Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2014 20:43 - За едни майка, за други мащеха
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1740 Коментари: 6 Гласове:
34


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Елин Пелин - " За едни майка, за други мащеха"    


Думата ми е за държавата.

Навред — по царски тържества, в народни събрания, в закони и в беззакония, по вестници, митинги — се говори за държавата, за нейните велики задачи, за нейните широки интереси, за нейните заветни желания и надежди. Министърът надуто и гордо се перчи на червената маса, самоуверен, че той е първият служител, в ръцете на когото са дадени държавните съдбини. И когато, както често се случва, общественото мнение го посочи с пръст и викне: „Ти окраде хазната, ти изяде и толкова хиляди безусловни фондове, ти беше пачавра в ръцете на краля, на царя или на княза, ти опропасти със законите си, с данъците си, с партията си целия народ!“, тогава министърът, скрит зад създадените от „него“ закони, ще тупне с крак и ще извика: „Аз върших всичко в името на държавните интереси и не се боя.“ И народът — угоеният народ от хора с големи, сити търбуси и пълни кесии — ще зяпне в устата му и ще каже: „Той има право, ура, да живей, утре и нас може да ни обвинят в същото. На народа не може да се угоди.“

Офицеринът, най-галеното дете на държавата, навред се изпъчва и като тупа блесналите си от медали гърди, говори: „Аз я браня тая държава от вътрешни и от външни врагове.“ И съзнавайки тая своя велика заслуга, кара вестовоя си, сина на народа, да пере пелените на детето му и да мие нощното му гърне…

Ако попиташ разсилния, който пази пред вратата на министерството, какво прави, той веднага ще ти отговори, че служи на държавата. Полицейският стражар, който по заповед на началника изтезава хората в участъците, се оправдава с това, че службата го изисквала, държавната служба.

Държавата, държавата, все държавата!

А дали всичко туй, което понася на държавата, понася и на народа? Дали всички тия интереси, за които ни пее държавата, ползуват с нещо народа? Дали всички тия суми, които пръска наляво и надясно, хващат своето място и при щастието на народа ежедневно притурят по малко благоденствие? Дали всичката тая кръв и силата, която държавата смуче из живото народно тяло, употребява за негово добро? За негово добро ли държавата продава чергите и взима храната из хамбара на земеделеца?

На тоя въпрос може да ви отговори всякой, който вижда, че от ден на ден държавният бюджет се увеличава заедно с народната сиромашия и хорското нещастие. А това виждат всички. Еснафлията, занаятчията, богатият и доволен в турско време занаятчия, с пълна къща, с весело сърце, с чохено контошче върху гърба на жена му, сега окъсан и дрипав, се поще пред прага на схлупения си дюкян и въздиша: „Лоши времена настаха, печал/ба/ няма“, или пък виси пред вратата на някой големец, или се бие със своите братя по изборите и митингите, за да вземе някоя служба, например метач в софийската Градска градина.

Земеделецът, който едно време кажи-речи живееше щастливо и в хамбара му се намираше от ново до ново, сега дояжда до Коледа и като се чеше по врата край кофтора в механата, говори: „Тежко се живее!“ И наистина е тежко: кръчмарят иска, лихварят иска, попът иска, касата иска, бирникът иска, за къща трябва… А пък тая пуста пара от нийде не иде. Нито работа има, ни печал/ба/ има. Ако се опита да открадне една кола дърва от гората, за да вземе някой и друг грош за тях, ето че горският му съставя акт, дето се казва, че тоя човек нарушил член еди-кой си от закона за горите, като отсякъл в еди-коя си държавна гора толко и толко дървета с такава и такава дебелина, и затова му се пада такава и такава глоба…

Па защо и какво е сякъл, това никой не пита.

Еснафите и занаятчиите пропаднаха, защото им надви фабриката. Това, което някога произлизаше от ръцете на занаятчията за два дена, днес фабриката, машината го прави три пъти по-здраво и по-хубаво само за два часа. Освен това фабриката разполага с капитали от милиони и затова е сила, която бясно като хала тъпче в тържественото си шествие всеки дребен занаят.

Земеделците пък пропаднаха, защото върху техните плещи се качи държавата със своите учреждения, със своята армия, със своите салтанати, със своите галени деца — чиновници и офицери, — които храни богато и пребогато, само и само да я крепят и поддържат… И днес, когато се каже държава, трябва да се разбира царството на богатите, които в името на законите, които си пишат сами, взимат хляба от ръцете на това голямо болшинство от прост, невеж, беден и работлив народ.

И тая царщина, това правителство, тая граблива държава се обръща към тоя народ хитро, както лисицата се обърнала към гарвана, който държал в устата си буца сирене, и му казва: „Дай своя здрав, млад и силен син да бъде войник, да го научим да може да брани своето хубаво, честито и славно отечество.“ А пък в това хубаво и славно отечество войникът и неговият баща едва ли имат едно парче земя, което да лъже надеждите им и да ги държи гладни от коледни пости до свети Илия. Държавата с камшик в ръцете му казва: „Дай пари или ще ти продадем чергата, вола ще ти продадем, нам пари трябват, държава сме. Нали е срамота да нямаме генерали, нали е срамота да не може с кьорфишеци да правиме джумбюш на големи празници? Нали трябва да дадем на Харон, Моше и Си-е да си направят фабрика за кожи, на Соломон да направи фабрика за шекер, на Драган да си отвори склад и пр.? Нали трябва да пратим на г-н. Васил дъщеря му в странство да се научи да пее? Утре да ти се додреме, няма кой да ти запее и да те приспи. Дай пари да направим болници, да ти турнем съдии да раздават правосъдие, полиция да брани законите.“

И народът дава. Дава, че има и друго, ако не дава. Дава мило и драго. Па ако поиска правосъдие, държавата му казва: „Купи си от мене марка, да те пусна при съдията.“

— Ами нали данък плащам…

— Не, без марка не може.

Ако в село завърлува лоша болест по хора или по добитък, докторите бягат да не гледат. Жаловити са човеците, защо да им изтекат очите от сълзи. Ех, та само това ли е?

Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си и с парите си, а той вместо истина и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от всевъзможни закони и закончета.

Лъже държавата.

Мащеха е тя.

Мащеха за едни, а за други най-млечна майка.


Елин Пелин
"Съчинения", том 6

[Излиза в сп. „Селска разговорка“, кн. 1, Самоков, ноември 1902, с. 8–11, без подпис.]


chitanka.info/text/17317-za-edni-majka-za-drugi-mashteha



Гласувай:
34
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. freeoldmen - Сладкодумният разказвач сътвори пред нас картина от преди 100 години,
17.02.2014 01:00
валидна и днес...
А ние си мислехме, че откриваме топлата вода в материалите от Нета.
Истината ни била в читанките...
цитирай
2. planinitenabulgaria - Елин Пелин предрича един процес, който тгръгва у нас тогава
17.02.2014 09:13
и който днес е познат като "Излишните хора". Днес с новите технологии няколко души могат да произведат храна и други стоки за мнозина, които не могат да участват в този трудов процес. А човекът е роден да се труди, както птицата да лети. Започналото тогава разделение днес е факт. Смекчаването му върви в известна степен в т. н. социални държави. Този процес обаче е и елемент на спекулации за частта от хората, които не желаят да се трудят, напр. циганите, приспособили се да паразитират към държавите по този начин. А за желаещите да се трудят и да се изявяват пълнокръвно в живота е жестока тегоба. Тя води към престъпност, наркотици и др. пороци.
цитирай
3. stela50 - Актуално и днес... важно е да се припомни
17.02.2014 11:14
писаното преди век от умни и велики българи.
С респект и преклонение пред Големия творец !
цитирай
4. mt46 - Така е... Защото нещата се повтарят, макар и в други форми...
17.02.2014 13:54
freeoldmen написа:
валидна и днес...
А ние си мислехме, че откриваме топлата вода в материалите от Нета.
Истината ни била в читанките...

цитирай
5. mt46 - Относително е кои хора са "излишни"... Може да се каже, че банкерите, партиите и др. са по-големи паразити от циганите....
17.02.2014 13:58
planinitenabulgaria написа:
и който днес е познат като "Излишните хора". Днес с новите технологии няколко души могат да произведат храна и други стоки за мнозина, които не могат да участват в този трудов процес. А човекът е роден да се труди, както птицата да лети. Започналото тогава разделение днес е факт. Смекчаването му върви в известна степен в т. н. социални държави. Този процес обаче е и елемент на спекулации за частта от хората, които не желаят да се трудят, напр. циганите, приспособили се да паразитират към държавите по този начин. А за желаещите да се трудят и да се изявяват пълнокръвно в живота е жестока тегоба. Тя води към престъпност, наркотици и др. пороци.

цитирай
6. mt46 - Елин Пелин е велик разказвач, майстор на разказа...
17.02.2014 14:03
stela50 написа:
писаното преди век от умни и велики българи.
С респект и преклонение пред Големия творец !

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8730359
Постинги: 1977
Коментари: 32030
Гласове: 96277
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930