарича "изборна аристокрация".

Заключението на Русо е: "Ако съществуваше народ от богове, той би се управлявал демократично. Толкова съвършено управление не е за хората".

Русо, подобно на Аристотел, Цицерон и Макиавели, смята, че при злоупотреба с управлението демокрацията може да се изроди в охлокрация, аристокрацията - в олигархия, а монархията - в тирания.

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80

ПП: Постингът е за сведение на привържениците на демокрацията...