.
.
.

Лакомията и властта правят хората свине

Атанас Буров: Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят  
„Той знае тайните на икономиката, на банкерството и на политиката. Утре ще ги търсим тези хора, но няма да ги има…Това е ценното на една стенограма — да не пресява, а да запази всичко, всичко, всичко…“ С тези думи журналистът Владимир Поптомов изпраща Михаил Топалов-Памукчиев при Атанас Буров. Благодарение на документалната книга „Срещи с Буров“ ние можем и днес да се докоснем до дълбоката ерудиция на големия българин. Атанас Димитров Буров  (12 февруари 1875 – 15 май 1954) е български финансист, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Бил е министър на търговията, промишлеността и труда, министър на външните работи и изповеданията. 
*** Българинът, като му дадеш много пари или много ядене, се забравя. На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма. Ето защо нас, децата, баща ми и майка ми ни възпитаваха така, както се възпитават синовете на лордовете в Итън колеж, в Англия. „Бъдете умерени. Имайте парите само като средство да печелите с тях пари. Но не и да ви бъдат те цел в живота. Както земята е средство за прехрана на селянина, така и парата в банката трябва да е за вас като тази земя. Не яжте много. Не пийте нищо. Или пийте съвсем малко червено вино. По чашка на ден. Не повече. Бъдете умерени във всичко. По-малко говорете, повече слушайте.“
*** Народът е с всеки, който държи калъча.
*** Живейте без илюзии и без кумири, господин Памукчиев. Човек трябва да се отнася към хората, както старият сарафин към парите — да им знае истинската цена. Всекиго можеш да излъжеш, даже банкерина и търговеца, но не и ломбарда, не и сарафина. Той по цвета, по звъна на златото и среброто отгатва коя монета е чиста, коя е с примес, коя е фалшива.
*** Човек не е гладен за хляб. Човек е гладен за блага дума, господин Памукчиев. Това ще го разберете когато станете на 60–70 години. Сега вие младите не разбирате нищо. Дай ви пари, дай ви жени, дай ви слава, дай ви илюзии. И това ви стига. Вие живеете с илюзии, вие, комунистите. Вие си въобразявате, че ще преобразите света. Глупости. Този свят не се преобразява лесно. Той се разорява, унищожава. Изгаря се, но не се преобразява. Додето свят светува ще има бедни и богати. Управници и управлявани — насилници и мисионери на милосърдието, Каиновци и Авеловци.
*** Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко — за Отечеството си, за България. Когато го избират за апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за помощник Георги Бенковски — един прост караабаджия от Копривщица. И после, като вижда, че този прост караабаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело. Такъв случай в световната история няма. Това е един-единствен случай. И това го прави българинът от Шумен — Панайот Волов…
*** Като че ли разводът е естествено състояние на жената и мъжа, господин Памукчиев.
*** Няма да съм жив, господин Памукчиев, да ви видя аз вас, другарчетата, как хубавичко ще се охраните, какви хубавички коремчета ще отвъртите, как ще лапате на приемите, няма да го видя. Но то ще стане. Помнете ми думата. Вие, хубавите млади момчета сега, ще пуснете гуши, ще овесите кореми, ще станете свине. Защото лакомията и властта правят хората свине. Ето, това го запишете и го подчертайте. Човек не става свиня само тогава, когато си слага юздата сам. Трябва да става от софрата тогава, когато му е най-сладко ястието. Българинът не си знае мярката. Ако е--, е-- до припадък. Ако пие, пие до напиване (но на чужда софра). Ако яде, облизва чинията си…
*** Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят.
https://spisanie8.bg/%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81/2018/0822/%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5.html
 
Властност, алчност, куп мераци,
глупост бясна и капризна
изкривиха демокрацията
и затриха комунизма...

Марин Тачков

Буров несъмнено е умен мъж, но е ограничен от буржоазното си битие, което частично все пак е преодолял.

Може ли културен човек да се позовава на подобна помиярска "литература"? В добавка, Вашият стих този път просто не се е получил, за което-сори.

2. morskipesni - И на Вас, като естет ТАЗИ КНИГА Ви харесва?
10:20
Може ли културен човек да се позовава на подобна помиярска "литература"? В добавка, Вашият стих този път просто не се е получил, за което-сори.
цитирай