Само да уточним (за да започнем разговора на чисто) като какъв патрон ще долети руският президент Путин у нас догодина за честванията на руско-турската война? Патрон от Макаров или от АК-47?

Важно е да се знае, най-малкото, за да се изключи вероятността да дойде като патрон, но в другия смисъл на думата – „покровител“. Това би било голяма издънка, казано на по-махленски език.

Още по-смешно е, ако незапочналият, но назряващ скандал е предизвикан от „изгубване в превода“, от импровизиран коментар на държавния ни глава Радев, че той и Путин щели да бъдат патрони на 140-годишнината.

Дано да се окаже, че това е инерция на речта, както в ежедневието, без да осъзнаваме, спекулираме с понятието „приятел“ – „един приятел… еди кво си“. Позамисляйки се обаче винаги установяваме, че наричаме с тази силна и много съдържателна дума обикновени познати, но не и истински приятели.

Та така и Радев – може би е решил да употреби понятието „патрон“ по инерция и навик. Щото иначе ще е малко скандално.

Не че президентът Путин не трябва да е поканен на тържествата. Напротив, редно е, но като официален гост на руската страна, нищо повече. Защото, каквото и да си говорим, каквито и да са били истинските мотиви на имперска Русия да започне войната, то обикновените войници са загивали и мръзнали по българските земи, не заради някакви тайни геополитически щения, а по(д)ведени и вярващи в мисията да спасят братята славяни. Това е.

Видно е как и на Балканите, и в Европа, и по света става все по-сложно. Затова дипломацията ни е редно много да внимава, особено през 6-те месеца, в които България е председател на ЕС.

Темата обаче дава великолепна възможност на част от реформаторите, в случая в лицето на Петър Москов (имаше такъв здравен министър, помните ли?), да се издигнат на няколко сантиметра от нафталина. Да открият кауза, която поне за малко да ги отдалечи от окончателно влизане в архивите. Защото още няколко месеца и забравата ще ги погълне, земното притегляне ще си свърши работата и така наречената „автентична десница“ ще цопне завинаги в нафталина.

Но в момента предпазват страната от гаф да направи свой „покровител“ не когото трябва.

Иначе сме свидетели на може би най-смешните и безидейни първи дни от живота на един парламент и кабинет.

Депутатите се събират за по няколко минути, колкото да заформят поредното словесно меле и скандал, защото няма друго какво да правят. Ако погледнем дневния ред на комисиите, ще видим, че там и с фенер да търсиш проектозакон няма да откриеш. А минаха близо 50 дни, откакто дзвънна първият парламентарен звънец.

И нещо знаменателно – на първия сред равни – шефът на НС Главчев, вече му искат главата. Или той хич не става за това, или наистина депутатството скучае и си търси адреналин. Парламентарният началник все пак имаше шанс да влезе в историята – като най-бързо изгонен от поста си председател на НС. Не е зле. Все пак постигна немалко, въпреки, че бе спасен от управляващото мнозинство – заслужи си приза „Най-бързо номиниран за уволнение шеф на парламента“.

Ако се замислим, ще установим, че овластените от народа си губят времето и енергията с някакви напълно измислени скандали на махленско ниво. Докато в ЕС ври и кипи, всеки втори коментар е свързан с Брекзит (един умен човек у нас предложи да имаме официален представител, отговарящ за преговорите с Лондон, но забравете). Зароди се и другата мега тема – Еврозоната, тук-таме се чува, че под заплаха са някои от големите ни европрограми и т.н., и т.н.

Тук обаче си разчистваме сметките с комунизма, с БКП, с хомосексуалистите в парламента ни (вместо да вземем пример от премиера на Люксембург и неговата първа дама, или може би първи джентълмен, объркващо е). Във Висшия съдебен съвет пък си разчистват сметките помежду си, не че някой се интересува от тях – високоплатени неморални чиновници...

Показателно е това, че все по-често първите няколко теми от новинарските емисии са или знакови съдебни дела, или катастрофи и регионални трагедии, или тъпи безсмислени скандали. За политики и други такива – рядко и телеграфно, просто защото ги няма.

И друго, за да постави последен щрих на картинката ни – „столицата на рока“ Каварна бавно и постепенно се завръща там, където винаги й е било мястото – при бира-скарата и чалгата. Така логиката и редът са възстановени.

Иначе президентът Радев трябва отсега да мисли какъв армаган на Путин да готви. Последният път премиерът Борисов подари на премиера Путин страхотна каракачанка. Така че летвата е вдигната високо.

А и не е лесно да даряваш „покровител“.

Ами ако не президентите Радев и Путин, то кои биха били подходящи за патрони на честванията по случай 140 години от Освобождението?
Ти например по(д)веден от патриотизъм, разум, или интерес, кои би предложил?

Совите не са това което са, и животът не е онова, което показват ТВ новините. Животът - нито по света, нито у нас не е онова. А кво е? Война е. И войната не е между ония, които ни казват новините, и целите на са ония, но главните жертви, след арабите, са европейците.