Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2015 20:27 - 26 години порнокрация
Автор: mt46 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1808 Коментари: 17 Гласове:
29

Последна промяна: 09.11.2015 22:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Мисли около датата 10 ноември 10.11. 2014 г.
 

image
Редовен наш читател ни изпрати няколко интересни цитати и коментари, събрани от него от публикации в различни медии и от интернет около датата 10 ноември. 

Публикуваме цитатите така, както сме ги получили, само с допълнения за датите и имената на издания, блогове и пр., за цитатите, за които намерихме тази информация.

Сигурно не са малко хората, които биха могли да се подпишат днес под подобни или същите думи.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Проф. д-р Петко Ганчев:

В навечерието на 25 годишнината от “преврата” на 10 ноември 1989 г., открил възможността за свободно демократично развитие на страната в семейството на европейските народи и в очакване на ново правителство, Аз – гражданинът на България, от името на десетки хиляди представители на интелигенцията, на хората на духовната култура – наука, образование, изкуства, медицина, на инженерния труд, които останаха чисти и неомърсени от разгърналата се вакханалия на новия див български капитализъм, с това “Открито писмо” обвинявам вас, представителите на т.нар. “български политически елит” на прехода, които в различни конфигурации и формати, с различни партийни етикети, сменяни безсъвестно според личните и корпоративни интереси, упражняваха властта и поотделно и вкупом със своите политически решения и действия доведоха България до най-ниското ниво от десетилетия в най-новата й история! Обвинявам и вашите слуги-публичните медии, както и разни дежурни социолози и политолози, които с малки изключения, обслужваха вашата антинационална политика в угода на нечии чужди интереси като манипулираха, зомбираха и оглупяваха народа ни и по този начин допринесоха за сриването на духовната му култура и отслабването на волята му да се бори...

Уви, всеки политически цикъл показваше, че вие, които вземате и провеждате политическите решения на държавата България, независимо от предизборните си обещания, оставате част от продажната политическа класа, която в изпълнение на указанията на чуждите и наши кукловоди погубва България. Надеждата ми, че вие се стреснахте след февруарските събития и бунтът на отчаянието (2013 г.), в който изгоряха като факли толкова млади живота, а преди това цели семейства се самоубиха, още не е окончателно угаснала. Надявам се, че и последните парламентарни избори (5.10.), белязани от неучастието на повече от 51% омерзени от вас българи, са ви отрезвили. Независимо че много от ходовете на политическите ви решения за управление са неморални и чужди на принципите на социалната справедливост, демокрация и свобода, тази надежда още е жива и това ме кара отново да ви напомня, че няма по-висш дълг за политика, който взима или иска да взима решения за държавата и народа си, от дълга да им служи. Аз съм се обрекъл на това и ви призовавам и вас да не забравяте този свой дълг към народа и държавата България! Да не забравяте, че освен морален съд някога ще има и реален съд на историята, който да въздаде всекиму заслуженото и че народът ни въпреки всичко ще се съвземе и ще издигне своите нови “Строители на България”!

Поглед Инфо, 1.11.2014

****
Божидар Кунчев:

Усещах като другите, че силите ни ще стигнат, за да станем това, което сме били през доброто време в историята ни. Но не станахме и така се заредиха една след друга онези двайсет пет години, през които неведнъж, угнетен и обезверен, нашепвах Ботевите стихове “погледът мрачен, умът не види/ добро ли, зло ли насреща иде…”. Предстоеше ни градивен процес, но вместо него настъпи разрухата, засегнала всички равнища на живота. Голяма част от населението се превърна в безлична маса, разочарована или пък така и не разбрала, че без борба животът е невъзможен.
Не ни достигна духовната енергия, без която не са възможни преображенията. Прекалено тежко се оказа наследството от безвремието, което не съумяхме да осмислим, както трябва. Не разбраха всички, че някогашните инквизитори няма да променят нрава си. И те, и другите ни „спасители” овладяха ситуацията, която наричахме преход. Под една или друга фирмена табела, изписана с буквите на наглостта и демагогията, те, дори и за кратко да бяха в опозиция, никога не изгубиха позицията си на всевластни господари, от които зависи настоящето и бъдещето ни.
И така, тръгнали от първите митинги и Града на истината, минали и през неотдавнашните протести, ние се оказахме в държавата на мафията, на продажните политици, на една псевдодемокрация и псевдопазарна икономика.

Дюренмат казва, че „не може да се изисква едно нравствено общество”, защото по природа човекът е егоистичен и агресивен. Сигурно е така, но въпросът е, че в Европа има общества, многократно по-добри от нашето. Общества, където се зачита законът, където има състрадание и не е погазена хуманността. Следователно някой някъде е успял да се справи с егоизма и агресивността си, откроил е разликите между доброто и злото, изградил е фундамента, върху който да се развива човешкото общество в границите на приемливото. А какво направи нашенският Хомо Балканикус? За него говорят статистиките, според които сме все на последните места, другото име на които е катастрофа.

Не твърдя, че сме обречени, но за кой ли път ще споделя, че най-после нещо трябва да стане. Та нали и ние сме хора от плът и кръв, каквито са и датчаните, например. Защо те живеят несравнимо по-добре от нас? Защо ние не можем? Докога няма да можем? Докато „тука е така”! И докато трае търпението ни. Докато продължаваме повече да мразим, отколкото да обичаме. Докато не настъпи онова просветление в съзнанието ни, след което ще знаем как да сложим край на трагикомедията. Но просветлението ще дойде след като се доберем до силата на вкуса , за която писа Збигнев Херберт. Ще дойде след усилията на всеки един от нас, поискал да стане по-добър, по-малко егоистичен, с повече нетърпимост към легиона от престъпници, самообявили се за наши спасители.

Въпреки.com

****

Калин Манолов:

Това отношение към морала в политиката бе родено през 1990 г., на т.нар. Кръгла маса. Тогава се изкова и понятието „национален консенсус“, което замени марксизма-ленинизма. Политиците от всички цветове мълчаливо се съгласиха, че всичко е разрешено, че всичко се продава или се договаря, а останалото зависи от натиск, лобиране, манипулации, сделки, измами, подкупи и предателства. Всяко следващо от изредилите се през последните 25 години дузина правителства бе с все по-неограничена власт, по-необвързано с политика, и по-неограничавано от идеология. Всяко оставяше предшествениците си безнаказано да се измъкват с плячката си. Това се наричаше и продължава да се нарича „политически прагматизъм“.

bgonair.bg, 7.10.2014

****

Проф. Янко Янков:

Тук и сега за пореден път ще акцентирам Вашето внимание върху това, че през 2012 и 2013 г. надлежно съм изпратил в офиса на Прокурора при Международния наказателен съд в Хага серия от 12 (дванадесет) документални масиви, в общ обем повече от 1600 (хиляда и шестотин) страници, в които документално е обоснована тезата, че
докато по време на класическата комунистическа власт от Септември 1944 г. до Ноември 1989 г. в България е бил извършван селективен класов комунистически геноцид над отделни групи и слоеве от населението,
то след камуфлажните политически промени от Ноември 1989 г. досега в България се извършва тотален посткомунистически геноцид върху всички български граждани, в резултат на което отделно от нормалната смъртност и отделно от емиграцията, от демографската карта на българската държава липсват 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) български граждани - жертви на провежданата геноцидна държавна стратегия, организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства
;
която престъпна държавна стратегия се изразява в: евгеника (евгенетика), социално-медицински геноцид, медикаментозен геноцид, пенсионен геноцид, образователно-професионален геноцид, интелектуален геноцид, социално-икономически геноцид, държавен тероризъм (държавно терористично насилие), извънсъдебни убийства, както и множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.

Из „Граждански обвинителен акт“ – писмо до 24 посолства
www.iankov.blogspot.com

****

Валери Найденов:

Мит десети. На 10 ноември започнал Преходът. Че започна нещо, започна. Но що е то “преход”? Не може ли малко по-конкретно? Полша също започна “преход” и днес вече е световна сила. А България? Населението ѝ намаля с 25 на сто, работните места – с 50 на сто, няма машиностроене, няма металургия. Нямаме армия, нямаме здравеопазване, нямаме съдебна система, а политическата система е бунище.

Това не е преход, това е разпад. Полша е във възход, България е в разпад. Това са истинските думи. Вместо да спорим дали е дошъл краят на прехода, нека питаме кога ще спре разпадът.

в. „24 часа“, 4.11.2014 г.

****

Евгений Дайнов:

Самият факт, че България днес не е нито Русия, нито Беларус, нито Молдова (и пр.) е илюстрация, че в прехода имаше и градивни неща. Двете най-важни се видяха още през 1990-та: а/ свободните медии (тогава – само вестници); и б/ – протестиращите граждани.

Ако не бяха десетките постоянно възникващи нови вестници и стотиците хиляди постоянно протестиращи граждани, през 1990 година СДС щеше да си стисне ръцете с БСП (преговори за общо управление, напомням, се водиха месеци след изборите от юни). И така, вместо да сменят системата, „добрите“ щяха да влязат в нея. Не влязоха, защото отвън кабинетите и кулоарите стояха гражданите и вестниците. Те бяха гарантът, че съглашателските наклонности на тогавашното СДС няма да доведат до отказ от смяна на системата.

Това е моят извод от 25-те години. Няма сила, способна окончателно и задълго да победи изправения, съпротивляващ се човек. Макар в България, от времето на Ботев и до днес, повечето хора да предпочитат да се влачат на колене, винаги се оказва, че има достатъчно изправени хора, които да изтрият срама от челото на останалите.

в. „Дневник“, 3.11.2014

.

Пак от Евгений Дайнов:

Партиите, т. е. носещите греди на демокрацията, са предимно шайки, преследващи не националния интерес, а интереса на шепа главатари. Не всички банки са банки, защото някои са пирамиди и перални на главатарите. Върховенството на закона съществува само на хартия, защото и налагащите закона не са правоналагащи органи, а – пак шайки. Които не налагат закона еднакво върху всички, а го изкривяват („надхвърлят“, както препоръча наскоро главният прокурор), за да обслужват шепа главатари. Които пък да си държат парите в банките-перални.

И свободата на словото не е свобода на словото, защото с парите на банките-перални се контролират медиите. Пазарната икономика не е много пазарна, защото всъщност е притискана, рекетирана и контролирана от шайките – политици, правоналагащи органи, монополи и елементарни бандити. Образованието бълва неграмотни, а здравеопазването – умрели граждани. А полицията, вместо да гони разбойниците, бие гражданите.

Не на последно място, Министерство на околната среда изобщо не се занимава с пазенето на природата, както ни уверява напоследък със захаросаните си радио-клипчета. И МОСВ, както изредените дотук, се занимава със същото – вместо да пази природата, дава я за ползване и разрушаване на всякакви шайки. За да има за главатарите.

В крайна сметка, вместо българите да са усмихнати и приветливи, защото живеят в „обществото на реда и благоденствието“, те са намръщени и зли, защото изобщо не стигнаха до ред и благоденствие.

„Това си го знаем“, ще кажете, „какво е тук новото?“

Работата е много дълбока. Моделът „#КОЙ“ съществува, защото различни шайки успяха да отвлекат институциите на държавата. И вместо тези институции да работят за хората, те работят за тая или оная шайка. А шайките се разбират помежду си по върховете (защото не признават дори разделението на властите) да поддържат това изгодно за всички тях положение.

Публичните системи не работят за публичните, а за частни интереси. Затова нищо не е онова, което трябва да бъде – защото институциите, които трябва да го правят такова, каквото е, правят точно обратното. И го правят доста отдавна. Преди модела „Пеевски“, да си спомним, имахме модела „Цеко Минев“ – срещу когото беше онази окупация на Орлов мост през 2012 година, от която тръгна всичко.

Това е един и същи модел, в чийто интерес управляваха, последователно, тройната коалиция, ГЕРБ и Орешарски. Управленията се сменят, моделът – не. А значи: проблемът е в системата.

Clubz.bg, 30.10.2014

****

Из реч от филма „В като Вендета”:

…Но, ако виждате това, което виждам аз, ако чувствате това, което чувствам аз, ако се стремите към това, към което и аз, тогава ви каня да се присъедините към мен след една година пред вратите на Парламента! И заедно ще им дадем такъв пети ноември, който никога няма да бъде забравен!

Оnline.rhetoric.bg

****

Д-р Мирослав Дърмов:

Затова държавата (лигитимното насилие) трябва да се преструктурира. В подобна насока предизборният лозунг „Да върнем държавата на гражданите“ като че ли започва да се дешифрира, и когато станат известни и имената на гражданите, на българите всичко ще им стане ясно. Само че

Въпросът е дали живеещите в България са готови да се примирят със ситуацията, при която не само те, но и техните деца и внуци ще продължат да бъдат бедни, а децата и внуците на номенклатурата ще бъдат господарите на страната. Или ще се опитат да променят нещо?

Впрочем, поведението на човека е въпрос на личен избор. Както и неговата отговорност пред поколенията. Защото нито Дядо Иван, нито Чичо Сам, а още по-малко хер Шмидт ще решат проблемите български. Те могат да бъдат решени, ако все пак българинът се събуди и тези, които са извън страната направят своя избор и се завърнат в България, за да бъдат на страната на своя народ.

Faktor.bg, 15.06.2013

****

Илко Семерджиев:

На 10-ти ноември 2014 година, по случай 25 години от падането на комунизма в България, ще имаме за Председател на Народното събрание бивш член на БКП, за Министър-председател – бивш член на БКП и за Президент – бивш комсомолски секретар от номенклатурна БКП-фамилия. Вероятно голяма част от министрите също ще са бивши членове на БКП или от номенклатурните династии на БКП – така, както и настоящият служебен премиер е бивш партиен секретар на БКП. И тези хора щели да ‘реформират’ демокрацията и капитализма в Република България. Сега, ако мога да попитам – вие на тях ли вярвате или на себе си вярвате, че сте избрали демократичното настояще и бъдеще на България?

Фейсбук група на „Синьо Единство“ – Велико Търново

****

Светлана Джамджиева:

Ако едно общество допуска да бъде манипулирано, заплашвано, купувано, лъгано, ако то не е достигнало степен на развитие, в която това да е неприемливо за него, ако то не си е изработило механизми да се противопостави… Тогава няма как да очакваме медиите да са свободни, смели и неподкупни.

Колкото до обществото като цяло, според мен то страда от тежък дефицит на грамотност. Което го прави лесно манипулируемо и лесно управляем електорат.

Електоратът си избира политици, те си създават обръчи, обръчите си купуват медии, медиите обработват електората при избора на политици… В последните години обаче – когато обръчите завзеха голяма част от икономиката и от финансовите ресурси – те поеха и водещата роля – избират политици, свалят политици, окрупняват медийната си власт, свиват до минимум правото на избор. По време на икономическата криза държавата, управлявана от обръчите и техните политици, се превърна в най-големия работодател. И в най-големия рекламодател, ако говорим за хляба на медиите. За каква свобода говорим?!

Из интервю за Faktor.bg, 23.10.2014

****

Диляна Гогова:

Огромни групи от нашето население изцяло липсват в Народното събрание, там са застъпени предимно политически брокери и занаятчии, партийни кадри с не особено последователни убеждения, както и случайни граждани, набедени за обществен елит. В интерес на истината понякога възникват и изключения – сред хората на ДСБ е един от най-известните стоматолози, хирургът д-р Валентин Павлов, с доказано успешен бизнес и висока професионална репутация. Крайност в случая, която само потвърждава правилото, точно каквато е и случайно попадналата Баракова!

Така ударихме дъното, отгледахме каста. Парламент, който не отразява реално всички обществени групи. 25-годишното въртене на едни и същи партии и политици във властта фактически тотално изключи гражданското разбиране за представителността. Затова всеки път, когато на жълтите павета излязат на протест “феодалните старци” от БАН или “седенките” на учителите, лекарите, миньорите, земеделците и пр., става ясно, че тези социални групи не могат и никога няма да успеят да се разберат с властта. Не само защото тя е лоша и функционира единствено заради себе си, а защото в нея няма застъпници за интересите на тези хора, там никой не мисли като тях и не говори от тяхно име. Даже “помежду другото”.

в. „24 часа“, 22.10.2014

****

Кирил Манолов:

Как да не се гордеем! На челни места сме по брой на глава от населението на: медии, партии, професори, ВУЗ-ове, полицаи, партийни субсидии и ред други положителни неща! Лошото е, че сме на челни места и по инфаркти, инсулти, съсипана природа и дупки по пътищата! А сега сериозно! Все не мога да разбера как издържат финансово собственици на вестници, от чийто ежедневен тираж се продават само 20-30% ? Имам само едно обяснение: че са „мъни-перални“!

Коментар под публикация на Mediapool, 22.10.2014

****

Спас Спасов:

Това не са избори! Това е превземане на държавата с партизанска война. И след нейния триумфален край не чух по-откровен и точен коментар от този на Дорис Фиала, която ръководи делегацията на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), следяща за вота у нас: „Ние трябва да помислим дали да не бойкотираме изборите. Ние не трябва да позволим да бъдат използвани за легитимираме на силно съмнителна система от гледна точка на закона и отчетността“.

Spasspasov.com, 14.10.2014

****

Д-р Христо Хинков:

Аз мисля, че преходът е режисиран от една партия, която държеше цялата власт.
45 години тоталитаризъм системно са унищожавани връзките. Хората са се отчуждили. Веднага след 90-а година една трета от елита на страната напусна. Това е голям проблем за българите.

Из интервю за БНР, 10.11.2014

****

Проф. Копринаров:

Припомних си Адам Михник – полски политик, който каза: „Демокрацията се нуждае от смелост, въображение и милосърдие“. Ние не умеем да се сравняваме, не знаем с кого да се сравняваме.

Из интервю за БНР, 10.11.2014

****

Неизвестен автор:

Сами се избират! В смисъл… Огромният брой на хората на държавна заплата (над 500 000) и кръговете от „Бизнесмените“ около тях, семействата и приятелите им са членове (многократно пребоядисвани за да запазят работното си място) на големите партии – ГЕРБ, ДПС и БСП. Те са и най-активно гласуващите. Сумарно над 1.5 милиона – представляват около 25 % от имащите право на глас. Такъв процент няма никъде по света ! Ако се приеме за модел администрацията на Холандия, държавните ни служители трябва да са 20 000. А те са… 200 000! Като се добавят купените и контролирани гласове и ниската избирателна активност, досега винаги са успявали да формират правителство на Далаверата „Ще крадем заедно“. Сега са „на кантар“ и споровете им са единствено за доуточняване порциите от баницата – държавните поръчки. Театрото, което разиграват на „Върли политически врагове“, е за наивници. Все повече хора проглеждат поне за това.

****

Галина Славеева:

Сега да ви кажа. Месец обикалях и най-затънтени и забравени от политиците селца. Не казвам забравени от Бога, че нямаше съвсем никого да открием там, ако беше така.

Видях с очите си хора с искрица в погледа, видях и такива, които нямаха представа,че предстоят избори. Повечето.

Още повече – Парламентарни избори.

Всъщност, знаете ли,че повечето хора в малките населени места ИЗОБЩО не правят разлика между видовете избори -местни, парламентарни, президентски. За тях, този, който е отишъл да им говори някакви „алабализми“ за европейски път на България; развитие на бизнеса; завъртане на колелото на икономиката; реформи в различни сектори е този, който трябва да им обясни и разреши проблема със затвореното преди 10-15-20 години училище в селото; разписанието на автобусите до „големия“ град; ниското напрежение на тока; ниските пенсии; липсата на работни места и с нивите, дето кмета ги раздавал на „негови“ хора. В това число, очакват отговор защо главният път минава през центъра на селото, защото от вибрациите чашите в шкафовете им се чукали една в друга. Честна дума.

За цялата предизборна кампания чух 2-ма души да попитат за Южен поток и „руснаците“, 3-ма-4-ма за Европейския съюз и размера на краставиците. Всички останали въпроси бяха свързани с ежедневното битие и несгоди.

Ако ползвам статистика в проценти, ще обобщя,че около 93 % от хората казваха едно – „абе `що не вземете да се разберете там горе и да направите нещо за нас – хората“. Звучеше ми като обръщение към инопланетяни.

Като в тъпа комедия установявах (по снимките), че в едно и също населено място, при посещението на различните политически партии, мястото на срещите, обикновено селската кръчма или някакво клубче, бяха пребрандирани в съответните плакати и агитационни материали. Нещо като фотошоп „на живо“.

Не се изненадвайте на резултатите.

На едно от местата, където бях, една жена ми каза -“ Вие сега кои сте? Защото по телевизора казват да гласуваме за № …“.

Естествено, това беше бюлетината на партия, която си има партийна телевизия.
Напразни се оказаха опитите ми да обясня,че това е политическа пропаганда през телевизионния екран.

Повярвайте ми, лафът „казаха по телевизията“ е неоспорим феномен в малките населени места. И днес.

Всъщност, исках ви кажа – положението е страшно, тъжно и много фатално.
Все си мислех, че като „отворена“ не съм изгубила връзка с реалността, но… бях опровергана.

****

Проф. Михаил Константинов:

Дефенестрация – изхвърляне през прозореца. Терминът идва от събитията през 1419 г. в Прага, където общинските съветници приемат редица решения, които народът не харесва. Народът влиза в парламента, хваща общинските съветници и ги изхвърля през прозореца. Лошото е, че е било доста високо, долу е имало плочки и нито един съветник не е оцелял при това дефенестриране. Дано да не докараме българския народ дотам – да ги хвърля от прозорците, защото сме си го заслужили, като гледам.

Из интервю за Агенция „Фокус“, 5.10.2014

И т. н.

www.eurochicago.com/2014/11/misli-okolo-datata-10-noemvri/

Двадесет и шест години порнокрация

Двадесет и шест години - порнокрация!
Мощна, възходяща мафиотизация...
Население - зомбирано и спящо.
И развитие безпътно, низходящо...

Хора изгорели и самоубити...
Процъфтели банки, задници, бандити...
Мутри, чалга, контрабанда, дрога, робство...
И разбиване. Ограбване на общото...

Марин Тачков


 



Гласувай:
29
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8516136
Постинги: 1940
Коментари: 31778
Гласове: 95453
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031