Постинг
15.11.2014 13:57 -
Аутопсия
.. Не знам какъв е тоя инструмент,
със който патологът ме разрязва.
И уж съм мъртъв, а усещам в мен
кълбо от тъпа болка да пролазва.
Боли ме силно празната глава,
която патологът хищно реже.
Тук беше мозък, спомням си това,
сега е просто морга на копнежи.
Любов, омраза, страст и суети
в безформена пихтия са се слели,
от бедните ми счупени мечти
парченца слуз и гной са полетели;
сърцето ми, преди ръмжащ вулкан,
сега е само шепа мъртви клетки,
от тестисите, вихрен ураган,
останала е купчина изрезки...
Не го издържам тоя патолог!
Надигам се и хуквам в коридора,
преследва ме зъл дявол едноок...
... Събуждам се - от ужас ококорен.
със който патологът ме разрязва.
И уж съм мъртъв, а усещам в мен
кълбо от тъпа болка да пролазва.
Боли ме силно празната глава,
която патологът хищно реже.
Тук беше мозък, спомням си това,
сега е просто морга на копнежи.
Любов, омраза, страст и суети
в безформена пихтия са се слели,
от бедните ми счупени мечти
парченца слуз и гной са полетели;
сърцето ми, преди ръмжащ вулкан,
сега е само шепа мъртви клетки,
от тестисите, вихрен ураган,
останала е купчина изрезки...
Не го издържам тоя патолог!
Надигам се и хуквам в коридора,
преследва ме зъл дявол едноок...
... Събуждам се - от ужас ококорен.
Наистина е ДРУГА поезия.На пръв прочит звучи
като черен хумор, но не е.В контекст - една
изплакана мъжка изповед - мъртви копнежи, счупени мечти,до невъзможност объркани чувства,обречени,мъртво сърце, физическо безсилие...Но лирическият признава
това с някакво омерзение, отвращение, погнуса
/морга, пихтия,слуз,гной.../ сякаш се срамува
от тая емоционална и физичска разруха.И решава да излезе от черната полоса. Той се „събужда“.Нощта за него свършва и с деня идва
истинският живот...Авторът ни представя тая
история по такъв непретенциозен и лек начин,
че първото което ни кара да направим е да се
усмихнем...Сякаш, за да пощади читателя.
цитирайкато черен хумор, но не е.В контекст - една
изплакана мъжка изповед - мъртви копнежи, счупени мечти,до невъзможност объркани чувства,обречени,мъртво сърце, физическо безсилие...Но лирическият признава
това с някакво омерзение, отвращение, погнуса
/морга, пихтия,слуз,гной.../ сякаш се срамува
от тая емоционална и физичска разруха.И решава да излезе от черната полоса. Той се „събужда“.Нощта за него свършва и с деня идва
истинският живот...Авторът ни представя тая
история по такъв непретенциозен и лек начин,
че първото което ни кара да направим е да се
усмихнем...Сякаш, за да пощади читателя.
не мога нищо повече да кажа.
Подкрепям напълно думите й.
Под друго заглавие го четох и в сайта, Канибале...
цитирайПодкрепям напълно думите й.
Под друго заглавие го четох и в сайта, Канибале...
https://www.youtube.com/watch?v=c1McduRQE5Y
цитирай