Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2014 22:18 - Какво си, любов...
Автор: mt46 Категория: Изкуство   
Прочетен: 4816 Коментари: 16 Гласове:
36

Последна промяна: 29.08.2014 23:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
*
*
*

 

Какво си, любов

*Валери Петров*

 

Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо все край тебе човекът кръжи?
Защо ни изглежда животът по-нов,
щом твойта надежда ни лъхне, любов?

 

Тъй хвали те всеки, когато обича
и в майски пътеки сред розите тича,
но щом убоде ни бодилът суров,
крещим разгневени: "Какво си, любов?"

 

Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо все ловим се на твойте лъжи?
Защо момък млад и старик философ
еднакво си патят от тебе, любов?

 

Но тъкмо сме дали на себе си слово,
че вече едва ли ще любим отново,
отново долита познатият зов
и всеки те пита: "Какво си, любов?"

 

Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо твойта мъка тъй сладко тежи?
Защо, вкусил ада, човек е готов
отново да страда от тебе, любов?


ПРОСТИТЕ НЕЩА
*Валери Петров*

Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл ,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас – мислите, чувствата прости,
вас – неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като „храня се“, „дишам“ и „пия“,
вас – съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безразсъдно във времето прежно
настрани съм отхвърлял небрежно,
сте се бутали тайно със лакът-
„Как се прави на умен глупакът…“

И така е – човек да подбира
сред това, дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама,
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и с чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй, което ти казва сърцето…


ПОВРЕДА В МРЕЖАТА
Валери Петров

Един кош важни работи, пропуснали срока,
имах снощи да свърша, и в миг спряха ни тока!
Поне денем да беше, а той взе, че угасна
вечерта – със две думи, неприятност ужасна:
нито книга да взема, нито ред да напиша,
телевизорът, тъмен, мълчи в своята ниша
и можех единствено да седя във креслото
и, вторачен във тъмното, да си мисля каквото
ми дойде наум. И така, по принуда,
петнайсет минути, мълчалив като Буда,
се домогнах до мисли, е, не всички елмази,
но три-четири свестни, и сред тях беше тази,
че както заети сме непрекъснато всички
да мислим за работи, крайно важни в кавички,
във същност за нас генерален проблем е,
че за истинско мислене не намираме време.
Погледнах навънка
през завесата тънка:
затъмнен бе кварталът и, уж стари познати,
бяха всички прозорци само черни квадрати,
но сега в тях не виждах нищо мрачно, зловещо,
а, напротив, си казах: И там мислят над нещо.


 КЛЮЧЕТО
Валери Петров

Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.

Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -

със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!

И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,

и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,

и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!

И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.

Ах, до люлката детска така близо бил гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?

Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:

- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.


ТАКА ВЕДНЪЖ ВЪВ СНЕЖНАТА АЛЕЯ...
*Валери Петров*

Така веднъж във снежната алея
видях следи: „той“ беше минал с „нея“.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия й сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвувайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукването на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата й клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия й дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори.
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са
подобно тази среща във леса…



ДОБРИТЕ ПИСМА
*Валери Петров*

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам печата на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен!

Значи така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!


ПРОЛЕТНО /Търси се/
*Валери Петров*

Вечната стара история!
Пролет отново цъфти.
Главната аудитория
пак е разкрила врати.

И като весели птичета,
сякаш във радостен сън,
млади момчета, момичета,
с вик се изсипват навън.

В шумната майска виелица
врътна се мойта глава.
После пък изневиделица -
“Търси се!” - глас изрева.

Явно човекът за ядене
търсеше само купон,
но си личеше, че гладен е,
по страховития тон.

Смешно ми стана и хубаво
в младия пролетен шум.
Смешно ми стана. И глупаво
нещо дойде ми наум.

Казах си: "Ех, да би можело
тук да застана и аз.
Търси се!" – силно, тревожно
да им извикам на глас.

Търсят се кОли, загубени
във факултетския двор,
търсят се погледи влюбени,
търси се пламенен спор,

търси се чувство, обхванало
някога някой си млад.
Търси се нещо, останало
двайсет години назад!


МЕЧТА
*Валери Петров*

"А!" - След като дълго повреден бе токът,
пак светна и вредом са ахнали в миг.
И аз си представих в тъмата дълбока
как слиза от стълба незнаен техник.

Събира си клещите, палва цигарка,
поглежда как светят етаж над етаж,
а сведен над листа, под лампата ярка,
зареян в мечти, аз си казвам – "Кураж!"

Кураж! – Може би и под моето теме
накрай един стих ще проблесне така,
че вестника взели по същото време,
да кажат във хиляди домове – "А!"

ЕСЕННО УТРО
*Валери Петров*

Като петел огромен и червен –
защо във този вид, и сам не зная –
надникна днеска есенният ден
в прозореца на хладната ми стая.

- Глупак с глупак! – ме клъвна стръвно той –
Със книгите ще ми се разтакава!
Ококори го този поглед твой,
недей пропуска красота такава!

Вий туй ръждиво огнено хоро
на мойта перушина във гората,
виж тоя чер, извит като перо,
асфалтен път, излъскан от водата,

виж онзи електрически кантон,
взел яркия кармин на моя гребен,
и виж небето, в чийто нежен тон
потънал съм като във сън вълшебен!

- Да – казах му, – красив си, но все пак,
макар че за окото ще е жалко,
във тенджерата с белия капак
студът ще те натика подир малко!

Но той все пак не спря да ме кълве:
– Е, именно! Не ще ме виждаш зиме!
Днес тук опий се с мойте цветове
и ако можеш в думи опази ме! –

…Това и правя, но не знам, дали,
избрал такава форма причудлива,
предал съм как сърцето ме боли
от туй, че и таз есен си отива.

 

ЕСЕН
*Валери Петров*

Ах, колко е хубаво! Листата са всички
сякаш от блокче за водни боички. -
Виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука : "Дай жълто на мене!" -
А жълтият бук му отвръща : "Съгласен,
но дай ми ти първо червено от ясен!"

И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз панички.
Какви ти панички! – Езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!…

 

(от „Меко казано“)


 


ТОЗ ЖИВОТ
*Валери Петров*

Не че ми е леко на душата
в този час пред есенния здрач,
но ми радва някак сетивата
пъргавият тенисен играч,

който като праскова откършва
топката, вгнездила се в телта…
Ах, не искам тоз живот да свършва
през еднопосочната врата!

И да знаех фаустовско слово,
бих започнал още в този миг
не от младост, а съвсем отново,
от първодихателния вик!

Но си мисля: ако бях туй бебе
или там едно от тез деца,
то нали не бих те имал тебе,
мой живот, изпълнен със лица,

 

с гласове, с приятели, с играча,
с Витоша във синкава мъгла,
с тролейбуса, който там закача
своите пияни пипала…

 

Не, да се разменям не желая,
моя си живот аз искам тук.
Бил към края, нека е към края!
Тъжен, весел – тоз и никой друг!


  На “Попа”  *Валери Петров*

 

И все пак беше хубаво, че точно на тая

моя спирка се сбира сега младежта,

тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая,

 

как дърдорят си весело разни празни неща,

 

как открито целуват се, как дрънчат на китари,

 

как се смеят на смешки, явно смешни за тях,

 

и как явно ни чувстват отчайващо стари,

 

допотопни животни, достойни за смях.

 

Но в тъмното снощи ми се стори гранитът

 

на Патриарха с куп венци ограден.

 

А то били те. Уморени да скитат,

 

седяха на цокъла, на пет крачки от мен.

 

Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица

 

и при тяхната хубост нещо в мен затрептя:

 

А не са ли наистина тези - всъщност - дечица

 

мил венец от страната ни, свеж букет от цветя?

 

Умни, будни, такива, със каквито едва ли

 

би могъл да се хвали друг някой народ,

 

а ний какъв избор срещу туй сме им дали?

 

Безработица вкъщи или чужд небосвод.

 

Не че няма сред тях доста с бръснато теме

 

и че много от тях не се боцкат с игли,

 

но и много ги лъже това, нашето, време

 

и добре е, че само ни се смеят, нали,

 

като биха могли... А те, виж как, красиви,

 

под неона в целувка сливат млади лица,

 

виж как дръзко се мятат момчешките гриви

 

и как женствено в мрака блясва в миг обеца -

 

очевидно нехаят или просто не знаят,

 

че светът им могъл би да е друг, не такъв...

Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.

Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!


  В памет на Валери Петров       Малцина са като Валери -
в поезията кавалери,
сърдечни, меки и етични,
човечни, леко иронични...
Лекуващи духа, тъгата
със светли мисли в тъмнината...
Малцина Шекспир са превели
и добропътно са живели...

Марин Тачков
27 август 2014 г.

 






Гласувай:
36
0


Вълнообразно


1. batogo - !!!:))) Поздрав!
29.08.2014 11:34
Мир на душата на на този велик, човечен поет и поетичен човек. Поздравявам те за прекрасното стихо, което си му посветил!
цитирай
2. mt46 - Благодаря!...
29.08.2014 12:48
batogo написа:
Мир на душата на на този велик, човечен поет и поетичен човек. Поздравявам те за прекрасното стихо, което си му посветил!

Днес е погребението... Да почива в мир!...
По-късно смятам да поместя и други стихове на Валери Петров. Когато след време някой потърси негови творби, ще може да ги намери и тук...
цитирай
3. gosho568 - Уникален автор!
29.08.2014 14:30
Нека почива в мир и елементарната българска журналя, да не се опитва да прави сензации с политическите му предпочитания и т.н, а просто нека да разпространят малко негови стихове в така наречените им "медии"...! Поздрави!
цитирай
4. emi1ts - Поклон
29.08.2014 17:52
пред светлата му памет!Ще остане в паметта ни като невероятен творец
и човек!
Поздравления за посветения стих!Много ми хареса!
Приятна вечер!
цитирай
5. silwiqna - Марине, поздрав!
29.08.2014 18:47
Поклон и светла памет за Валери...
цитирай
6. mt46 - Благодаря ви за отзивчивостта!...
29.08.2014 20:13
МАЛКАТА КЪЩА
*Валери Петров*

Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.

Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.

За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.

Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти само, ако е
успяла смътно да се хване
на снимка във албумче някое.

Сега един квадрат открит си
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,

като, например, тази първа,
че временни неща изграждаме
и че не много ни отърва
да мислим за какво се раждаме.
цитирай
7. mt46 - ...
29.08.2014 20:36
Песен за приятелството
*Валери Петров*

Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спаси,
пръв и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв.
Ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!

(от „Бяла приказка“)
цитирай
8. usmivka99 - Светла памет за Валери Петров!!!
29.08.2014 20:37
Благодаря за споделеното от теб!
цитирай
9. mt46 - И аз ти благодаря!...
29.08.2014 22:00
usmivka99 написа:
Благодаря за споделеното от теб!

цитирай
10. mt46 - Мисля, че е редно да оценяваме творците /а и хората изобщо/ не според партийните им цветове и пристрастия, а според качествата им...
29.08.2014 22:04
http://nikak.bg/?p=17936

Иван Бакалов
Валери Петров

Валери Петров

“Зима. Още една. Кой ти я дава?” – написа Валери Петров неотдавна. Тази зима му беше последната. Дори още едно лято получи като подарък, преди да се пренесе в небесата.
На 94 години той беше жив класик, доайен на българската литература. И на тази възраст продължаваше да пише стихове и да отрони по някой каламбур.

Може би един ден на такива като мен, които са имали късмета да разговарят с хора като него, ще им завиждат. Защото кой ще запълни празнината, оставена от личности като Валери Петров?

През 1991 г. той беше депутат от БСП във Великото народно събрание. За кратко ходех да репортерствам в парламента по някакъв повод и един ден го заговорих, малко смутено изразих уважението си, казах нещо в смисъл, че не всички смятат хора като него за „червени боклуци” – тогава това беше актуален рефрен. Припомних му негово шеговито изказване, което направи на една сбирка на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Разказваше нещо как седял на една пейка, а около него летяла муха и го следяла със „своите мозаични очи”. Залата се разсмя. И тогава имаше страх от подслушване, …както сега.

На другия ден отидох там с луксозно издание на „В меката есен”. Носех му и едни броеве на сп. “София”, за които говорихме и му обещах. Беше някаква почивка между заседанията. Той ме покани да влезем в празната зала и седнахме на банките. Говорихме достатъчно, за да напиша нещо за вестник. Не написах. Това си е само за мен. Понякога и журналистите предпочитаме да си запазим нещо лично. Знаех, че не обича интервюта, също както Радичков. Не го потърсих, а казах, че ще се обадя. Пожалих го. И някак прекалено респектираше. Помолих за автограф. Той написа „На другаря Бакалов…”, като преди това попита „Може на другаря, нали?”. По онова време още имаше напрежение с обръщенията „другарю” и „господине”.

Е, Валери Петров не посиня, за съжаление на мнозина екзалтирани декомунизатори. Запази достойнство, остана верен на идеалите си. Политическите запалянковци, които се изживяват като големи антикомунисти, не могат да преглътнат, че Валери Петров, Радичков или пък Исак Паси не развяха знамето на антикомунизма като някои други. И не защото са одобрявали предишния режим. Оставили са достатъчно писмени доказателства за отношението си към него още в онова време. А някои като Стефан Цанев, който е писал стихове за чекисти и за комунистическия идеал, станаха жалки закъснели дисиденти.

И сега, след новината за смъртта на Валери Петров, мнозина някак премълчават, че той си остана червен. Някак неудобен факт. И по-рано избягваха да го коментират. Защото наивно си мислят, че лявото е нещо грешно, вредно, срамно, не трябва да съществува, да се забрани. Не е въпрос кое е правилно, кое е по-добро, кое не, нито на симпатии. Въпросът е как може въобще да съществува демокрация, ако ще обявим някого за второ качество, или ще го забраним, изключим от обществото?

Сега много не коментират какъв е бил Валери Петров. Непрекъснато изтъкват, че е превел целия Шекспир, някои припомнят как са израсли с детските му книжки, припомнят как е бил изключен от БКП и от Съюза на писателите през 1970 г., когато, заедно с театроведа Гочо Гочев, сценариста Христо Ганев, поета Благой Димитров, писателя Марко Ганчев, отказват да гласуват декларация, заклеймяваща Солженицин и награждаването му с Нобелова награда (единствени от многолюдния писателски съюз).

Форумните тролове обаче не пожалиха Валери Петров. Под статии за смъртта му писаха, че е комунист, „червен боклук”. Дори оспорваха преводите му, защото как може един червен да е направил нещо стойностно?
Поезията му, филмите му, пиесите… Всъщност малцина четат сега поезия, романтици, нежни души… Четящите хора имат любими негови стихове, из “Фейсбук” заваляха извадки от поеми, стихотворения.

А кой гледа сега стари черно-бели филми, чийто сценарист е Валери Петров? Който се реши, ще се изненада, ако ги изгледа. Те пак са от едно време, за което сегашните закъснели антикомунисти твърдят, че направо не е имало култура, а само идеология и пропаганда.

В онези години, около 1960 г., творци като Валери Петров, Радой Ралин, освен стихове, създават на гола поляна, без никакви традиции, български филми, които са като съкровища в българската култура. Цената им ще расте във времето, както на антиките.

Дори днес, от дистанцията на съвсем друго време, може да останеш изненадан от „Слънцето и сянката”, „На малкия остров” (режисьор Рангел Вълчанов), „Рицар без броня”, „Един снимачен ден” (режисьор Борислав Шаралиев) и др. В този ред е и филмът по сценарий на Радой Ралин „Невероятна история”, за който Живков възкликва ядосано: „Кенеди ли ви плаща да правите такива филми?”. Валери Петров е единственият българин, който присъства като сценарист в холивудски филм. По неговия филм “Йо Хо Хо” (1981) е направен холивудски римейк The Fall (2006).
През 1962 г. Валери Петров и Радой Ралин пишат в съавторство пиесата „Импровизация”, поставена в Сатирата. Спектакълът е посрещнат с въодушевление от публиката, а същевременно предизвиква обсъждания и скандали на партийни събрания, натиск от върховете на Живковата власт. Но не се осмеляват да го забранят.

Валери Петров нямаше никакви претенции да бъде някакъв дисидент, дори след като е бил изключван. Но неговото мълчаливо несъгласие, шеговити поеми, деликатни, но убийствени метафори, в онова време са били като ориентир, надежда, глътка въздух, предизвиквали са и още предизвикват възхищение.

Незабравимият Радой Ралин разказваше цинично истории от ранния вестник „Стършел”, на който Валери Петров е един от основателите и зам.-главен редактор, по-късно просто сътрудник. И Валери Петров издал „В меката есен”. Онази неповторима поезия, докосване до душата. И един ден поетът идва в редакцията, където седят Радой и Васил Чертовенски. Чертовенски, тогава журналист в „Стършел”, бил известен циник, когото Радой Ралин непрекъснато цитираше години след смъртта му. Дори ми се струва, че някои цинични реплики ги измисляше Радой, но ги приписваше на Чертовенски.

И Чертовенски посреща Валери Петров с думите: „Ей, Валери, ти си бил ювелир на стиха, бе! Както си евреин, ако си и педераст, Нобеловата награда не ти мърда”.

Такива ги разказваше Радой. И циникът Чертовенски намерил своеобразна форма на рецензия.
Валери Петров наистина е номиниран за Нобелова награда. И е имал шанс, но при тази конюнктура с номинациите, съперничества, тънките сметки във всяка държава, не е случил подходящ момент. По подобен начин е провалена и номинацията на Радичков.

Неотдавна направих експеримент да проверя с Гугъл кой съвременен български писател е най-популярен по света. С изписване на името му на латиница, заедно с определението „автор” и „писател” на английски. И Валери Петров се оказа на първо място, с голяма преднина пред много други.

Преподавателката ми по английски в Университета беше завършила и френска, и английска филология, специализирала в Сорбоната. Един ден каза: „Ние сме щастлива нация, българските преводи на Шекспир от Валери Петров съдържат всички нива на Шекспир. Във френските преводи на Шекспир не е така”.
Не знам, не мога да сравня като нея. Сигурно е така. У Шекспир е пълно с игра на думи, двусмислици, непреводими каламбури. И може би наистина в други езици не са имали преводач като Валери Петров, койда да успее да ги предаде.

Както казва Сервантес, преводът на поезия е като обратната страна на гоблена. Французите имат стара поговорка, че преводът е като жената – хубавият не е верен, верният не е хубав. А Джордж Бърнард Шоу казва безцеремонно: „Поезия е това, което се губи при превода”.

Мисля си, че ще минат години, докато оценим напълно какво е бил Валери Петров и какво е оставил на българската култура.
цитирай
11. injir - Поклон!
29.08.2014 22:24
Поклон!
цитирай
12. makont - Написаното ще остане,
30.08.2014 10:01
следа оставена завинаги. Светла му памет. Поздрави!
цитирай
13. mt46 - Благодаря!...
30.08.2014 17:56
Вложих немалко време, енергия, очи в този постинг...
цитирай
14. lion1234 - Изключително трогателна...
30.08.2014 19:50
прощална визитка на човека, поета и мислителя Валери Петров! В този прекрасен свят на изкусителната любов, на простите неща, на златното ключе, на пъстрия есенен килим, на снежните звездички, на веселия пролетен глъч се чувстваш някак прероден, пречистен и благословен! Истински магьосник!
Поклон пред светлата му памет!
цитирай
15. mt46 - Поклон!...
30.08.2014 22:13
lion1234 написа:
прощална визитка на човека, поета и мислителя Валери Петров! В този прекрасен свят на изкусителната любов, на простите неща, на златното ключе, на пъстрия есенен килим, на снежните звездички, на веселия пролетен глъч се чувстваш някак прероден, пречистен и благословен! Истински магьосник!
Поклон пред светлата му памет!

цитирай
16. mt46 - ...
02.09.2014 13:26
СРЕД ЕЛЕКТРОНИКАТА
Валери Петров

Дотам я докарахме във този наш век,
че съвсем се обърка напоследък човек.

Днес във лятното пладне, тъкмо бях си заспал,
през съня ми проникна електронен сигнал

като някакво гукане...Сънен скачам на крак,
но не знам отде иде настойчивият знак.

Телефонът е ням и мълчи GSM-ът,
във компютърът също не се крие проблемът.

Поглеждам, уплашен, навън през стъклата,
да не би – както случва се – да ми вдигат колата,

и откривам причината сред липата разлистена:
оказа се, гукала гугутка наистина!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8363310
Постинги: 1908
Коментари: 31600
Гласове: 94841
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930