Всеки може да говори,
използва думите така,  

сякаш вятър са в косата,
не струват пукната пара ...  

Обещания и ласки празни,
чувани от път на път,  

опитват се да бъдат тухли,
във строежа на света ...  

Нима не сме били на фронта,
на тази траурна игра,  

без да имаме представа,
какви са тези правила ...  

В играта от тез мащаби,
всеки главен е герои,  

във своите лабиринтни мисли,
прикован е с гвоздей безброй ...  

Обречени сме сякаш тъжно,
на болка и тъга,  

поради единствена причина,
болно его - самота ...  

Всеки мисли си за хора,
как да бъде обкръжен,  

да бъде пурпурна основа,
на социален комитет ...  

И ето думите пристигат,
изковани от звезди,  

не премерено вибрират,
излъчват остри честоти ...  

Словото да носиш,
дарба е голяма ...  

но как ще го използваш,
път за тебе изковава ...  

Дума тук и дума там,
какъв магьосник си голям,  

използвай словото добре,
и ще бъдеш слънчево дете ...  

Дим Митър Хакини
22.03.2018 14:37