Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2017 20:57 - Тръмпанарщина
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 1614 Коментари: 4 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Тръмпанарщина
Филип Буров
В петък сутринта сякаш се събудихме в нов свят. Новото бе, че е същият като стария imageКарикатура на Карлос Латуф

Атмосферата в медии и социални мрежи в петък сутрин бе някак библейска – и то не само заради усещането, че някакви идиоти с власт бутат света към ядрен Армагедон. Преди да пропее петелът, много хора с изявено мнение три пъти се отрекоха от вярата си в Доналд Тръмп. Както тези, които вярваха, че той ще спаси света от „либерастите“ и „соросоидите“ и ще обърне геополитиката с хастара навън, така и тези, които бяха искрено убедени, че е внедрен руски агент и безпрецедентна заплаха за „демократичния ред“.

Сред вълната от катарзиси консенсусът, че Тръмп е някакво извънредно явление, бе заменен с друг – че това е „business as usual“. За някои това бе голямо разочарование, други пък посрещат това откритие с облекчение. И едните, и другите обаче нямат никакво оправдание да осъзнават чак сега, че в Белия дом не се е настанил истински борец срещу статуквото, и че машината за войни, пари и пропаганда винаги е продължавала да си работи на пълни обороти.

Нападението над сирийската военновъздушна база в най-добрия случай може да мине за последната капка в една отдавна препълнена чаша. Дори ако човек гледа само какво говори персонажът Тръмп, а не какво върши, то пак изисква голямо самоубеждаване, за да смяташ, че това е индивид с рационален светоглед и последователни позиции.

По време на предизборната кампания той наистина громеше Клинтън заради катастрофалните резултати от дейността ѝ като държавен секретар. През 2013 г. също толкова правдиво предупреждава Обама каква грешка би било да напада Сирия, и то без одобрение на Конгреса в серия от туитове, които вече биха могли да се използват като дефиниция на ирония. Но през годините Тръмп също така не веднъж е заявявал, че голямата грешка на САЩ при войните в Либия и Ирак е, че не са им взели петрола. В първата си реч пред разузнавателната общност той дори подхвърли, че може да им се отвори нов шанс за това – явно този план му се е харесал повече.

Всякакви заблуди, че Тръмп ще се заеме с „пресушаване на блатото“ и ще застане на страната на онеправданите срещу алчните елити, бе логично да се изпарят още в момента, в който стана ясно, че администрацията му ще се състои от банкери, петролни магнати, корпоративни лобисти, крайно-десни пропагандисти и зет му. Президентството му започна със серия от укази, насочени срещу прогресивни достижения на законодателството от последните години, за радост на религиозните фундаменталисти в републиканската партия. Както и с атака срещу регулациите, които позакрепиха финансовата система след глобалната криза, за радост на милиардерите-спекуланти. Плановете му за данъчни и здравни реформи предвиждат огромни подаръци за свръхбогатите и тесла за хората с ниски доходи. Започна и кръстоносен поход срещу Агенцията за опазване на околната среда и научните изследвания на климатичните промени за радост на приятелите си от петролната и минната индустрия. Предложеният бюджет предвижда значително повишавана на и без това огромните разходи за отбрана, но затова пък орязване на социални, културни и образователни програми, които струват колкото охраната на жена му в „Тръмп Тауър“. Новият обитател на Белия дом също така упорито се опитва да забрани влизането в страната на граждани на мюсюлмански държави, повечето от които САЩ активно бомбардира. Включително гражданите на Сирия, за които е толкова загрижен, че почна да ги бомбардира още повече. И не само тях – след идването му на власт военната активност на САЩ в целия Близък Изток и свързаните с това цивилни жертви скочиха рязко.

image

Тръмп обещаваше да е спасител на неоправданите от системата, но вместо това прави нови и нови подаръци на „единия процент“, и връчи ключовете за управлението на „Голдман сакс“. Заканваше се да преобърне провалената и зловредна външна политика на предшествениците си, вместо това започна да я прилага на стероиди. При всички тези ясни сигнали наистина трябва да си полагал специални усилия да гледаш в обратната посока, та сега да си изненадан, че той и бандата свръхбогати психопати около него представляват повече от същото, само че с повече оранжево.

Все пак до вчера наистина изглеждаше, че при все увеличаващия се брой бомби, Тръмп все пак може и да не се втурне в поредната кампания за смяна на режими в Сирия и да ескалира конфронтацията с Русия. Неща, които се усещаха като гарантирани при Клинтън. Както обяснява журналистът Глен Грийнуолд в тази статия, според американската националистическа традиция, политиката на ненамеса съвсем не означава задължително пацифизъм. Тръмп в крайна сметка уверено пое по стъпките, очертани от Клинтън, с което окончателно доказа, че изборът на гласоподавателите в САЩ миналия ноември (който за съжаление засяга всички ни) – е бил напълно безсмислен.

Но защо все пак Доналд Тръмп направи тази стъпка в Сирия – освен защото като реална част от „естаблишмънта“ е съвсем нормално да се поддаде на лобирането на оръжейната и петролната индустрия? Някои от разочарованите му фенове си го обясняват с това, че е „победен“ или „излъган“ от вашингтонските „ястреби“, което показва само крайно инфантилното им разбиране за света. Работата е там, че за няма и три месеца президентстване, шоуменът и любимец на масите се оказа с рекордно нисък рейтинг – и то не само лично за него, но за всички президенти от 1953 г. насам. За първосигнален нарцис като него това трябва да е крайно изнервящо. Големият бизнесмен също така не успя да договори сделка в контролирания от неговата партия Конгрес, за да прокара замяната на „Обамакеър“. Няколко от най-близките му съветници напуснаха екипа му, а останалите се оплитат във все повече лъжи и гафове.

В тази обстановка Тръмп може би е решил да последва успешния пример на един друг президент-палячо, чиито политики в много отношение копира – Джордж Буш-младши. Той бе живо доказателство, че тъпаните на войната могат да осигурят висок рейтинг дори на напълно абсурден президентски екип. При все цялото си безумие Буш спечели два мандата и остави не един, а два дълбоки белега в световната история – перманентната „война срещу терора“ и глобалната финансова криза.

imageВ този свой туит за Обама от 2012 г. Тръмп
перфектно обяснява защо нападна Сирия през 2017 г. – рейтинг.

Това, че руснаците са били предупредени предварително за атаката, и че материалните щети и човешките жертви са сравнително ниски (според някои сведения – 14, от които 4 деца. Да убиваш цивилни в името на защитата на цивилни си е отколешна практика), доведе до коментари, че бомбардировката е просто ПР театро. Целта му – да се разсее публиката и да се запушат устите на критиците – особено по отношение атаките за зависимости от Москва. Чуват се и подмятания, че дори всичко е било договорено с Путин. Ако разсъждаваме в тази посока – атаката дава и на Кремъл ново оправдание пред обществеността за значителното военно присъствие в Сирия, което има висока цена – най-вече в човешки животи. Звучи логично и доста хитро – всъщност дори твърде хитро за Тръмп. Все пак той е човек, който вместо да чете секретни документи за „Зона 51“ например, предпочита да се оплаква в Twitter колко лошо го имитира Алек Болдуин.

Факт е обаче, че независимо дали това е била целта, резултатът бе такъв. Медии и коментатори, които прекараха последната година в обяснения как Тръмп е манифестация на злото, започнаха да се надпреварват да хвалят неговата решителност. В петък стожери на Демократическата партия и анти-тръмпизма като MSNBC и CNN по нищо не можеха да се различат от Fox News. Между администрацията на Тръмп и медиите имаше пълен консенсус относно атаката и всички обстоятелства около нея – нищо, че до онзи ден се псуваха помежду си на „фалшиви новини“ и „алтернативни факти“.

Костюмираните водещи получиха възможност да се заемат страстно с любимото си занимание – да описват надълго и нашироко какви ракети и бомби от какви кораби и самолети са били изстреляни по пустинята. В някои случаи екстазът бе направо еротичен. Нищо не може да свърже корпоративните медии в САЩ и президента им по-интимно от убийството на тъмнокожи хора из географски области с екзотични имена. Нищо не настървява повече професионалния медиен коментатор като мириса на кръв. Ентусиазмът, струящ от кораба-майка, бързо се просмука по веригата и дори някои тукашни самозвани носители на експертиза скоростно обърнаха псевдо-либералната палачинка и се заклеха във вярност на Големия оранжев брат. Само едно щракване с пръсти и сякаш всичко е като в доброто старо време…

Тези сцени напомнят удивително на начина, по който същите тези медии ни продаваха една друга война и една друга история за химически оръжия през 2003 г. В резултат на тази война милиони души загубиха живота и домовете си, в резултат на тази война днес Близкият Изток е затънал в насилие и радикализъм, а Европа се чуди как да се справи с бежанската криза и политическите ѝ последствия. Като изключим закъснелите и безсмислени извинения на политици като 
Тони Блеър, никой не е понесъл отговорност за това престъпление. Същите медии и същите политически центрове ни продадоха и войната в Либия, и по същия начин сега не поемат вината за катастрофалните ѝ резултати. Сирия е поредният епизод от поредицата, който се очаква да гледаме без да се съмняваме и да ръкопляскаме възпитано.

Ситуацията около Тръмп и сирийската му авантюра обаче има още един, не по-малко циничен и абсурден аспект. Същите тези медии с неадекватната си истерия спомогнаха за избирането на Тръмп, като го легитимираха като достоверен противник на разкапващото статукво, така отлично въплъщавано от Хилари Клинтън. Неадекватността и истерията им се увеличи многократно и след изборите, което само вкара иначе заслужената критика срещу Тръмп в сферата на конспирациите и неомаккартизма. Сега пък ентусиазирано му помагат да изчисти имиджа си като достоен обитател на „Овалния кабинет“ – след като му поднесоха на тепсия възможността да извърти номера в Сирия, като включиха обичайната машина за двойни стандарти и пропаганда след предполагаемата газова атака в сирийската провинция Идлиб.
/.../
baricada.org/2017/04/08/trumpanarshtina/


www.youtube.com/watch

  Идиотия Идиотия! -
Иде от тия
или от ония...

Марин Тачков







Гласувай:
16


Вълнообразно


1. mt46 - http://baricada.org/2017/04/08/trumpanarshtina/
10.04.2017 20:59
Няма да коментирам имало ли е или не газова атака и кой е виновен за нея – макар че логиката на официалния наратив, който ни се предлага, е достатъчно хлабава, та дори иначе едностранчива по темата медия като Дойче веле си задава въпроси (вероятно поради спецификите на германската политическа конюнктура в момента). Практиката показва, че всъщност няма значение дали има доказателства и какво сочат фактите. Нима имаше интерес какво в крайна сметка показа разследването на ООН за предишната газова атака през 2013 г.? Дали след всички драматични статии и анализи, извънредни заседания на Съвета за сигурност, протести и хаштагове, съпътстващи битката за Алепо, някой изгледа репортажите от вече освободения град, за да провери дали наративите на медийната истерия са отговаряли на истината? Нима някой е обърнал внимание, че многократно заявяваните 300 хиляди жители всъщност се оказаха под 100 хил., от които само 35 хил. поискаха да се прехвърлят в други „бунтовнически“ територии? Няма значение дали се е оказало, че има или няма доказателства за направените обвинения, или че има доказателства за точно обратното – важното е, че по време на медийната атака публиката е облъчена с каквито послания трябва.

Човек обаче не може да не се запита – все пак какви критерии прилагат, или си мислят, че прилагат тези медии и анализатори? Например критериите за достоверна информация, особено на фона на цялата патардия за фалшивите новини и пост-истината. Мястото на химическата атака е изцяло под контрола на джихадистите от Тахрир аш-Шам/Джебхат Фатех аш-Шам/Фронт ан Нусра, известни и просто като „Ал Кайда“. Там няма журналисти и активисти, с изключение на такива, които си сътрудничат с „Ал Кайда“, няма представители на ООН или други международни хуманитарни или правозащитни организации. Как се решава, че информацията от местни източници е достатъчна, за да се установи моментално какво е станало и кой е виновен?

А какви са критериите за използване на химическо оръжие? През миналата година финансираната от Саудитска Арабия групировка „Армия на исляма“ призна, че е използвала химическо оръжие срещу кюрдския квартал в Алепо. Това дори не стигна до повечето медии, които иначе имаха името на града на първите си страници почти всеки ден. Малко по-късно се появи информация, че друга бунтовническа групировка, получаваща помощ и от САЩ, е използвала химическо оръжие. Същата групировка – „Нурадин аз Зенки“ – бе пуснала и видео, на което нейни ръководни членове обезглавяват 12 годишно дете. Когато Държавният департамент бе попитан за това, отговорът бе „няколко инцидента тук и там не ги правят задължително терористи“. Представете си заглавията в медиите, ако това бе руското външно министерство.

Последно и най-важно – какви точно са критериите за стойността на човешкия живот? Нека подминем очевидни примери като йеменските деца, загиващи от саудитски атаки – извършвани с бомби, продавани на Риад от верните му западни съюзници. През миналия месец САЩ бомбардираха сгради, пълни с цивилни в Мосул. Според последните данни от развалините вече са извадени 300 трупа. След като версията за кола-бомба на ИДИЛ не мина, Пентагонът каза, че ще разследва – и толкоз. По същото време САЩ избиха поне още стотина цивилни при атака на училищна сграда, използвана за убежище в Рака, както и на джамия в Идлиб. Когато САЩ бомбардират Идлиб разбира се всеки уцелен е високопоставен боец на „Ак Кайда“, докато Русия и Сирия успяват да уцелят по същите места само „бунтовници, сражаващи се срещу режима на Асад“. За тези случаи САЩ първо отричаха, после казаха, че ще разследват – това е всичко.

Изглежда стойността на един човешки живот във военна зона е правопропорционална на възможността трупът му да бъде използван за прокарване на нечия пропаганда и нечий геополитически дневен ред. А пък моралният компас на международната общност се задейства само, когато има ясен сигнал от иначе компрометирани политици и от кривите огледала на корпоративните медии.

Представете си само свят, където всяка смърт на невинен бива посрещана с еднакво възмущение и гняв. Такъв свят вероятно би бил малко по-мирен, справедлив или поне по-малко приличащ на циничен антиутопичен роман. Свят, в който може би не би имало Тръмпове. За тази цел обаче първо трябва да няма тръмпанари – и от стария, и от новия вид.
цитирай
2. milady - абсолютно!!!!
10.04.2017 21:44
многооо готино..
брава ,марине..
Идиотия до шия , брат..
но най големи идиоти са...
онези,които били си „дали“ гласа
за Донълд Дък..
същият Цирк върви и у БЕ Ге то..
цитирай
3. mt46 - Мда...
11.04.2017 20:28
milady написа:
многооо готино..
брава ,марине..
Идиотия до шия , брат..
но най големи идиоти са...
онези,които били си „дали“ гласа
за Донълд Дък..
същият Цирк върви и у БЕ Ге то..

Американските идиоти не ни отстъпват...
цитирай
4. mt46 - http://glasove.com/categories/intervyuta/news/teroryt-sme-samite-nie-lozungyt-na-amerikanskite-politici
11.04.2017 20:29

„Терорът сме самите ние“ – лозунгът на американските политици?
Автор: Проф. Елена Пономарьова, fondsk
Всички статии на автора
10.04.2017 17:42 3945 преглеждания 0 коментар/а

Принтирай
Изпрати

Четвъртият сезон на американския телевизионен сериал „Къща от карти“, разкриващ явните и тайни замисли на американските политици, завършва с думите на президента на САЩ – главния герой Франк Ъндърууд: „Няма да се предадем пред терора. Самите ние сме терорът“.



Реалността може да бъде много по-страшна от кинематографическия замисъл. Политиката на САЩ, независимо от това кой заема президентското кресло, със завидна последователност демонстрира своите терористични корени. Антитерористичната реторика, с която американските политици жонглират на международните арени, не е нищо друго освен димна завеса – информационно прикритие на нещо съвършено различно, често напълно противоположно.



Всеки политик има своя Рубикон. Новият стопанин на Белия дом напусна Белия дом в нощта на 6 срещу 7 април. Ударът на американските ВВС по базата „Шайрат“ на сирийските въоръжени сили доведе до необратими за системата от международни отношения последствия: той погреба надеждата, че е възможно създаване на единен фронт за борба с „черната чума“ на XXI век.



59 крилати ракети „Томахоук”, макар и старички (до целта стигнаха едва 23), бомбардираха не само въоръжението, складовете с топливо и казармите на сирийските военни, доведоха до човешки жертви, но и зачеркнаха перспективите за създаване на широка антитерористична коалиция.





„Не вярвай на този, който веднъж те е предал“, гласи древна мъдрост. В политиката вярата и надеждата са последното, за което могат да се отправят призиви. Ценностите, както казва Имануел Валерстайн, стават твърде еластични, когато става дума за власт и печалби. За Тръмп въпросът за неговата власт се обостри. В условията на твърдо вътрешнополитическо противопоставяне той като Ъндъруд от сериала „Къща от карти“ избра най-кървавия коз – демонстрацията на способността да убива.



При това американската администрация не си даде труда да се мъчи с търсене на креативни подходи, за да обоснове агресията: всичко мина по отработен вече сценарий. Химическото оръжие си остава едно добре изпитано плашило. Събират се експертите, произнасят присъдата – после, ако се наложи, може и да се извинят.



Ролята на „тръбата на Пауъл“ на 4 април изигра „използването на химическо оръжие“ от неустановен вид в Идлиб (уж от сирийски военни). Въпросът откъде у сирийските военни химическо оръжие, след като то отдавна е изнесено и се намира под международно наблюдение, изобщо не бе повдигнат.



Разбира се, че американският удар по сирийската военновъздушна база бе предприет не само с вътрешнополитическа цел. В своята външнополитическа игра през цялата си история Съединените американски щати залагат на подкрепата на най-одиозните и кървави режими. Но ако по времето на СССР те сдържаха агресията си, то от края на ХХ век тя стана откровено нагла. Именно САЩ и НАТО подхранваха международния тероризъм – апробираха „ефекта „Ал Кайда““, дадоха на Афганистан прозвището „гробище на империите“ и го превърнаха в световно поле за отглеждане на опиум. Именно те унищожиха светските режими в Ирак и Либия и помогнаха за появата на „Ислямска държава“. Именно те подкрепяха действията на терористичната Армия за освобождаване на Косово и доведоха на власт убийци и търговци на хора.



Знаейки всичко това, едва ли има смисъл да се хранят илюзии, че САЩ ще водят сериозна борба с терористичните организации, създадени от самите тях. Отделни епизоди в тази борба могат да имат единствено ситуационен характер. Както в Босна през 1995 година, както в Косово през 1999 година, както в Македония през 2001 година, САЩ се притичат на помощ на своите „чада“.



Ударът по базата „Шайрат“ бе нанесен в същия онзи момент, когато с цената на невероятни усилия и колосално напрежение сирийската армия заедно с руските военно-космически сили, с ливански, ирански и афганистански доброволци, както и опълченци от партия БААС, освободи територии в провинция Хама и успешно настъпваше към „столицата“ на ИД Рака. От военна, политическа и хуманна гледна точка победата на армията на Башар Асад и силите, стоящи рамо до рамо с нея, е близка и неизбежна, но заедно с това ожесточената съпротива на врага все по-често се проявява в жилищните квартали и се прикрива зад мирното население като зад жив щит.



Терористите и техните куратори разбират, че възможностите им да запазят своето присъствие в Сирия стават все по-малки. Рано или късно терористичните групировки ще бъдат напълно унищожени. Точно това САЩ не могат да допуснат, тъй като, първо, ще загубят лоста за натиск върху Русия, Иран, Сирия, целия Близък изток. Второ, режимът на Асад ще издържи, а следователно победители във войната ще се окажат Русия и нейните съюзници. Трето, ще се промени геополитическото съотношение на силите в света, което ще повлече след себе си огромни репутационни, а значи и търговски загуби за „собствениците на дискурса“ в Америка.





Новата администрация на САЩ вижда изхода от така сложилата се ситуация в старите схеми – в спасяването на „своите кучи синове“. Основният резултат от американския въздушен удар е създаването на условия на терористите не само да поемат глътка въздух, но и да прегрупират силите си преди контранастъплението.



И така, ударът на САЩ по сирийската авиобаза „Шайрат“ е многоходова операция. Това е сигнал, първо, от вътрешнополитическите опоненти на Тръмп. Второ, лично към Асад и неговото обкръжение. Трето, сигнал е към терористичните групировки – воювайте и по-нататък; когато е необходимо, винаги ще ви подкрепим. Освен това става дума за сигнал към целия останал свят и отделно – към Китай: Америка е била и си остава хегемон. В този пункт обаче архитектите на политиката на Белия дом допуснаха гигантска, ако не и фатална грешка в сметките: нанасянето на удара в момент, в който високият гост от КНР се намираше на официална визита в САЩ, от гледна точка на китайската политическа култура изглежда като опит за публично унижение. Това в Пекин ще го запомнят задълго.



И разбира се, това е сигнал към Русия. Давайки заповед за ракетното нападение, президентът Тръмп няма как да не знае, че в базата би могло да има руски военни, авиация и техника. Значи съзнателно тества позицията на Кремъл. Не бива де се учудваме: борбата в света никога не спира, а геополитическият противник никога няма да бъде друг.



Превод от руски език: Елена Дюлгерова

Източник: http://www.fondsk
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19158939
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148915
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031