Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2019 21:53 - Собственият фашизъм
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2550 Коментари: 4 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Георги Марков

Собственият фашизъм

image

Есето „Собственият фашизъм“ е излъчено по радио „Дойче веле“ през 70-те години на миналия век.
/.../

Като че е станало удобно правило за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и отделни личности, които ръководят различни народи. Често пъти без никакво колебание ние даряваме себе си с правата на най-справедливи съдници и лишени от чувство за хумор, поставяме нашите собствени „аз“ извън планетата. И разбира се, великодушно забравяме нашите лични участия в извършването на простъпките, греховете или престъпленията, които съдим. Ние обичаме да съдим всички други, освен себе си. Всеки би казал, че това е един от най-човешките грехове, защото е присъщ всекиму. Но аз започвам с него, не за да оправдавам съществуването на порочни обществени системи, идеологии и водачи, а за да се опитам да разбера размера на нашата собствена вина, размера на онова, което всъщност храни, поддържа и крепи така здраво обществената неправда. Въпрос стар, колкото е стар светът. Много пъти мнозина са се питали: „Само обществените форми на фашизма ли бяха виновни за нещастията на милиони хора?“ Много пъти мнозина се питат: „Само комунистическата идеология ли е виновна за нещастията на други милиони хора?“, „само Сталин и Берия ли бяха виновни?“ И естествено, отговорът си остава едно огромно: „НЕ САМО“.

Нека най-напред кажа, че в този ред на мисли не правя никаква разлика между фашизъм и комунизъм. Използвам думата фашизъм като исторически по-ясна и конкретна, при това без измамното очарование на думата „комунизъм“. И двете изразяват в абсолютно еднаква степен отказа на човека да има свое лице, свой характер, своя индивидуалност, отказа на човек да бъде себе си, като се превръща в аморфна част от нечие стадо със стаден характер, стаден глас, стаден тип. За мен няма никакво значение в името на какво става остадяването на отделна човешка личност – дали в името на една велика нация, или в името на едно въображение, щастливо бъдеще.

Но преди да стигнем до стадото, нека се спрем на онова, което фактически го формира и което не е отвън приетата идеология или личност, а е СОБСТВЕНИЯТ ФАШИЗЪМ. Нека се взрем в себе си и потърсим корените му в тяхната дълбочина.

Може би първият белег на собствения фашизъм е отказът ни да признаем съществуването на другите човешки същества като равноправни, равностойни и независими от нас. Собственият фашизъм започва от момента на приятното усещане, че аз съм нещо повече от този срещу мен, от произволния, понякога необуздаем инстинкт, че в моето съществуване е вложен повече смисъл, отколкото в неговото. И почти едновременно другият инстинкт – да покажа моето превъзходство, като реализирам какъв да е вид негово подчинение. Така че един от първоизточниците на собствения фашизъм е този неудържим глад да бъдем повече от другите. Всеки може да види, че особено комунистическата идеология и цялата дейност на комунизма разви в най-висока степен това най-ужасно начало на собствения фашизъм. Теорията за класовата борба, целият марксизъм по принцип, онова, което наричат ленинизъм, не е нищо друго, освен идеологическото развитие на собствения фашизъм.

Защото отказът да признаем равноправието и независимостта на другите човешки същества води до второто начало на собствения фашизъм – отказът да разбираме другите. Ние сме заставени да се отнасяме към тях единствено през тесните рамки на собствената ни предпоставеност. Ние затваряме всички шосета и пътища за действителен контакт с другите и прекарваме всички съобщения през цензурата на собствената ни предпоставеност. Ние казваме „Той е Това“ и се отнасяме към него като към „Това“, което обикновено е твърде далеч от действителното „Той“. Ние отказваме да разбираме всички мотиви, причини, стъпки, чувства, прояви, които не кореспондират с нашата представа за „Това“. А да не забравяме, че същността на „Това“ иде от първото начало на собствения ни фашизъм – а именно, че Той не е нито равноправен, нито равностоен, нито независим от нас. Нашата предпоставеност е нашата слепота. Ние не желаем да видим истинското лице на този срещу нас, както не желаем да разберем истината, заложена в неговата неповторима оригиналност. Защото всяко човешко същество е неповторимо и оригинално. Ние кореспондираме само с онази част от него, която изнася на нашата предпоставеност. При това наше очевидно и пълно неразбиране на човека отсреща ние фанатично настояваме, че нашето мнение или присъда е единствено правилната. Мисля, че няма нужда да посочвам крещящо очевидните примери в българската действителност, които илюстрират огромния размер на собствения фашизъм, който е вкоренен дълбоко в почти всички отношения.

Неразбирането на другите ни лишава от установяването на действителни контакти, лишава ни от най-скъпоценните елементи на човешкото общение – любовта, прощаването, великодушието, оправданието.

Може би най-противопоказното чувство на собствения фашизъм е любовта. Това всеобемащо чувство на топлота, радост и близост не може да съществува едновременно с мизерната предпоставеност, нито да бъде вместено в каквато и да е рамка. Известни са хиляди случаи, когато собственият фашизъм убива любовта. Вгледайте се в делата на всички по-видни представители на собствения фашизъм, вслушайте се в думите им – това са предпоставени тиради от всичко друго – омраза, злоба, завист, заплаха, самохвалство, самодоволство, фанатизъм, глупост, нищожност, тесногръдие и каквото щете – но нито най-лек намек, най-незабележим лъх на любов. Собственият фашизъм ни кара да не обичаме никого освен себе си и да сме готови да пожертваме всичко заради себе си.

Собственият фашизъм – това са бесовете у нас, това е може би, което всички религии наричат Дявола.

И сега нека подчертая един особено важен момент: отрекъл правото на другите на независимост, собственият фашизъм отрича и нашето право на независимост. Той е, който ни превръща от свободни същества в членове на различни видове стада.

/.../


http://kultura.bg/web/%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/




Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. morskipesni - Марков е спорна и по балкански-твърде съмнителна личност
21.02.2019 11:21
Може би ще прочетете някога ВНИМАТЕЛНО "Репортажите". Тогава ще дойде времето за един по-особен разговор.
цитирай
2. germantiger - ...
21.02.2019 14:14
марков удобно като всеки човек ГОВРИЛ И ПИСАЛ ПОЛУИСТИНИ греши

фашизма е национбализъм

комунизма е интернационализъм

фашизма е частна собственост

комунизма убива частната собственост

фашизма не убива религията

комунизма е атеизъм
цитирай
3. mt46 - Може би, но не ми остава време за препрочитане...
21.02.2019 21:38
morskipesni написа:
Може би ще прочетете някога ВНИМАТЕЛНО "Репортажите". Тогава ще дойде времето за един по-особен разговор.

Г. Марков е индивидуалист и навярно не е съвсем обективен...
цитирай
4. mt46 - Да, има различия...
21.02.2019 21:41
germantiger написа:
марков удобно като всеки човек ГОВРИЛ И ПИСАЛ ПОЛУИСТИНИ греши

фашизма е национбализъм

комунизма е интернационализъм

фашизма е частна собственост

комунизма убива частната собственост

фашизма не убива религията

комунизма е атеизъм

Г. Марков акцентира на общото между двете идеологии - тоталитаризмът, липсата на свобода...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19163063
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148920
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031