Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2014 11:23 - Отличените творби в конкурс за поезия “Искри над Бяла`2014”
Автор: zabunova Категория: Поезия   
Прочетен: 2992 Коментари: 2 Гласове:
5



Първа награда: Николай Дялков   
    И птиците в гнездата се обичат
  В едно дърво, отсреща, всяка Пролет се сбъдваха на птиците мечтите. По-ниско от високите тополи, по-видимо от всички храсти скрити – не бе дърво цъфтящо или плодно, не беше защитено от закона. Бе ей-така израсло –самородно. И имаше корона –пет-шест клона. Не беше окопано и варосвано. Водица му валяха дъждовете. Но сякаш сам засял го беше Господ – листата му на Пролет странно светеха. Обичаха го слънчевите птици. Край тях и аз ей тъй го заобичах. Зелените му слънчеви зеници с гнездото си във моя свят надничаха. Но тази Пролет пуст остана дворът. Кръжаха разтревожените птици. Дома им сякаш някой бе затворил (и птиците в гнездата се обичат). Изсъхнало и траурно стърчеше дървото с оголелите си клони. Светът без него станал бе по-грешен, но птиците си тъй и не прогони. Разплаках се. И плаках за България. Тя днеска на това дърво прилича – изсъхваща сред гневни пледоарии, копнееща за обич. Като птичата.   Втора награда: Кръстьо Раленков     
     Да те гази мечка
  ...А синът ми го гази първа любов. Като мечка го гази и сърцето му тупка. Той е плах и решителен, и ревнив, и готов да отрича за мечката, да отрича до дупка.   Тази същата мечка, в чийто лапи и аз съм попадал навремето...Или съм сънувал? Тя си тръгна с мутиращия ми глас – оттогава ни него, ни нея съм чувал.   Оттогава преминах много гори, все с надеждата мечка да срещна. Срещах зайци. Лисици. Срещнах дори две-три грубички мечи надежди.   А сега го подпитвам съвсем уморен и по залезно някак циничен. И преливат очите му, и споделят със мен, тази мечка която отрича.   Прав си, сине - отричай. По инстинкт еколог е сърцето – едничката мечка си пази. И до своя притихващ, жесток епилог, все си спомня как мечка го гази.   Трета награда: Радостина Драгоева – Калчева
    Най-тъжният човек
  Най-тъжният привиква да не плаче, самотник е сред многото „приятели”. Той страда за съдбата на сираче – без топъл дом, защото е отгатнал   какво е да си жив, но да те срязват въпроси, с всеки удар на сърцето. Измъчва го светът ни с тежка язва, защото рядко нещо в него свети.   Най-тъжният е онзи, който вижда резливите конци на суетите, оплели ни със временните грижи и ляга само със една молитва:   „Да се превърнем във сестри и братя, чиято майка е Любов над всичко”. В съня си неспокоен той се мята, застигнат от сценарии на Хичкок.   Най-тъжният отдавна няма Его. И повече от всеки се усмихва на светлите лъчи, макар и бегли...   Не знае, че усмивката му стих е.  



Гласувай:
5



1. stela50 - Хубави стихотворения... заслужени награди.
19.06.2014 17:14
Поздрави за споделеното, Дани !
цитирай
2. tanyanova1 - Честито на наградените!
20.06.2014 12:12
Поздравления! Както за авторите, така и за журито. Независимо, че съм участник в конкурса и не съм отличена, избраните творби са достойни за награда. Радва ме факта, че журито не е залитнало към "творения" толерирани и отличени в конкурса за Славейкова награда
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabunova
Категория: Новини
Прочетен: 696339
Постинги: 301
Коментари: 292
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031