Добре ли си живееш ти -
в егоцентралната Европа?...
Кажи, дали любоцъфтиш?...
И ще избегнеш ли... Потопа?...

Навярно там пари валят?...
И друго слънце ви огрява...
А питаш ли - на чий ли гръб
богатите забогатяват?...

С пиратска алчност, със войни,
с поробване, с валутни бордове -
те трупат злато и пари
и тупат се в гърдите гордо...

Вековно, хищно грабят те
и ненаситно консумират...
Разбирам... Там е по-добре...
И болки, и беди умират...

Прощавай ти!... Бъди... корава!...
И поздрави от... Незабравия!...

Марин Тачков
3-4 юни 2013 г.

Не валят пари,приятелю...И болките не умират...И само коравите оцеляват...Аз за сега успявам...
Поздрави!

Много хубаво!

gladen andreshko...
mizeruvai i ostroumni4i oshte dulgi godini,neshtastnik.

Там също оцеляват, но поне имат работа, за която се трудят много повече от хората у нас и съвсем не им е лесно, защото винаги ще ги гледат като чужди елементи и тъмни балкански субекти.

Жесток стих! Бравос!

Потопа не им е кой знае какъв проблем. Имат си фондове хората и ако те не покрият щетите идват на ред европарите...

...тежка е съгласна съм! :)
най тежко е в страната ти - Родина- за емигрант да те нарочат:(
Поздрави!

но в основната линия винаги точен:


С пиратска алчност, със войни,
с поробване,
те трупат злато и пари.

Вековно, хищно грабят те
и ненаситно консумират...

До го е обяснил това някой социолог или политовед? А поетът го казва в няколко стиха...
А да обиди поет, написал такова прозрение може да стори само примат!

Акцентът на стихото ми е друг... Поздрави и на теб!

Няма по-хубаво и свято, одухотворено и обичано място от България!
Незабравия е - ДА!... Сега и во веки веков!
Имаме само корените и крилата си!
Корените, които ни наливат сила от българската земя.
Крилата в духовните небета на любовта на обичащите ни и `обични хора, с които сме тук.
Националната и родова карма никоя друга територия не може да замести.
Поздравления за духовния промисъл и чистите истини в стиха ти!

българите в България и чужбина не е най- доброто решение за единството на нацията и за съхраняването на националния идеал. Ако направиш малко усилие можеш да видиш нещата и от друга гледна точка - а именно, че за да се подобри имиджа на страната по света , голяма заслуга имат българите живеещи там. За съжаление, това, което се чува и става в България съвсем не работи в тази посока. А за да бъде един българин в чужбина - явно има причини и те за всеки са различни. Не забравяй, че освен меркантилни, хората имат и морални или здравословни причини да живеят на друго място от това на което са се родили. Що се отнася до експлоататорската същност на капиталистическото общество - това не е никаква новост - справка - трудовете на Марск, Енгелс , Хегел. Емигрантите, всъщност понтието е остаряло - съвсем не са причина за валутните бордове, създаването на мултинационални корпорации и концентрацията на световния капитал., така че не ги качвай тях на кръста.

Разбирам... Там е по-добре...
И болки, и беди умират...

За тях и болките и проблемите са двойни и никой няма право да разкъсва сърцата им - те са достатъчно разкъсани. А това, че с малкото средства , които получават успяват да помагат и на семействата си в България им прави чест.
Съветвам те да насочиш вниманието си към тези, които изнесоха България - това решително не са емигрантите!
Възможно е писанието ми да е остро, но се чувствам лично засегната и предполагам ще разбереш позицията ми.
С уважение към творчеството ти.

Асене, хубаво българско име носиш, добри стихове пишеш, но с какво те подразни поета? Вгледай се в себе си, май оттам идва тая горчилка...

и безкрайно вярно!
Не е проблема потопа в централна Европа - проблема е в останалите изречения, които са много, много силни!
Проблема е, че зарязахме всичко мило и драго и тръгнахме по света да слугуваме.
Проблема е, че се самоунижихме и затрихме българския дух и сега сме в безизходица.
Проблема е, че загърбихме културата, образованието за сметка на парите и вещите, защото културата и образованитето могат да направят пари, но парите никога няма да направят култура и образование.
Културата и образованието са плод на Духа!

За разпиляното ми семейство...за разградената ми родина...за примирено гаснещите надежди...

Животът е един. Всеки има право да го изживее там, където се чувства по-добре.

които се мъчат да оцелеят тук ... в Родината.
Разбирам и се моля за всички близки и непознати,
които са далече от семейства и приятели.
Напълно споделям написаното от mrazekoff ...
Много хубав стих - сатира, ирония, позиция...
Поздравления за постинга, приятелю !

Видовден се нещо бави,
но...народът няма да забрави.
Сега всеки се спасява, както може,
а виновните доста се тревожат...
Късата памет вреди на истината.
Надявам се, че усещането за време няма да се загуби.
Поздрав за постинга, поете!

Никакви болки и никакви беди не умират. Малко до потопа съм. Ти знаеш ли какво е плъх в капан и да няма накъде? По принцип де, аз вдигам като ми писне. А къде да ида, изборът е мой. Детето ми говори прекрасен български, пише, чете, не заваля с акцент, знае повече за Елин Пели от повечето деца на девет в България. И винаги когато си идваме, тя ви гледа с любов, а не винаги получава и усмивка от родината си. Ние си я обичаме такава, каквато искаме да я знаем.

Много ми хареса постингът ти по темата /не е за коне с капаци/ -

http://virginblack.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/06/03/op-godishnina-pet-godini-izvyn-bylgariia.1116699#last_comment

Темата е чудесна и за потопа също си прав:) В консуматорското общество потопа винаги идва.
В почти цяла Европа има отрицателен демографски прираст, защо е така никой не може точно да отговори, а отговора е много прост. Западният модел на развитие създаде консуматори, все по-ненаситни. Прекаленото консумиране е егоизъм, а егоизма е вид алчност. Тази цивилизация наруши баланса от инстинкти които природата е заложила в човека. Съществува пряка и очевидна връзка между повишаването на алчността и намаляването на инстинкта за продължаване на вида, по този начин природата се пази от паразитите. Цивилизацията на която днес робуваме с ококорени от алчност очи е паразитна - вземи сега, повече, по-хубаво, още и още, след теб потоп. Разрушаваме околната среда, изчерпваме природните ресурси, сякаш след нас няма да живеят хора, без срам, без умереност. Цивилизация която не осъзнава, че природата и ресурсите не са предназначени само за настоящото поколение, а принадлежат в еднаква степен и на бъдещите поколения, е обречена да бъде заличена от природата, от Бог. Така загина Рим, така ще свърши и обединена от алчността си Европа.

Подобна е и моята гледна точка... Почти никой не забеляза тези 2 важни акцента в стихото ми - егоцентризма и консуматорството... :)

Да, късата памет, липсата на добра историческа памет са доста вредни...

Само ще добавя, че нямам предвид конкретния потоп в някои европейски страни през последните дни. Използвал съм думата "Потоп" метафорично, в по-широк /дори в библейски/ смисъл...

Емигрантството не е основната ми тема тук. То е повод да насоча вниманието си /ви/ към лицемерието, хищничеството, консуматорството на великите западноевропейски страни /в исторически и в съвременен план/... Спестил съм критиката към някои модерни явления като гейството, педофилията, дрогирането...

Права си - за Родината, за корените и крилата... Нима човек може да постигне щастие и хармония, ако е обезкоренен?...

23. chalama - blagodarq ti,da imeto mi e hubavo.... drazni me bulgarshtinata mu...sweta e golqm i spasenie debne ot wsqkade..sweta e globalen...vidqhme bulgarskata omraza kum
13:00
freeoldmen написа:
Асене, хубаво българско име носиш, добри стихове пишеш, но с какво те подразни поета? Вгледай се в себе си, май оттам идва тая горчилка...

А дали глобализмът не е маска, идеологическо прикритие, зад което световните акули искат да погълнат дребните риби?...

АКТУАЛНО И ЗА НАС- "ще избегнеш ли... Потопа?..."

болезнена е ... А родната земя, тя пази спомена за чедата си, където и да са. И те си я носят ... своята Незабравия ...
Поздрав, Марине!

I kakwo ako e taka??? i kakwo ako ne e taka? kakwo mozesh da promenish ti?
kak shte spresh svetovnite akuli??? poogledai se, viz te ve4e hapqt..silno i bolezneno...
imat nqkolko golemi problema v bg, i edin ot tqh e 4e prekaleno se vzirate v razni konspiracii...a kolk po lesno e da se vzirate v horata, koito obi4ate i da si vurshite suvestno rabotata...avtora na stihotvorenieto da go duha. zivota v 4uzbina e hubav...tolkova mnogo,4e idwa edin moment w koito bg stava 4uzbina. ako si uporit imash poznaniq i govorish ezici...kakto we4e kazah sveta e golqm i spasenie debne ot wsqkade.. nqma kak da go razberete sys suznanie potopeno w robstvo, omraza i konspiraciii...
hubav den.

Отговор до един сънародник

“Добре ли си живееш ти -
в егоцентралната Европа?...
Кажи, дали любоцъфтиш?...
И ще избегнеш ли... Потопа?...“
Марин Тачков

В окото на големият потоп,
далеч от всички мънички потопи,
робувам, без на никой да съм роб
за липсващите в манджата картофи.

Светът, когато златото е крал,
до Бога стойността му се качила.
Един живот дори да си орал,
не стига пак за собствена кобила.

Тук друго Слънце има, ти позна.
Очите ми направо изтърбуши.
Платих му европейската цена,
далеч от мен коминчето ми пуши.

И както в кръг отдавна се въртя,
на хората разправям, че танцувам.
Потоп, а гледай как любоцъфтя,
откакто към дома си вече плувам.

Прости, по лицето ти, за сянката!
До скоро! Поздрав: Емигрантката!

05.06.2013 г
Ваня Апостолова

99 причини да остана в България.

1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.
4. Държа да умра от рак на четиридесет години.
5. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
6. Приятно ми е да работя по един месец за 217 лева.
7. Обичам да не ми плащат социалните осигуровки.
8. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
9. Кефя се когато сметката на телефона ми е по-голиама от заплатата ми.
10. Умирам си от кеф цяла година да събирм пари за GSM втора употреба от Германия – почти като нов ..
11. ....и после да ме е страх да говоря по него, защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена.
12. Държа съседите ми да са олигофрени.
13. Искам всяка седмица да се караме кои се е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката.
14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
15. Панелните гарсониери ме кефът.
16. Дупките по пътищата са супер.
17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
18. Обичам като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си.
19. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.
20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за еди-какво си.
21. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание.
22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купувт нови Мерцедеси
23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли.
24. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.
25. Обичм да плащам такса смет колкото две пенсии на баба ми и после пак да ходя из боклука.
26. Луд съм от щастие когато се забавя с 0,14 минути да си платя тока и ме резнат веднага.
27. После след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат.
28. А наи-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по дест години.
29. Радвам се когато мургав контролюр в градския транспорт ми дава билетче шеста употреба
30. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не се плащат билетчетата защото са братчеди с контрольора от шесто коляно.
31. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години…
32. …после да ми я откраднат на втория ден.
33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.
34. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес.
35. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.
36. Най-хубаво ми е когато после корумпирани ченгета ми се обаждат да искат “награда” за нея за да ми я върнат.
37. Харесват ми подкупните ченгета – те са гот!
38. Харесват ми подкупните митничари – браво юнаци!
39. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.
40. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
41. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
42. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
43. Обичам попфолк.
44. Искам да си купувам дрехи втора употреба – на килограм.
45. Искам да имам хладилник втора употреба.
46. Искам и пералня втора употреба.
47. Искам и климатик втира употреба.
48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината ...
49. ...кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.
50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.
51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева.
52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.
54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в “родната казарма” защото някои се е гаврил с тях.
55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия
56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките, защото немогат да си купят лекарствата.
57. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.
58. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина...
59. ...и най-накря ми предложат такава за десет лева от личният им запас.
60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
62. Обичам да ме лъжат на пазара.
63. Обичам да ме лъжат навсякъде.
64. Харесва ми че в България думата “Педераст” звучи гордо.
65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна след като не съм имал вода от четири дена защото живея на 13 етаж.
66. Обичам да гледам тъпа телевизия.
67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като “Разбиване” и “Първична сила”
68. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден.
69. Обичам да слушам тъпо радио.
70. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
71. Обичам тъпите вестници.
72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
73. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
75. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
78. Радват ме бездомните деца по улицата ...
79. ...и те са щастливи когато намерят малко пари да си купят лепило.
80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно сфястно заведение където да ида да пия едно кафе.
81. Обичм кафето да ми е втора цетка с бъркалка втора употреба.
82. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.
84. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
86. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли
90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
93. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.
94. Радвам се като някакъв изрусен, детствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:”Скъпи, обичам те!” Или нещо подобно.
95. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
96. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.
97. Защото умирам комплексари да ме третират като роб.
98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
99. Защото много обичам екстремния спорт - "разходка по планините" и т.н.

Добре живея си, не се срамувам.
Под центъра на Старата Европа.
Изграждам градове в морето -
не се страхувам от потопа.

Потоп единствено празнувам,
с певци от Гърция отбрани.
С тях весело ми е. Пирувам.
Сърцето пее и се хвали.

Валят пари - но жадни газим
в единната валута.
Иззеха акциите банкери алчни,
поробиха душата.

Любоцъфтя, когато ме поливат
с милиони рози и комплименти чисти.
В ежедневните бизнес-метаморфози,
най-приятно старея с усмивките на туристите.

Кой умира и кой живее,
слабо днес ме касае.
За мен е важно да оцелявам,
единствено от любов огряна.

Незабравимите - в душата си пазя.
На тях гърбината да е яка.
Целеустремеността е голяма отплата
за суетата и вечната радост.

Йожени Бел