2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
.
.
Приказка за завистта
Светослав Минков
Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше.
„Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше магарето на съседа си.
Загнезди се тая мисъл в главата на Иван, впи се като пиявица в мозъка му и започна да го измъчва непрестанно. Но сиромах човек беше той и не можеше да си купи магаре.
Стоян беше грънчар. Имаше си малка грънчарница и правеше от глина чудесни грънци и стомни, които шареше с жълта и зелена боя, а после ги товареше на магарето си и ги носеше за продан в близкия град.
Иван пък беше калпакчия и умееше да шие хубави калпаци. Но не се радваше той на майсторлъка си. Замислено беше лицето му и някак тъжно гледаха очите му. Оживяло му беше на сърцето магарето на неговия съсед. Винаги когато Стоян минеше с магарето си покрай дюкяна на Иван, калпакчията оставяше работата си, залепваше се на прозореца и дълго гледаше щастливия си съсед, който крачеше гордо подир дългоухото сиво животно.
— Ех, да можех и аз да си имам такова едно добиче! — въздишаше Иван и стоеше като прехласнат, докато грънчарят и магарето му се загубеха от погледа.
А пък то, пустото му магаре, да приличаше поне на вол, на крава или на кон, хайде, както и да е. Но то беше като всички други магарета и дори по-грозно от тях: старо, дръгливо, с увиснала опашка и с клепнали уши — тъй да се каже, на магарешка вещица приличаше.
Но когато човек се захласне в нещо, очите му виждат и грозното хубаво. Минаваше ден след ден, а Иван не преставаше да мисли и да въздиша за магарето на Стоян. И лека-полека у него се събуди завист към съседа му.
Тъкмо тогава се случи това, което ще разкажем по-долу.
Една привечер, както Иван си седеше и отупваше с пръчка един нов калпак, вратата на дюкяна му се отвори и вътре влезе непозната жена, забулена с черна забрадка. Приближи се тая жена до калпакчията и му рече:
— Добър вечер, Иване!
Погледна Иван жената и като продължаваше да тупа калпака, отвърна:
— Добър вечер!
А гостенката седна на едно трикрако столче и каза:
— Виж какво, Иване, дошла съм да ти помогна. Аз съм Съдбата. Светът е нареден така, че на човек все нещо не достига. Кажи ми едно твое желание, което ще те направи щастлив, и аз ще го изпълня веднага!
Като разбра кой е дошъл при него, калпакчията изпусна пръчката и калпака и скочи от одъра.
— Значи, ти си Съдбата? — извика зарадван той. — Благодаря ти, че си се сетила за мене и си дошла да ми помогнеш!
— Кажи ми едно твое желание, което ще те направи щастлив, и аз ще го изпълня веднага! — повтори гостенката.
В това време Иван съгледа през прозореца своя съсед, който се връщаше с магарето си от града.
— Виждаш ли тоя човек? — рече калпакчията. — Моля ти се, убий магарето му!
И още преди да изрече той тия думи, магарето на грънчаря се залюля и падна на земята, изпъна нозе, изблещи очи и издъхна, поразено сякаш от мълния.
— На̀ ти сега магаре! — извика усмихнат Иван. — И аз нямам магаре, но и ти не ще имаш!
И в същия миг през главата на калпакчията мина като светкавица мисълта, че и той можеше да има магаре, стига да бе пожелал това. Какво беше спечелил от туй, че магарето на съседа му бе умряло?
— Сбърках! — рече Иван. — Моля ти се, съживи магарето на Стоян, пък и на мене дай едно като неговото!
Но в дюкяна нямаше вече никого. Чудната жена бе потънала сякаш вдън земя.
chitanka.info/text/8903-prikazka-za-zavisttaПП: Завистта, алчността, глупостта са страшни движещи сили...
М. Тачков
Не че другите народи завиждат по-малко,
но при нас е особено болезнено.
Поздрави за точно тази Приказка, Маринче!
Четейки подобни текстове, разбираме и приемаме посланията, поуките, а живеенето ни е сякаш в друга реалност, друг свят, подчинен на различни правила и ценности...
И все пак, фактът, че се обръщаме все по-често към мъдростта, неоспоримо доказала правотата си, към природата, музиката и поезията, има надежда! :)
Поздрави, Марине! Хубав ден!
но и ние вече с тази насаждана омраза, за къде сме!?
но и ние вече с тази насаждана омраза, за къде сме!?
Четейки подобни текстове, разбираме и приемаме посланията, поуките, а живеенето ни е сякаш в друга реалност, друг свят, подчинен на различни правила и ценности...
И все пак, фактът, че се обръщаме все по-често към мъдростта, неоспоримо доказала правотата си, към природата, музиката и поезията, има надежда! :)
Поздрави, Марине! Хубав ден!
Поучават се, които могат... Лека вечер!... :)
Поздрави за точно тази Приказка, Маринче!
Св. Минков има и други интересни приказки, разкази... Той поставя началото на българската научна фантастика...
Как са ме възпитавали родителите ми, не знам, но тази думичка "завист" - за мое лично щастие, стои далеч от мен.
Живи и здрави!
Погрешно някои смятат, че ние не виждаме грешките, недостатъците си...
Не че другите народи завиждат по-малко,
но при нас е особено болезнено.
При други не се забелязва, но като погледнем историята, доста войни са се водили от завист и от алчност...
... Казали на Иван, че ще му дадат магаре, да си превозва каквото има, обаче при условие, че и на Стоян ще дадат магаре - въпреки, че си има...
И, казал Иван: не, не ща... Не искам магаре щом и на него ще дадете... по-добре без магаре, отколкото Стоян да има още едно, т.е. две...
...
Поздрави!
Чудесен пост ! Поздрави !
21.08.2015 23:41
21.08.2015 23:58
Как са ме възпитавали родителите ми, не знам, но тази думичка "завист" - за мое лично щастие, стои далеч от мен.
Живи и здрави!
22:05
Понякога от умора човек не може да заспи... Прочетох притчата.. Аз знам друга - ще използвам имената на твоите герои:
... Казали на Иван, че ще му дадат магаре, да си превозва каквото има, обаче при условие, че и на Стоян ще дадат магаре - въпреки, че си има...
И, казал Иван: не, не ща... Не искам магаре щом и на него ще дадете... по-добре без магаре, отколкото Стоян да има още едно, т.е. две...
...
Поздрави!
цитирай
Изтрий
13. stela50 - Да... страшни движещи сили... унищожителни...
23:35
Благодаря за срещата с любим писател и мъдра приказка.
Чудесен пост ! Поздрави !
Така и двамата щяха да имат и всичко щеше да е наред ;)
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация