2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
.
.
.
За България с любов…от една българка в чужбина
Публикувано от bulgarianhistory на 17/10/2013 в Блог
Този текст ни беше изпратен наскоро от наш читател. Да си признаем честно, той постигна целта си и успя да ни разчувства! Сигурни сме, че ако го прочетете и на вас ще ви въздейства по подобен начин. Авторът на текста, Мария Смилева, е родена в любимия ни Гоце Делчев. На 27 е и от 8 години живее в Германия. Отишла е там да следва, като неотдавна завършва Маркетинг и психология на икономиката в Кьолнския университет.
"Краят на юли е. Германия. О, чудо! Лято е! Жега е. Влага е. Народът е хвърлен в шаш от този природен феномен и не може да си намери място от еуфория! Всички са щастливи! На всеки квадратен метър затревена площ има по двама, събиращи жадно витамин Д по бански. А вечерите почти не можеш да видиш човек със шал!!! Толкова е хубаво!
Но не щеш ли, този феномен продължава вече повече от обичайните за географските ширини две седмици и вместо радостни възгласи, по трамваите слушаш само и единствено оплаквания…. “Ох, тази непоносима горещина! Толкова е задушно!” – чуваш ги да мрънкат постоянно и инертно, ей така – за да проветрят вътрешната си флора, може би. Става ми мъчно за тях. „Колко ли им е тежко?” – питам се аз и ги поглеждам с тъжен, състрадателен поглед и с лека, крива усмивка… Но не ги виня! За тях това явление е чисто и просто противоестествено! Никой не казва, че трябва и те като мен да са свикнали на горещина, която започва през май и свърша чак септември. Те си знаят – от края на юли до началото на август и толкова. В този момент аз леко завъртам очи нагоре и тайно благодаря на Господ, че ме е дарил със щастието да знам какво е истинско лято! И изведнъж ме обзема онова чувство на принадлежност и ме жегва под лъжичката.
Пътувам си в трамвая до плувналите в пот Хилдегард и Гертруд и си мисля за моята България…
Там, където лятото мирише на прегрял асфалт, печени чушки и лютеница и където на масата – онази с мушамата на червени карета, под лозницата в къщата – винаги има ябълки и дюли от градината! Ама те не са никак перфектни, знаеш ли? Всяка една си е по своему деформирана, с различни големина и нюанс, натъртени и с черни петънца… като че ли само на мирис го докарват еднакво! И тук-таме се среща някое и друго червейче вътре – за разкош! Но са истински. Толкова, толкова истински! И буквално пълни с живот.
На правилното място е хвърлил Господ семето ми! Макар и там.. хората да говорят високо („Колко просташки, колко нелепо!”); да ядат салата, картофи, пържени риби от една чиния („Бацили, бацили! Ауууу!”); да си ходят на гости без покана – просто ей така („Натрапници, нахалници! О! Небеса! Ами, ако имах вече план?”).
Знам, щъркел съм. И е хубаво, че летя.. но всяка година щом се затопли намирам пътя към дома. И по-добре не питай какво значи това за един щъркел! Колкото и малко да е гнездото му, това си е неговото гнездо!
Казах ли за хората? Истинските хора. Онези с топлия пламък в очите, коитo отразяват цели истории в тон сепия. Именно погледът е този, който говори без думи със сърцето на другия. Дали има по-силна и неподвеждаща връзка от тази?
Ех, обичам я България!
И нейния въздух. Горещ и сух. Жегата! Обичам я тази българска жега, за Бога! И наситеното едноцветно небе, и маранята над асфалта! Шарените къщи в моето градче. Паветата. Боровата гора. Планината. Еех, планината! Езерата. Морето. Солта по телата (за вкус!). Сутрешната роса. Мъглата над язовирите по изгрев слънце.. И мокрите и кални обувки, с които сме пресичали пейзажи. Обичам! Обичам спонтанното ходене на горещи минерални извори в 2 през нощта. Обичам песента на щурците. Обичам светулките – тези малки нощни ангелчета, които превръщат почти цялата си енергия в светлина! Да! Не бива да забравяме, че все пак най-силната светлина се крие не другаде, а в живия организъм!
Знаеш ли, тъжно е, но светулки в Германия почти няма…
Да, толкова обичам страната си, че не искам да остане непреоткрито от мен кътче!
И не искам покой, искам движение! Все пак щъркел съм. И съм щастлива! Щастлива съм, когато съм на път и когато се променям в движение. Тогава всичките ми сетива крещят:
„ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ!”
И знаеш ли, искам да попия всичко като с гъба. Да запазя всеки момент в съзнанието си. И не само. Искам след това да покажа на целия свят моята България – такава каквато я виждам аз – селективно филтрирана от негативизма на ежедневието и с двойна доза любов за баланс.
Снимам!
И ако чрез този пост успея да накарам поне още 3-ма човека да станат от кафетата, където обикновено прекарват свободното си време, да грабнат раниците и да тръгнат из страната – да я опознават и преоткриват, то работата значи съм си я свършила повече от чудесно и съм успяла да предам поне част от заряда, с който моите приятели и аз обикаляхме родината си!"
Мария Смилева
www.bulgarianhistory.org/%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B2/
Намерена е българска история отпреди Паи...
Атанас Далчев
Поздрави!
В Холандия нямат земя, изкуствено създават почва и произвеждат цветя - изнасят
в цял свят всякакви красиви и скъпи цветя и икономиката им процъфтява.
В пустинята при 40 градуса температура - цели булеварди с екзотични цветя и едри петунии. Растат чрез капково поливане?!?! Рай! Красота!
/Дубай и Египет/.
След като фалираха нашите соц.заводи, много ясно е, че трябва да развиваме
селско стопанство и туризъм, но Еко.
В Холандия нямат земя, изкуствено създават почва и произвеждат цветя - изнасят
в цял свят всякакви красиви и скъпи цветя и икономиката им процъфтява.
В пустинята при 40 градуса температура - цели булеварди с екзотични цветя и едри петунии. Растат чрез капково поливане?!?! Рай! Красота!
/Дубай и Египет/.
След като фалираха нашите соц.заводи, много ясно е, че трябва да развиваме
селско стопанство и туризъм, но Еко.
Българската земя е много ценна... А я изкупуват на безценица... Който е глупав или недалновиден - да продава!...
Поздрави!
После станах турист-инок. Сега Дялан Пеевски да ме помоли да го взема с мен, ще му откажа.
После станах турист-инок. Сега Дялан Пеевски да ме помоли да го взема с мен, ще му откажа.
Д. П. едва ли има време за планинарство...
20.10.2013 10:10
Интересно ми беше, че германците също мрънкат, оплакват се... А някои нашенци тук казват, че не бивало да мрънкаме, да дрънкаме... :)
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация