2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Прочетен: 709 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2017 08:02
Следвам зовът на сърцето си съпреживявайки с човека, към когото то ме тегли. И да, там съм! Щастлива съм! Благодарна съм! В любовта и с любовта.
Следвам зовът на сърцето си в пътешествията из непознати и търсени места. Места, зареждащи ме с красота и енергия.
Следвам зовът на сърцето си с приятелите, които ми праща живота. Благодарна съм за всяка среща и всяко ново запознанство, защото всяко от тях е точно това, от което се нуждая и което ми дарява радост и щастие.
Външна съпротива има. И винаги е имало, когато следваш зовът на сърцето си. Трудно е, но я преборвам. С любов. Защото защитавам най-ценното, което нося – зова на сърцето си. Успявам! И страдам. Но следвам пътя си. Сърцето ми ме води. „Съпротивата, всъщност, никога не успява“- Дийпак Чопра. И не се съпротивлявам. Просто следвам своя си път. Твърдо и непоколебимо. Нямам нужда от външни ориентири. Не се сравнявам и не се съревновавам с никого. А с мен се съревновават. Откакто се помня все се съревновават. Но аз отстоявам пътя си, следвайки сърцето си. Когато нещо иска да си тръгне от мен – пускам го. Понякога с много болка, понякога с облекчение. Но го пускам. С любов. Когато нещо си тръгне от мен се освобождава място за друго – по-добро и по-възвишено. Е, по-често аз си тръгвам. Не ме освобождават лесно, но си тръгвам. Освобождавам се от поредната зависимост.
Пречки и трудности има. И то от хора, водещи се от егоизма и страховете си. От хора, вкопчили се в зависимостите си. От хора несвободни.
Зовът на сърцето се нуждае от свобода. И има едно единствено строго изискване. Да бъдем в доброто. Само доброто отваря пътя на сърцето, то е неговият сигурен и уверен водач.
Добро, свобода, любов. Троицата, отваряща пътя на твоето сърце, твоят път. Пътя на щастието ти. Съпротивата не вярва в щастието. Изпълнена е със съмнения, не го разбира. Дори се старае да го унищожи. Чуждото щастие я застрашава. Тя не му вярва. Търси в него нещо от собствените си сметки и страхове. А щастието не се нуждае от контрол. Ни външен, ни вътрешен. Изплъзва се от контрола и дарява свобода. Не контролира.
Благодарност, смирение, щастие. Придобивките по пътя на сърцето. Светлината и топлината на пътя. Троицата в дар.
Има и съкровища. Съкровища, които са неизменно там, но не се забелязват веднага. Съкровища в духа на приказните вълшебства. Съкровища, удовлетворяващи желания, осъществяващи стремежи, даряващи щастие. Троицата на съкровищата – любов към себе си, вяра в себе си и ред в хаоса. Тази последна троица отваря неподозирани врати, води по неподозирани пътища, разкрива неподозирани хоризонти. А там! Там благодарността се умножава. Там любовта се усилва. Там откриваш себе си, влизаш в себе си, усилваш себе си и си способен на чудеса. Там чудото е начин на живот. И го живееш чудно. Чудесата те водят, защото си им се доверил. Доверието е велико вълшебство. Във всичките му измерения. То променя пътища и животи. И винаги към добро.
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика