В България е имало Народна партия от 1894 до 1920. Тя е основана от представители на старата Консервативна партия и на Народната партия на Източна Румелия. Нейни най-видни дейци са Константин Стоилов, Иван Гешов, Константин Величков, Атанас Буров и народният поет Иван Вазов. Други известни политици от Народната партия са Стефан Бобчев, Михаил Маджаров и Теодор Теодоров. Народната партия е участвала в едно самостоятелно правителство с премиер Константин Стоилов от 1894 до 1899 и в 7 коалиционни правителства от 1894 до 1923. През 1920 тя се слива с Прогресивнолибералната партия в Обединена народно-прогресивна партия, която в 1923 става част от Демократическия сговор. Той просъществува до 1934, когато след преврата от 9 юни всички партии са били забранени.

В Европа от 1976 съществува Европейската народна партия (European People’s Party), която има мнозинство в Европейския парламент. В нея членуват предимно християн-демократически, но и консервативни и дясноцентристки партии. Най-влиятелни от тях в своите страни са Християн-демократическата партия на Германия (CDU = Christlich-Demokratische Union), както и испанската Народна партия (PP = Partido Popular). Последната испанците галено я наричат Ел Пе Пе. Думата ми е за нея. Тя е дясноцентристка консервативна партия. На изборите през ноември 2011 печели абсолютното мнозинство в парламента и съставя правителство начело с лидера си Мариано Рахой.

От българска страна в ЕНП членуват СДС, ДСБ, Демократическата партия и ГЕРБ. Първите три не са представени в сегашния парламент. Не е представен също Реформаторския блок, нито Нова република. Съществува и Единна народна партия, която не е член на ЕНП. Колкото до ГЕРБ, тя е приета там по декларативност, за да има ЕНП дясно политическо представителство в България, както и предвид отсъствието на другите десни партии от парламента. Не е ясно обаче доколко тя е дясна и доколко е партия. Не са разбираеми и нейните цели и политика.  

Представените в настоящия парламент партии бетонират статуквото и съществуващия модел. От много години вече няма никакви реформи, нито развитие и дори обикновени промени. Има едни и същи проблеми, които пречат на страната да просперира. Като мантра се повтарят думи като борба с корупцията и реформа в съдебната система, но явно няма кой да се заеме с това. Като резултат още дълго ще бъдем обект на мониторинг, както и извън Шенген.

За съжаление автентичните десни партии нямат кой знае каква парламентарна перспектива. Те загубиха електоралната си база. Каквато и конфигурация и обединение да направят, най-много отново да влязат в парламента, но не и да спечелят избори. Надали точно за това се борят. Чух наскоро призив за разпускането им и образуване на нова партия. На prima vista това изглежда кощунство. Как така няма да има например СДС? Той бе символ на промяната в България. Или пък ДСБ? На последните избори обаче те отново останаха извън парламента разединени и ако не се случи нещо, ще станат маргинални извънпарламентарни партии. 

Затова се връщам на испанската Народна партия. Тя има много широка социална база и умее да печели избори с абсолютно мнозинство. Точно такава партия, поне според мен, е нужна днес на България. В момента това може да звучи невероятно, но мисля, че именно в България една подобна партия би имала успех. Една българска Народна партия може да следва традициите на старата Народна партия и в същото време да бъде модерна дясна партия. Няма нужда да се преоткрива топлата вода. El PP може спокойно да послужи като модел за създаването ѝ. Няма значение дали това би била една нова партия или обединение на съществуващи десни партии. Важното е тя да привлече мнозинството от демократично мислещите хора в страната, дребните собственици и средната класа, доколкото е останала такава. За целта политическите водачи на формациите център – дясно следва да се откажат от лидерските си амбиции и да достигнат до необходимостта от създаването на една истинска партия на народа, която да се стреми не да бъде опозиция на досегашните властимащи, а да ги победи на избори и да управлява. За целта е необходима ясна политическа програма и цел – помитането на статуквото и на модела Кой. Защото без да бъдат отстранени от политическата сцена крепящите статуквото лица и партии, не ни очаква нищо добро. Само се питам има ли достатъчно смели българи, които да изградят една такава Народна партия, която да гарантира европейското ни бъдеще и просперитет.