100 000 протестиращи искат оставката на полското правителство Профсъюзите недоволни от срива в икономиката и затягането на коланите 14 Септември, 2013 18:30 1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 442

Ирина
Гигова

Близо 100 000 души излязоха по улиците на Варшава днес за финалната акция на обявените в сряда от полските профсъюзи четиридневни протести с искане за оставка на дясноцентристкото правителство на Доналд Туск заради срива на икономиката в страната и непопулярните социални мерки, съобщи ИТАР-ТАСС.

Представителите на профсъюзните организации манифестираха със знамена и транспаранти, вой на сирени и гърмене на бомбички, блокирайки напълно движението в столицата още от сутринта. Мнозина участват в демонстрацията заедно с целите си семейства.

По обяд хиляди работници, дошли във Варшава от всички краища на страната, тръгнаха от три сборни пункта към един от централните столични площади, за да се отправят към Президентския дворец, а след това бяха произнесени профсъюзни речи и пред Кралския замък в полската столица.

Работниците настояват за оставката на министъра на труда и социалната политика, отмяна на редица приети напоследък решения в сферата на заетостта, както и ускоряване на темповете на растеж на минималната работна заплата в страната. Поляците искат кабинетът да се откаже от предвиденото увеличаване на пенсионната възраст от 65 на 67 години, да се повишат помощите за безработни и да се ограничат т.нар. „сиви“ трудови договори.

Министър-председателят Доналд Туск дойде на власт през 2007 г., когато неговата партия "Гражданска платформа" спечели парламентарните избори в Полша. Следващите избори в страната трябва да се състоят през 2015 г.

Полша

fakti.bg/world/76598-100-000-protestirashti-iskat-ostavkata-na-polskoto-pravitelstvo

   ПП: Забележете - протестират работници! А у нас няма работници - няма проблеми /за управлявалите и управляващите полулеви и полудесни от БСП, ДПС, Атака, ГЕРБ, СДС, ДСБ, НДСВ/...
   В Полша хората имат социални искания. А протестиращите у нас искат власт и служат на олигархията, на статуквото...
   Няма ли да ви светне най-после, че народът ни /и не само нашият/ не се интересува от идеологизми, от партийни боричкания, от политическо бръщолевене, а иска свобода, хляб, достоен живот? И че всички, които служат на една или на друга партия, са против България и българския народ...

Марин Тачков
15 септември 2013 г.

иначе съм учуден от новата вълна на наглост и алчност на глобалистите
да искат да пенсионират поляците на 67
това е за да не се доживее до пенсия
или който се дотътри да я получава възможно по-малко години

Човек е силен, когато нещо зависи от него. Един работник има сила, когато е професионалист, тежи на мястото си и вижда, че от труда му си ражда продукт.
А в България не се действа срещу работника само с популярното: "ако искаш, я виж колко чакат за твоята работа!". Тук ни демонстрираха как съсипват цели предприятия, заводи, отрасли...Как синдикатите работят в защита на "работодателя", как политици и съдии играят по същата свирка.
Бяхме маргинализирани, декласирани, обявени за живеещи по милост в собствената си страна.
Но това ще е до време, защото на работника може да му подхвърлиш по- голямо заплащане и той ще отиде да си го заработи, но на отчаян човек без надежда няма какво да предложиш...

Много добре си го казал, но скоро на никой няма да му светне нищо.

Правителствата на СДС също не направиха нищо за разкриване на убийството на Георги Марков. Не защото не могат, а защото не искат. Горчивата истина е, че както убийството на Георги Марков, така и редица други престъпления на българския комунизъм умишлено потънаха в забвение, защото в България политиците, определящи себе си като десни, не направиха необходимото за последователното извървяване на три ключови стъпки:

Декомунизация;
Лустрация;
Навременно разкриване на досиетата на репресивния апарат на ДС.

Ако т. нар. десни управления в България бяха направили това, то едва ли сега щяхме да се питаме защо е такъв края на следственото дело за убийството на Георги Марков и да продължаваме да учудваме света с ярки примери на посткомунистическа неадекватност.

А тези три стъпки не бяха направени, тъй като истинските антикомунисти с биография набързо бяха изтикани от напористи „демократи”, привлечени от плюсовете на властта. На второ място антикомунизмът на новородените демократи се оказа неавтентичен, а само част от атникомунистическата реторика и средство за политическо харесване от избирателите, мечтаещи демокрация и справедливост.

Макари и никога да не са го признавали и за десните, и за левите политици името на Георги Марков продължава да е неудобно, дори и днес. Защото той е пример за висок патриотизъм, морал и талант, каквито те нямат.

Затова и Георги Марков не се превърна в знаме и символ на демокрацията в България, така както са очаквали мнозина да стане още в началото на политическите промени у нас. Един от тях е Уилям Уолдгрейв, зам.-министър на външните работи на Великобритания, който първи поставя въпроса за изясняване на убийството на българския писател в британския парламент след падането на Берлинската стена и рухването на комунизма.

Моралното превъзходство на Георги Марков, заплатил с живота си правото да каже истината за комунистическата система, над политиците от прехода, е валидно с пълна сила и днес. Няма как да искаме посредствени и непочтени хора, влезли в политиката за и само заради властта, да издигнат Георги Марков като знаме, защото той само ще ги засенчва, а те, уверявам ви, изобщо не харесват такива неща. Това е и причината Георги Марков да е неудобен за властта.

Тъжна е и друга истина. Тази, че България, за каквато авторът на „Задочните репортажи” мечтае, все още е далеч от реалността. Да, днес могат да се намерят хора, които да имат смелостта и почтеността да си изказват критичното мнение на глас, но това не е достатъчно. Комунистическият манталитет и порядки, уж характерни за тоталитарното време, продължават да са част от ежедневието ни вече 24 години и показват, че обществото ни все още не е извоювало правото да се нарича демократично и свободно.

Казвам това, защото не смятам, че единствено политиците носят вина. Ако беше така отдавна щеше да сме направили необходимото да има паметник на Георги Марков, пред който да се поклоним в знак на почит, уважение и признателност. Ако само политиците бяха виновни името му щеше да бъде носено от някой от големите столични булеварди (а не от малка преименувана уличка). Ако самото общество не осъзнае своята вина и отговорност, то значимите произведения на Георги Марков и особено безкомпромисната му истина за комунизма в България отдавна щяха да са намерили място в учебниците.

Общество, което не е направило достатъчно, за да съхрани паметта за своите герои от времето на комунистическия режим, какъвто безспорно е Георги Марков, е общество, което само не, че не се самоуважава, но е общество, което не е заслужило саможертвата на тези герои.

ivencio
(гост)

14.09.13 Отговор
Е това е стачка,а не 5 хиляди в Сф.....винаги ще си останем мишоци и мишлета..

У нас всичко е наопъки. По тръдиция. :)

Ако си на ръководна длъжност в държавно предприятие, трябва да си внимателен с политическите си пристрастия. И така до най-ниско ниво. Дори за работа като "чистач" в едно читалище, за пъдар дори на село няма да бъдеш приет, ако не симпатизираш на БСП. А само това да беше...

има яснота на исканията, подкрепа на силни профсъюзи
и още ... Светва им ... на всички им светва, но някои хора
не обичат светлината ...
Поздрави за поста !

Поляците имат дух открай време, а ние открай време имаме духачи и мекерета. Когато навремето комунистите увеличиха бензина в Полша, поляците си оставиха колите по улиците и задръстиха всичко, а ние, дочули за увеличението, се редяхме на километрични опашки с тубите и се презареждахме. Разликата е в манталитета, а от него зависи начина на живот и всичко останало...

В Полша протестите са синдикални срещу социалната политиката на правителството. Не може да има никакво сравнение с нашите протести.

Нима настоящите антикомунисти са били безработни?... :)

Да, имаме традиция в раз-еди-не-ние-то...

В Чехия, в Полша, в Унгария... има работеща икономика, производство, работа за хората... А у нас почти всичко бе унищожено - от всички досега управлявали продажници. И никой не им търси отговорност...

ама първо трябва да се обединим като народ, не всеки да гони свойте си интереси

У нас има доста духачи... Мнозина духат на всяка партия, която е на власт...

Жалко е, че някои от отчаяние се самоубиват!...

Глобално= погребално...

парадоксално у нас протестират за затягане на коланите...
сбъркана работа...

го е казал Хрито Христов за трите ключови стъпки! Т.нар. ,,автентични'' десни не могат да стъпят на малкия пръст на Георги Марков, светла му памет! Затова го и загърбиха, както загърбиха и Румяна Узунова, лека й пръст, и Владимир Костов. Те и досега живеят с илюзията, че по-големи демократи от тях няма! Това вече не е недостатък, това е диагноза!
Поздрави!

колко оправдания!!!!!!!!
Или имайте смелоста да си защитите правата или .. си стойте вкъщи!!
И не сравнявайте Полша с нас.. те проляха кръв за свободата си ... и затова са силен народ и държава!!!!
Ключовата дума е СОЛИДАРНОСТ

Правителствата на СДС също не направиха нищо за разкриване на убийството на Георги Марков. Не защото не могат, а защото не искат. Горчивата истина е, че както убийството на Георги Марков, така и редица други престъпления на българския комунизъм умишлено потънаха в забвение, защото в България политиците, определящи себе си като десни, не направиха необходимото за последователното извървяване на три ключови стъпки:

Декомунизация;
Лустрация;
Навременно разкриване на досиетата на репресивния апарат на ДС.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТОВА СА БЕЗСМИСЛЕНИ И БЕЗПОЧВЕНИ ОБВИНЕНИЯ. ВСЕКИ ОБВИНЯВА СДС, НО НИКОЙ НЕ ВАДИ ЧИСЛАТА, ЗА ДА СЕ ВИДИ КОЛКО ДЕПУТАТИ СА БИЛИ ТОГАВА АГЕНТИ НА ДС И С КОЛКО ГЛАСА Е РАЗПОЛАГАЛ РЕАЛНО СДС. И КОЛКО ДУШИ ОТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД СЪЩО СА АГЕНТИ НА ДС И КАК ТЕ ЩЕ ДОПУСНА ДА МИНЕ ТАКЪВ ЗАКОН. А ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ИМЕННО ПОЛША НИ ПОДАРИ СЛЕД ПАДАНЕТО НА ЖАН ВИДЕНОВ 2 КОРАБА С ПШЕНИЦА С КОИТО НИ СПАСИХА ОТ ГЛАД.

Защо да не се сравняваме с Полша, с Унгария, с Чехия, със Сърбия, с Македония?!... Нали трябва да черпим добри примери от по-развитите страни?... Нали политиците ни, като увеличават цени, акцизи, такси, данъци, казват, че така било в ЕС?...

Защо СДС не прие закон за лустрацията?... Защо не пипна комунистическата номенклатура?...

Затягане на коланите /и то голямо/ имаше при мутрата ББ, който заедно с Цвъко трябва да лежи в затвора... Защо протестиращите не искат затвор за Боко и за Цвъко? Нали са за морал и справедливост?...

стачка става въпрос? Свирене на роял, бягане за здраве, пиене на кафета и разни други културни изяви пред парламента нямат нищо общо със стачкуването. Стана като поговорката: Кучето си лае, а керванът си върви.
Хубав постинг. Жалко, че не всички разсъждават като теб, Марине. Поздрави!

- Била си само на 19 г., когато си се втурнала от Златоград в София, в центъра на големите събития. Почти дете, Александър Йорданов те покани да организираш канцеларията на ПГ на СДС. Което продължи седем години. Най- силните, най-важните ти спомени?

- Не съм се втурнала, не съм бягала, не съм бързала. Такъв е животът. Всички сме от някъде и вървим на някъде. Ако сме замръзнали, статични, няма живот. Или поне не такъв живот, за който да има въпрос. Аз обичах да пиша. Моите контакти с Демократичните сили започнаха покрай писането. Още първата година като студентка, във времето на Великото народно събрание взех да ходя по литературни четения и сбирки. За мен дори не беше водеща идеята, че срещите на студентите с Блага Димитрова, с Йордан Василев, с Елка Константинова са и сбирки на радикалдемократите, на клубовете за гласност и демокрация, но… така се получи. През духовната, емоционалната връзка в красотата и важността на словото, аз станах част от това общество. Първо литературно, после и политическо.

Между другото, не бих си позволила да дам оценка на Сашо Йорданов като политик, но смело мога да кажа, че той е не лош поет. При все, че аудиторията го познава като писател есеист. Сашо е с поетична душевност. Той се подрежда пишейки. И го прави красиво. Не мога да подредя „най-важните неща”. С уговорката, че давам оценка през днешната си позиция бих казала: Преходът не се състоя, защото нямаше подготвени демократи. Имаше добри оратори. Години наред печелеха избори – парламентарни, кметски, президентски надпреварвайки се кой ще каже по-ефектно нещо, което на всички ни е известно. За мен най-важното е, че никой не каза: Стоп. Стига говорене. Дали пък хората не искаха да бъдат приспивани с ефектно говорене, с приказки, с познаване и цитиране на чужди фрази, вместо да бъдат събудени, образовани и мобилизирани да работят?!

Аз самата съм се чудила кому е нужно това преливане от пусто в празно. Всички станаха специалисти по въпросите на прехода. Преходът стана тема за кафенета и кръчми. На площадите се обявяваха мерки за реформи… Това за мен беше най-неразбираемо. В моите детски фантазии стоеше залата, дъската, обсъждането, изпитът… С изключение на кръглата маса, според мен, през целият преход не е имало дискусия за България. Политиците ставаха политици с приказки за антикомунизъм, за оглозгана държава, за затягане на колани… Нямаше синергия между опита, знанието и перспективите какво да се направи, за да се живее добре. Онези 110 души народни представители от СДС, които по волята на Ахмед Доган (да, защото той даде подкрепата на своите депутати, за да има СДС половината от 240-те гласа) трябваше да положат основите на нова, демократична България, не бяха подготвени. С малки изключения. Най-лошото беше, че за ръководство на парламента и групата бяха избрани ораторите, онези, които хората прегръщаха по улиците и площадите. Никой нямаше мъдростта да провиди, че нарцисизмът ще провали прехода.

През 90-те г. се говореше за всичко на парче. Стане ли дума за земеделие, винаги се намираха опоненти от желание за изява. Редки са случаите когато проблеми, предприятия, производства и социални дейности са анализирани, мислени, преценявани… Затова са удобни всичките тези теории за намеса отвън, за план Ран, за масони, за ДС… Никой не иска да каже очевидното: преходът се оказа благо време за всестранно развитите, разглезени от соца, полуобразовани и психично несъбудени мъже и жени в активна възраст да си развържат езиците за политиканстване, за бръщолевене, но не и за вършене на работа.

Забогатяването за една нощ се превърна в национален идеал, вместо да се линчуват и наказват подобни явления. Е, много е идиотско да искаш да живееш като западен германец, защото си станал демократ, гласувайки за СДС. Промяната е въпрос на създаване на нещо ново. Смислово е така, нали? И моят фокус в този смисъл е върху глагола „създаване”. Протестирам срещу това да упрекваш друг за нещо, което сам си длъжен да вършиш, но не вършиш. Протестирам за това, че гласуваш за политик, който те приспива с мазни обещания и те превръща в полуидиот. Не виждам никакво рацио в критичното отношение към политик, когото избираш по празните му, но ефектни приказки. Та той те забавлява, защо ще го упрекваш за несвършена работа! Ако мнозинството има нужда от шут – това ще е. Изгледахме и този филм.

Смятам, че повечето обикновени и нормални хора разсъждават така... Затова и мнозина, като разбраха, че протестите са партийни, се оттеглиха...

Защо СДС не прие закон за лустрацията?... Защо не пипна комунистическата номенклатура?...

МАЙ ИЗОБЩО НЕ ЧЕТЕШ КАКВО ПИША???
ИЗВАДИ ЧИСЛАТА - КОЛКО ДЕПУТАТИ ИМАШЕ СДС И КОЛКО ОТ ТЯХ БЯХА АГЕНТИ НА ДС И ВИЖ КОЙ Е ИМАЛ ПАРЛАМЕНТАРНО МНОЗИНСТВО - СДС ИЛИ ДС + БКП

И КОЛКО АГЕНТИ НА ДС ИМА В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД? И КАК ЩЕ МИНЕ ЕДИН ТАКЪВ ЗАКОН ПРЕЗ НЕГО?

"Снощи над 40 000 души излязоха по улиците на Букурещ, за да протестират срещу проекта за добив на злато и сребро в Розиа Монтана. Хиляди хора излязоха и в други градове на Румъния, както и около 10 000 в градовете по света (Париж, Лондон, Милано, Торонто, Берлин, Мадрид, Брюксел, Чикаго, Ню Йорк, Вашингтон, Женева, Единбург и др.).
Медиите представиха изключително малко материали по темата и безспорно излъгаха за броя на хората.

Румънското правителство се огъва под натиска на канадската компания Gabriel Resources, която притежава 80 на сто от Rosia Montana Gold Corporation.

Протестите в страната продължават."

Бил ли е предлаган такъв закон за обсъждане и приемане?...
Защо СДС отхвърли свестни демократи като П. Дертлиев и М. Дренчев?... Костов има ли вина за разцеплението и рухването на СДС?... Ако има вина, тези, които години наред подкрепяха и гласуваха за ДСБ, нямат ли вина?...

ЕДВА ЛИ САМО 1 ЧОВЕК?! АМИ ВИНА ИМАТ И ДАНЧО МЕНТАТА И ХРИСТО БИСЕРОВ И ПАВЕЛ ШОПОВ... И РЕД ДРУГИ ЧЕНГЕТА, КОИТО СИ ИГРАЯТ РОЛЯТА И ДО ДНЕС.

ПРЕДАДЕ СДС И ПОДПИСА КОНСТИТУЦИЯТА. И НАПУСНА СДС И ГРАВИТИРАШЕ ОКОЛО КОМУНИСТИТЕ.

Но лидерът носи най-голяма отговорност... Провалили се, сгафили, компрометирани лидери /като Костов, Б. Борисов, Ц. Цветанов, Станишев/ би трябвало да напускат постовете си и да се оттеглят. Но егото, вождоманията, властолюбието, липсата на морал им пречат...

Мнозинството седесари са я подписали /без 39-те/... Защо да е гравитирал около комунистите? БСП не го одобриха за президент, а предпочетоха Желев...

Но лидерът носи най-голяма отговорност... Провалили се, сгафили, компрометирани лидери /като Костов, Б. Борисов, Ц. Цветанов, Станишев/ би трябвало да напускат постовете си и да се оттеглят. Но егото, вождоманията, властолюбието, липсата на морал им пречат...

ТОВА, ЧЕ НЯКОЙ Е ОБВИНЕН В ПРОВАЛ КАТО ИВАН КОСТОВ ОТ МЕДИЙТЕ НА ДС И БКП НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ Е ВЯРНО... ИМА ЧИСЛА КОИТО ПОКАЗВАТ КАК ПОЕ УПРАВЛЕНИЕОТ ОТ ЖАН ВИДЕНОВ И КАК ГО ОСТАВИ НА ЦАРЯ СЛЕД КАТО ИЗМЪКНА БЪЛГАРИЯ ОТ КРИЗАТА... НО ХОРАТА МНОГО БЪРЗО ЗАБРАВИХА ВРЕМЕТО КОГАТО НЯМАХА ХЛЯБ И МЛЯКО ЗА ДЕЦАТА СИ...

ТИ ДАДЕ НЕГОВОТО ИМЕ ЗА ПРИМЕР. ДА КОНСТИТУЦИЯТА Я ПОДПИСАХА ВСИЧКИ ЧЕНГЕТА И КОМУНИСТИ В СДС. БАРИКАДАТА ИМА ВИНАГИ 2 СТРАНИ, А КОГАТО ТИ НАПУСКАШ ЕДНАТА СТРАНА Т.Е. АНТИКОМУНИСТИТЕ, ЗНАЧИ ВЕЧЕ СИ ОТ ДРУГАТА СТРАНА... ТАКА НАПРАВИ И ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ СЛЕД ВНС.

Помниш ли призива на П. Стоянов: "Иване, кажи си!"... Но Иван не си каза, прикри грешките си и грешниците...

Ами да са се очистили от тях... Кадровата политика им куцаше-е-е...