.
.
.
Ален дьо Беноа: Мирът е крехко нещо, включително в Европа Автор: Никола Готие, bvoltaire.fr "Ние сме във война, но много французи не го разбират. На атентатите от 13 ноември, които, за разлика от онези през януари, не визираха никого конкретно, а всички безразборно, те отговарят с термини, които са част главно от хуманитарния регистър (“тъга, ужас”), от сълзливия (“с мисъл за жертвите”) и майчинския регистър (“защитете ни от лошите”). Те запазват минута мълчание и палят свещи, както биха направили, ако ставаше дума за убийство, извършено от някой луд в някое училище, за самолетна катастрофа или смъртоносно земетресение. Те провъзгласяват “не се страхуваме”, но се разбягват като зайци при най-малката фалшива тревога". Това казва известният френски философ и политолог Ален дьо Беноа.

 

Ален дьо Беноа

 

- “Този път това е война”, гласеше заглавие на “Льо Паризиен” ден след атентатите на 13 ноември. “Ние сме във война”, заяви и премиерът Манюел Валес. Споделяте ли това мнение?

 

- Разбира се. Но защо се казва, след като е толкова очевидно? Целият въпрос се състои в това: ние сме във война, но много французи не го разбират. На атентатите от 13 ноември, които, за разлика от онези през януари, не визираха никого конкретно, а всички безразборно, те отговарят с термини, които са част главно от хуманитарния регистър (“тъга, ужас”), от сълзливия (“с мисъл за жертвите”) и майчинския регистър (“защитете ни от лошите”). Те запазват минута мълчание и палят свещи, както биха направили, ако ставаше дума за убийство, извършено от някой луд в някое училище, за самолетна катастрофа или смъртоносно земетресение. Те провъзгласяват “не се страхуваме”, но се разбягват като зайци при най-малката фалшива тревога.

Страх, несигурност, психоза. В крайна сметка, атентатите са сведени до развилняването на едно неразбираемо насилие, отговорните за което са “онези, които обичат смъртта”, а жертвите “онези, които обичат живота”. Този речник, това поведение, тези реакции не са реакциите на хора, които са разбрали, че това е война. Атентатите удариха мъже и жени, които нямат усещането, че са в състояние на война. 

Сега дори навсякъде са използва терминът “камикадзе”, докато той е напълно неподходящ. Пилотите камикадзе (“божествен вятър”) са били японски войници, които са жертвали живота си, отивайки да поразят военни цели, а не фанатици, които отиват да се взривят, за да убият цивилни!

 

- Как да си обясним това неразбиране?

 

- Първо, защото тази война е от особен вид, тъй като комбинира конвенционалната война и тероризма, а врагът се вербува отчасти при нас. След това, защото никога не бе обяснено наистина на французите защо избрахме да се включим в нея. Трябваше ли да вземем страната американците в конфликта, който противопоставя днес сунити и шиити? И защо ожесточено отказваме всяко сътрудничество със Сирия и Иран, които се бият с “Даеш” (“Ислямска държава”) с оръжие в ръка, като същевременно продължаваме да ухажваме петролните диктатори от Персийския залив, които пряко или непряко подкрепят джихадистите? Подобна липса на яснота не окуражава разбирането.

Истинската причина обаче е другаде. Извън войните, свързани с деколонизацията (Индокитай, Алжир), Франция е в състояние на мир от 70 г. Това означава, че не само младите поколения никога не са познали войната, но - уникален случай от векове насам - че техните родители също не са я познали. В колективното въображение на мнозинството европейци с войната е приключено. Или по-точно, приключено е у нас.

Въпреки събитията, които опустошиха бивша Югославия, и това, което се случва сега в Украйна, те имат чувството, че войната е станала невъзможна в Европа. Въобразяват си, че европейското обединение е създало състояние на мир, което не може да не трае вечно (в действителност е точно обратното: Европа не попречи на войната, краят на войната позволи да бъде изградена Европа). Разбира се, те знаят, че френската армия провежда “операции” в някои страни, като Мали, но всичко това им изглежда нещо, което не ги засяга, още повече, че театърът на бойните действия е далече. Това е и причината, поради която говорят за “апокалиптични сцени”, за да назоват атентати, отнели живота на 130 души. Какви думи биха използвали, за да назоват онези периоди от Първата световна война, когато сраженията са отнемали живота на 20 хил. души дневно? Те трябва да научат, че мирът е крехко нещо и никога няма да бъде естественото състояние на едно общество. Включително в Европа.

Старата мечта за “премахване на войната” присъства в умовете… въпреки че никога не е имало толкова много войни, откакто войната официално бе отменена! 

Най-вече в умовете на пацифистите, които искат “да воюват с войната”, без дори да си дават сметка за противоречивия характер на този лозунг. Но пацифизмът не е мир, дори е точно обратното. Когато през 1795 г. Имануел Кант публикува проекта си “Към вечния мир”, който следва стъпките на абат Сен-Пиер (“План за вечен мир”, 1712-1713 г.), той се задоволява да превърне “вечния мир” в изискване към практическия разум: “Морално практическият разум формулира в нас неотменимото си вето: не бива да има война”. Следователно става дума за едно благочестиво пожелание, защото ако беше възможно да се реализира на практика онова, което принадлежи единствено на областта на чистия разум, нямаше да съществува разграничението между емпирично и метафизика. Кантианският проект постулира всъщност господството на правото чрез метафизиката и морала и утвърждаването на върховната власт на метафизиката над практиката. 

Мирът не може да бъде схванат без войната и обратното също е вярно. Войната ще остане завинаги една възможност, защото никога няма да бъде премахнато онова, което я предизвиква, а именно предполагаемо антагонистичните стремежи и ценности, интереси и проекти. Премахването на държавата-нация нищо няма да промени: в рамките на една “световна държава” войните с други държави ще бъдат заменени от граждански войни. Не премахваш един враг, като се обявяваш “за мир”, но същевременно показваш, че си по-силен от него.

 /Интервю на Никола Готие с Ален дьо Беноа - френски философ и политолог/

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Всички коментари, които съдържат жестоки, обидни, нецензурни или дискриминационни думи, ще бъдат изтривани.

www.glasove.com/categories/na-fokus/news/alen-do-benoa-miryt-e-krehko-neshto-vklyuchitelno-v-evropa

Ти мислиш...

Ти мислиш
романтично,
идилично -
за Рим, Берлин, Париж...
Добре. Иди и виж
останките
от старата
романтика...
Виж - конят на цивилизацията
там безсилно цвили...
И може би
ще се запиташ ти -
защо, кои...
идилията
са убили...

Марин Тачков
19 ноември 2015 г.

 

Гражданските войни са нещо съвсем различно от войните на капитала.
Когато изчезне капитала, ще изчезнат и войните му.
А граждански войни нека си има, те са свързани с революциите, които пък от своя страна са локомотивите на историята.