В памет на жертвите на българоубийците

Умираше... Над нея черен Дракон се надвеси...
А два червени Змея вързаха ръцете й...

Дочу вечерен грак на безнадеждна врана...
Потече кръв... Но сняг замръзна върху раната...

Отиде си нелепо - светла, жизнена и млада...
Родена във свирепо време - сляпо, кръвожадно...

Над нея зафучаха безутешно ветровете...
Дете заплака... И звезда припадна от небето...

Марин Тачков
31 януари 2012 г.


ПП: Днес е погребана в гробницата на България убитата 17-годишна Мирослава...
www.24chasa.bg/Article.asp
Да почиват в мир - и тя, и останалите жертви на престъпността у нас!...

Веч/ер/ен поздрав!...

Това трябва да бъде поетът - жив брометър на случващото се. И съвестта на хората.
Благодаря Ти за това стихотворение, Марине!
Коста

да се смили Бог над убийците!

Има рани, дето кървят дълго, дълго и ... не минава мъката.
Тъжно стихотворение, Марине, става ти болно заради този наш свят.
Светла да е паметта на момичето!

Тъжното е че няма на този свят справедливост и възмездие. Убийствата нямат край. Стихотворението ти е много силно. Направо ме удари в сърцето. Поздрави!

Още една усмивка угасна завинаги.
Нека почива в мир!

Дано има строги и справедливи присъди за убийците!

Мир на праха и!

Голяма трагедия! Близките ще живеят с непосилната и непоносима болка от загубата… Няма цена за човешкия живот и човешката болка.

всеки с времето което е миг може би от години , може би от дни...!
Какво са дните в писък , като делфините !
Или какво е времето за тези които не знаем, че сме се изгубили !?
Времето спира в мига в който , го осъзнаваме!
Силно и въздействащо посвещение!
Поздрави в подкрепа!

Да излезе цялата истина трябва...

Нямам думи....когато си отиде един млад и току-що прохождаш
живот така,то тогава,тогава МРАЗЯ тази държава с нейните управници,
с нейните тъпи закони на книга,къде няма възмездие за онеправданите
и поруганите:(((

Поклон пред светлата ти памет,ангелче,
ние просто не успяхме да те опазим...
с нашето бездействие-
спи спокойно вечния си сън-
дано Там има ред,съд и справедливост.

Тъжно и гневно
чувство се буди
камбани напевно
разбиват заблуди
нелепата смърт
е болка без лек
умира човек
неживял, кат човек...

Лидис

Когато чета за такива нелепи зачестили смъртни случаи в 21 век, ме хваща яд на всички ви ... Не виня Бога, а обществото ...
Бог да прибере и настани душицата невинна и вразуми сънародниците й, които векове се примиряват с условията си на живот и децата си в жертви "принасят"...от смирение.
Така излиза...

Много силен стих ... дълбоко в сърцето достига .
Поздравления , приятелю ... с болка и от сърце !

Бих искала всичко това да е само нощен кошмар.................Колко моного мъка....
Светла и памет!

Да почиват в мир . . .
Светла му памет на това прекрасно дете, завършило краткия си земен живот по най-жестокия начин!
Съболезнованията ми към близките, които ще си носят мъката докато са живи!

Това е страшно... умират деца поради лекарска грешка, убиват деца за лично удоволствие, пияни шофьори мачкат деца и няма доказателства... Докога това безумие ще се шири и в без това обезлюдената ни страна?

Тъжно.......и безброй въпроси.....защо, до кога......
Мир на душата , на това прекрасно, но неуспяло да разцъвти цвете....... и на всички отишли си от този свят по нелеп начин .......
Поклон пред паметта им !

Престъпното посегателство трябва да се разкрие и накаже.Моите съболезнования към близките на детето!:(((

Ще помълча .................................... :(

Ще замълча...
:((((

благодаря на всички за отзивите и съпричастността!...

свирепо време- днес най черен ден, когато 5 метрови вълни от язовир заляха едно село...

Когато си отиват невинните... Не чуваме ли камбаните? Не виждаме ли, че плачем за Бога? Обгърнал с толкова обич небето ни. Дано да отправим поглед нагоре, към звездите му. Да обгърнем с тъгата мечтите му. Тихо да влиза в душите ни. Разстилайки нишки по пътя им. Те търсят ни сред заблудените. С търпението на Духа му в безвремието. С трепет очаква гласчето ни. Преди да стовари ни мъката. Преди да настигне децата ни злобата. На старите липси прокобата. За да не литват без време децата ни. И да мъчат с въпроси душите ни. Какво ли показваш ни Господи? С нашите отлитащи ангели? С нашите търсещи погледи?
Той гали ни нежно, смирено и казва ни: Жива е. При мене е. Любовта към Мене и всичко докрая на дните ви. Вечна е...Вечна е...Събудете се. Отиват си ангелите ви. Дечицата ви. Невинните...
Събуди ли ни страданието? Намерихме ли смисъла?От първия миг на промяната. От силна растърсваща болка. Измяната. От пътя ни, водещ за никъде. От празни химери. За щастие. Тленни представи – да бъдете. От бедност в душите – да плачете. Да ме потърсите. Да се познаете. Затова ли? Първо да си отиват невинните...
Пътят, дете, е от първия ви миг на проплакване. Към мене...Към мене... От първия миг на събуждане. Към Мене...Към мене...От мига на заспиване...При мене...При мене...Хора, осмислете живота си. За Мене...За Мене...Той учи ви да търсите. Той учи ви да бъдете. До мене...Във Мене... Да не се предавате. И да не ме забравяте. Нито ангелите си...Отрехващи очите ви. За Мене... За Мене....
Не търсете възмездие. Не осъждайте. Ще съдите Мене. От Мене. Пожелайте им да плачат. Да търсят. Да знаят. Да чувстват. Прогледнат. Преди да се завърнат. При Мене. При Мене....
Стократна ще е им е болката. И нищожна прошката. Защото убиха не ангела. А любовта си. Единствена. Към Мене....Към Мене...