2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
.
.
Автор: Валентин Хаджийски
Миналата есен определих победата на Тръмп като победа на класовата политика над политиката на идентичността, identity politics. Демократите на Хилари се позиционираха като identity партията на cool people (готините хора), големите градове, жените и малцинствата. Понеже броят на хората от всички тези групи расте и е над 50% от населението, демократите вярваха, че републиканците вече не могат да спечелят избори по честен път. Републиканците пък се профилираха като identity партията на corny (обратното на cool) people, червеновратите, белите, мъжете, религиозните, хората с пушките, the people of gods and guns, традиционното мълчаливо мнозинство.
Това, което се срути с победата на Тръмп, и то се срути едновременно и в двете партии, не е либерализмът, нито високомерието му, а е identity политиката. Много хора гласуваха не според очакванията й. Жени и черни работници, които познавам лично, гласуваха за Тръмп, защото не определяха избора си според своето identity, а според икономическия си интерес, от класови позиции. Победата на Тръмп бе победа не на консерватизма над либерализма, на мачизма над феминизма, а победа на класовата политика над identity politics.
Вярно е, че бялата работническа класа отдавна се разостави с Демократическата партия и гласува за републиканците. Вярно е също, че много хора с промити мозъци в Америка, както и в България, упорито гласуват против интереса си. Но от друга страна републиканците някога бяха партията на Линкълн, рушителите на робството, а тогава демократите бяха бялата расистка партия на Юга. Сега републиканците са бялата расистка партия. За тях расизмът на белите работници стана инструмент за държането им в подчинение на интересите на корпорациите.
За отлива на работниците от демократите причината също бе подмяната на класовата политика с identity politics. Тя се налагаше хитро от олигархическата пропагандна машина с ясна класова цел – потапяне на класовото мислене в опиумната мъгла на уж безкласовото блаженство. Това бе възможно докато средната класа се радваше на достатъчен комфорт и усещане – или илюзия – за възходящо развитие. Това вече не е така. А Хилари избра да бъде кандидат на статуквото – на най-горния 1%, под макиажа на identity politics, и закономерно загуби.
Низовите, grassroots, движения на identity politics, в които през януари участваха и децата ми, и много мои млади колеги и приятели, адски възмутени от примитивния мизогинист, ликвидатор на здравеопазването и ретроград Тръмп, постепенно затихнаха. Черните не ги подкрепиха масово. Много от тях тайно харесват Тръмп, а не харесваха черния президент Обама в края на управлението му и вдигаха race riots. Семейните, набожни хиспаникс не ги подкрепят. Както прогнозирах, сериозната борба срещу Тръмп ще дойде в бъдеще само по линия на класовата политика, от разочарованите работници, много от които гласуваха за оранжевия, и от профсъюзите. Засега „руската връзка“ и съпътстващият я бяс само пречат да се формира истинска съпротива срещу Тръмп и реално бетонират властта му сред мълчаливото мнозинство.
За сериозността на расовия въпрос в САЩ съм писал често, не само в коментарите за Фъргюсън и Факултета. Истина е, че Тръмп в ролята на президент дава кураж на белите националисти расисти от Юга и някак легитимира субкултурата им, която иначе бе и ставаше все по-маргинална.
Но основната причина за масовите безредици в малкия университетски град Шарлътсвил (там е реномираният щатски университет на Вирджиния) и за напрежението в Юга в момента не е остротата на расовия въпрос сам по себе си и не е окуражаването на белите екстремисти от Тръмп само по себе си.
А е хунвейбинският бяс на либералните identity активисти, играещи по свирката на превратаджиите.
Гледах кадрите със събарянето на скромен войнишки паметник в Дъръм, Северна Каролина – сравнително проспериращ, урбанизиран район на Юга, с големи и добри университети. Тягостна гледка, напомняща киевския Майдан и гътането на статуята на Саддам в Багдад в 2003 г. Младежи, почти всичките бели и сигурно не местни, с китара, ритат, тъпчат, плюят смачканата от падането евтина бронзова фигурина. Омразата и насилието им са адресирани към Тръмп, разбира се, а не към клетия никому неизвестен южен генерал отпреди 150 години. Омразата и насилието обаче раждат подобни.
Югът и досега си живее потопен в романтиката на Гражданската война, гледана, разбира се, само от тяхната страна. Както много българи и досега живеят в романтиката на някогашните ни македонски борби. Героите на Юга са истински герои, тачени от мало и голямо. Местата на битките са държавни паркове, в които се правят всяка година униформени представления – reenactments. Спортът, особено ловът и спортната срелба, туризмът, колекционерството, възпитанието на децата – всичко носи печата на миналото.
Всичко това е плод на голям компромис, постигнат между Севера и Юга още след Гражданската война, в годините на Реконструкцията, който досега успешно държеше голямата и разнородна Америка заедно, но най-вече благодарение на общия просперитет и сигурност. Борбата за граждански права бавно, но сигурно печелеше почва, дори в царството на символите. В последните години дори свалянето на „бунтовническите“ знамена (rebel flags) от покривите на щатските сгради с резолюции на местните парламенти не предизвика кой знае какви бурни народни страсти.
Но за тези южни хора събарянето на паметниците действа горе-долу както на нас би подействало събарянето на паметниците на Хаджията и Караджата, ако у нас дойде проосманско правителство. Rebel flags и по-многобройните от тях шотландски бели андреевски кръстове на син фон, които носят демонстрантите, са народни светини. Като блуграс музиката, бърбъна, печенето на миди и зеленчуци на плажа (clam bakes) и конните надбягвания на Кентъки дерби.
Сред шотландските кръстове видях и една хитлеристка свастика, но може ли ефективно да изолираш екстремистите, когато и много от порядъчните хора са възмутени и лошите се присламчват към тях? Белите качулки и другите кланови атрибути между другото също са стари келтски рицарски символи.
Тези южни бели хора сега се чувстват местни патриоти, борещи се срещу чуждите за тях глобализиращи елити. Те се чувстват техни жертви, и с немалко основание. Апалачия е страната на затворените въглищни мини, масовата бяла безработица, трейлер парковете, отровените от отпадъците на енергийните корпорациии и бавно измиращи от рак планински градчета, описани в романите на Джон Гришам. Те казват – значи борбата на черните за техните права е движение за граждански права, а нашата борба за нашите права е нацизъм? На това трудно може смислено да се отговори.
Бърни Сандърс единствен се опитваше да снеме антагонизма на класовата политика и политиката на идентичността. Като даваше приоритет на първата. Ние, 99-те процента, казваше той, и бели, и черни, и розови, и сини, и жени, и мъже, се борим срещу единия процент и срещу Доналд Тръмповете на света.
За съжаление Хилариите и другите хурии на света миналото лято скършиха гръбнака на Бърни и предадоха властта на Тръмп. А сега се мъчат да го катурнат, като разпалват дипломатическа и икономическа война с Русия и в случая – като разделят и настървяват американците, бедните американци, 99-те процента – едни срещу други по признака на политически несъществени културни различия. И продължаваме да жънем отровните плодове на миналогодишния вътрешнопартиен преврат в Демократическата партия.
Момчето, което се изплю на паметника на войника, и другото момче, което брутално блъсна с длан в лицето едно контрапротестиращо момиче, всъщност са класови братя и трябва заедно да протестират срещу класовите си врагове.
http://glasove.com/categories/na-fokus/news/za-pametnicite-na-diksi-liberalnite-hunvejbini-i-posokata-na-istoriyata
Късна есен(от къде идват мечтите)
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Марине, ти да не си се сбъркал днес и от червен руски бляд да си се превърнал в радетел на западното бяло, разсмя ме ;)
"За отлива на работниците от демократите причината също бе подмяната на класовата политика с identity politics. Тя се налагаше хитро от олигархическата пропагандна машина с ясна класова цел – потапяне на класовото мислене в опиумната мъгла на уж безкласовото блаженство. Това бе възможно докато средната класа се радваше на достатъчен комфорт и усещане – или илюзия – за възходящо развитие. Това вече не е така. А Хилари избра да бъде кандидат на статуквото – на най-горния 1%, под макиажа на identity politics, и закономерно загуби."
Марине, ти да не си се сбъркал днес и от червен руски бляд да си се превърнал в радетел на западното бяло, разсмя ме ;)
Наскоро четох някъде, че Тръмп казал, че И Джордж Уошингтън и Томас Джефърсън са били също робовладелци /вторият наистина доста едър робовладелец/, дали либерал-комуняците ще поискат детрониране и на техните пиедестали? Съмнявам се. Какво да кажем обаче за твърденията, че някога демократическата партия била...расистка, пък сега, видите ли, републиканците били такива. Може би само трябва да се посмеем. И не, скачането върху съборените военни паметници на конфедератите, от страна на разни дрогирани, Джонленъновци /и ленинци/ не е израз на омраза към Тръмп, не. Нещата са доста по-дълбоки, защото става въпрос за самомразещи се бели, ненавиждащи не само Юга, но и страната си като цяло. сигурно з ада са доволни трябв ада се вдигнат паметници на еднокраки, дрогирани негърки-лесбийки, последователки на клара цеткин и роза люксембург.
18.08.2017 23:21
2. Свобода на робите? Такава на практика ДОРИ И ЛИНКЪЛН НЕ Я Е ПОДКРЕПЯЛ КАТЕГОРИЧНО(ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО цИТАТА ПРИ NKF ?)! Линкълн, като всеки бял човек от негово време Е И РАСИСТ - което си личи от:
„Аз никога не съм се зъстъпвал и няма и за в бъдеще да се застъпя, за социалното и политическо изравняване между двете раси – черната и бялата; аз никога не съм поддържал гледната точка, негрите да получат политическо право на глас, да заседават в съда или да заемат каквато и да е длъжност или да се женят за бели … ще добавя, че между бялата и черна раса съществува й физическа разлика … и като всеки човек аз съм „за”, бялата раса да заема ръководното положение.”
... Защо в момента ИЗКАРАХА "СКЕЛЕТИТЕ" НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА ... вероятно по причина на две неща?
- Някой иска да спихне и без това пукнатият балон на "американската мечта" - с което да удари средната класа - опора на демокрацията! А това се прави - поради едни ей такива неща ... ?
"Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.„
Дейвид Рокфелер, Ню Йорк Таймс, 10 август 1973 г.
- кОЙ ЛИ ДАДЕ парите на другаря Мао за социалният експеримент ??
ПРОДЪЛЖАВА С НАЙ КОВАРНИЯ ГРЯХ ЛЪЖАТА, ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СЕ РАЗГРАНИЧИМ ОТРИЧАЙКИ ДЕМОКРАТУРАТА НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА , КАТО 'НАЙ ДОБРОТО ЗА ВСИЧКИ И ВИДИМ ПОРЕДНАТА ЗАМАСКИРАНА ПЛАТФОРМА НА РОБСТВО, КОЛОНИАЛИЗЪМ И ОГРАБВАНЕ ЖИВОТА НА МИЛИОНИ ДОБРОНАМЕРЕНИ, ЗАБЛУДЕНИ, ОЧАКВАЩИ ДОБРОТО НА ЗАПАДНАТА "ЦИВИЛИЗАЦИЯ" ТАКАВА НЯМА... ЦАРЕТЕ НА ЗАПАДА СА ГОЛА ВОДА ЛЪЖЦИ ОБЛЕЧЕНИ ВЪВ ВЛАСТТА НА ПАРИТЕ
19.08.2017 12:10
19.08.2017 12:14
На 4 февруари 1861 година седемте щата създават общо правителство под името Конфедеративни американски щати.[9] То установява контрол над федералните укрепления и друга федерална собственост в рамките на отделилите се щати. Щатите приемат конституция и избират за свой президент бившия сенатор от Мисисипи Джеферсън Дейвис, който, заедно с другите ръководители на Конфедерацията, заявява, че на тяхната територия робството ще съществува „вечно“. Столица на Конфедерация става алабамския град Монтгомъри, а след присъединяването на Вирджиния – Ричмънд. Южните щати заемат 40 % от цялата територия на САЩ с население 9,1 милиона души, в това число над 3,6 милиона афроамериканци.
На 7 октомври, в състава на Конфедерацията влиза Индианската територия, чието население не е лоялно нито към Конфедерацията (повечето индианци са изгонени от територии, на които са образувани робовладелческите щати), нито към правителството на САЩ. Някои индианци се обявяват против робството, но подкрепят Конфедерацията поради опасения, че Северът ще ограби още от териториите им.[10] Сенатът на конфедерацията се сформира от двама представители от всеки щат, и от един представител на всяка индианска република (в състава на Индианската територия има 5 републики по броя на индианските племена – чероки, чокто, крийки, чикасо и семиноли). Индианските представители в Сената нямат право на глас.
Частите на федералната армия, разположени в Тексас, които наброяват около една четвърт от цялата армия, преминават на страната на Конфедерацията. Президентът на Съединените щати Джеймс Бюканън, чийто мандат изтича на 4 март, не оказва особена съпротива на тези действия. Макар че смята отделянето за необосновано и нежелателно, той не смята, че федералното правителство има право да употреби сила при създалите се обстоятелства.[11]
След като Линкълн поема президентския пост и Конфедерацията започва военни действия, на 15 април 1861 година правителството на Съединените щати обявява обща мобилизация. Това действие става причина за отцепването на още няколко щата, които минават на страната на Конфедерацията – Вирджиния (17 април), Арканзас (6 май), Тенеси (7 май) и Северна Каролина (20 май).
Тъй като представителите на южните щати напускат Конгреса, републиканците получават голямо надмощие в него, което използват за одобряването на множество проекти, блокирани дотогава. Сред тях са въвеждането на протекционистични мита, създаването на колежи, финансирани с дарения на федерални земи, раздаването на пустеещи федерални земи, изграждането на железопътна и телеграфна връзка от река Мисури до Тихия океан, облагането с данък на доходите.
Гранични щати
Wiki letter w.svg Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
Част от щатите и териториите между ядрата на двете враждебни сили нямат еднозначно отношение по основните спорни въпроси. Повечето от тях доброволно или принудително остават в състава на Съединените щати, но в същото време се стремят към запазване на робството.
В Мериленд правителството и обществеността симпатизират на Конфедерацията, но Линкълн арестува и затваря без присъда членовете на правителството, като въвежда в щата военно положение преди Конфедерацията да успее да се намеси. В Мисури свиканото Учредително събрание решава щатът да остане в Съединените щати, но се стига до сблъсъци между командваните от проконфедералния губернатор местни милиции и федералната армия, в резултат на които правителството е принудено да напусне щата, а властта е поета от Учредителното събрание.[12]
Съюзът и Конфедерацията
Кентъки се опитва известно време да запази неутралитет в конфликта, но след навлизането в щата на силите на Конфедерацията през 1861 година преминава на страната на Съюза. За кратко е образувано бунтовническо правителство, което напуска щата, заедно с конфедералните войски.[13] След отделянето на Вирджиния, юнионистки активисти отцепват северозападните части на щата, които по-късно образуват новия щат Западна Вирджиния в състава на съюза. Подобен опит е направен и в източните части на Тенеси, но са пресечени от правителството на Конфедерацията.[14]
На запад към Конфедерацията се присъединяват части от териториите Ню Мексико и Индианската територия (днес Оклахома), където на страната на Юга се бият индиански племена, притежаващи роби.
В състава на Съюза остават 23 щата, включително робовладелските Делауър, Кентъки, Мисури и Мериленд, които, не без борба, предпочитат да съхранят лоялността си към федералния Съюз. Населението на Съюза превишава 22 млн. души, на територията му е разположена практически цялата промишленост на страната, 70 % от железопътните линии, 81 % от банковите депозити и т. н.
Ход на бойните действия
Първи период на войната (април 1861 – април 1863 г.)
Сражения през 1861 г.
Бойните действия започват на 12 април 1861 г. със сражението за форт Съмтър в залива Чарлстън. След 34-часов обстрел, фортът е принуден да се предаде. В отговор на това, Линкълн обявява, че южните щати са в състояние на метеж, провъзгласява морска блокада на крайбрежието им, призовава в армията доброволци, а по-късно въвежда и военна повинност.
Отначало преимуществото е на страната на Юга. Още преди встъпването в длъжност на Линкълн, тук са складирани много оръжия и боеприпаси, организирано е превземането на федералните арсенали и складове. Тук са разположени най-боеспособните части, които се попълват със стотици офицери, напуснали федералната армия, в това число Томас Джаксън, Дж. Джонстън, Робърт Лий и др. Основната цел на северняците във войната е да запазят съхранението на Съюза и цялостта на страната, на южняците – признаването на независимостта и суверенитета на Конфедерацията. Стратегическите замисли на страните са сходни: настъпление към столицата на противника и разделянето на територията му.
Първото сериозно сражение се състои във Вирджиния, при железопътната станция Манасас на 21 юли 1861 г., когато лошо обучената войска на северняците, преминава ручея Бул Рън, и атакува южняците, но е принудена да започне отстъпление, преминало в бягство. Към есента, на източния театър на военните действия Съюзът разполага добре въоръжена армия, под ръководството на генерал Дж. Макклелън, който от 1 ноември е издигнат за главнокомандващ на всички армии. Макклелън се оказва бездарен военачалник, често избягващ активните действия. На 21 октомври, частите му са разбити край Болс Блъф, недалече от американската столица. Доста по-успешно е осъществяването на блокадата на морското крайбрежие на Конфедерацията. Едно от следствията ѝ е завладяването на 8 ноември 1861 г. на британския параход „Трент“, на борда на който се намират емисари на южняците – нещо, което поставя САЩ на ръба на война с Великобритания.
Сражения през 1862 г.
През 1862 г. най-големия си успех северняците постигат на западния театър на военните действия. В периода февруари-април, армията на генерал Юлисис Грант завзема редица фортове, изтласква южняците от Кентъки, а сред трудна победа при Шайло – и от Тенеси. Към лятото е превзет щата Мисури, и войските на Грант влизат в северните райони на Мисисипи и Алабама.
12 април 1862 г. влиза в историята на войната, благодарение на знаменития епизод с догонването на локомотива „Генерал“ от група доброволци-северняци, известен като Великото локомотивно преследване.
Голямо значение има завземането на 25 април 1862 г. (в хода на съвместна десантна операция на частите на генерал Б. Бътлър и корабите на капитан Д. Фарагът) на Нови Орлеан, важен търговски и стратегически център. На изток, Макклелън, наречен от Линкълн „бавен“, е сменен на поста главнокоманващ и, начело на една от армиите, е изпратен в настъпление към Ричмънд. Започва така наречената „Кампания на полуострова“. Ървин Макдауъл разчита да използва численото си превъзходство и тежката си артилерия, за да спечели войната с една кампания, без да нанася щети на мирните жители.
Във времето, когато Макдауъл планира настъпление към Ричмънд от изток, други части на армията на Съюза трябва да се придвижат към града от север. Числеността на тези части е около 60 хиляди души, но генерал Джаксън с отряд от 17 хиляди души, ги задържа в Кампанията в долината Шенандо, разбива ги в няколко сражения и не ги допуска до Ричмънд.
В същото време, в началото на април, повече от 100 хиляди войници на федералната армия слизат на вирджинското крайбрежие, но вместо фронтален удар Макклелън предпочита постепенно придвижване за да удари във фланг и в тил врага. Южняците бавно отстъпват, а Ричмънд се готви за евакуация. В битката при седемте бора генерал Джонстън е ранен и командването поема Робърт Лий.
Тази битка е и първата в историята на военните конфликти, в която е изпробвана употребата на картечници. Поради несъвършенствата на конструкцията си, те не успяват да повлияят съществено на хода на сраженията. Но и в двете армии започват да се появяват картечници на различни конструктори. Те, все още, не приличат на модели с автоматична система на презареждане и относителна компактност, а по габарити и характеристики се приближават по-скоро към митральозата и модела „Гатлинг“.
Генерал Лий успява да спре армията на северняците в поредица схватки (т.н. Седемдневни битки), а после напълно да я изтласка от полуострова. [15].
Битката при Антиетам, 17 септември 1862 г.
Макклелън е сменен, като на неговото място е назначен генерал Джон Поуп. Новият командващ е победен във второто сражение при Бул Рън (29 – 30 август). Лий навлиза в Мериленд, с намерението да прекъсне комуникациите на федералната армия и да изолира Вашингтон. На 15 септември, войските на южняците, под командването на Томас Джаксън завземат Харпърс-Фери, пленявайки 11-хилядния гарнизон и значително количество снаряжение. На 17 септември край Шарпсбърг, 40-хилядната армия на Лий е атакувана от 70-хилядната войска на Макклелън. В хода на това сражение (известно като битката при Антиетам) двете страни губят 4808 убити, а 18 578 са ранени. Сражението завършва без победител, но Лий предпочита да отстъпи. Нерешителността на Макклелън, отказал се от преследване на противника, спасява южняците от поражение. Макклелън е заменен от Амброуз Бърнсайд.
На 9 март 1862 г., край бреговете на Вирджиния, се води и първото в историята сражение между броненосни кораби.
Краят на годината завършва неудачно за северняците. Бърнсайд започва ново настъпление към Ричмънд, но на 13 декември е спрян от армията на генерал Лий в битката при Фредериксбърг. Превъзхождащите сили на федералната армия са напълно разбити, загубвайки два пъти повече убити и ранени от противника. Бърнсайд провежда още един неуспешен маньовър, известен като „Калният марш“, след който е отстранен от командването.
Прокламация за освобождение на робите
На 30 декември 1862 г., Линкълн подписва Прокламацията за освобождение на робите. За свободни се обявяват робите във враждебните на Съюза щати. Пътят за робството в „свободните земи“ на Запада е затворен с приетия през май 1862 г. закон за земята (известен като Homestead act), предоставящ на всяко американско семейство възможността да получи поземлен участък до 160 акра.
В очите на Европа, прокламацията кардинално изменя характера и целта на войната: от този момент борбата се води не за единството на Съюза, а за отмяна на робството. До прокламацията някои европейски страни са недоволни от действията на Севера, най-вече поради блокадата на пристанищата на южните щати, която парализира търговията на Юга с Европа. Например в Англия, поради намаляването на потока от американски памук, е разорена текстилната промишленост и стотици хиляди души остават без работа. Англия и Франция се подготвят официално да признаят Конфедерацията за независима. Благодарение на Прокламацията за освобождение на робите, Линкълн си спечелва симпатиите на европейските страни. Русия, която година преди това е освободила своите крепостни селяни, също заема доброжелателна позиция по отношение на Съюза. В отговор на това, северните щати поддържат Русия по време на полския въпрос.
19.08.2017 12:21
Наскоро четох някъде, че Тръмп казал, че И Джордж Уошингтън и Томас Джефърсън са били също робовладелци /вторият наистина доста едър робовладелец/, дали либерал-комуняците ще поискат детрониране и на техните пиедестали? Съмнявам се. Какво да кажем обаче за твърденията, че някога демократическата партия била...расистка, пък сега, видите ли, републиканците били такива. Може би само трябва да се посмеем. И не, скачането върху съборените военни паметници на конфедератите, от страна на разни дрогирани, Джонленъновци /и ленинци/ не е израз на омраза към Тръмп, не. Нещата са доста по-дълбоки, защото става въпрос за самомразещи се бели, ненавиждащи не само Юга, но и страната си като цяло. сигурно з ада са доволни трябв ада се вдигнат паметници на еднокраки, дрогирани негърки-лесбийки, последователки на клара цеткин и роза люксембург.
19.08.2017 12:25
2. Свобода на робите? Такава на практика ДОРИ И ЛИНКЪЛН НЕ Я Е ПОДКРЕПЯЛ КАТЕГОРИЧНО(ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО цИТАТА ПРИ NKF ?)! Линкълн, като всеки бял човек от негово време Е И РАСИСТ - което си личи от:
„Аз никога не съм се зъстъпвал и няма и за в бъдеще да се застъпя, за социалното и политическо изравняване между двете раси – черната и бялата; аз никога не съм поддържал гледната точка, негрите да получат политическо право на глас, да заседават в съда или да заемат каквато и да е длъжност или да се женят за бели … ще добавя, че между бялата и черна раса съществува й физическа разлика … и като всеки човек аз съм „за”, бялата раса да заема ръководното положение.”
... Защо в момента ИЗКАРАХА "СКЕЛЕТИТЕ" НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА ... вероятно по причина на две неща?
- Някой иска да спихне и без това пукнатият балон на "американската мечта" - с което да удари средната класа - опора на демокрацията! А това се прави - поради едни ей такива неща ... ?
"Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.„
Дейвид Рокфелер, Ню Йорк Таймс, 10 август 1973 г.
- кОЙ ЛИ ДАДЕ парите на другаря Мао за социалният експеримент ??
19.08.2017 12:32
ПРОДЪЛЖАВА С НАЙ КОВАРНИЯ ГРЯХ ЛЪЖАТА, ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СЕ РАЗГРАНИЧИМ ОТРИЧАЙКИ ДЕМОКРАТУРАТА НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА , КАТО 'НАЙ ДОБРОТО ЗА ВСИЧКИ И ВИДИМ ПОРЕДНАТА ЗАМАСКИРАНА ПЛАТФОРМА НА РОБСТВО, КОЛОНИАЛИЗЪМ И ОГРАБВАНЕ ЖИВОТА НА МИЛИОНИ ДОБРОНАМЕРЕНИ, ЗАБЛУДЕНИ, ОЧАКВАЩИ ДОБРОТО НА ЗАПАДНАТА "ЦИВИЛИЗАЦИЯ" ТАКАВА НЯМА... ЦАРЕТЕ НА ЗАПАДА СА ГОЛА ВОДА ЛЪЖЦИ ОБЛЕЧЕНИ ВЪВ ВЛАСТТА НА ПАРИТЕ
"Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси.“ /Чарлз Буковски/
19.08.2017 13:51
1. Линкълн НЕ Е бил никога враг на съществуващата някога робовладелска система на юг от линията Дикси-Мейсън, негова цел е била единствено запазването на съюза и сам казва, че ако е можел да го запази, запазвайки робството е щял да го направи по този начин. Самият Линкълн категорично е отхвърлял "равенството" между бели и черни като абсурд /и то си е абсурд, защото равенство в природата няма, така или иначе/; 2. Реконструкционизмът не е никакъв резултат на компромис, а една много жестока наложена политика спрямо Юга, която е давала негативно отражение дори до края на 60-те години; 3. Расизма и робството не са идентични, защото на Юг е имало не малко бели роби /главно ирландци, но и не само/, интересно защо не се говори за това, при положение, че е абсолютен факт? При това далеч не всички черни на Юг са били роби, имало е и много свободни, а също така е факт, че черните роби - макар и без граждански права - са живеели значително по-добре от фабричните работници на Север / включително и в сравнение с работниците в някои европейски държави като Англия, например/. Факт е също така, че във войската на конфедерацията е имало цели полкове съставени от негри, при това - свободни негри. Добре би било да се каже, че робовладелците на Юг са били една малобройна и тънка прослойка, повечето бели не са имали роби и са воювали за Конфедерацията
7. get
Линкълн, като всеки бял човек от негово време Е И РАСИСТ - което си личи от:
„Аз никога не съм се зъстъпвал и няма и за в бъдеще да се застъпя, за социалното и политическо изравняване между двете раси – черната и бялата; аз никога не съм поддържал гледната точка, негрите да получат политическо право на глас, да заседават в съда или да заемат каквато и да е длъжност или да се женят за бели … ще добавя, че между бялата и черна раса съществува й физическа разлика … и като всеки човек аз съм „за”, бялата раса да заема ръководното положение.”
- Само ще ти посоча НЕЩО МНОГО ПОКАЗАТЕЛНО? Мемориала издигнат в чест на Абрахам Линкълн "бащата" на американската "нация"? Нарочно съм сложил нация в кавички защото за САЩ това е абсурд!
- Мемориала, не е издигнат толкова от благодарният американският народ, а от БЛАГОДАРНИЯТ ФИНАНСОВ ИНТЕРНАЦИОНАЛ на който Линкълн направи Незаменима услуга с която Първо: МУ ПОЗВОЛИ ДА СЕ РЕВАНШИРА ЗА ЗАГУБАТА, ОТ ВОЙНАТА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ и/ или второто: Защото вкара САЩ в "кабалата" на ОГРОМЕН ДЪРЖАВЕН ВЪНШЕН ФИНАНСОВ ДЪЛГ в полза на Интернационалното Финансово братство?:- Капиш, ду ю андерстенд?
- По тази причина "нео-либералите" подобно на укранските "фашисти" :-):-):-):-)! Започнаха ТОЛКОВА СИМВОЛИЧНО С ПОРУГАВАНЕ ПАМЕТТА на Юга? Което на практика ИДЕ ДА КАЖЕ, ПРЕДУПРЕДИ ТРЪМП - А си започнал ДА ОСЪЩЕСТВЯВАШ ПРОТЕКЦИОНИСТИЧНИТЕ СИ ОБЕЩАНИЯ ЗА АМЕРИКАНСКАТА ИКОНОМИКА - ЧАКА ТЕ СЪДБАТА, КОЯТО ПОСТИГНА американският И ТРАДИЦИОННО НАЦИОНАЛИСТИЧЕН ЮГ - за разлика от МЕРКАНТИЛНО ЛИБЕРАЛНИЯТ СЕВЕР?!
Тези пари КОИТО ИСКА ТРЪМП ДА ЗАПАЗИ ЗА АМЕРИКА ... Са необходими(!) на МЕЖДУНАРОДНИЯТ ФИНАНСОВ КАПИТАЛ ... за, ДА СТРОЯТ СОЦИАЛИЗЪМ В ЕДНА ОТДЕЛНО ВЗЕТА СТРАНА - познай КОЯ? !!
- По-просто от това НЯМАМ ВЪЗМОЖНОСТ, как да обясня!
- Дано вече БЪДА ПРАВИЛНО разбран?
- Поздрав и благодаря, за търпението!
- Само ще ти посоча НЕЩО МНОГО ПОКАЗАТЕЛНО? Мемориала издигнат в чест на Абрахам Линкълн "бащата" на американската "нация"? Нарочно съм сложил нация в кавички защото за САЩ това е абсурд!
- Мемориала, не е издигнат толкова от благодарният американският народ, а от БЛАГОДАРНИЯТ ФИНАНСОВ ИНТЕРНАЦИОНАЛ на който Линкълн направи Незаменима услуга с която Първо: МУ ПОЗВОЛИ ДА СЕ РЕВАНШИРА ЗА ЗАГУБАТА, ОТ ВОЙНАТА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ и/ или второто: Защото вкара САЩ в "кабалата" на ОГРОМЕН ДЪРЖАВЕН ВЪНШЕН ФИНАНСОВ ДЪЛГ в полза на Интернационалното Финансово братство?:- Капиш, ду ю андерстенд?
- По тази причина "нео-либералите" подобно на укранските "фашисти" :-):-):-):-)! Започнаха ТОЛКОВА СИМВОЛИЧНО С ПОРУГАВАНЕ ПАМЕТТА на Юга? Което на практика ИДЕ ДА КАЖЕ, ПРЕДУПРЕДИ ТРЪМП - А си започнал ДА ОСЪЩЕСТВЯВАШ ПРОТЕКЦИОНИСТИЧНИТЕ СИ ОБЕЩАНИЯ ЗА АМЕРИКАНСКАТА ИКОНОМИКА - ЧАКА ТЕ СЪДБАТА, КОЯТО ПОСТИГНА американският И ТРАДИЦИОННО НАЦИОНАЛИСТИЧЕН ЮГ - за разлика от МЕРКАНТИЛНО ЛИБЕРАЛНИЯТ СЕВЕР?!
Тези пари КОИТО ИСКА ТРЪМП ДА ЗАПАЗИ ЗА АМЕРИКА ... Са необходими(!) на МЕЖДУНАРОДНИЯТ ФИНАНСОВ КАПИТАЛ ... за, ДА СТРОЯТ СОЦИАЛИЗЪМ В ЕДНА ОТДЕЛНО ВЗЕТА СТРАНА - познай КОЯ? !!
- По-просто от това НЯМАМ ВЪЗМОЖНОСТ, как да обясня!
- Дано вече БЪДА ПРАВИЛНО разбран?
- Поздрав и благодаря, за търпението!
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация