Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03 21:24 - Да гримираме ли братя Грим
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 1917 Коментари: 22 Гласове:
27

Последна промяна: 14.03 21:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

  Объркани приказки

Искате ли баба Яга
да е блага, да помага?...

И с целувка обичлива
приказно да ви приспива?...

А да е добра Ламята?
Да се грижи за децата?

Вълчо да пасе тревица?
Кума Лиса да е птица?

А лъжата да е свята?
Да не виждаме злината?

Братя Грим да са гримирани?
И бедите - парфюмирани?

А врабчето да е патка?
И небето да не святка?

Дядото да меси пита?
Конят да е с пет копита?

Аладин да няма лампа?
Бърборана да не плямпа?

И реката да е права?
Мляко гаргата да дава?

Всичко черно да е бяло?
Нощем - слънце заблестяло?...

А дали, деца, не щете
въобще да не четете?...

Марин Тачков
14 март 2017 г.

Смърт за Братя Грим, Рапунцел е бременна! Праведното и всичкознаещо Фейсбук общество сгащи перверзните братчета Якоб и Вилхелм - как може вече 200 години така подло да ровичкат в невинните детски главици?! Мария КАСИМОВА 12.03.2017 image

Кое е по-страшно – приказката, в която принцесата забременява от навестяващия я в кулата принц, или реалността, че у нас деца раждат деца?

  Четено: 56320 пъти E-mail
 


Шумотевицата около приказките на Братя Грим, вдигнала се в последните дни покрай издаването на оригиналния им вариант на български език, сама заприлича на зловеща история.

Такава, в която две братчета с извратено мислене тайничко разказват на невинните ни дечица ужасяващи сюжети, където хвърчат отрязани крайници, майки убиват отрочетата си, за да си ги хапнат, а перверзна червена шапчица (не по Шарл Перо) прави стриптийз пред вълк, след което му се отдава, следвайки сластните съвети на собствената си баба. И в която накрая ние – целокупното, праведно, високоморално и всичкознаещо във Фейсбук общество – сгащваме перверзните братчета Якоб и Вилхелм, извеждаме ги пред строя за ушите и се накрещяваме възмутено как могат така подло да ровичкат в невинните детски главици, при това вече повече от двеста години. След това на свой ред безскрупулно ги разчленяваме, барабар с книгата им, изяждаме ги, оригваме се шумно и… заспиваме отново – спокойни, че днешните дечица няма да са утрешните серийни убийци.

Жестът, породен от реакцията на обществото на истинските приказки на Братя Грим, е толкова първичен, че очеизбождащо напомня самите тях – лично аз някак си представих онази за царя, който имал дванадесет сина, но обещал да ги убие до един, ако тринадесетото му дете е момиче и затова бил приготвил дванадесет ковчега с малки възглавнички вътре… Та и у нас така – дайте да убием Братя Грим и да погребем с подобаващо уважение (възглавнички, все пак) плашещите им истории, та да опазим душите на подрастващото поколение.

Аз съм филолог по образование. Някога в университета не само учехме история и морфология на приказките, но и се занимавахме с най-различни техни прочити през вековете. Имах особен интерес към тази тема и заради проф. Милена Кирова (тогава все още доцент), която в зората на деветдесетте години направи един изключително интересен курс по психоаналитичен прочит на класическите приказки. Днес вече твърде практикувано, тогава това тълкуване беше цял нов свят, в който приказките бяха изключително богата и благодатна за интерпретации материя. И което, поне за мен в онези години, ги изведе далеч отвъд представата за тях като за поучителни истории, които следва да цивилизоват деца преди да заспят вечер. Струва ми се, че това разбиране за приказката изобщо, е ключово за анализирането й като жанр. И в този смисъл е добре то да бъде ясно и не само на филолози (чели поне изследванията по темата на Владимир Проп, така препоръчван някога от професорите ни съветски учен), но и изобщо на всеки, който би се самоопределил като „средно интелигентен“. Затова няма да изпадам в дълбок анализ на приказките, въпреки че за първи път от студентството си насам усетих да ми припарва под пръстите от желание да го направя. Ще се опитам просто, кратко и ясно да формулирам и предам някои факти около тях, без които адекватното им четене и разбиране е невъзможно.

Следващото надолу е резултат от неколкодневно четене на най-различни източници, сред които горещо препоръчвам изследванията на професор Мария Татар, германист, водещ програмата по фолклор и митология в университета Харвард, феминистичния поглед върху приказните сюжети на Сандра Гилбърт и Сюзън Гюбар в книгата им „Лудата от мансардата“ (The Mad Woman in the Attic), лекциите на професора по литература за деца от университета в Торонто Дейдре Бейкър, както и статията „Имало едно време“ на Джоан Акосела в списание New Yorker от 23 юли 2012 година. Всяко едно от тези четива си заслужава интелектуалното усилие, дори и да не намерите собствените си разбирания, отразени в тях.

Разговорът за приказките на Братя Грим трябва да започне първо с осъзнаване на самата им работа. Става дума за двама интелектуалци от XIX век, които следват романтичната тенденция на своето време да търсят изконните морални и културни ценности на народа си, влизайки дълбоко в неговото фолклорно творчество. Приказките, които братята издават, са събрани не за да се четат на деца, а за да се запазят като германско национално богатство. Самите Грим твърдят, че приказките са им разказвани от немски селяни и селянки на доброволни начала. Което, оказва се, не е съвсем вярно, тъй като основната „разказвачка“ била съпруга на шивач, живеела си в града и знаела приказките в силно повлиян от френския дух вариант. Знае се също, че един пенсиониран войник продал пък своята приказка на Якоб и Вилхелм за един кат дрехи.

Когато книгата с фолклорните приказни сюжети излиза през 1812 година, тя няма особен успех, тъй като е приемана за академичен сборник и в този смисъл аудиторията не си е представяла, че трябва с тях да приспива децата си. След няколко години обаче сборникът излиза в Англия, където става особено популярен именно сред децата. В резултат на този изненадващ пазарен интерес братята решават да приспособят приказките за дълбоко християнските праведни немски семейства. И преработват детайлите – злите майки, напиращи да изядат децата си, се превръщат в мащехи, мъжките образи винаги са малко или много героизирани и се появяват, за да оправят забърканите от жените каши, Снежанка не е седемгодишно момиченце, а девойка, а сексуалните намеци са премахнати. Така на бял свят се появяват доста по-смирените аватари на онези зловещи народни истории, предназначени вече за домашно четене и семейно интерпретиране. Впоследствие същите тези днес класически сюжети се редактират още и още и излизат по света в най-различни, най-често доста беззъби варианти. В тях редовно е променян краят, който по законите на Дисни индустрията винаги трябва да е щастлив, нищо, че според германското фолклорно съзнание той обикновено е смразяващо трагичен.

Тук е мястото да разберем и още нещо. Времето, в което тези приказки оригинално са били създавани, няма как да бъде определено с точност. Става дума за фолклорната практика повествованието да се предава от уста на уста през вековете и съответно да се променя така, какта на анонимния разказвач му харесва. Трябва да имаме предвид още, че въпросните приказки са се разказвали между възрастни, те са били отражение или отдушник на техните страхове, въображение и дори скрити, блъскащи се с представата за морал интимни желания. Нещо като съвременните филми на ужасите, порното или ролевите игри с елементи на насилие за възрастни. В това няма нищо невиждано и нечувано – че в гръцката митология не се ли случват точно такива „ужаси“?! И там бащи си ядат бебетата, майки спят със синовете си, богове си правят гадни номера, кръвосмешават се на воля и обладават де който им повдигне либидото (което всъщност е почти непрекъснато вдигнато), превръщайки се за разкош в някое и друго животно.

Подобна стряскаща нелогичност и провокация към морала има не само в митологиите, но и в Библията. Там пък един нервен бог след едноседмична работа спира да прави каквото и да е, за да раздава правосъдие на направените от него човечета, като зорлем им натиква изкушението под носовете, а после им се гневи защо са му се поддали. Пак там, ако ще четем буквално, братя се предават и убиват, една жена забременява от Светия дух и си остава девствена, а друг мъж е натоварен със задачата да й бъде параванен съпруг, като тази роля му е вменена манипулативно, а той пък – погледнато от позицията на съвременния човек – съвсем глупашки я приема. Така де, хайде сега днес някой да се опита да разиграе този сюжет в собственото си семейство – да видим дали ще му се вържат на номерата. Много по-вероятно е да последват фамилни трагедии, достойни за криминалната хроника на новините, отколкото божествени теории за произхода на човека и неговата мисия на земята.

Четенето на оригинала на приказките на Братя Грим трябва да става след културологична подготовка точно така, както се четат митологичните и библейските сюжети. Само че вместо цялостна доктрина на една религия (както е в Библията), в тях ще е отразена психологията, манталитета и душевността на хората. Някои от изследователите дори са по-конкретни, посочвайки, че става дума за душевността на германците. Лично аз не бих се концентрирала върху това уточнение, защото през призмата на национализма (типичен за романтизма, в който работят братята Грим) точно тези приказки са били особено любими на национал-социалистите и фашисткия режим в Германия. Логиката е точно толкова безумна, колкото и тази на българските комунисти, определящи например Ботев като първия поет комунист. И точно толкова от нея не произхожда нищо смислено.

Във Фейсбук истерията около изданието на оригиналните приказки на Братя Грим, разбира се, липсва всякакъв контекст. Както подобава логиката на този софистициран селски мегдан, по екраните се размята снимка само на краткия разказ „Инатливото дете“, където едно клето хлапе има „смъртно легълце“, а майка му ходи на гроба да шиба от време на време показващата се от пръстта детска ръчичка. Тук народът наскача възмутен: „ШОК и УЖАС! #Кой позволява това с децата на KLETA MAYKA BALGARIA?“ И се започна истински публичен линч, без никой да седне и да понаучи за какво става дума. В преследването на някакви прокламирани за морални ценности тези критици са готови да подпалят книгата на Братя Грим и да разпънат на кръст злонамерено публикувалият така злокобните текстчета.

Ама чакайте малко!

Дори и да оставим настрана историческата стойност и смисъл от подобна книга, да прехвърлим за друг разговор психоаналитичния й прочит, да пренебрегнем дори изключително интересната й прилика с днешната „черна комедия“ и произлизащата от това ирония към живота и смъртта, има нещо много злободневно, за което трябва да си дадем сметка, щом ще осъждаме приказките на Братя Грим като невъзпитателни. И това е светът, в който живеем. Този, дето ежедневно си го създаваме. Светът, в който вечерните български новини бъкат от трагични истории – мъж убил любимата си и после себе си, друг се застрелял на работа, трети откраднал кола с единадесетгодишно дете в нея… Свят, в който цели български села се вдигат на линч, за да гонят семейства бежанци, само защото са мюсюлмани. Свят, в който един бабаит лови хора и им връзва ръцете със свински опашчици. Че не е ли съвсем по братя Грим историята за момченцето, което наръгало с ножче друго момченце в парка, после скрило ножчето и яло много и си пуснало брада, за да не го познаят, а пък приятелчетата и хората около него дружно пазели тайната му, защото ги било страх… вероятно, че може и тях така с ножчето един ден да ги резне, знам ли?!

Не е ли по-жесток от която и да е от тези приказки фактът, че всяка четвърта жена у нас живее в среда на насилие, което децата ежедневно наблюдават и в крайна сметка може би приемат за нормално? Кое е по-страшно – приказката, в която Марулка (Рапунцел) забременяла от навестяващия я всяка вечер в кулата принц или реалността, че у нас деца раждат деца, деца бият деца и деца убиват деца? И не е ли далеч по-адекватно да си дадем сметка, че насилието е на един клик или крачка разстояние от децата ни, на които изобщо не им е нужно да четат „Инатливото детенце“, за да го видят и осъзнаят. И ако като родители можем да избираме какво да четем на децата си, като съвременни граждани отдавна сме се отказали да избираме в какъв свят ги оставяме да живеят.

Името на братя Грим се изписва на латински с две m накрая – Grimm. По ирония на съдбата на английски grim означава мрачен, злокобен, страшен. Мракът обаче никога не е злокобен и страшен сам по себе си. Той е такъв, защото когато е тъмно, възможността ни да виждаме е ограничена. Тогава на воля започва да се вихри страхът. Страхът се бори с познание – само чрез него можеш да разбереш какво има в тъмното и да престанеш да му се плашиш. Точо така, както става в една базсмъртна българска детска история от Борис Априлов – тази за Лиско и Чимиджими, който беше разбрал, че в тъмния варел няма абсолютно нищо. Просто, защото се беше осмелил да скочи в него.

Затова нека да учим децата да бъдат хора с живота, който им градим. Да им даваме смелостта да скачат в тъмното, за да го опознаят и то да не ги плаши. Да скачаме с тях, когато трябва. А що се отнася до приказките, повярвайте, ми точно тези на Братя Грим няма да ги превърнат в изчадия.

www.ploshtadslaveikov.com/smart-za-bratya-grim-rapuntsel-e-bremenna/




Гласувай:
31
4


Вълнообразно


1. nadzambunata - Оф, молим ти се!
14.03 22:29
Само вие филилулозите от университетите ги разбирате тия дълбоки смисъли на пишман-немския фолклор.
цитирай
2. starotomagare - Поздравления!Такива постове о...
14.03 23:07
Поздравления!Такива постове обогатяват общата ни култура останала си недоразвита и немощна в резултат на перманентно страдащото ни от ,,реформи"образование.Макар ,че нямам никакви претенции да разбирам по-професионално от литература навремето също бях леко стреснат и озадачен когото още преди началото на ,,Големия грабеж" купих за да чета на децата си едно българско издание на арабските приказки.Тогава трябваше да живея далеч от семейството си и само от време да пътувам за да ги виждам и по тази причина аз се заех да прочета внимателно книгата за да мога да разказвам .Признавам си ,че това занимание ми се стори приятно и интересно като се стараех да запомня всички подробности докато изведнъж попаднах на едно, разбира се твърде условно разказано с помощта на символи, обезчестяване на девствената принцеса от принца.На какви деца можеше да се разказва това -моите тогава още не ходеха на училище.Признавам си ,че ентусиазма ми спадна значително но си остана загадката която разреших с помощта на един колега арабин който ми каза че тези приказки там се разказвали по пазарите и се слушали от възрастни.
цитирай
3. donchevav - Много истини има в тази статия, н...
15.03 00:03
Много истини има в тази статия, научни истини! За епохата на Романтизма в Западна Европа и механизма на създаването на типичния за това направление жанр - приказката, за етичните норми и естетическите принципи в приказките на Братя Грим, за колективния и вариантен път на разпространение, а също и за промените в адресата им, възпитателното въздействие и трансформациите, които претърпяват по една или друга причина днес…
Хубави истини, ценни знания, събрани от много източници, актуална насоченост – но какво струва всичко това днес, в ерата на Интернет, когато – знаеш – с едно кликване си готов, чел-нечел, компетентно да цитираш и да разсъждаваш като истински мъдрец?
Съжалявам за горчивия тон и за иронията… наскоро коментирах под подобен постинг приказка на Андерсен и…личната ми позиция бе обявена за невежество, включително от доста приятели:))) Е, какво пък, може и много да си чел – и пак да си невеж – и обратно, нали? Зависи кой какво и как чете – като примерите в тази статия:)))
Поздрави, Марине!

цитирай
4. donchevav - Преди години, когато въведоха н...
15.03 00:13
Преди години, когато въведоха новия формат на изпит по български език и литература след седми клас, замениха подробния и сбития преразказ с нов –преразказ с дидактическа цел или т.н. трансформиращ преразказ. Първите образци на преразкази по новите изисквания, предложени за обучение на учителите, бяха точно трансформации на класически приказки с нови заглавия: „Снежанка и седемте извънземни”, Вълкът и седемте разбойници” и пр. Всеки ученик според въображението си трябваше свободно да изкривява сюжета, да въвежда нови герои и случки, да осъвременява… После нещата се канализираха, но усещането, че да се пародира е печеливша стратегия, остана…
Подобен подход в статията усетих в трансформираните при преразказ митологични и библейски сюжети – не ми хареса особено… все пак има неща, с които не само не трябва да се шегуваме, а и не бива да ги споменаваме без нужда:)))
Макар че…трябва да признаем – отдавна тенденцията за създаване на пародирани, гротескни образи и сюжети е основополагаща в киноиндустрията, телевизията, видеоигрите, интернет… Не красотата и нравствеността, а преобръщането на стойностите, силата на грозотата и уродливостта са в центъра на изображение в съвременните произведения за деца, в телевизионните детски продукции и анимационните филми например, разчитащи на кресливите, неестетични и алогични прояви на героите, на външните, бляскави ефекти, на реакциите на шок, ужас и потрес, а не на нормални, култивирани човешки реакции … Всичко това е в основата на новото, модерно комерсиално изкуство, култура и забава, с което зарибяват децата ни и съзнателно моделират, изкривяват тяхното светоусещане...

Стихчетата много ми харесаха! Проблемът е дали някой ще усети пародията в тях, или ще се възхити на модернистичния ти подход:))) Поздрави, Марине!
цитирай
5. milady - здр, марине, Голяма мода стана това НЛП..
15.03 08:36
има хора, го обърнаха на печалбарство
и седянка, имам подобна група във Фб..
в крайна сметка, бих споменала отново К.К.
„не е важно какво и колко си чел..
важно е да се накараш да четеш това,
което не ти се чете „.
нали така...
хубав ден и поздрави за стихото,поете..
цитирай
6. syrmaepon - Фактът, че английските деца са понесли и дори харесали приказките Гримови ме впечатли
15.03 09:47
И си помислих - какви ли пък ще да са английските приказки тогава. И ето откъс от една:
"Така стигнала до кладенеца и седнала край него, и щом седнала, веднага от кладенеца се показала една златна глава, без тяло, която запяла:

— Измий ме, среши ме и нека изсъхна

край пътя, додето спокойно отдъхна.

— Добре — казала девойката и извадила сребърния си гребен, сложила главата в полата си и вчесала златната й коса. След това внимателно я положила сред игликите край кладенеца. И веднага друга глава се показала, пеейки:

— Измий ме, среши ме и нека изсъхна

край пътя, додето спокойно отдъхна."
"
цитирай
7. anin - Маринчо,
15.03 10:39
Много хубаво стихче! Майстор си :)
Статията не ми се чете ;)
цитирай
8. mileidi46 - АЗ предлагам да гримираме полит...
15.03 14:37
АЗ предлагам да гримираме политиците и им наденем ризки на раета....
цитирай
9. zaw12929 - Объркана държава - прилича и &qu...
15.03 18:12
Объркана държава - прилича и "Обърканата приказка"
Поздрав за сполучливата актуалност!
цитирай
10. mt46 - Всеки може да има мнение...
15.03 21:00
nadzambunata написа:
Само вие филилулозите от университетите ги разбирате тия дълбоки смисъли на пишман-немския фолклор.

Но добрите литературоведи разбират по-добре от литература, отколкото лаиците... Когато не съм достатъчно знаещ в дадена област, предпочитам да цитирам по-знаещите, специалистите...
цитирай
11. mt46 - Благодаря за мнението!...
15.03 21:03
starotomagare написа:
Поздравления!Такива постове обогатяват общата ни култура останала си недоразвита и немощна в резултат на перманентно страдащото ни от ,,реформи"образование.Макар ,че нямам никакви претенции да разбирам по-професионално от литература навремето също бях леко стреснат и озадачен когото още преди началото на ,,Големия грабеж" купих за да чета на децата си едно българско издание на арабските приказки.Тогава трябваше да живея далеч от семейството си и само от време да пътувам за да ги виждам и по тази причина аз се заех да прочета внимателно книгата за да мога да разказвам .Признавам си ,че това занимание ми се стори приятно и интересно като се стараех да запомня всички подробности докато изведнъж попаднах на едно, разбира се твърде условно разказано с помощта на символи, обезчестяване на девствената принцеса от принца.На какви деца можеше да се разказва това -моите тогава още не ходеха на училище.Признавам си ,че ентусиазма ми спадна значително но си остана загадката която разреших с помощта на един колега арабин който ми каза че тези приказки там се разказвали по пазарите и се слушали от възрастни.

Не съм имал подобни случаи...
цитирай
12. mt46 - Благодаря ти, Вени, за компетентното мнение!... Поздрави!... :)
15.03 21:07
donchevav написа:
Много истини има в тази статия, научни истини! За епохата на Романтизма в Западна Европа и механизма на създаването на типичния за това направление жанр - приказката, за етичните норми и естетическите принципи в приказките на Братя Грим, за колективния и вариантен път на разпространение, а също и за промените в адресата им, възпитателното въздействие и трансформациите, които претърпяват по една или друга причина днес…
Хубави истини, ценни знания, събрани от много източници, актуална насоченост – но какво струва всичко това днес, в ерата на Интернет, когато – знаеш – с едно кликване си готов, чел-нечел, компетентно да цитираш и да разсъждаваш като истински мъдрец?
Съжалявам за горчивия тон и за иронията… наскоро коментирах под подобен постинг приказка на Андерсен и…личната ми позиция бе обявена за невежество, включително от доста приятели:))) Е, какво пък, може и много да си чел – и пак да си невеж – и обратно, нали? Зависи кой какво и как чете – като примерите в тази статия:)))
Поздрави, Марине!


цитирай
13. mt46 - Не знам как стихото ми ще бъде възприето. Вероятно ще го редактирам... :)
15.03 21:10
donchevav написа:
Преди години, когато въведоха новия формат на изпит по български език и литература след седми клас, замениха подробния и сбития преразказ с нов –преразказ с дидактическа цел или т.н. трансформиращ преразказ. Първите образци на преразкази по новите изисквания, предложени за обучение на учителите, бяха точно трансформации на класически приказки с нови заглавия: „Снежанка и седемте извънземни”, Вълкът и седемте разбойници” и пр. Всеки ученик според въображението си трябваше свободно да изкривява сюжета, да въвежда нови герои и случки, да осъвременява… После нещата се канализираха, но усещането, че да се пародира е печеливша стратегия, остана…
Подобен подход в статията усетих в трансформираните при преразказ митологични и библейски сюжети – не ми хареса особено… все пак има неща, с които не само не трябва да се шегуваме, а и не бива да ги споменаваме без нужда:)))
Макар че…трябва да признаем – отдавна тенденцията за създаване на пародирани, гротескни образи и сюжети е основополагаща в киноиндустрията, телевизията, видеоигрите, интернет… Не красотата и нравствеността, а преобръщането на стойностите, силата на грозотата и уродливостта са в центъра на изображение в съвременните произведения за деца, в телевизионните детски продукции и анимационните филми например, разчитащи на кресливите, неестетични и алогични прояви на героите, на външните, бляскави ефекти, на реакциите на шок, ужас и потрес, а не на нормални, култивирани човешки реакции … Всичко това е в основата на новото, модерно комерсиално изкуство, култура и забава, с което зарибяват децата ни и съзнателно моделират, изкривяват тяхното светоусещане...

Стихчетата много ми харесаха! Проблемът е дали някой ще усети пародията в тях, или ще се възхити на модернистичния ти подход:))) Поздрави, Марине!

цитирай
14. mt46 - Мисля, че е важно какво и как си чел...
15.03 21:12
milady написа:
има хора, го обърнаха на печалбарство
и седянка, имам подобна група във Фб..
в крайна сметка, бих споменала отново К.К.
„не е важно какво и колко си чел..
важно е да се накараш да четеш това,
което не ти се чете „.
нали така...
хубав ден и поздрави за стихото,поете..

Благодаря! Поздрави и на теб!...
цитирай
15. mt46 - За всичко могат да се намерят примери...
15.03 21:16
syrmaepon написа:
И си помислих - какви ли пък ще да са английските приказки тогава. И ето откъс от една:
"Така стигнала до кладенеца и седнала край него, и щом седнала, веднага от кладенеца се показала една златна глава, без тяло, която запяла:

— Измий ме, среши ме и нека изсъхна

край пътя, додето спокойно отдъхна.

— Добре — казала девойката и извадила сребърния си гребен, сложила главата в полата си и вчесала златната й коса. След това внимателно я положила сред игликите край кладенеца. И веднага друга глава се показала, пеейки:

— Измий ме, среши ме и нека изсъхна

край пътя, додето спокойно отдъхна."
"

И в немалко български народни песни има жестокости...
цитирай
16. mt46 - Благодаря ти за отзива!... :)
15.03 21:21
anin написа:
Много хубаво стихче! Майстор си :)
Статията не ми се чете ;)

цитирай
17. mt46 - Аз искам да върнат присвоеното...
15.03 21:24
mileidi46 написа:
АЗ предлагам да гримираме политиците и им наденем ризки на раета....

цитирай
18. mt46 - Благодаря!... Объркването е модерно състояние...
15.03 21:26
zaw12929 написа:
Объркана държава - прилича и "Обърканата приказка"
Поздрав за сполучливата актуалност!

цитирай
19. alchemist - Проблемът не е толкова в братя Грим, ...
16.03 07:52
Проблемът не е толкова в братя Грим, а в това че алчни идиоти издават, каквото им падне.
цитирай
20. mileidi46 - Ще върнат...
16.03 13:54
mt46 написа:
mileidi46 написа:
АЗ предлагам да гримираме политиците и им наденем ризки на раета....


ама ...,,друг път"!!!:))
Имат още много за крадене,нали затова драпат за властта с кървави нокти!!
цитирай
21. litatru - Здравей, Маринчо!
17.03 12:31
Преди 1 час прочетох постинга ти (тъкмо напусках кмпа...), а сега се логнах, за да те поздравя.
Харесах и стиховете ти!
Поздравления!
Хубав ден!
литатру
цитирай
22. mt46 - Благодаря ви за мненията!... Поздрави!...
17.03 21:04
19. alchemist - Проблемът не е толкова в братя Грим, ...
16.03 07:52
Проблемът не е толкова в братя Грим, а в това че алчни идиоти издават, каквото им падне.
цитирай

Изтрий
20. mileidi46 - Ще върнат...
16.03 13:54
mt46 написа:
mileidi46 написа:
АЗ предлагам да гримираме политиците и им наденем ризки на раета....


ама ...,,друг път"!!!:))
Имат още много за крадене,нали затова драпат за властта с кървави нокти!!
цитирай

Изтрий
21. litatru - Здравей, Маринчо!
12:31
Преди 1 час прочетох постинга ти (тъкмо напусках кмпа...), а сега се логнах, за да те поздравя.
Харесах и стиховете ти!
Поздравления!
Хубав ден!
литатру
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8549623
Постинги: 1944
Коментари: 31796
Гласове: 95532
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031