Постинг
18.06.2014 11:23 -
Отличените творби в конкурс за поезия “Искри над Бяла`2014”
Първа награда: Николай Дялков
И птиците в гнездата се обичат В едно дърво, отсреща, всяка Пролет се сбъдваха на птиците мечтите. По-ниско от високите тополи, по-видимо от всички храсти скрити – не бе дърво цъфтящо или плодно, не беше защитено от закона. Бе ей-така израсло –самородно. И имаше корона –пет-шест клона. Не беше окопано и варосвано. Водица му валяха дъждовете. Но сякаш сам засял го беше Господ – листата му на Пролет странно светеха. Обичаха го слънчевите птици. Край тях и аз ей тъй го заобичах. Зелените му слънчеви зеници с гнездото си във моя свят надничаха. Но тази Пролет пуст остана дворът. Кръжаха разтревожените птици. Дома им сякаш някой бе затворил (и птиците в гнездата се обичат). Изсъхнало и траурно стърчеше дървото с оголелите си клони. Светът без него станал бе по-грешен, но птиците си тъй и не прогони. Разплаках се. И плаках за България. Тя днеска на това дърво прилича – изсъхваща сред гневни пледоарии, копнееща за обич. Като птичата. Втора награда: Кръстьо Раленков
Да те гази мечка ...А синът ми го гази първа любов. Като мечка го гази и сърцето му тупка. Той е плах и решителен, и ревнив, и готов да отрича за мечката, да отрича до дупка. Тази същата мечка, в чийто лапи и аз съм попадал навремето...Или съм сънувал? Тя си тръгна с мутиращия ми глас – оттогава ни него, ни нея съм чувал. Оттогава преминах много гори, все с надеждата мечка да срещна. Срещах зайци. Лисици. Срещнах дори две-три грубички мечи надежди. А сега го подпитвам съвсем уморен и по залезно някак циничен. И преливат очите му, и споделят със мен, тази мечка която отрича. Прав си, сине - отричай. По инстинкт еколог е сърцето – едничката мечка си пази. И до своя притихващ, жесток епилог, все си спомня как мечка го гази. Трета награда: Радостина Драгоева – Калчева
Най-тъжният човек Най-тъжният привиква да не плаче, самотник е сред многото „приятели”. Той страда за съдбата на сираче – без топъл дом, защото е отгатнал какво е да си жив, но да те срязват въпроси, с всеки удар на сърцето. Измъчва го светът ни с тежка язва, защото рядко нещо в него свети. Най-тъжният е онзи, който вижда резливите конци на суетите, оплели ни със временните грижи и ляга само със една молитва: „Да се превърнем във сестри и братя, чиято майка е Любов над всичко”. В съня си неспокоен той се мята, застигнат от сценарии на Хичкок. Най-тъжният отдавна няма Его. И повече от всеки се усмихва на светлите лъчи, макар и бегли... Не знае, че усмивката му стих е.
И птиците в гнездата се обичат В едно дърво, отсреща, всяка Пролет се сбъдваха на птиците мечтите. По-ниско от високите тополи, по-видимо от всички храсти скрити – не бе дърво цъфтящо или плодно, не беше защитено от закона. Бе ей-така израсло –самородно. И имаше корона –пет-шест клона. Не беше окопано и варосвано. Водица му валяха дъждовете. Но сякаш сам засял го беше Господ – листата му на Пролет странно светеха. Обичаха го слънчевите птици. Край тях и аз ей тъй го заобичах. Зелените му слънчеви зеници с гнездото си във моя свят надничаха. Но тази Пролет пуст остана дворът. Кръжаха разтревожените птици. Дома им сякаш някой бе затворил (и птиците в гнездата се обичат). Изсъхнало и траурно стърчеше дървото с оголелите си клони. Светът без него станал бе по-грешен, но птиците си тъй и не прогони. Разплаках се. И плаках за България. Тя днеска на това дърво прилича – изсъхваща сред гневни пледоарии, копнееща за обич. Като птичата. Втора награда: Кръстьо Раленков
Да те гази мечка ...А синът ми го гази първа любов. Като мечка го гази и сърцето му тупка. Той е плах и решителен, и ревнив, и готов да отрича за мечката, да отрича до дупка. Тази същата мечка, в чийто лапи и аз съм попадал навремето...Или съм сънувал? Тя си тръгна с мутиращия ми глас – оттогава ни него, ни нея съм чувал. Оттогава преминах много гори, все с надеждата мечка да срещна. Срещах зайци. Лисици. Срещнах дори две-три грубички мечи надежди. А сега го подпитвам съвсем уморен и по залезно някак циничен. И преливат очите му, и споделят със мен, тази мечка която отрича. Прав си, сине - отричай. По инстинкт еколог е сърцето – едничката мечка си пази. И до своя притихващ, жесток епилог, все си спомня как мечка го гази. Трета награда: Радостина Драгоева – Калчева
Най-тъжният човек Най-тъжният привиква да не плаче, самотник е сред многото „приятели”. Той страда за съдбата на сираче – без топъл дом, защото е отгатнал какво е да си жив, но да те срязват въпроси, с всеки удар на сърцето. Измъчва го светът ни с тежка язва, защото рядко нещо в него свети. Най-тъжният е онзи, който вижда резливите конци на суетите, оплели ни със временните грижи и ляга само със една молитва: „Да се превърнем във сестри и братя, чиято майка е Любов над всичко”. В съня си неспокоен той се мята, застигнат от сценарии на Хичкок. Най-тъжният отдавна няма Его. И повече от всеки се усмихва на светлите лъчи, макар и бегли... Не знае, че усмивката му стих е.
Далече, далече... в други царства и госп...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Поздрави за споделеното, Дани !
цитирайПоздравления! Както за авторите, така и за журито. Независимо, че съм участник в конкурса и не съм отличена, избраните творби са достойни за награда. Радва ме факта, че журито не е залитнало към "творения" толерирани и отличени в конкурса за Славейкова награда
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.