Продължаваме разходката из Леер, провинция Долна Саксония. Градът не е пострадал от бомбардировките на съюзниците през Втората световна война, затова в него могат да се видят къщи, строени през 17 век, дори и през 16....
По улиците не се виждат хора нито денем, нито вечерта, като се изключи главната улица. 34 000 души живеят в Леер, има голяма руска общност, която дори си има своя православна църква. Част от тях са потомци на така наречените руски немци - тези, които навремето Екатерина Велика е привлякла в Русия и днес те намират обратния път към старата родина. Не им е лесно: "Там бяхме германци, тук сме руснаци" - казват мнозина.
Срещат се и много африканци и араби, настанени в уютни апартаменти; те не работят. Правителството се грижи за тях.
По Крайбрежната алея вървим край водите на Леда, която тук се влива в плавателния Емс. Чайки се провикват над водата. Вижда се красив бял пътнически кораб, от който слизат десетки пенсионери, тръгнали на развлекателно плаване. Таня разказва, че те са най-голямата част от пътуващите за удоволствие германци.
Снимаме се до необичайната леерска русалка, която е запазила краката си почти изцяло.
Прохладно и спокойно. Усещането е за необитаемост. Чисти и пусти улици със стари къщи с еднотипна архитектура и прилепени една до друга - тъмночервени тухли и бяла рамка около прозорците. Така изглеждат сградите и в Бремен, и в Берген (Норвегия), а и в Амстердам. Характерни за Северна Европа постройки.
Пред една къща виждаме изнесени и оставени на минувачите купчини мебели в добро състояние. На когото му харесват, може да си ги вземе. Обичайно е по тези места. Често се изхвърлят и антикварни ценности...
главната улица в Леер
Благодаря ти за интереса.
Говоря от личен опит, защото имам сестра в Германия, омъжена за един такъв “задоволен“ пенсионер. Пенсиониран инженер е, който не може да си плати дори и наема.
За справка: средната пенсия в Германия е 750 евро, а наемът на едно двустайно жилище е 1000 евро.
Затова всички кефенета и ресторанти в Германия са празни. Там цените са направо недостъпни за немския пенсонер.
Не знам каква е тая българска идиотия, но повечето българи съвсем неоснователно се прекланят пред Русия и Германия, а то няма защо.
Също така избягвам да правя обобщения - отнасям се честно към читателя като предоставям фактите така, както съм ги видяла, а той да си прави изводи. Ясно е, че колкото хора, толкова и мнения за дадена страна; аз представям моментна снимка на част от чуждата действителност. За мен е интересно да я проучвам, да слушам хората как разсъждават, да откривам общото и различното с тях.
Бях само четири дни в Германия и три - в Амстердам, така че впечатленията ми са откъслечни. Не както беше в Азия - три години в Китай и две - във Филипините. Навлизаш в дълбочина, опознаваш хората, много по-интересно е.
Поздрави!
Няколко прости примера: излизаш, качваш се на рейса и хоп- 2 евро за билет. Слизаш, взимаш си кафе в пластмаосва чашка и хоп- още 2 евро за кафето (в кафенето ще ти вземат от 3- 5 евро за кефето в порцеланова чашка).
Понечваш да запалиш и хоп- от 5 до 7 евро за цигари. И така нататък... Ограбват те от тъмно до тъмно. Само въздухът е безплатен там и все още не е обложен с такси...
Нямам намерение да се заселвам в Германия...
Особено летните следобеди ...
Е, нямаше африканци и араби:), но беше прекрасно!
Поздрави, Натали!
Градовете също се променят като нас, хората, но все пак запазват една особена специфична атмосфера, която ги отличава от другите селища. Леер има очарование, характерно само за него.
Поздрави от Варна! :)
Неправилно си ме разбрала или аз съм се изразила неправилно.
Градът е Неврокоп /гр. Гоце Делчев/.
Леер ми заприлича на Града от детството ми - спокоен, уютен, притихнал през деня, особено следобед ...
Вечер ставаше друг - весел, разхождаш се по движението, погледи, закачки...
Минали времена - приятни, ароматни и незабравими!