Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2015 22:41 - Консерватори ли сте? Либерали ли сте?...
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1921 Коментари: 8 Гласове:
19

Последна промяна: 12.06.2015 22:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

Разговор с Тончо Жечев за ценностите на българския консерватизъм (1 част)

image

Тончо Жечев: консерватор по принуда, опит и убеждение

Публикуваме разговор на Катя Митова с проф. Тончо Жечев за българския консерватизъм от списание за култура и хуманистика „Панорама“.

Въпрос: Професор Жечев, поканихме Ви за разговор върху консерватизма и в културата, защото сте между малцината български интелектуалци, които проявяват постоянен интерес към това направление в политическата мисъл… Всъщност Вие смятате ли се за консерватор?

Тончо Жечев: В известен смисъл имам право да се разглеждам като консерватор по принуда, насила консерватор. Защото и аз започнах като деветдесет и повече  на сто от своето поколение – в прогресивна среда, с илюзиите на ремсистите от моето село и гимназия, след това в университета и обществения живот през четиридесетте и петдесетте години. И тъкмо наблюденията, конфликтите, сътресенията в тази среда тласнаха мисълта ми в други посоки, насочиха ме към други заключения, в края на краищата доведоха нещата дотам, че някъде от шестдесетте години минавам, ща или не ща, за консерватор.

Всичко започна с един мой доклад за националното своеобразие на българската литература през 1965 година, който стана предмет на широки дискусии, материалите от който излязоха в отделна книга. В тая дискусия имах за опоненти голямата част от значителните имена от тогавашната литература. Може да с каже – останах соло.

Като сега си спомням душевната болка, от която се беше родил този доклад, почти физическото болезнено усещане, че ако не се опомним и завърнем към своите традиции и корени, ще изчезнат в пространството и света неповторимите български звуци, песни-предания, преживявания, ще се обезсмислят животът и страданията на нашите предци! Светът ще продължи по своя път като заличи от духовната карта невероятните плачове, радостни подрипвания, стенания, възторзи и печал на нашите деди.

Създаваше се ситуация, в която нашата култура беше заплашена да изчезне също така безвъзвратно, както по онова време изчезваше вселената на класическото българско село. Всичко това малко тревожеше  „честните и здравомислещи“ прогресисти – това беше нашият псевдоним за повърхностната, но винаги напредничава революционна интелигенция

В новата ситуация, вече оформен човек, аз нямаше как да не забележа зад повърхностния рационален слой на идейните си убеждения дълбоките предразположения на собствената си природа и характер. Наистина от най-ранна възраст живея в София, но това не променя с нищо обстоятелството, че в определящите дни, в детството си, съм се формирал в селска среда, сред селяни, изпълнени и преизпълнени със здрав смисъл, в патриархално семейство, чийто духовен живот започва и свършва с традицията, дори с повторението на предците, чийто духовен глад се засища от преданието, а представата за смисъл и съдържание на живота се изчерпва с повторението на пътя на предшествениците.

Този свят и порядък имаха такава хипнотична сила върху мен, толкова преувеличено усещах топлината им сред студените каменни грамади на града, че не можех да се почувствам докрай гражданин, софиянец. И досега имам чувството, че съм живял като квартирант в града, при това с лоши хазяи. В душевен смисъл и като предпочитания си останах селянин и колкото и да е смешно, съм готов да се гордея с това, ако не за друго, защото тъй дълго съм могъл да пренеса едно чувство, една привързаност и принадлежност.

Всичко това имаше немаловажно значение, защото в новата насока, която взеха издирванията и мислите ми, аз преоткрих рода си, родното си място, уроците, които бях получил в детството. Така например едва сега за мене станаха понятни и изпълнени с дълбок смисъл думите, които бях чувал от моя незабравим дядо по майка Марин и който, ако бях останал в руслото на повърхностния либерализъм, сигурно щях да смятам за „бабини деветини“ Моят дядо беше безкрайно скептичен към всякакви промени, беше готов за тях само след солидна проба, при доказано сериозни резултати.

Той не се зарадва, когато смениха Кьосеиванов с Богдан Филов, отнесе се извънредно резервирано, когато на мястото на Божилов дойде Багрянов, направо с ужас прие завръщането на Кимон Георгиев на политическата сцена след Девети септември и т.н., и т.н. Всички тези смени бяха придружени с лукавия му присмех, с неизменното му предупреждение – таман се нахранят едни въшки, идват да храним други въшки. Неговите уроци бяха неповторими.

image

Виждайки моите увлечения и илюзии, той ме предупреждаваше: „Тоньо, казваше, един ден ще разбереш какво е прогресът! Някога, когато бях млад, в селото почти нямаше власт – един кметски и един пъдар. Виж сега колко са! Но дори кметския и пъдаря да ги нямаше, всичко щеше да си остане както си е, пак всеки щеше да тръгне по работата си сутрин, да се върне вечер, да спи спокоен и т.н. Какво ще стане сега, ако осъмнем една сутрин без власт? Ще се изколим с брадви! Това е той вашият напредък“. Искам да кажа, че в трезвата, натурална, чужда на илюзии селска мисъл човек можеше да получи и стимули, и някаква подготовка за ценността на консервативната душевна нагласа и мисъл.

Към всичко това могат да се прибавят и заниманията ми с историята на българската литература, с българската история, както и с могъщата и изстрадала руска религиозна мисъл от края на миналия и началото на настоящия век. Откриването на Бердяев и Владимир Соловьов беше нашето истинско „откриване на Америка“. То сполучливо се прибави към Гьоте и Шопенхауер, които, никой няма да отрече, също се отдалечават от прогресивното и либералното мислене.

Всичко това е достатъчно да обясни защо върху мен никога  не е имала духовна власт културата, която Трилинг нарече „противоположна култура“, т.е. мисълта и маниерът на авангардизма, на революционното съзнание, на разрушителните идеи. И сега не мога да реша дали тази нова насока ме е отвела към историята на българската национално-църковна борба или заниманието с национално-църковната борба е дало решителния тласък към тоя начин на мислене. Едно е ясно, че отдаването на дължимото на просветителите и еволюционистите в ония времена на революционна екзалтация не можеше да мине безнаказано, не можеше да не те нареди в съзнанието на хората в противоположния на революционерите стан. Както всъщност и стана.

Ако проследите полемиките, писанията срещу „Българският Великден“ и „Митът за Одисей“, ясно ще видите, че в тях няма нищо друго освен обвинения в консерватизъм, в непричастност и  дори в подкопаване  на революционната истина. Никой не си даваше труда да докаже, че не съм прав. Всеки беше убеден, че като докаже, че не съм революционер, че съм консерватор, априори е доказал не само, че не съм прав, но че съм и грешен, вреден. Съжалявам, дълго отговарях на първия ви въпрос, но той ме върна към стари, незараснали рани.

 

 - Нашата история се е сложила така, че „чисти модели“ на политически или културни явления в нея няма. Как виждате българската традиция в политиката на фона на западноевропейската традиция? И какви са нейните персонални превъплъщения?

 

 - Понякога съм стоял онемял пред фигури от нашето Възраждане! Трябваше да изобретя  словосъчетанието „монолитни смешения“, за да охарактеризирам, някак да се справя с явленията. Помислете само за д-р Петър Берон, не днешния, политикът, а прадядо му, който за нацията е учител, останал със своя „Рибен буквар“, т.е. дошъл да ни научи на азбукито, чиста проба възрожденец. Но опитайте се да го погледнете от ъгъла на тогавашна Европа с неговите усилия да създаде световна система на науките тъкмо във времето на диференциацията им, с научните му занимания и стремежи, напомнящи алхимиците на средновековието.

Д-р Петър Берон с единия крак е тук, на наша почва, с другия – неизвестно къде, губи се от погледа ни, става непонятен и нам, а и на Европата. Нещо като гигант и същевременно карикатура на гигант. Това ми даваше основание тогава да заговоря за „бероновия комплекс“ на нашата интелигенция. Но и това малко откритие на един проблем предизвика неистов вой. Ако сте забелязали най-голямото интелектуално престъпление и на прогресивните, и на реакционните сили у нас е, че бясно искат да пресекат в зародиш самия порив за самопознание, а не да си разказваме легенди един на друг. А проблемът тук е безкрайно важен, той опира в сърцевината.

Защото как ще разбереш и оцениш един Захари Стоянов, ако не се замислиш за невъобразимото съчетание на епохи само в един единствен творец и човек – ами че Захари носи в себе си, и то в живо съчетание, черти на човека от всички времена на човечеството – от пастирската епоха, през робската, през религиозно-средновековната, възрожденската, просветителската, необуржоазната до декадентската.

Моят консерватизъм не се състои в нищо друго, освен в упоритост да се стои на своя почва, като се усвоява и използва световен опит. Няма защо да се гонят и преповтарят откритите вече неща. Нашият опит и фигурите на нашия живот дават обилен материал за обобщения, за оригинални теории, за духовно творчество, което си заслужава труда. И няма защо като папагали по-малко талантливо или направо бездарно да повтаряме другите.

Така е с българския консерватизъм, за който питате. Непреходно значение за него, както и за буквално всичко у нас, има обстоятелството, че в нашето развитие от седми век насам, външните фактори имат решаващо значение. За разлика от нашата природа, в нашето общество всичко расте насила и дето расте, там вехне!

Източник: iztoknazapad.com; със съкращения;

Снимки: kultura.bg; www.lostbulgaria.com;

cao.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D1%81-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%BE-%D0%B6%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD/

ПП: Тончо Жечев /1929 -2000 г./ е един от най-значимите съвременни български интелектуалци и литературоведи, един от последните мохикани на българския дух, на българската традиция... Чел съм негови книги, есета, учил съм се от подхода му към литературата...
Срещал съм Т. Жечев 2-3 пъти в редакцията на сп. "Летописи", където той публикува две мои статии /част от дипломната ми работа/...




Гласувай:
19
0


Вълнообразно


1. tryn - Чудесен постинг!
13.06.2015 00:04
Хубаво е да се освежват и допълват знанията за подобни интелектуалци и родолюбци - като Тончо Жечев.
Благодаря, Марин!
цитирай
2. mt46 - Здравей, Елица!...
13.06.2015 13:42
tryn написа:
Хубаво е да се освежват и допълват знанията за подобни интелектуалци и родолюбци - като Тончо Жечев.
Благодаря, Марин!

Истинските родолюбци намаляват... По принцип консерваторите са десни. Странно е, че мнозина, които се смятат за десни, всъщност подкрепят либерализма, неолиберализма...
цитирай
3. chetohche - Консерваторите първо били роял...
13.06.2015 21:16
Консерваторите първо били роялисти, и те отстоявали не-демократичните ценности. Либералите искали да включат всички в играта. Но либералите се провалили, защото се появила нова власт, властта на капитала - капитализмът. Разбира се, капитализмът не може да съществува без иновации от страна на елита - който в "либерАлен" сВЯТ е заел единствената възможна власт - финансовата. Ето при недостиг на златна ликвидност след сривът на банките 1907ма, съсипаха Руската империя, Османската империя, после въведоха злато само за външният долар, а доларът стана световна резервна валута и паричен еквивалент. И златото въобще премахнаха, за да има още растеж на печалбите - капиталите. И ВСИЧКОТО ЗЛО ДНЕС, РАБОТИ ЗА ДА СПРЕ КРАЯТ НА КАПИТАЛИЗМЪТ - ПОСЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ НА ЕЛИТАРНАТА ВЛАСТ. ПОСЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ НА ЕЛИТАРИЗМЪТ, НА ОЛИГАРХИЧНАТА ВЛАСТ, "НА БЛАГОРОДНАТА КРЪВ"

.... Оцеляват не най-красивите орхидеи, а най-хитрите. Само бодилът не иска прогресивизъм - култивиране на средата. За евреите преди давидовото време, изглежда традиция е било да нямат цар и елитарна власт, но решили да имат цар и си избрали цар - което за тях е било прогрес но и край на либерализмът. http://www.standartnews.com/kultura/zhak_fresko_chovekat_vek-228857.html
цитирай
4. mt46 - Днес няма консерватори и либерали в чист вид...
13.06.2015 22:53
chetohche написа:
Консерваторите първо били роялисти, и те отстоявали не-демократичните ценности. Либералите искали да включат всички в играта. Но либералите се провалили, защото се появила нова власт, властта на капитала - капитализмът. Разбира се, капитализмът не може да съществува без иновации от страна на елита - който в "либерАлен" сВЯТ е заел единствената възможна власт - финансовата. Ето при недостиг на златна ликвидност след сривът на банките 1907ма, съсипаха Руската империя, Османската империя, после въведоха злато само за външният долар, а доларът стана световна резервна валута и паричен еквивалент. И златото въобще премахнаха, за да има още растеж на печалбите - капиталите. И ВСИЧКОТО ЗЛО ДНЕС, РАБОТИ ЗА ДА СПРЕ КРАЯТ НА КАПИТАЛИЗМЪТ - ПОСЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ НА ЕЛИТАРНАТА ВЛАСТ. ПОСЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ НА ЕЛИТАРИЗМЪТ, НА ОЛИГАРХИЧНАТА ВЛАСТ, "НА БЛАГОРОДНАТА КРЪВ"

.... Оцеляват не най-красивите орхидеи, а най-хитрите. Само бодилът не иска прогресивизъм - култивиране на средата. За евреите преди давидовото време, изглежда традиция е било да нямат цар и елитарна власт, но решили да имат цар и си избрали цар - което за тях е било прогрес но и край на либерализмът. http://www.standartnews.com/kultura/zhak_fresko_chovekat_vek-228857.html

Виждаме, че в Европарламента левите и десните партии са в коалиция. Те заедно служат на неолиберализма, на глобализма, на интересите на световния олигархичен елит... Прогресът е нещо относително...
цитирай
5. metlichina - финалното изречение казва всичко...
14.06.2015 17:43
За разлика от нашата природа, в нашето общество всичко расте насила и дето расте, там вехне!
цитирай
6. mt46 - Да. Това е от "Изворът на Белоногата"...
14.06.2015 22:39
metlichina написа:
За разлика от нашата природа, в нашето общество всичко расте насила и дето расте, там вехне!

цитирай
7. mt46 - ...
14.06.2015 22:40
Светогледен въпрос

Каква ви е ориентацията -
да ви питам. -
Лява? Дясна?
Бясна? Тясна?...
Славите ли богаташа?
Мразите ли бедния?...
А може би държите
да се хванете за средния?...

Марин Тачков
12 юни 2015 г.
цитирай
8. jelezov - Похвала за прекрасното философско ...
24.06.2015 15:53
Похвала за прекрасното философско стихотворение!
С Тончо Жечев сме земляци. Пет години след него съм завършил една от двете мъжки гимназии в Шумен. Не съм се срещал на живо с него, но познавам творчеството му. Ако той не се бе родил и израснал в с. Дивдядово (сега квартал на Шумен) вероятно нямаше да е тава, което е. Защо? Посетете селото! Качете се в горната му махала и пред вас ще се открие чудна гледка: на североизток ще съзрете първата българска Столица Плиска; малко по на юг ще блеснат величествените Мадарски скали с Конника. На юг се синее Преславската планина, в подножието на която се намира втората Столица - Велики Преслав. Ширналата се пред взора ви равнина е люлката на българските Народ и Държава. Когато се пише и говори за Дивдядово (Ченгел) е непростимо да не се спомене за още един голям българин, за Вичо Атанасов
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 8363310
Постинги: 1908
Коментари: 31600
Гласове: 94841
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930