Постинг
10.10.2017 11:36 -
Ариела и трите мискетарки
Автор: vivalentin2
Категория: Лични дневници
Прочетен: 703 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2017 11:43
Прочетен: 703 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 10.10.2017 11:43
Ариела отвори със замах вратата, свали си ръкавиците, хвърли ги на масата, откачи лазерния си меч , сложи го на плота за безжично зареждане и се тръшна на масата.
- Николайоооооо. Жадна съм. Николайоооооо оооо оооо ооу. Де си бе ?
Откъм кухнята се чу суетене, трясък от нещо счупено и след минута от там се появи синеок мъж със сребърен поднос, на който имаше кристална кана пълна с вода и чаша.
- Ето любима, ето. Студена водица за морната геройска душица на моята голяма бяла птица.
- Вода ? ВОДИЦА ?! Казах жадна съм, а не мръсна съм.
Мъжът тичешком се върна в кухнята и след минутка се появи с бутилка вино и бокал.
- Извини ме, о моя любов необяснима. Заслепен от чувствата си се обърках. Надявам се тази бутилка Мискет от реколта 2177-ма година да изтрие лошия спомен за моята грешка.
Ариела взе бутилката, извади със зъби тапата, изплю я и отпи голяма глътка.
- Мдааа. Добра реколта си подбрал ! Размина ти се този път.
- Ммм, какъв е този аромат, който се носи от теб? – сбърчи учудено нос мъжът – нали не си била с друг мъж ?
- О, това ли? Стана лек инцидент с бомбичките ми – любимки. Ще се изкъпя идния месец ако не ми мине миньонка път.
- Ако искаш изобщо не се къпи. Това, че смърдиш не променя чувствата ми о, моя царице, моя светлина в живота ми. Как ми се иска и аз да замириша така.
- Може да се уреди. Ела с мен в “Архива” и влез в кенафа. Ще замиришеш даже по-добре от мен.
- Ох не. Страх ме е от обществени кенефи. Как мина денят ти иначе ?
- Както обикновено - битки, геройства, подвизи. Нищо ново!
- Ох, как ти завиждам, че ти се случват толкова интересни неща. Какъв подвиг извърши днес ? Чух, че завчера в кръчмата на Де Лиз сте се сбили с миньонките на кардинала.
- Информацията ти е леко невярна. Не се сбихме, а ги бихме. И пак ще ги блъскам само да ги видя някъде. Как ми лазят по нервите тия миньонкиииии.
- Ох, притеснявам се за теб - прекръсти се мъжът - Какво ще правя ако ти се случи нещо ? Кой ще защитава честта ми ?
- Николайоооу Нико-лайййййоу ! Вече е 2187-ма година, пич. Мъжете се еманципират. Виж замисли се там за някое клубче, фейсбук групичка където да се срещаш с еманципати. Няма да чакаш само на мен цял живот я. Утре ще родя - какво ше прайш ?
- Ох , не знам. Толкова е хубаво да има някоя смела душица , която да се грижи за теб.
- Споко пич. Докато съм наблизо няма да се притесняваш. Ти к"вo правИ цел ден ?
- Писах поема. Чепках вълна. Лъсках бастуна.
- Поема ?
- Ами да. Поема за смелата ДъртаНянка и нейните приятелки- мискетаките Атоска, Портоска и Арамиска. Смених ти името за да не познаят, че е за теб.
- Ох, поетчето ми тоой - щипна го по бузката Ариела - прочети ми я.
- Ама аз само заглавието успях да напиша, защото излая едно куче и ми падна сърцето в гащичките.
- И не ти ли мина уплахата цял ден ?
- Ами тъкмо се поуспокоих и покрай двореца започна да се точи един керван и едни кучета като почнаха да лаят... И аз се сниших и зачаках да отмине. Уж всичко отминава, но този керван така и не отмина, а аз се снишавах, снишавах и така.
- Ех, да му се невиди ! С това снишаване някой ден ще ти излезе късмета без да разбереш.
- Ех и ти. Само такива хубави неща ми пожелаваш. Това е то любов към ближния.
- Ти съмняваш ли се ? - Ариела отпи още една голяма глътка от шишето, взе меча от плота, закачи го на колана си и нахлузи ръкавиците
- Излизам!
- Къде отиваш мила. На кой ме оставяш ?
- Имам среща с Атоска, Портоска и Арамиска в "Архива".
- Ужас! Пак ли ще ходите в долната кръчма на Де Лиз ?
- Ами Арамиска станала Миска и иска да почерпи, а другаде търкали не стават.
- Нали само ще се биете без да пиете много. Не искам пак да ми дойдеш кьор-пунта пияна.
- Ние сме "мискетарки" - това значи, че не къркаме всичко що е алкохол. Въпрос на женска чест е. Ай чао и вземи да сготвиш нещо, че ми писна тая китайска.
- Николайоооооо. Жадна съм. Николайоооооо оооо оооо ооу. Де си бе ?
Откъм кухнята се чу суетене, трясък от нещо счупено и след минута от там се появи синеок мъж със сребърен поднос, на който имаше кристална кана пълна с вода и чаша.
- Ето любима, ето. Студена водица за морната геройска душица на моята голяма бяла птица.
- Вода ? ВОДИЦА ?! Казах жадна съм, а не мръсна съм.
Мъжът тичешком се върна в кухнята и след минутка се появи с бутилка вино и бокал.
- Извини ме, о моя любов необяснима. Заслепен от чувствата си се обърках. Надявам се тази бутилка Мискет от реколта 2177-ма година да изтрие лошия спомен за моята грешка.
Ариела взе бутилката, извади със зъби тапата, изплю я и отпи голяма глътка.
- Мдааа. Добра реколта си подбрал ! Размина ти се този път.
- Ммм, какъв е този аромат, който се носи от теб? – сбърчи учудено нос мъжът – нали не си била с друг мъж ?
- О, това ли? Стана лек инцидент с бомбичките ми – любимки. Ще се изкъпя идния месец ако не ми мине миньонка път.
- Ако искаш изобщо не се къпи. Това, че смърдиш не променя чувствата ми о, моя царице, моя светлина в живота ми. Как ми се иска и аз да замириша така.
- Може да се уреди. Ела с мен в “Архива” и влез в кенафа. Ще замиришеш даже по-добре от мен.
- Ох не. Страх ме е от обществени кенефи. Как мина денят ти иначе ?
- Както обикновено - битки, геройства, подвизи. Нищо ново!
- Ох, как ти завиждам, че ти се случват толкова интересни неща. Какъв подвиг извърши днес ? Чух, че завчера в кръчмата на Де Лиз сте се сбили с миньонките на кардинала.
- Информацията ти е леко невярна. Не се сбихме, а ги бихме. И пак ще ги блъскам само да ги видя някъде. Как ми лазят по нервите тия миньонкиииии.
- Ох, притеснявам се за теб - прекръсти се мъжът - Какво ще правя ако ти се случи нещо ? Кой ще защитава честта ми ?
- Николайоооу Нико-лайййййоу ! Вече е 2187-ма година, пич. Мъжете се еманципират. Виж замисли се там за някое клубче, фейсбук групичка където да се срещаш с еманципати. Няма да чакаш само на мен цял живот я. Утре ще родя - какво ше прайш ?
- Ох , не знам. Толкова е хубаво да има някоя смела душица , която да се грижи за теб.
- Споко пич. Докато съм наблизо няма да се притесняваш. Ти к"вo правИ цел ден ?
- Писах поема. Чепках вълна. Лъсках бастуна.
- Поема ?
- Ами да. Поема за смелата ДъртаНянка и нейните приятелки- мискетаките Атоска, Портоска и Арамиска. Смених ти името за да не познаят, че е за теб.
- Ох, поетчето ми тоой - щипна го по бузката Ариела - прочети ми я.
- Ама аз само заглавието успях да напиша, защото излая едно куче и ми падна сърцето в гащичките.
- И не ти ли мина уплахата цял ден ?
- Ами тъкмо се поуспокоих и покрай двореца започна да се точи един керван и едни кучета като почнаха да лаят... И аз се сниших и зачаках да отмине. Уж всичко отминава, но този керван така и не отмина, а аз се снишавах, снишавах и така.
- Ех, да му се невиди ! С това снишаване някой ден ще ти излезе късмета без да разбереш.
- Ех и ти. Само такива хубави неща ми пожелаваш. Това е то любов към ближния.
- Ти съмняваш ли се ? - Ариела отпи още една голяма глътка от шишето, взе меча от плота, закачи го на колана си и нахлузи ръкавиците
- Излизам!
- Къде отиваш мила. На кой ме оставяш ?
- Имам среща с Атоска, Портоска и Арамиска в "Архива".
- Ужас! Пак ли ще ходите в долната кръчма на Де Лиз ?
- Ами Арамиска станала Миска и иска да почерпи, а другаде търкали не стават.
- Нали само ще се биете без да пиете много. Не искам пак да ми дойдеш кьор-пунта пияна.
- Ние сме "мискетарки" - това значи, че не къркаме всичко що е алкохол. Въпрос на женска чест е. Ай чао и вземи да сготвиш нещо, че ми писна тая китайска.
Търсене
За този блог
Гласове: 9
Архив