Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2011 10:02 - На Учителя и Приятеля - с обич и признателност
Автор: mt46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 6049 Коментари: 25 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Стефан Епитропов /1921 - 1990 г./ бе един от най-добрите учители и литератори в Русе... Преподавал е в гимназия "Христо Ботев"... Дългогодишен ръководител на литературен кръжок при читалище "А. Кънчев" / в кръжока са членували поетите Стефан Цанев, Иван Цанев, Владимир Попов, Красимир Манев и др./... Литературните ни сбирки бяха празници...
   Епитропов беше личност в културно-обществения живот на Русе. У него имаше нещо възрожденско, нещо вазовско,  славейковско... И в стиховете му ще открием тази възрожденска нишка, стремежа към Простота и Хармония...


         Зад хълма

Има нещо светло зад завоя...
Край дърветата се вие път.
И ме мами на дола покоят...
И ме мами стихналият кът...

Там, зад хълма, ме очаква нещо.
То ще бъде сигурно добро. -
Може би добър човек ще срещна,
може би - поточе от сребро...

Може би зад хълма нищо няма?
Може би си го измислям сам?...
Не, не е възможно да се мамя! -
Нещо хубаво ме чака там!

Стефан Епитропов

Стихотворението е от стихосбирката на Стефан Епитропов /издадена посмъртно/ "Азбучно битие", 2002 г.
Съставител и редактор - Марин Тачков

А ето и клипа, който създадох по това стихотворение -







Гласувай:
29
0



1. pevetsa - Мир на праха му.
22.05.2011 10:08
"Може би добър човек ще срещна,"

Срещнал е в твое лице Приятел.
цитирай
2. mt46 - Благодаря, Певецо! Светла му памет!...
22.05.2011 10:13
Той беше изключителен Човек, най-добрият Приятел в живота ми...
цитирай
3. mt46 - Хубавите ученички
22.05.2011 10:51
Светлооки, светлоруси,
бързат - целите сияйни.
Те си шепнат помежду си
и споделят малки тайни.

Красота и нежна сила
от телата им ухае -
дъх на цвят, на билка дива,
дъх на чистота и здраве.

Като лястовички мили -
чик-чирикат, без да спират.
Ученици закачливи
закачливо им подсвиркват.

Вид си дават, че не чуват,
но да скрият те не могат -
как гърдите им вълнува
най-щастливата тревога...

Стефан Епитропов /"Азбучно битие"/
цитирай
4. iliada - Красив стих,Марин!
22.05.2011 12:13
Поздрави!
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - Светъл, нежен стих...
22.05.2011 12:53
Стефан Епитропов... За първи път го чувам, а след този стих ми звучи познато името му. Чест ти прави, че си почел твоя скъп приятел и учител и си му издал книгата. Сигурно е бил много добър човек. Личи си от стиховете. Чистота и наистина възрожденска яснота и висота... Как се реши да я издадеш? Поздрави за книгата!
цитирай
6. mt46 - Благодаря, "Илиада"!... Епитропов познаваше и "Хубавата Елена"... :))
22.05.2011 12:54
Кагато бил учител, тя се влюбила в него - заради което го уволнили, изключили от "Партията"... После те заживели заедно... Тя доста го ревнувала... Веднъж му заляла официалния костюм, за да не отиде на някаква сбирка...
цитирай
7. mt46 - Благодаря ти, Надежда /така се казваше и съпругата му/!...
22.05.2011 13:13
malchaniaotnadejda7 написа:
Стефан Епитропов... За първи път го чувам, а след този стих ми звучи познато името му. Чест ти прави, че си почел твоя скъп приятел и учител и си му издал книгата. Сигурно е бил много добър човек. Личи си от стиховете. Чистота и наистина възрожденска яснота и висота... Как се реши да я издадеш? Поздрави за книгата!

Ако Епитропов беше останал в София - навярно щеше да е по-популярен, щеше да има издадени стихосбирки... Но той не бе подмазвач, не се натискаше... Малко преди смъртта си, Епитропов бе подготвил 8 екземпляра със свои стихове и ми подари един от тях, казвайки ми, че този ръкопис може би ще има най-добра съдба... След като 10 г. никой / ни съпругата му, нито двамата му сина/ не издаде негова стихосбирка, реших, че съм длъжен да го сторя...
цитирай
8. tota - Марин, признателност чрез прекрасен клип!
22.05.2011 13:49
Бил е устремен към светлината! Към Доброто! Благодатта!
Хубаво е, когато носим спомен за учителите!! Какъв би бил светът без тях!!

Поздрави!
цитирай
9. stela50 - Светъл спомен за добър приятел ...Вълнуващ постинг ,Марин .
22.05.2011 15:29
...Може би зад хълма нищо няма?
Може би си го измислям сам?...
Не, не е възможно да се мамя! -
Нещо хубаво ме чака там ...
Хубав клип ,поздравления ! Поздрави и за издаването на книгата ...
Докосна ме стихът на поета ,хареса ми ,много ми хареса .
Да е светла паметта му !
цитирай
10. bizcocho - "Нещо хубаво ме чака там!&...
22.05.2011 16:48
"Нещо хубаво ме чака там!" - оптимизъм, който харесвам! Може би, защото ми е присъщ.
цитирай
11. mt46 - Благодаря ви за добрите коментари!...
22.05.2011 17:39
Да, Ати - той бе устремен към Светлината, Доброто, Красотата... :))
Таня, радвам се, че ти харесват клипа, стихотворението!... :))
Да, Женя - и Епитропов бе оптимист, позитивна личност...
В неговия кръжок научих "азбуката на поезията", научих как се редактира... Там не си хвалехме взаимно стиховете, а търсехме по-добри варианти /конкретна, позитивна критика/... На принципа - да, това е добро, но би могло да бъде още по-добро... :))
цитирай
12. mt46 - Нека всичко да бъде единствено
22.05.2011 17:50
Няма за втори път да се срещнем!
Няма!...
Няма да се повтори лятото ни горещо,
когато по брега бродехме двама...

Няма да минем по нашата улица -
толкова дълга и толкова къса,
в замайващ липов аромат забулена,
с прашец златен отгоре поръсена...

Нашата пътека в гората,
нашата малка поляна...
Няма никога вече листата
тъй влюбено да ни галят...

Няма да се повтори залезът замислен...
И нека никога не се повтаря! -
Нека всичко да бъде единствено!
Веднъж се обича, веднъж се изгаря!

Стефан Епитропов /"Азбучно битие"/
цитирай
13. babaelenica - Чудесен постинг, Марине!
22.05.2011 19:18
Всеки има своя хълм.
Зя някого е просто възвишение, за другиго - висока планина.
Достатъчно е желанието да се тръгне в посока към него.
И да има надежда за добро.
цитирай
14. mt46 - Благодаря, Еленице!... :))
22.05.2011 19:58
babaelenica написа:
Всеки има своя хълм.
Зя някого е просто възвишение, за другиго - висока планина.
Достатъчно е желанието да се тръгне в посока към него.
И да има надежда за добро.

цитирай
15. pisatelkata - Там, зад хълма, ме очаква нещо. То ще ...
23.05.2011 00:53
Там, зад хълма, ме очаква нещо.
То ще бъде сигурно добро. -
Може би добър човек ще срещна,
може би - поточе от сребро...

Може би зад хълма нищо няма?
Може би си го измислям сам?...
Не, не е възможно да се мамя! -
Нещо хубаво ме чака там!

Да е светла паметта му!
цитирай
16. mt46 - Ели,
23.05.2011 06:40
благодаря ти!...
цитирай
17. alexs - Вярата че Ще ни се случат добри и хубави Неща
23.05.2011 12:37
"Там, зад хълма, ме очаква нещо.
То ще бъде сигурно добро. -
Може би добър човек ще срещна,"
Аз също вярвам .... че се случват добрите неща.... ще срещнем добрите хора!
Може и много да е трудно, но това ще се случи!
..................................................
Малко е да кажа че ми беше учител ........ Такива учители мисля че няма вече!
Тогава бях на 15 години..
Наистина учеше ни култура... Водеше ни на театър, опера, мартенски музикални дни, картинната галерия, историческия музей, Екскурзии До В. Търново няма да я забравя.. До Свищов музея на А. Константинов.
Беше взискателен и малко строг като учител, но когато имаше проблеми помагаше като приятел.
На мене ми е помагал да си решавам лични проблеми и съм му безкрайно благодарен!
Години след като завърших училище го посетих в къщи.
НЕ СЪМ ГО ЗАБРАВИЛ ЕПИТРОПОВ
Той наистина носеше възрожденския дух!
Може би добър човек ще срещна," ...... Той беше един от дoбрите хора, които е трябвало да срещна!
ВЕЧНА МУ ПАМЯТ
цитирай
18. mt46 - Благодаря, Алекс!
23.05.2011 13:17
Твоята гледна точка потвърждава и обогатява написаното от мен... Това, че не си забравил Епитропов, говори много за него /и за теб/... Той е оставил незаличими следи у много хора... Беше харизматична личност, с богата и широка душа. Умееше да общува с всички - и с интелигентните, и с обикновените хора, не оставаше длъжен и на нахалните, на простаците... Днес няма такива личности...
цитирай
19. monaliza121 - В памет на Учителя!
23.05.2011 15:07
И нека никога не се повтаря! -
Нека всичко да бъде единствено!
Веднъж се обича, веднъж се изгаря!


Поздрав и светъл празник!:))
цитирай
20. mt46 - Благодаря, Мона Лиза!
23.05.2011 17:30
"Нека всичко да бъде единствено!"... :))
цитирай
21. aqualia - Похвално есть!
23.05.2011 21:03
Благодаря ви, че ни открихте този светъл поет и учител!
Радостен празник за душата е!
цитирай
22. mt46 - Сърдечно благодаря!...
23.05.2011 21:07
aqualia написа:
Благодаря ви, че ни открихте този светъл поет и учител!
Радостен празник за душата е!

цитирай
23. mrazekoff - Случайно тази вечер се сетих за
02.11.2011 21:45
моя адаш Стефан Епитропов (Бог да го прости!)
През много далечната 1968 -69 години бях в общежитието на ул. "Рила" 30. То беше общежитие на средношколщите от СПТУ по Машиностроене.
Тогава Стефан Епитропов ни беше възпитател. Наистина ходихме тогава на Театър, на Опера, а през зимата дори ходихме на пързалка на хижа Приста.
Имам някоя снимка от групата която бяхме, заедно с него.
Тогава аз исках да се изявя като поет, но от калпазанин не става никакъв поет....:)
Дадох му да погледне някои мои наченки в този жанр, но както се очакваше не бяха ласкави думите му.
Наистина аз съм си един самоук поет, който никога не е ходил на сбирки и кръжоци и затова и отзива не беше добър.
Иначе, Стефан Епитропов беше фактор в Русе, защото в страницата на вестник "Дунавска Правда" в раздела "Светлоструй" постоянно имаше от неговите стихотворения.
Сега от любопитство написах името му в търсачката и се натъкнах на този твой постинг.
Радвам се, че сме имали възможност да общуваме с един изтъкнат русенски поет, макар в различни години.
Благодаря ти, че си решил да покажеш на тези, които изобщо не са го познавали , не са чували за него и не са се докосвали до твореца Стефан Епитропов.
цитирай
24. mt46 - Благодаря, приятелю! Бяха хубави години... И Епитропов е незабравим... Неслучайно си се сетил за него... :)
02.11.2011 23:38
mrazekoff написа:
моя адаш Стефан Епитропов (Бог да го прости!)
През много далечната 1968 -69 години бях в общежитието на ул. "Рила" 30. То беше общежитие на средношколщите от СПТУ по Машиностроене.
Тогава Стефан Епитропов ни беше възпитател. Наистина ходихме тогава на Театър, на Опера, а през зимата дори ходихме на пързалка на хижа Приста.
Имам някоя снимка от групата която бяхме, заедно с него.
Тогава аз исках да се изявя като поет, но от калпазанин не става никакъв поет....:)
Дадох му да погледне някои мои наченки в този жанр, но както се очакваше не бяха ласкави думите му.
Наистина аз съм си един самоук поет, който никога не е ходил на сбирки и кръжоци и затова и отзива не беше добър.
Иначе, Стефан Епитропов беше фактор в Русе, защото в страницата на вестник "Дунавска Правда" в раздела "Светлоструй" постоянно имаше от неговите стихотворения.
Сега от любопитство написах името му в търсачката и се натъкнах на този твой постинг.
Радвам се, че сме имали възможност да общуваме с един изтъкнат русенски поет, макар в различни години.
Благодаря ти, че си решил да покажеш на тези, които изобщо не са го познавали , не са чували за него и не са се докосвали до твореца Стефан Епитропов.

цитирай
25. mt46 - ...
11.09.2014 23:18
Гроздобер

Слънцето рано изскача в простора.
Ето - изгрява денят като грозд.
Гроздоберачите - пъргави хора -
весело срещат деня като гост.

Светят под слънцето едри зърната -
сякаш прозрачен, златист кехлибар.
Пляскат крилете на птичето ято,
човките лепнат от сладък нектар.

Плодна ще бъде и тази година,
багрена есен край нас ще гори.
Силно ще бъде червеното вино,
чашите пак ще пламтят от искри...

Тръпне кръвта ми, от сладост наситена,
в ритъм извира у мен яснота.
Бие сърцето, от грижи пречистено,
тихо в душата струи доброта...

Стефан Епитропов
"Азбучно битие", 2002 г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8363304
Постинги: 1908
Коментари: 31600
Гласове: 94841
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930